Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Как призракът на комунизма управлява нашия свят: Глава 17: КОМУНИЗМЪТ Е В ОСНОВАТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

Глава 16: ЗАД ЕКОЛОГИЗМА СТОИ КОМУНИЗМА

Въведение

От времето на Ренесанса човешката история навлиза в период на драматични промени. Индустриалната революция, която започва в края на 18 век, стимулира значително увеличаването на производителността на труда. Националната сила на всяка държава претърпява огромни промени. Настъпват големи промени и в световния ред. Структурата на обществото, мисленето и духовните вярвания също са се променили значително. Православните религии започват да отслабват, моралът на хората започва да се влошава, възниква дисхармония в обществото, поведението на хората се отклонява от нормата. Именно в тези условия започва да се появява комунизмът.

След болшевишката революция в Русия от 1917 г. Третият интернационал се опитва да изнесе комунистическата революция по целия свят. Комунистическата партия на САЩ е основана през 1919 г., а Китайската комунистическа партия - през 1921 г. Това става на фона на нарастващото влияние на комунизма в света.

В края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век глобалният икономически спад дава допълнителен тласък на комунизма. Политиката и икономиката на много страни започват да се обръщат наляво. СССР стъпва здраво на краката си.

Китайската комунистическа партия (ККП) също не пропуска възможността за бързо развитие и няколко десетилетия по-късно, през 1949 г., завзема властта в Китай. Насиленият комунизъм започва да се разпространява в голям мащаб. Комунистическата партия на Съветския Съюз (КПСС), заедно с ККП, държат под свой контрол десетки държави, чието население е една трета от световното население, като по този начин създават мощна конфронтация на западния свят. Последвалата Студена война продължава половин век.

Когато черните облаци на насилствения комунизъм надвисват над човечеството, повечето хора, живеещи в западните страни, игнорират факторите на ненасилствен комунизъм, който по това време вече се е вкоренил в техните общества. Освен че проникват на Запад от Съветския съюз, в западните правителства, култура, образование, социални и търговски структури активно проникват по различни начини модифицирани комунистически движения, като фабианското общество, социалдемократите и др.

Движението за борба с културата, което започва на Запад през 60-те години, се провежда едновременно с Културната революция в Китай. Това е масово разпространение на комунистическите фактори по целия свят. След 70-те години западни бунтарски младежи започват "Дългия поход през институциите", опитвайки се да унищожат традиционната култура отвътре, както и да поемат лидерството в социалната и културната сфери. За съжаление, само за десет години те успяват да постигнат невероятни „успехи“.

Когато СССР се разпада и Берлинската стена пада, някои хора се радват, възкликвайки, че този етап от историята е приключил и това е краят на комунистическата идеология. Други се притесняват от сблъсък на цивилизациите. Но малцина хора осъзнават, че комунизмът променя лицето си, променя знамената си и скоро, под нови форми, ще започне бързо да превзема цялото човешко общество. Глобализацията е точно една от тези нови форми.

След индустриалната революция и развитието на науката и технологиите, все повече хора мигрират в различни страни и започва икономически, политически, научен и културен обмен. Съвременните далекосъобщения, транспорт, компютри и дигитални мрежи значително намаляват разстоянията и заличават границите, съществуващи от хилядолетия, които хората трудно могат да преодоляват реди това. Изглежда, че светът става малък, а взаимоотношенията между страните достигат безпрецедентна степен. И все повече светът се превръща в едно цяло. Подобно укрепване на глобалното сътрудничество е естествен резултат от технологичното развитие, разширяването на производството и миграцията. Този тип глобализация е резултат от естествения исторически процес.

Но съществува и друг вид глобализация, който е резултат от факта, че комунистическата идеология използва естествения исторически процес на глобализацията, за да унищожи човечеството. В тази част на книгата ще говорим за втория вид глобализация.

Същността на този вид глобализация, под контрола на спектъра на комунизма, е концентрацията, както и бързото и широко разпространение на всички най-лоши фактори, възникнали в комунистическите и некомунистическите страни през изминалия век. Разпространението на тези фактори става чрез мащабни политически, икономически, финансови и културни операции, които бързо заличават границите между нации и държави. Целта е да се унищожат вярата, морала и традиционната култура в най-кратки срокове, от което зависи оцеляването на човечеството и възможността то да бъде спасено от Бог. Тоест всички тези мерки са насочени към унищожаване на човечеството.

В тази книга многократно сме подчертавали, че комунизмът не е просто теория, а зъл призрак. Той е живо същество и неговата крайна цел е да унищожи човечеството. Този призрак не се придържа към нито една политическа идеология. Когато условията позволяват, той дори може да използва политически и икономически теории, които са напълно в противоречие със стандартната комунистическа идеология. От 90-те години на миналия век глобализацията подкрепя насърчаването на демокрация, пазарна икономика и свободна търговия. Поради това някои леви групировки протестират срещу нея. Тези групи не знаят, че комунистическият призрак действа на по-високо ниво. Икономическата глобализация, политическото глобално управление, планът за действие в 21 век, както и различните  екологични и международни конвенции са се превърнали в инструменти за контрол и унищожаване на човечеството.

Глобализацията, известна още като „глобализъм“, манипулирана от комунистическия призрак, постигна зашеметяващ прогрес в няколко области, използвайки различни методи. В тази глава акцентът ще бъде поставен върху процеса на глобализация в три основни аспекта - икономика, политика и култура.

Тези три аспекта на глобализацията са обединени в светската идеология на глобализма. Тази идеология има различни проявления в различните среди и понякога дори използва противоречащи си формулировки. На практика обаче тя има характеристики, които са много подобни на комунизма. Въз основа на атеизма и материализма глобализмът обещава на хората прекрасна утопия - царство небесно на Земята, в което всеки живее в богатство, равенството цари навсякъде, няма експлоатация, потисничество и дискриминация, и всичко това става под надзора на едно доброжелателно световно правителство.

Тази идеология със сигурност изключва традиционните култури на всички етнически групи, основани на добродетели и вяра в Бог. През последните години става все по-очевидно, че тази идеология се основава на „политическа коректност“, „социална справедливост“, „ценностна неутралност“ и „абсолютен егалитаризъм“ на левицата. Това е идеологическата глобализация.

Всяка страна има своя собствена култура, но националните ценности се основават на универсални ценности. Националният суверенитет и културните традиции на всеки народ играят важна роля в запазването на националното наследство и националното самоопределение, а също така защитават етническите групи от проникването на различни външни сили, включително комунизма.

След като се сформира едно световно правителство, комунизмът лесно ще постигне целта си да унищожи частната собственост, нациите, расите и традиционната култура на всеки народ. Глобализацията и глобализмът играят деструктивна роля в това отношение, подкопавайки човешките традиции и етика, разпространявайки леви идеологии и комунизъм. Идентифицирането на комунистическите корени на глобализацията, както и приликите между глобализма и комунизма, е сложна, но изключително важна и неотложна задача.

1. Глобализация и коммунизъм

Маркс не използва концепцията за глобализация в своите трудове, но използва тясно свързания термин „световна история“. В Манифест на комунистическата партия Маркс твърди, че глобалното разрастване на капитализма неизбежно ще доведе до появата на огромна прослойка на пролетариата и тогава пролетарската революция ще обхване целия свят, ще свали капитализма и ще изгради комунистически „рай на Земята“ [1]. Маркс пише: „Следователно пролетариатът може да съществува само в световно-исторически смисъл, точно както комунизмът - неговото дело - по принцип е възможен само като световно-историческо съществуване“ [2]. Тоест реализацията на комунизма зависи от съвместните действия на пролетариата, извършени по целия свят. Комунистическата революция затова трябва да бъде глобално движение.

Макар, че Ленин по-късно променя учението на Маркс и предлага да започне революция в слабото звено на капитализма (Русия), комунистите никога не изоставят мечтата си за световна революция. През 1919 г. съветските комунисти с нетърпение очакват създаването на Комунистическия интернационал в Москва, чиито клонове се разпространяват в над 60 държави. Ленин казва, че целта на Комунистическия интернационал е да създаде Световна съветска република [3].

Американският мислител Джеймс Едуард Грифин очертава пет цели на комунистическата глобална революция, предложени от Сталин в книгата му „Марксизмът и националния въпрос“:

Уилям З. Фостър, бивш председател на Комунистическата партия на САЩ, пише: „Комунистическият свят ще бъде единен, организиран свят. Икономическата система ще бъде една голяма организация, основана на принципа на планиране, който сега се появява в СССР. Съветското правителство на САЩ ще бъде важна връзка в това световно правителство” [5].

