Автор: Стефан Кючуков
По-бързото затваряне на въглищните централи ще бъде в полза на инвеститорите във фотоволтаици и вятърни електроцентрали.
Може да се използва за мотив за предоставяне на повече средства за фотоволтаици
Сценарий за 2030 г. без да имаме такъв ангажимент
Представители на правителството на Кирил Петков лансират сценарий за затваряне на въглищните централи до 2030 г. без България да е поемала такъв ангажимент пред Брюксел.
ЗАД ЕКОЛОГИЗМА СТОИ КОМУНИЗМА
Единствените печеливши от разработването на такъв сценарий са инвеститори в проекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници, тъй като може да получат по-голяма финансова подкрепа. Около това мнение се обединиха енергийни експерти, които “Труд” потърси за коментар.
На 5 юли 2022 г. е проведено първото заседание на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС), на който е обсъждано изготвянето на пътна карта за декарбонизация на енергийния сектор. В този Консултативен съвет влизат повечето министри, представители на партиите в парламента, работодателските организации, синдикатите и неправителствени организации. Изненадващо за мнозина, ръководството на съвета е предложило като основен сценарии “ускорено затваряне на въглищните централи до 2030 г. и отвъд, но не по-късно от 2038 г.”, заявяват в официална позиция от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ). От организацията изразяват категоричното си несъгласие с това предложение.
Разработването на сценарий за по-бързо спиране на въглищните централи ще даде предимство на проектите за ВЕИ-та, тъй като ще бъде мотив да получат по-голяма финансова подкрепа, смята Антон Иванов от КНСБ. В момента в ЕСО има проекти за изграждане на 20 хил. мегавата мощности от ВЕИ, но реално се изграждат само 200 мегавата. Разработването на сценарий за ускорено затваряне на въглищните централи може да се прави, ако се търсят мотиви за насочване на повече финансови ресурси към ВЕИ-проектите, коментира Антон Иванов. Не виждаме логика в разработването на такъв сценарий, допълни той.
В Националния план за възстановяване и устойчивост сме поели ангажимент за изготвяне на пътна карта за климатична неутралност на икономиката ни, както и за разработване на няколко сценария за прекратяване на използването на въглища, но крайната дата е 2038 г. Поемането на политически ангажимент за по-ранна дата е неразумно, заяви Антон Иванов. Войната в Украйна показа, че местните ресурси за производство на електроенергия са изключително важни. Редица страни от ЕС се връщат към въглищните си централи, а на този фон България подготвя план за по-бързото им затваряне.
При затварянето им може да се стигне до недостиг на ток през зимата, чести прекъсвания и ограничаване на потреблението на електроенергия. Същевременно насочването на по-голяма финансова подкрепа към ВЕИ-цетралите ще бъде платено от всички граждани. Ако се използват национални средства, тоест пари, събрани от данъци, ще има по-малко средства за останалите сфери на обществения живот, например за здравеопазване. Ако се използват пари от ЕС, това също означава, че няма да бъдат реализирани други проекти, които може да имат по-голяма полза за обществото.
Позиция на БЕМФ:
Ситуацията е притеснителна
Разработването на основен сценарий за ускорено затваряне на въглищните централи до 2030 г. е силно притеснително, като се има преди, че това не съответства на основни политически и експертни доклади по темата, гласи официална позиция на Български енергиен и минен форум (БЕМФ).
В никой официален документ не се поема ангажимент за 2030 г. като срок за затваряне на въглищните централи в България, поради което налагането на политическо решение за задължително разработване на такъв сценарий е лишено от основания и ще доведе до излишни социални вълнения и нестабилност във въглищните райони, посочват от БЕМФ. Управляващи трябва да отчетат новата роля на въглищните централи в днешната нестабилна икономическа обстановка за гарантиране сигурността на доставките на електроенергия през следващите години. Редица страни с много “по-зелена” политика предприемат действия за преразглеждане на решенията си по отношение на въглищната енергетика. У нас също трябва да се прояви реализъм и да не се допуска изкуствено създаване на кризи с доставките на електроенергия, заявяват от БЕМФ.
От организацията отправят следните въпроси към ръководството на КСЕЗС:
1. На какво основание и по чие предложение е включен този основен сценарии в работата на комисията и какви са аргументите за това? Упражнен ли е външен натиск върху България по темата?
2. Кое налага това “бързане” България да се окаже най-радикалната в ЕС страна по отношение на декарбонизация на енергетиката си?
3. Участват ли в обсъжданията и при вземане на решенията специалисти по горивно-енергийни баланси и устойчивост на енергийната система?
Омбудсманът с въпроси към енергийния министър
Не е ясно ще имаме ли газ през зимата
Диана Ковачева, омбудсман
Няма яснота за цената
Омбудсманът Диана Ковачева поиска от енергийния министър в оставка Александър Николов информация за готовността на “Булгаргаз” да осигури необходимите количества газ за топлофикациите и за предприятията в страната до края на есенно-зимния сезон 2022-2023 г.
“С притеснение отбелязвам, че няма данни за подадено от “Булгаргаз” заявление за утвърждаване на цени на природния газ от 1 август 2022 г. в Комисията за енергийно и водно регулиране. Загриженост буди и публично оповестената информация, че България се намира в тежка ситуация с осигуряването на природен газ за нуждите на вътрешния пазар - както за небитовите клиенти, така и за домакинствата и топлофикационните дружества. Понастоящем българското общество не разполага с обективна информация по темата”, пише омбудсманът.
Проф. Ковачева обръща внимание на факта, че според изпълнителния директор на “Булгаргаз”, към 6 юли 2022 г. никой не знае какви ще са цените на газа през зимата и дали изобщо ще има газ.
“Тази информация създава безпокойство сред мениджърските екипи на топлофикационните дружества и техните битови клиенти, както и сред домакинствата, които разчитат на този вид гориво за топла вода и отопление”, допълва общественият защитник.
Диана Ковачева подчертава, че ако доставките на необходимите количества газ за август са осигурени с договори, не би следвало “Булгаргаз” да отлага внасянето на заявление в КЕВР за утвърждаване на цените за следващия месец.
КОМУНИЗМЪТ Е В ОСНОВАТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА
Комунизъм 2.1: Принудително преразпределение на собствеността под формата на “Голямото нулиране”
ЕВРОПЕЙСКИ ПРОИЗХОД НА КОМУНИЗМА