От изказванията на Маркс, Ленин, Сталин и Фостър, както и от концепцията за „общността на човешките съдби“, представена от Китайската комунистическа партия, ясно се вижда, че комунизмът е недоволен от наличието на държавен суверенитет в различните страни. Идеологията на комунизма е просмукана от началото до края от желанието да завладее цялото човечество.

Пролетарската световна революция, която Маркс прогнозира, не се провежда. Капитализмът, който Маркс счита за агонизиращ и умиращ, се оказа, напротив, триумфален, богат и проспериращ. След разпадането на СССР и комунистическия лагер в Източна Европа остават само Китайската комунистическа партия и няколко други червени режима. Изглежда комунизмът е на прага на своята гибел. На повърхността това изглежда като победа за свободния свят.

Но докато Западът вярва, че комунизмът е хвърлен на бунището на историята, идеологията на социализма (началния етап на комунизма) започва активно да се разпространява в света. Призракът на комунистите не е мъртъв. Той се крие зад различни доктрини и движения, разпространявайки комунистическата идеология в свободния свят.

Дали това е случайно? Разбира се, че не. Изглежда, че глобализацията е естествен процес, но в нейната еволюция все по-ясно се проявява ролята на комунизма, която вече се превръща в една от водещите идеологии на този процес.

След Втората световна война левите сили в европейските страни продължават да нарастват. Социалистическият интернационал, който представлява демократичния социализъм, включва политически партии в повече от сто страни. Тези партии са на власт в различни страни и дори са се разпространили в по-голямата част от Европа. На този фон високото ниво на благосъстояние, високите данъци и национализацията са засегнали почти цяла Европа.

Глобализацията e опустошила индустрията на САЩ, намалила е средната класа, забавила е растежа на доходите за дълго време, предизвикала е  социална стратификация и разцепление в обществото. Това значително допринася за укрепване позицията на левите сили и социализма в САЩ, като рязко се измества вляво глобалният политически спектър през последните десет години. Представители на лявото крило по света твърдят, че глобализацията е довела до неравенство в доходите и разделение на богати и бедни. Така движението против глобализма започва да набира скорост, превръщайки се в нова сила, която се противопоставя на капитализма и призовава за социализъм.

След края на Студената война комунистическите идеи проникват в икономическата глобализация с цел унищожаване на чисто националната икономика и подкопаване на суверенитета на националните икономически основи на всяка страна. Така се използва човешката алчност и западните финансови сили прехвърлят голямото богатство, натрупано от обществото през последните няколко стотин години в КНР, обогатявайки значително и бързо Китайската комунистическа партия (ККП). Тогава ККП използва това бързо натрупано богатство, за да обвърже морално другите държави и да ги срути безпрепятствено.

Като ръководител на комунистическите сили в съвременния свят, ККП непрекъснато разширява икономиката си и укрепва властта си, като подкрепя левите сили и комунистическите партии по целия свят. ККП използва тоталитарното си управление, за да подкопае правилата на световната търговия, а също така използва богатството, получено от глобалния капитализъм, за укрепване на социализма. Икономическата мощ на ККП също така стимулира нейните  политически и военни амбиции, и сега тя се опитва да изнесе комунистическия модел по целия свят.

От глобална гледна точка, както антиглобалистката левица, така и ККП, която се възползва от глобализацията, се разрастват под знамето на глобализацията. Всъщност ситуацията в съвременния свят е много близка до целта, която Сталин е поставил в миналото.

2. Икономическа глобализация

Под икономическа глобализация се разбира интеграция на веригите на световния капитал, производство и търговия, започнала през 40-те и 50-те години на миналия век, съзряла през 70-те и 80-те години и установена като глобална норма през 90-те години. Движещата сила в този процес са международните агенции и корпорации. Те изискват отслабване на държавното регулиране и контрол, за да се осигури свободно движение на капитали. На пръв поглед западните страни са допринесли за икономическата глобализация с цел разпространение на капитализма в целия свят.

За съжаление обаче глобализацията е превърната в средство за разпространение на комунизма. По-специално, глобализацията кара западните държави да осигуряват мощна финансова подкрепа на Китайската комунистическа партия, което води до взаимната интеграция и зависимост между капиталистическата пазарна икономика и социалистическата тоталитарна икономика на ККП. В замяна на икономически ползи Западът жертва своята съвест и универсални ценности, докато китайските комунистически власти разширяват контрола си чрез икономическа принуда, сякаш комунизмът е спечелил световното господство.

1) Глобализацията създава икономика от комунистически тип

Глобализацията превръща глобалната икономика в единна икономическа система. По време на този процес се формират големи международни организации, договори и правила. На пръв поглед изглежда, че има разрастване на капитализма и свободния пазар. В действителност обаче се формира единна система за икономически контрол, която е способна да реши съдбата на бизнеса в много страни. Това е равносилно на формирането на централизирана тоталитарна икономическа система, която напълно съответства на целта на Сталин - да обедини всички държави в една икономическа система. След установяването на този международен финансов ред възниква феномен, при който развитите страни предоставят дългосрочна икономическа помощ на развиващите се страни. Това е точно третата цел на Сталин.

По отношение на финансовата помощ международните финансови институции обикновено извършват макроикономическа намеса в икономиката на държавата получател. Това е диктаторски метод. Той не само е принудителен, но и игнорира социалните, културните и историческите условия на страната получател. Резултатът е намалена свобода и по-централизиран контрол. Американският учен Джеймс Хауърд пише, че Световната банка „значително допринася за национализацията на икономиките в Третия свят и засилва политическия и бюрократичен контрол върху живота на най-бедните“ [6].

От друга страна, икономическата глобализация създава хомогенна глобална икономика, което води до по-големи сходства в потребителските тенденции и унифициране на производствените и маркетинговите механизми. Пространството, в което могат да оцелеят малки компании, особено магазините за традиционни изкуства и занаяти, става все по-малко. Много малки компании и компании, свързани с местни етнически групи, просто са унищожени от вълната на глобализацията. Все повече хора губят условията и възможностите свободно да се занимават с производство и търговия.

Развиващите се страни стават част от световната производствена верига, което води до отслабване на икономическия суверенитет на отделните държави, а в някои случаи и до техния икономически крах. Някои страни са обременени с дългове и необходимостта да се плащат лихви, което фундаментално разрушава основите на свободната капиталистическа икономика.

2) Глобализацията способства за разпространението на комунизма в развиващите се страни

В началото на 21-ви век Ямайка отваря пазарите си и започва да внася големи количества евтино краве мляко. Това прави млякото по-достъпно, но в същото време води до фалит на местните млекопроизводители, неспособни да се конкурират с евтиния внос. В Мексико има много предприятия за лека промишленост, но след като Китай влиза в СТО, повечето от тези предприятия се преместват в Китай. В резултат на това Мексико пострада, тъй като сега му липсват високотехнологични производствени мощности. Африка е богата на полезни изкопаеми, но след притока на чуждестранни инвестиции африканските минерали са добивани и изнасяни с много малка икономическа изгода за местните жители.

Чуждестранните инвестиции също корумпират държавните служители. Глобалистите твърдят, че благодарение на глобализацията демокрацията ще се разпространи и в други страни, но в действителност глобализацията само засилва корумпираните диктатури. В резултат на това бедността се засилва в много страни. Според статистиката на Световната банка за 2015 г. „повече от половината от крайно бедните живеят в Африка на юг от Сахара“, „Всъщност броят на бедните в този регион се е увеличил с 9 милиона души, като 413 милиона души живеят с по-малко от 1,9 долара на ден” [7].

По време на неотдавнашната икономическа криза в Азия, Тайланд отвори слабата си финансова система за международни инвестиции, което донесе временно благоденствие на страната. Когато чуждестранните инвестиции спряха, тайландската икономика спря да расте, което също имаше негативно влияние върху съседните страни.

С развитието на комуникационните и транспортните технологии Земята се превърна в едно „глобално село“. Глобализацията трябва да донесе финансово благоденствие и демократични ценности за цялото това глобално село. Но според Дани Родрик, професор по икономика в Харвардското училище по публична администрация “Джон Ф. Кенеди” в глобализацията има „трилема”: „Не можем едновременно да се стремим към демокрация, национално самоопределение и икономическа глобализация” [8]. Това е скрит недостатък на глобализацията, който комунизмът просто използва.

Очевидно ползите и възможностите, които предоставя глобализацията, са концентрирани в ръцете на много малък брой хора. Глобализацията изкуствено засилва неравенството и не може да служи като дългосрочно решение на бедността. Глобализацията отслабва националния суверенитет, засилва регионалната нестабилност и създава конфликти между „потисници” и „потиснати”. Концепциите за потисничество, експлоатация, неравенство и бедност са леви оръжия за борба срещу капитализма. Борбата на потиснатите с потисниците е типичният път на комунизма. Комунистическата идеология на икономическия егалитаризъм (уравниловка) и духът на борбата се разпространяват по целия свят вследствие на глобализацията.

3) Глобализацията засилва социалното разслоение, насърчавайки комунистическата идеология

Огромният отлив в индустрията и съкращаването на работни места превърна работната и средната класа на западните страни в жертва на глобализацията. Да вземем за пример Америка: поради масовия отлив на капитал и технологии към Китай са загубени много работни места в производството, което доведе до спад в индустрията и нарастваща безработица. От 2000 г. до 2011 г. 5,7 милиона работници в производствения сектор са загубили работата си и 65 хиляди завода са затворени [9]. В САЩ разликата между богати и бедни постоянно расте. През последните 30 години растежът на средната заплата (коригиран спрямо инфлацията) се забавя, което води до появата на така наречените работещи бедни - тези, които работят или търсят работа в продължение на 27 седмици годишно, но чиито доходи са под официалното ниво на бедност. През 2016 г. броят на работещите бедни в Съединените щати е 7,6 милиона души [10].

Разслоението на обществото на богати и бедни е плодородна почва за комунизма. Икономическите проблеми никога не се ограничават само до сферата на икономиката, те засягат много социални области. Търсенето на „социална справедливост“ и решаването на проблема с несправедливото разпределение на доходите води до засилване на социалистическата идеология. Междувременно търсенето на социално осигуряване също се увеличава, което от своя страна води до увеличаване на броя на бедните семейства. В резултат на това се образува порочен кръг.

От 2000 г. политическият спектър на САЩ все повече клони на ляво. Към момента на президентските избори през 2016 г. интересът към социализма значително се увеличава и поляризацията на различните негови партии се засилва. Тези промени до голяма степен се основават на въздействието на глобализацията. От друга страна, колкото повече проблеми възникват в западните демократични общества, толкова повече това допринася за навлизането на комунизма на световната сцена.

4) Антиглобализмът насърчава комунистическата идеология

След развитието на глобализацията възниква движението против глобализма. Началото на това движение е белязано с мащабни насилствени протести срещу Министерската конференция на СТО, която се провежда на 30 ноември 1999 г. в Сиатъл (САЩ). Три големи международни конференции през 2001 г. - Срещата на върха на Америка в Квебек (Канада), Срещата на върха на Европейския съюз в Гьотеборг (Швеция) и Икономическата среща на върха на Г-7 в Генуа (Италия) - също са обхванати от такива протести. През 2002 г. във Флоренция (Италия) се провежда безпрецедентна демонстрация на антиглобалисти, в която вземат участие един милион души.

По цял свят антиглобалистичните кампании привличат хора от различни области на живота. По-голямата част от тях са противници на левия капитализъм, включително синдикатите, екологичните организации (пропити  с комунизъм), както и жертви на глобализацията и такива в неравностойно положение. В резултат на това привържениците и противниците на глобализацията по невнимание се превръщат в помощници на комунизма.

5) Западният капитализъм подхранва Китайската комунистическа партия

Оценявайки успехите или неуспехите на глобализацията, учените често посочват Китай като положителен пример. Изглежда, че Китай се възползва изцяло от глобализацията и бързо излиза на преден план като втората най-голяма икономика в света. Мнозина дори прогнозират, че Китай ще замени САЩ в близко бъдеще.

За разлика от мексиканския модел на нискотехнологично производство, Китайската комунистическа партия (ККП) възнамерява да получи най-модерната технология от Запада и след това да измести своите конкуренти. В замяна на възможността да продава продуктите си на китайския пазар, ККП поиска западните компании да създадат съвместни предприятия с китайски предприятия, които ККП след това използва за взимане на ключови технологии. За да постигне тази цел, ККП е приложила различни методи, от открита принуда до прехвърляне на технологии, до кражби чрез хакерски атаки. Като взима така технологии, ККП се възползва от производството си и пуска евтини продукти на световния пазар. С експортни отстъпки и субсидии ККП побеждава конкурентите си, като доставя продуктите си на по-ниски от пазарните цени и по този начин нарушава правилата на свободния пазар.

За разлика от други неразвити страни, които отвориха своите пазари, ККП  създаде много търговски бариери за влизане на китайския вътрешен пазар. След като се присъедини към Световната търговска организация (СТО), играейки по собствени правила и в същото време възползвайки се от глобализацията, ККП започна масово да промотира китайски стоки в чужбина. Грубо нарушавайки правилата на СТО, ККП получи значителни икономически ползи. В същото време обаче тя не отвори за основните инвеститори ключовите си отрасли, като телекомуникациите, банковото дело и енергетиката. Това позволи на Китай да се възползва от световната икономика, без да изпълнява задълженията си.

Западният свят, подложен на изкушенията на икономическите ползи, затвори очи за нарушенията на човешките правата в Китай. Докато ККП продължи да нарушава до голяма степен човешките права в собствената си държава и всички знаеха това, международната общност продължи да прави щедри услуги на КНР.

Предвид възможността да се засили благодарение на глобализацията, ККП, заедно с морално деградиращото китайско общество, нанесе удар върху пазарната икономика и регулацията на търговията на Запад.

Грубо нарушавайки правилата, установени в западния свят, ККП използва всички предимства на глобализацията. Може да се каже, че глобализацията играе ролята на кръвопреливане за ККП, като позволява на умиращата комунистическа държава да се превъплъти отново. Умело управлявайки процеса на глобализация, призракът на комунизма преследва скритата цел да подкрепя ККП чрез инжектиране на голям капитал в Китай. По този начин ККП успява да натрупа огромно богатство, получено по безскрупулен начин, и в същото време да го използва за засилване на нарушаването на човешките права в Китай.

Глобализацията е процес на спасяване на ККП, процес на предоставяне на легитимност на властта на ККП. Докато комунистическата партия укрепва своите социалистически мускули с капиталистически капитал, Западът започва да отслабва. Това допълнително засилва вярата на ККП в комунистическия тоталитаризъм и подхранва нейните глобални амбиции. Възходът на Китай вдъхновява много социалистически групи и членове на различни леви организации по целия свят, което е също част от комунистическия план.

Наред с растежа на китайската икономика, ККП активизира усилията си за проникване в международни икономически организации, включително СТО, МВФ, Световната банка, Организацията на обединените нации за индустриално развитие (UNIDO) и други. Когато китайски служители са назначени на важни постове в тези организации, те започват активно да стимулират сътрудничеството на тези организации с ККП, за да подкрепят плановете на партията и да защитават нейната политика.

ККП използва международни икономически организации за осъществяване на собствената си икономическа програма и налагане на своите бизнес правила. Ако амбициите на ККП не бъдат осуети, няма съмнение, че това ще донесе много неприятности на глобалната политика и икономиката.

По-горе бяха изложени само няколко примера за това как икономическата глобализация се използва за развитие и разпространение на комунизма. С настоящия напредък в телекомуникациите и транспорта икономическата дейност надхвърля националните граници. Това е естествен процес. Но в дадения случай този процес се превърна във възможност ККП да започне да се движи към глобално господство. Дойде време обществото да обърне внимание на случващото се и да се отърве от комунистическите фактори в процеса на глобализация. Само в този случай държавите ще могат да съхранят своя суверенитет и да подобрят благосъстоянието на своя народ.

3. Политическа глобализация

Политическата глобализация се проявява в разширяване на сътрудничеството между държавите, създаване на международни организации, разработване на политически програми и международни договори, ограничаване на националния суверенитет и постепенно прехвърляне на властта на суверенните държави към международни организации. След появата на международни структури, както и норми и правила, които излизат извън националните граници, тези структури започват да ограничават политическия, културния и социалния живот на отделните държави. Властта започва да се концентрира в международна структура, подобна на световно управление, подкопавайки националния суверенитет, отслабвайки традиционните вярвания и морални основи на отделните общества, унищожавайки традиционната култура и нормалните международни правила. Всичко това е част от постепенното изпълнение на комунистическата програма.

По време на този процес комунизмът използва международни организации, за да засили комунистическите фактори, да развие своята философия на борбата и изкривеното разбиране за правата и свободите на човека. Освен това той популяризира социалистическите идеи в световен мащаб, преразпределя богатството и се опитва да създаде едно световно правителство, което би довело човечеството до тоталитаризъм.

1) ООН е разширила политическата сила на комунизма

Създадена след края на Втората световна война, ООН е най-голямата международна организация в света. Първоначално тя е създадена за засилване на сътрудничеството и координацията между страните. Като наднационален субект, ООН изпълнява целта на комунизма да премахне формата на държавата, следователно комунизмът я използва за укрепване на своята сила. От самото начало ООН се превръща в инструмент на комунистическия лагер, ръководен от Съветския съюз, за ​​да развие своята идеология и да създаде световно комунистическо правителство.

Когато ООН е създадена и нейната харта е разработена, Съветският съюз е един от постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, играещ ключова роля в тази организация. Алгер Хис, съставител на Хартата на ООН и председател на Конференцията на Организацията на обединените нации, както и служител на Държавния департамент на САЩ и съветник на президента Рузвелт, е осъден за лъжесвидетелстване по дело, обвиняващо го в шпионаж за СССР [11]. Вратичките, оставени в Хартата и конвенциите на ООН, използвани от комунистическите режими, вероятно имат много общо с Хис.

Ръководителите на много важни отдели на ООН са комунисти или съратници на комунизма. Много генерални секретари на ООН са социалисти и марксисти. Например, първият избран генерален секретар на ООН Тригве Лий е норвежки социалист, който получава значителна подкрепа от Съветския съюз. Основната му задача е да въведе Китайската комунистическа партия в ООН. Неговият наследник Даг Хамарскьолд също е социалист и привърженик на световната комунистическа революция. Той често възхвалява висш служител на ККП, Джоу Енлай. [12] Третият генерален секретар на ООН Ву Тан, бирмански дипломат, е марксист. Той смята, че ленинските идеали са в съответствие с Устава на ООН [13]. Шестият генерален секретар на ООН Бутрос Бутрос-Гали преди това е заместник-председател на Социалистическия интернационал. Така не е трудно да се разбере защо ООН се отнася към главите на комунистическите държави с голямо уважение. Много конвенции на ООН също са се превърнали в инструменти за пряко или косвено насърчаване на комунистическите идеи и разширяване на комунистическата власт.

Върховната мисия на ООН е да поддържа мира и сигурността на Земята. Мироопазващите сили на ООН са отговорни пред заместник генералния секретар по политическите въпроси и сигурността. От 14 души, заемащи тази длъжност от 1946 до 1992 г., 13 са съветски граждани. Съветският комунистически режим никога не изоставя опитите за разширяване на властта си и не се интересува от насърчаване на световния мир. Следователно, въпреки че използва лозунга „защита на световния мир“, тя продължава да пропагандира интересите на комунизма. Подкрепата на просоциалистическа организация, каквато е ООН, е в съответствие с неговите цели.

Така комунистите пускат дълбоки корени в ООН. Директорът на ФБР Дж. Едгар Хувър през 1963 г. заявява, че комунистическите дипломати на ООН „са основната сила на руските разузнавателни операции в тази страна [САЩ]“ [14]. Дори след разпадането на СССР, в ООН остава значително комунистическо наследство: „Хората от Запада, които са работили в ООН ... са били заобиколени от онова, което мнозина наричат ​​комунистическа мафия“ [15].

ККП използва ООН като своя застъпническа платформа. Всяка от петте постоянни страни-членки на Съвета за сигурност на ООН има свой заместник-генерален секретар на ООН. Въпреки че дори заместник генералният секретар не може да представлява интересите на която и да е държава, генералният секретар, който представлява социалните и икономически интереси на ККП активно подкрепя идеологията на ККП. Висши служители на ООН, включително генералният секретар, насърчават инициативата на ККП „Един пояс - един път“ като начин за борба с бедността в развиващите се страни.

Според много страни стратегията на ККП „Един пояс - един път“ е разширяване на хегемонията на КНР и вече е хвърлила много държави в дълбока пропаст. Например, Шри Ланка е трябвало да даде на ККП важно пристанище под наем за 99 години, за да изплати дълговете си, а Пакистан поради проблеми с дълга си е трябвало да потърси помощ от Международния валутен фонд. Страните, участващи в проекта „Един пояс - един път“, попадат под политическия и икономически контрол на ККП. Те също имат проблеми с правата на човека и демокрацията. Поради политическото влияние на ККП висшите служители на ООН продължават да рекламират този проект [16].

2) Комунистическата идеология подкопава идеалите на ООН в областта на човешките права

Една от целите на ООН е да подобрява човешките права и да утвърждава свободата. Това е универсален принцип. ККП обаче, заедно с други корумпирани режими, отрича универсалността на правата на човека. Тя твърди, че правата на човека са вътрешни работи за всяка страна и под този предлог крие множество факти за нарушенията на тези права в Китай. ККП дори се хвали, че дава на китайските граждани правото да съществуват. Китайската комунистическа партия използва ООН, за да атакува демократичните ценности на Запада. Използвайки своя съюз с развиващите се страни, тя подкопава усилията на свободните държави за насърчаване на универсални ценности. Под контрола на комунизма ООН не само прави малко за подобряване правата на човека, но и често се превръща в инструмент на комунистическите режими за укриване на фактите за грубите нарушения на човешките права в техните страни.

Много изследователи са документирали факти как Организацията на обединените нации е направила компромиси на собствените си принципи. Например ООН е създадена „в сянката“ на Холокоста, но сега тя не прави нищо по отношение на масовите убийства. Първоначалната цел на ООН е да се бори срещу агресорите и да защитава човешките права. Необходимо условие за постигането на тази цел е моралното осъждане, но сега ООН отхвърля идеята за морално осъждане [17].

Дори Голд, бивш израелски посланик в ООН и автор на книгата “Вавилонската кула: Как Организацията на обединените нации е способствала за глобалния хаос”, пише: „ООН не е доброжелателен, а неефективен световен орган. Всъщност тя ускори и разпространи глобалния хаос” [18]. Голд предоставя множество доказателства за това твърдение, включително "ценностния неутралитет" на ООН, аморалността на "моралното равенство" и "моралния релативизъм"; широко разпространената корупция; държавите с лоша репутация на правата на човека, които изпълняват функциите на ръководители на Комисията по правата на човека; недемократичните държави с мнозинство гласове и комунистическите режими, които имат голямо влияние в ООН [19]. Според Голд, ООН е "пълен провал", той е "доминиран от антизападни сили, диктатури, държавни спонсори на тероризма и най-лошите врагове на Америка" и "предава благородните идеали на основателите на ООН" [20].

Комисията за правата на човека на ООН е утвърдила политиката на мнозинството. В същото време държави с лоша репутация в областта на човешките права могат да станат държави-членки и дори ръководители на Съвета по правата на човека, което прави проверката на състоянието на правата на човека в тези страни безсмислено. Освен това, Китайската комунистическа партия е подкупила много развиващи се страни, в резултат на което опитите на САЩ да стимулират ООН да критикува политиките на ККП за правата на човека не намират подкрепа. Принципът на "тирания на мнозинството", приет от ООН, превръща тази организация в инструмент на комунистическите сили за противодействие на свободните държави по много въпроси. Това кара САЩ няколко пъти да напускат Съвета за правата на човека. Западът се стреми да насърчава свободата и правата на човека, но многократно е блокиран от комунистическите държави. Съветът на ООН за правата на човека е окупиран от бандити, а така наречените международни конвенции, които той приема, не правят нищо за ограничаване на тоталитарните държави. Тези страни гледат на тези документи като на празни думи и не изпълняват техните изисквания.

По този начин не е трудно да се разбере, че Хартата на ООН е много подобна на Конституцията на СССР, а също и пряко противоречи на Конституцията на САЩ. Целта й не е да защитава правата на хората, а да обслужва нуждите на управниците. Например някои разпоредби на Конституцията на СССР включват формулировки като „в рамките на закона“, които стоят над правата на гражданите. На пръв поглед съветската конституция предоставя на гражданите някои права, но всъщност за много конкретни закони са сложени „рамки“, които позволяват на правителството на СССР произволно да лишава гражданите от техните права и да го прави „в рамките на закона“.

Хартата на ООН, както и различните договори и конвенции определят областта на правата на човека. Например, в някои параграфи на Международния пакт за граждански и политически права, след като се изброява, че „всеки има право ...“ има пояснение, че „горните права не подлежат на никакви ограничения, освен предвидените от закона“. Това изобщо не е направено случайно, то е вратичка, която комунизмът специално е оставил за себе си.

Проблемът е, че ако политиците счетат за необходимо, те ще могат законно да лишат гражданите от буквално всяко право, дадено им от Всеобщата декларация за правата на човека. „Какво може да бъде най-доброто извинение за всеки тиранин? - пита се Едуард Грифин: „Повечето войни и държавни престъпления са извършени с помощта на една от тези [разпоредби]“ [21]. В свободните страни е много трудно произволно да се лишат гражданите от техните свободи, но комунистическите режими могат да направят това, като открито използват вратички в Декларацията за правата на човека.

3) Глобализацията насърчава политическите идеи на комунизма

С помощта на своите агенти комунизмът непрекъснато повдига глобални проблеми, заявявайки, че тези проблеми могат да бъдат решени само чрез международно сътрудничество и обединяване на властовите структури, тоест с помощта на едно световно управление. Следователно много държави са все по-често обект на ограничения и регулиране от международни договори, чийто брой непрекъснато расте. В резултат на това националният суверенитет на тези страни отслабва.

Много групи подкрепят международните силови структури. Тези групи не са непременно комунистически, но техните искания съответстват на целта на комунизма да унищожи отделните държави и да създаде едно световно правителство.

През 1970 г., на Деня на Земята един представител на медия казва: „Човечеството има нужда от световен ред. Една напълно суверенна нация не е в състояние да се справи със замърсяването на околната среда. ... Следователно, за да се контролира планетата - независимо дали става въпрос за необходимостта да се предотврати война или необходимостта да се предотвратят максимални щети на условията на живот - се изисква едно световно правителство” [22]. В Хуманистичният манифест II от 1973 г. също пише: „Сега е достигнат повратен момент в човешката история, когато се появява уникална възможност да се преодолеят границите на националния суверенитет и да се започне изграждането на глобална общност. ... По този начин ние се стремим да създадем глобално законодателство и световен ред, основан на междуетническо федерално правителство” [23].

Всъщност Програмата на Обединените нации по околната среда (UNEP) е създадена именно защото през 1972 г. група, която се застъпва за глобална конфедерация, разглежда екологичния проблем като глобален проблем и затова призовава за разработване на глобални решения и създаване на глобална екологична структура. Първият лидер на ЮНЕП е Морис Стронг, канадец със силни социалистически пристрастия.

На срещата на върха за Земята в Рио де Жанейро през 1992 г. (известна още като Конференция на ООН за околната среда и развитието) 178 правителства гласуват в подкрепа на Програма 21. Този план от 800 страници включва елементи относно опазването на околната среда, правата на жените, медицината и др. Един влиятелен изследовател от Института за екологични изследвания, а впоследствие служител на Програмата на Обединените нации по околната среда, заявява: „Националният суверенитет - способността на страната да контролира ситуацията на своята територия - загуби много от своето значение в съвременния свят, където границите обикновено се нарушават от замърсяване, международна търговия, финансови потоци и бежанци. ... Държавите всъщност дават част от своя суверенитет на международната общност и започват да създават нова система за международно управление на околната среда, която е средство за решаване на иначе нерешими проблеми [24].

Тези причини за създаване на едно световно правителство звучат красиво, но истинската им цел е да насърчават комунизма, за да доминира той в света. В шестнадесета глава от тази книга вече описахме подробно как комунизмът използва опазването на околната среда за реализиране на своите планове.

По време на мандата на Бутрос-Гали като генерален секретар на ООН (1992-1996 г.) тази организация започва активно да се движи към световно правителство. Бутрос-Гали призова за създаването на постоянна армия на ООН и се опита да осигури правото на ООН да събира данъци [25]. Поради рязкото противопоставяне на САЩ той не можа да се кандидатира за втори мандат, иначе е трудно да си представим какъв щеше да бъде статутът на ООН в момента. Въпреки че комунистическите режими винаги отказват да се намесват във вътрешните работи на други държави, те активно участват в различни международни организации и подкрепят разширяването на функциите на ООН, както и насърчават концепцията за глобално управление.

През 2005 г. генералният секретар на ООН Кофи Анан каза: „В епохата на взаимозависимост световното гражданство е най-важният стълб на прогреса“ [26]. Робърт Чандлър, стратегически мислител, работил за ВВС на САЩ, Белия дом и различни правителствени агенции, смята, че така нареченият прогрес на Анан ще унищожи националния суверенитет и ще отвори пътя за глобално гражданско общество без граници. Програмата на ООН „Преподаване на култура на мира“ е организирана и ръководена от ултра леви сили, които според Чандлър възнамеряват да унищожат националния суверенитет и да създадат едно тоталитарно световно правителство без граници [27].

В книгата “Голият комунист” (1958 г.) са изброени четиридесет и петте цели на комунистите, една от които гласи: „Да се провъзгласи ООН за единствена надежда за човечеството. Ако хартата на организацията бъде преработена, да се изиска организацията да бъде превърната в единно световно правителство със свои независими въоръжени сили” [28]. Много хора разбират, че създаването на световно правителство не може да бъде постигнато за кратък период, така че комунистите и глобалистите използват различни проблеми за създаването на международни институции в различните области. Тогава те започват активно да насърчават обединяването на тези институции и продължават да настояват за зависимост от ООН, с крайната цел да се създаде едно световно правителство.

Напредъкът на световното управление, умишленото преувеличаване на ролята на ООН и представянето й като панацея за решаване на всички проблеми в съвременния свят - всичко това е опит да се играе ролята на Бог и да се уреди бъдещата съдба на човечеството чрез манипулиране на властта. Всъщност това е същата утопия като комунизма, вид изкуствено създадена религия, която да доведе човечеството до гибел.

4) Световното управление ще доведе до тоталитаризъм

Няма нищо лошо в желанието да се живее в един красив свят с красиво бъдеще. Но желанието да се създаде едно световно правителство, което да реши всички проблеми на човечеството, е просто стремеж към нова утопия на съвременния свят, която носи и опасността от потапяне в тоталитаризъм.

Неизбежният проблем, с който се сблъсква световното правителство, което се стреми истински да решава глобални проблеми, е как ще реализира своята политика, било то в политическата, военната, икономическата или всяка друга област. За да следва политиката си в глобален мащаб, такова правителство несъмнено няма да приеме формата на свободна демокрация, подобна на тази, която съществува в САЩ. То ще бъде под формата на едно голямо тоталитарно правителство, подобно на това в бившия СССР или комунистически Китай.

За да привлече държавите, световното правителство със сигурност ще им предложи различни ползи, обещавайки висок просперитет и рисувайки картина на красива глобална утопия. Това е подобно на това как комунизмът се представя като панацея за решаване на всички проблеми на всяка страна. За да се постигнат утопични идеали в такъв мащаб и да се решат сложните глобални проблеми в съответствие с плана на тази утопия, било то опазване на околната среда или глобална сигурност и благополучие, световното правителство неизбежно ще се стреми да централизира властта си, като само по този начин ще може ефективно да прилага своята политика. Такава централизация ще разшири властта на едно такова правителство до безпрецедентна степен и контролът му над обществото също ще достигне безпрецедентно ниво. Такова световно правителство няма да го е грижа за консенсуса между участващите страни и няма да се придържа към никакви задължения спрямо тях. То ще се фокусира единствено върху насилственото прилагане на своята политика.

В днешния свят има големи разлики между страните. В много държави няма православна вяра или свобода, да не говорим за спазването на човешките права или високи морални стандарти. Ако страните се обединят, за да съставят едно глобално правителство, те трябва да приемат най-ниския стандарт, който е общ и приемлив за всички. По този начин те биха изключили всякакви изисквания по отношение на вярата и убежденията, морала и правата на човека. С други думи, за да се обединят страните, те ще трябва да получат пълна свобода по тези въпроси в съответствие с концепцията за така наречения неутралитет в религията, морала и правата на човека. Световното правителство неизбежно ще популяризира определена водеща култура, за да обедини целия свят. Всяка страна обаче има свои културни традиции и духовни вярвания и ценности.

От всички експерти, учени и правителства, които активно се застъпват за световно управление, мнозинството са атеисти или поддържат така наречените прогресивни възгледи за религиозните вярвания. Следователно е очевидно, че световното управление ще съдържа атеизма като основна ценност. Това е неизбежен резултат, като се има предвид, че именно към това комунизмът умишлено тласка хората. За да запази властта си, световното правителство ще извърши принудително идеологическо превъзпитание, дори прибягвайки до насилие. За да предотврати разпадането си или дадено движение за независимост на участващите страни, световното правителство ще засили своите военни и полицейски сили, както и ще засили контрола си върху свободата на словото.

Едно правителството на държава, която няма обща духовна вяра и култура, може да разчита само на авторитарно управление, тоест на тоталитаризъм, за да държи властта в свои ръце. Резултатът от всичко това ще бъде намаляване на личните свободи на гражданите. Така е неизбежен факта, че едно световно правителство може да бъде само тоталитарно правителство.

В резултат на това световното правителство ще се превърне във вид  комунистически режим. Резултатът от неговото царуване няма да се различава от сегашните комунистически режими, които поробват и унищожават гражданите на техните държави. Единствената разлика ще бъде, че вместо една държава този тоталитаризъм ще се разпространи в целия свят. Когато целият свят се контролира от едно правителство, ще стане още по-лесно да се корумпира и унищожи човечеството. В хода на поддържането на своето управление това гигантско правителство постепенно ще започне да използва всички зли методи, които се използват в комунистическите страни. Този път към авторитаризма ще се добави и процеса на унищожаване на традиционните култури и морални ценности на човечеството, което е целта на комунизма.

4. Културната глобализация: средство за корупция на човечеството

След развитието на културния обмен между различните страни, както и разпространението на потоците от капитали по света, активно се разпространяват различни деградирани културни форми, които комунизмът е създал през последните почти сто години. Сред тях са съвременното изкуство, литературата и мисленето, киното и телевизията, отклоненото  поведение, утилитаризма, материализма, консуматорството и др. По време на този процес културните традиции на различните етнически групи са лишени от външните си форми и се отделят от първоначалното им значение, което води до появата на деградирали и хаотични форми на културата. Постигайки целта за печалба, тези форми на култура също унищожават с голяма скорост моралните ценности на хората, където и да са приложени. 

САЩ са политически, икономически и военен лидер в света. Това се отнася и за американската култура, която естествено лесно се възприема от други страни и региони. След индустриалната революция, след упадъка на духовната вяра в съвременното общество и нарастващия материализъм, причинен от технологичния прогрес, в мисленето на хората се формира пряка връзка между материалния просперитет и силата на цивилизацията. Възползвайки се от това, комунизмът съсредоточава преди всичко силите си върху превземането на Съединените щати с ненасилствени средства. След унищожаването на семейната институция, навлизането в американската политика, икономика, право, изкуство, медии и популярна култура, както и унищожаването на традиционните морални ценности, комунизмът използва културната глобализация, за да разпространи тази корумпирана култура по целия свят. Тази култура активно се разпространява в другите страни като напреднала култура на Съединените щати.

По този начин движението „Окупирай Уолстрийт“, което започна в Ню Йорк, беше незабавно показано по телевизията в отдалечени планински села в Индия. От холивудските филми консервативните погранични селища в китайската провинция Юнан научиха, че самотните майки, извънбрачните отношения и сексуалната свобода са „нормален“ начин на живот. Идеологията, която стои в основата на американския национален стандарт за общо образование, създадена от културни марксисти, бе почти мигновено отразена в тайванските училищни учебници. Африка, която мнозина смятат за най-изостаналия в света регион, е най-силно засегната от СПИН. От Еквадор в Южна Америка до Малайзия в Югоизточна Азия и Фиджи в Тихоокеанските острови рок музиката е придобила голяма популярност.

Уили Мюнценберг, немски комунистически активист и един от основателите на Франкфуртската школа, казва: „Трябва да организираме интелектуалци и да ги използваме, за да накараме западната цивилизация да излъчва гнила миризма. Само когато те унищожат всичките й ценности и направят живота невъзможен там, можем да наложим диктатура на пролетариата ”[29].

От гледна точка на левицата „да накараме западната цивилизация да излъчва гнила миризма“ е пътят към комунизма. Но за комунизма, който е движещата сила, разрушаваща традиционната култура, оставена на хората от боговете, принуждаването на хората да изоставят Бог е начинът да се постигне целта му да унищожи човечеството.

Ако се каже, че мутиралата култура на Запада и партийната култура на тоталитарните комунистически режими са отпадък, тогава културната глобализация е бушуващ ураган, който разпространява този отпадък по целия свят, безмилостно изхвърляйки традиционните ценности, оставени на хората от Боговете. По-надолу анализираме как комунистическата култура се разпространява в целия свят.

1) Културната глобализация разрушава традициите

Културата на всеки народ има уникални характеристики и носи в себе си дълбокия отпечатък на историята. Въпреки външните различия между етническите култури, всички те имат еднакви универсални ценности, оставени на хората от Боговете. Технологичното развитие, започнало след индустриалната революция, донесе много материални ползи за хората и направи живота ни по-удобен. Поради влиянието на прогресивизма, следването на традициите се превърна в знак на изостаналост. Според новите стандарти сега всичко трябва да се измерва въз основа на неговата модерност, новост и „прогрес“ или дали има някаква търговска стойност.

Така наречените общи ценности, възникнали в резултат на културния обмен в процеса на глобализация, не са традиционни. Това са съвременни ценности. Културните елементи и ценности, които могат да бъдат приети чрез глобализацията, са различни от традиционните. Те включват само най-големите елементи на съществуващото културно наследство, както и аспекти, които могат да бъдат комерсиализирани. Понятия като „общата съдба на човечеството“ и „нашето общо бъдеще“ са резултат от тези отклонени „общи ценности“. Комунизмът насърчава ценности, които изглеждат благородни, но всъщност са насочени към гарантиране, че човечеството ще изостави традициите, заменяйки ги с деградирали съвременни ценности.

Най-ниският стандарт, приет от културната глобализация, се проявява и в потребителската култура и консуматорството, които определят глобалната култура. Под влияние на икономическите интереси дизайнът на културните продукти и начинът, по който се продават, са изцяло фокусирани върху влиянието на най-примитивните потребителски инстинкти. Целта на това е да се контролират хората чрез засилване и удовлетворяване на техните примитивни повърхностни желания.

Глобалната култура на потребление е насочена към човешките желания и се използва за унищожаване на традициите. Това се проявява в три основни аспекта:

Първо, за да се привлече максимален брой потребители, културните стоки в процеса на производство и представяне не трябва да обиждат никоя етническа група. В резултат на това уникални характеристики и съдържание на етническата култура са изключени от тези стоки. С други думи, с тяхната де-културизация или стандартизация съдържанието на традициите се отстранява от тях. Ниските слоеве на обществото, чиито представители са по-слабо образовани и имат относително ниска потребителска способност, са по-податливи на подобна опростена версия на културни продукти, тъй като цената им е по-евтина. Следователно, поради глобализацията, тази група от хора се ограничава с търговска култура, която има най-ниски производствени разходи.

Второ, глобализацията на медийната индустрия доведе до формирането на монополи. В резултат на което призракът на комунизма може лесно да внедрява своите порочни идеи сред производителите, да рекламира повърхностния културен аспект на благата и да въвежда марксистката идеология в хода на тяхното популяризиране. Тоест, хибридизацията на културите в процеса на глобализация се превръща в друг начин за насърчаване на порочната идеология.

Трето, глобалната култура превръща консуматорството в основен фокус на обществото. Рекламите, филмите, телевизионните предавания и социалните мрежи непрекъснато бомбардират потребителите с идеята, че те не живеят щастлив и пълноценен живот, ако не купуват и нямат определени стоки или не са склонни да се забавляват по определен начин. Комунизмът използва различни материални форми и форми на забавление, за да насърчава хората неконтролируемо да се стремят да удовлетворяват своите желания. Когато човек се отдаде на желанията си, той се отдалечава от духовния план и постепенно и неусетно се отклонява от първоначалната си вяра в Бог и традиционните ценности.

Чрез глобализацията комунизмът бързо разпространява своята разрушителна идеология в целия свят. Той също използва психологията на тълпата. Често в контакт със социални мрежи, реклами, телевизионни предавания, филми и новини, хората са изправени пред различни антитрадиционни и неестествени идеологии. Това създава илюзията, че подобни погрешни идеологии са някакъв „световен консенсус“. Така постепенно хората започват да приемат такива идеологии като норма, порочното поведение става модерно и хората дори се гордеят с него. Злоупотребата с наркотици, хомосексуалността, рок музиката, абстрактното изкуство и т.н. - всичко това е разпространено до голяма степен по този начин.

Съвременното изкуство се изражда и противоречи на традиционните естетически ценности. Отначало някои хора може да са осъзнавали това, но когато произведения на съвременното изкуство постоянно се излагат в големи галерии и се продават на високи цени, когато за това често се съобщава в положителна светлина в медиите, тогава хората започват да вярват, че самите те са загубили връзка с модата, че са изостанали, а вкусът им към изкуството се нуждае от актуализиране. Така хората започват да отричат ​​собственото си чувство за красота и да приемат опороченото изкуство.

Комунизмът може успешно да използва психологията на тълпата, защото много хора нямат силни собствени мнения. Щом човечеството се отклонява от традициите и критериите, дадени от Боговете, всичко става относително и променящо се, което открехва вратата за злите сили да реализират своите планове.

2) Развитите западни държави изнасят антитрадиционна култура

Западните развити страни играят важна роля в икономическите и военните дела на целия свят. В резултат западната култура не само бързо се разпространи в развиващите се страни, но започна да се възприема като водеща култура на съвременната цивилизация и посока на бъдещото развитие. Комунистическият призрак използва това и чрез САЩ и други западни страни разпространява порочната съвременна култура по целия свят. Това нанася големи щети на традициите на други етнически групи. Рок музиката, наркотиците и сексуалната свобода бързо се разпространяват по света от развитите страни под прикритието на западната култура. Както неведнъж сме подчертавали в тази книга, комунизмът стои зад развитието на всички тези разрушителни култури. Тези култури нямат нищо общо с истинските традиционни западни ценности, които се основават на вярата в Бог.

В момента всички видове развалена култура са широко разпространени по света под прикритието "западна култура". По-специално Холивуд се превърна в основен носител на различни идеологии, произтичащи от културата на марксизма. Спецификата на кино изкуството е такава, че хората подсъзнателно приемат натрапваните им ценности, така че филмовата индустрия оказва голямо влияние върху хората.

Поради икономическата си мощ западните страни привличат голям брой чуждестранни студенти. В дванадесетата част на тази книга говорихме за това как културата на марксизма прониква в западното образование. Чуждестранните студенти в западните страни са изложени на различни леви идеологии. Когато се върнат у дома, те разпространяват тези идеологии в родината си. В техните страни тези замърсени идеологии изглеждат привлекателни, тъй като са донесени от западните страни, които са по-развити. Така тези идеологии не срещат голяма съпротива, докато унищожават местната традиционна култура.

Например, първата държава в Азия, която легализира еднополовите бракове, беше страна с дълбоки традиции. Зад всичко това стои глобализацията. Първо, след като са учили на Запад, голям брой студенти са приели идеята за еднополов брак и са подтикнали обществото си да се промени по този въпрос. И второ, местните прогресивни политици, които насърчават легализирането на еднополовите бракове, също са формирали възгледите си по време на обучението си в западните страни.

3) Транснационалните корпорации разпространяват корумпираната култура

В условията на глобализацията взаимното уважение и толерантност към различните национални култури се превърна в една от водещите идеологии. Комунизмът използва това, като разширява концепцията за толерантност и превръща ценностния неутралитет в „глобален консенсус“, което му помага активно да популяризира порочните си идеи. По-специално, в контекста на глобализацията, хомосексуалността, сексуалното освобождение и др. се развиват с бърза скорост, което нанася голям удар върху моралните ценности на традиционното общество.

През 2016 г. голяма верига магазини обяви, че съблекални, шезлонги и пр. в магазина ще бъдат „приятелски относно транссексуалните“. Това означава, че всеки мъж може да влезе в женска тоалетна или съблекалня  ако вярва, че е жена в мъжко тяло. Американската асоциация на семейството призова потребителите да бойкотират тези магазини поради вредата, която тази политика може да нанесе на жените и децата [30]. През 2018 г. имаше случай, когато мъж влезе в женската тоалетна на магазин и се появи гол пред младо момиче [31]. 

На фона на бойкота на тази верига магазини от потребители, които се придържат към традиционните възгледи, репортери проучват стотици големи мултинационални компании, които заемат водещи позиции в индекса на корпоративното равенство (индекс, отразяващ отношението към ЛГБТ хората). Те откриват, че компаниите със същата политика като гореспоменатата верига магазини засягат всички аспекти от живота на хората, което прави бойкота нереалистичен. Сред такива компании са почти всички големи авиокомпании, големи автомобилни фирми на известни марки, вериги за ресторанти за бързо хранене, кафенета, големи универсални магазини, банки, големи филмови компании, компании, произвеждащи мобилни телефони, компютърна техника и т.н. [32]. Порочните ценности успяват да получат такова широко разпространение именно благодарение на глобализацията чрез корпоративната култура на транснационалните корпорации.

4) ООН разпространява порочни ценности

През 1990 г. Световната здравна организация обяви, че хомосексуалността не е психично заболяване. Това силно стимулира ЛГБТ движението по света. С глобализацията СПИН се разпространи в целия свят. Освен това най-уязвимата на СПИН група са представителите на ЛГБТ общността, което продължава да е обект на обществена загриженост и обществено обсъждане. По този начин комунизмът допринася за разширяване на хомосексуалното движение. Медицински специалисти препоръчват хомосексуалистите, заразени със СПИН, да не се стесняват и да търсят медицинска помощ. Всичко това допринася за моралното приемане на хомосексуалното поведение и също го насърчава. Може да се отбележи, че финансирането от международната общественост на средствата за борба със СПИН в Африка, Азия и Латинска Америка допринася за укрепването на ЛГБТ движението [33].

ЮАР беше първата държава, която представи на Съвета на ООН за правата на човека конвенция, изискваща признаване на сексуалната ориентация и половата идентичност като показатели за правата на човека. В крайна сметка конвенцията е приета. Това е първата резолюция на ООН, насочена конкретно към сексуалната ориентация и половата идентичност [34]. Тоест това, което преди се е смятало за ненормално, се е превърнало в норма.

Член 13 от Конвенцията на ООН за правата на детето гласи: „Детето има право свободно да изразява своето мнение; това право включва свободата да търси, получава и предава информация и идеи от всякакъв вид, независимо от границите, устно, писмено или печатно, под формата на произведения на изкуството или по друг начин по избор на детето“ [35].

Учени се питат: ако родителите не позволят на децата си да носят тениски със сатанински символи, това ще се счита ли за нарушение на правата на децата? Децата имат ли право да избират всеки метод за комуникация с родителите? [36] Малко вероятно е децата да имат достатъчна способност за преценка. Ако те извършат насилие или нарушат етичните стандарти, могат ли родителите да наказват децата си? Размислите по този повод никак не са безпочвени. 

През 2018 г. в канадския град Онтарио е приет закон, който забранява на родителите да отказват на децата си да изразяват своето мнение за половата си идентичност (тоест децата могат сами да избират пола си, например момче може да реши, че е момиче и обратно). Отхвърлянето от родителите на половата идентичност, избрана от детето, може да се разглежда като насилие над децата им и държавата може да ги лиши от родителски права [37].

По този начин комунизмът използва глобализацията, за да изкриви и унищожи традиционната култура и моралните ценности на хората широкомащабно и всеобхватно. В този процес участват развитите страни, крупните предприятия и международните институции. Хората са привлечени от повърхностните удобства на глобализацията и не осъзнават, че с това техните възприятия и съзнание се променят с голяма скорост. Само за няколко десетилетия, като бурно цунами, тези напълно нови идеи обхванаха много части на света. Където те попаднат, традиционната култура се унищожава. Дори най-древните и най-затворени държави не могат да избегнат това.

Традиционната култура - това е основата на човешкото съществуване. Тя е основната гаранция, че хората ще могат да поддържат морални стандарти на праведно ниво. Тя е ключов фактор, който влияе на това, дали човек ще бъде спасен от Създателя. В процеса на глобализация тази култура се опорочава и дори унищожава от комунизма, в резултат на което човешката цивилизация се доближава все повече до безпрецедентна глобална криза.

Заключение

От древността, в продължение на хиляди години, съществуват различни нации и държави. Макар да са разположени в различни региони на света, да имат различни социални форми и политически системи, различни езици и манталитет, всички те имат общи универсални ценности. Тези универсални ценности са в основата на традиционната за всички нации култура.

Само сто години след появата на комунизма на световната сцена човечеството е изправено пред сериозна опасност, тъй като традиционните култури на нациите са унищожени в голям мащаб.

След Октомврийската революция комунизмът завзема властта в Русия и Китай, тези велики сили на Изтока, унищожавайки културния елит чрез насилие и разрушавайки традиционната култура. След Втората световна война комунистическите страни проникват в ООН и поемат контрол над тази и други международни организации. Злоупотребявайки с демократичните процедури, те използват принципа на мнозинството, за да подчинят малцинството. С помощта на пари те привличат малките държави на своя страна и с помощта на ООН се опитват да създадат едно световно правителство с крайната цел да доведат целия свят до деградация и упадък.

По цял свят, особено след края на Студената война, комунизмът започва да използва международния политически, икономически и културен обмен и сътрудничество за разширяване на процеса на глобализация и контрола над света. Това също така спомага за бързото и широкомащабно разпространяване на порочни ценности, систематично унищожавайки универсалните ценности и традиции. Така в момента призракът на комунизма управлява целия свят.

Днешните транснационални политически и икономически групи контролират огромни ресурси. Тяхното влияние прониква във всички сфери на човешкото общество. Глобалистите все по-често манипулират глобални проблеми, като се започне от основните, като околната среда, икономиката, търговията, военните въпроси, дипломацията, науката, технологиите, образованието, енергетиката, миграцията и се завърши с по-незначителни въпроси като развлеченията, модата и начина на живот. Веднага след като се сформира едно световно правителство, човечеството ще може да бъде опорочено напълно и дори унищожено само с една заповед.

Използвайки глобализацията в комбинация с други средства, комунистическият призрак разруши човешкото общество само за няколко стотин години. Изтокът и Западът са на прага на унищожението.

Боговете са милостиви. Те не искат да изоставят нито един човек, който може да бъде спасен. Само като се върнат към традициите и въведат универсалните ценности и традиционната култура на своите нации във вътрешните си дела и международни отношения, хората ще могат да получат Божията закрила, да се отърват от призрака на комунизма и да се радват на прекрасно бъдеще.

Глава 18: ГЛОБАЛНИТЕ АМБИЦИИ НА КИТАЙСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ

Как призракът на комунизма управлява нашия свят – СЪДЪРЖАНИЕ

Осъдете комунизма и Вие...

-------------------

Препратки:

[1] Karl Marx, Manifesto of the Communist Party (Marx/Engels Internet Archive), https://www.marxists.org/archive/marx/works/1848/communist-manifesto/ch04.htm.

[2] Karl Marx and Friedrich Engels, The German Ideology, Vol. I, 1845, https://www.marxists.org/archive/marx/works/1845/german-ideology/index.htm

[3] V. I. Lenin, “The Third, Communist International,” Lenin’s Collected Works, 4th English Edition, Volume 29 (Moscow: Progress Publishers, 1972), 240–241, https://www.marxists.org/archive/lenin/works/1919/mar/x04.htm.

[4], [5] G. Edward Griffin, Fearful Master: A Second Look at the United Nations(Appleton, Wis.: Western Islands, 1964), Chapter 7.

[6] James Bovard, “The World Bank vs. the World’s Poor,” Cato Institute Policy Analysis No. 92, September 28, 1987, https://object.cato.org/sites/cato.org/files/pubs/pdf/pa092.pdf.

[7] The World Bank, “Poverty: Overview,” https://www.worldbank.org/en/topic/poverty/overview.

[8] Dani Rodrik, The Globalization Paradox: Why Global Markets, States, and Democracy Can’t Coexist (Oxford: Oxford University Press, 2011), 19.

[9] Sarah A. Webster, “Inside America’s Bold Plan to Revive Manufacturing: It’s All About the Technology,” May 14, 2015, https://www.sme.org/american-manufacturing-and-nnmi/.

[10] U.S. Bureau of Labor Statistics, “A Profile of the Working Poor, 2016,” July 2018，https://www.bls.gov/opub/reports/working-poor/2016/home.htm.

[11] Alex Kingsbury, “Declassified Documents Reveal KGB Spies in the U.S.: Alger Hiss, Elizabeth Bentley, and Bernard Redmont Are the Subjects of Scrutiny,” U.S. News, July 17, 2009, https://www.usnews.com/news/articles/2009/07/17/declassified-documents-reveal-kgb-spies-in-the-us.

[12] William F. Jasper, Global Tyranny… Step by Step: The United Nations and the Emerging New World Order (Appleton, Wis.: Western Islands Publishers, 1992), 69.

[13] Там же, 69–70.

[14] “FBI Chief Finds Red Spies ‘Potent Danger,’” Los Angeles Times, May 4, 1963, as quoted in G. Edward Griffin, The Fearful Master: A Second Look at the United Nations, Chapter 7.

[15] Jasper, Global Tyranny, 75.

[16] Colum Lynch, “China Enlists U.N. to Promote Its Belt and Road Project,” Foreign Policy, May 10, 2018, https://foreignpolicy.com/2018/05/10/china-enlists-u-n-to-promote-its-belt-and-road-project/.

[17] See Robert W. Lee, The United Nations Conspiracy (Appleton, Wis.: Western Islands, 1981); William F. Jasper, The United Nations Exposed: The International Conspiracy to Rule the World (Appleton, Wis.: The John Birch Society, 2001); Dore Gold, Tower of Babble: How the United Nations Has Fueled Global Chaos (New York, Crown Forum, 2004); Joseph A. Klein, Global Deception: The UN’s Stealth Assault on America’s Freedom (Los Angeles: World Ahead, 2005); Eric Shawn, The U.N. Exposed: How the United Nations Sabotages America’s Security and Fails the World (New York: Penguin Books, 2006); Daniel Greenfield, 10 Reasons to Abolish the UN (David Horowitz Freedom Center, 2011).

[18] Dore Gold, Tower of Babble: How the United Nations Has Fueled Global Chaos (New York, Crown Forum, 2004), 3.

[19] Gold, Tower of Babble, 1–24.

[20] As quoted in Robert Chandler, Shadow World: Resurgent Russia, The Global New Left, and Radical Islam (Washington, D.C.: Regnery Publishing, 2008), 403–4.

[21] Griffin, Fearful Master, Chapter 11.

[22] As quoted in Jasper, Global Tyranny, 90.

[23] Humanist Manifesto II, American Humanist Association, https://americanhumanist.org/what-is-humanism/manifesto2/.

[24] Hilary F. French, After the Earth Summit: The Future of Environmental Governance, Worldwatch Paper 107, Worldwatch Institute, March 1992, 6.

[25] Jasper, Global Tyranny…Step by Step, 71.

[26] As quoted in Chandler, Shadow World, 401.

[27] Chandler, Shadow World, 401–3.

[28] W. Cleon Skousen, The Naked Communist (Salt Lake City: Izzard Ink Publishing, 1958, 2014), Chapter 12.

[29] Bernard Connolly, The Rotten Heart of Europe: Dirty War for Europe’s Money (London: Faber & Faber, 1997), Kindle edition, location 113–118.

[30] “Sign the Boycott Target Pledge!” American Family Association, https://www.afa.net/target.

[31] Hayley Peterson, “Outraged Shoppers Threaten to Boycott Target after a Man Exposes Himself to a Young Girl in a Store’s Bathroom,” Business Insider, April 6, 2018, https://www.businessinsider.com/target-faces-boycott-threat-after-man-exposes-himself-in-womens-bathroom-2018-4.

[32] Samantha Allen, “All the Things You Can No Longer Buy if You’re Really Boycotting Trans-Friendly Businesses,” The Daily Beast, April 26, 2016, https://www.thedailybeast.com/all-the-things-you-can-no-longer-buy-if-youre-really-boycotting-trans-friendly-businesses.

[33], [34] Graeme Reid, “A Globalized LGBT Rights Fight,” Human Rights Watch, November 2, 2011, https://www.hrw.org/news/2011/11/02/globalized-lgbt-rights-fight.

[35] United Nations, Office of the High Commissioner, Convention on the Rights of the Child, https://www.ohchr.org/en/professionalinterest/pages/crc.aspx (last visited Jan 25, 2019).

[36] Jasper, Global Tyranny…Step by Step, 148.

[37] Grace Carr, “Ontario Makes Disapproval of Kid’s Gender Choice Potential Child Abuse,” The Daily Caller, June 5, 2017, https://dailycaller.com/2017/06/05/ontario-makes-disapproval-of-kids-gender-choice-child-abuse/.

Источник: EpochTimes: epochtimes.ru

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!