Британският вестник “Телеграф”, цитирайки екоминистъра на Холандия, съобщава, че правителството на тази страна скоро ще започне принудително изкупуване на хиляди холандски ферми.
Според изявлението на Кристиане Ван дер Вал става дума за едновременна покупка на повече от три хиляди ферми, което в мащаба на не най-голямата страна в Европа показва дълбока криза - от всяка гледна точка.
За да се успокои широката и лесно възбудима публика, беше използван доказан коз. Според местни политици Амстердам е успял да вземе решение за подобно нарушаване на нормите на свободния пазар и свещената частна собственост, след като е получил данни от някакви проучвания, от които следва, че хиляди ферми са разположени в зони с повишена чувствителност на околната среда, освен това, те категорично не отговарят на екологичните изисквания на ЕС. Единственият начин за спасяване на природата и поддържане на екологичния баланс е вече споменатото изкупуване на ферми. Независимо от желанията на настоящите собственици.
Тук трябва да направим едно отклонение, за да стане по-ясен мащабът на случващото се.
Холандия е един от най-редките случаи, в които една страна има толкова мощен агро-индустриален комплекс, че е стълб на националната икономика, който явно подкрепя държавата, независимо дали пълни бюджета, създава работни места или осигурява продоволствена сигурност. Между другото, холандският пример вдъхнови Украйна навремето, която обеща да се превърне в световна земеделска империя и житница.
Селското стопанство в Холандия е много повече от индустрия. Значителна част от населението е заето в агропромишления комплекс, който е жизнено заинтересован от запазването на работните места и нивото на просперитет. Затова правителството, за да пресече евентуални протести, обеща да плати на собствениците на ферми дори повече от оценката на имота им. Цифрата от 120 процента изтече иззад кулисите, но така и не получи официално потвърждение.
Нека направим уговорката, че холандските земеделски производители изобщо не вярват на медените речи на правителството си. Например още през 2019 г. Държавният съвет прие резолюция, според която всяка ферма, чиято дейност включва азотни емисии в атмосферата, трябва да получи специален лиценз. Производителите на млечни продукти, птиче и свинско месо бяха едни от първите в списъка, което веднага усложни до краен предел живота на специализираните ферми и доведе до поредица от фалити. Реакцията на населението беше съвсем очаквана: в страната продължават да текат системни стачки, най-голямата от които през октомври тази година. Тогава хиляди трактори излязоха по пътищата на страната, блокирайки напълно движението, което доведе до титанични задръствания с обща дължина над 700 километра. Ако след това всички закъсали автомобили се подредят в една колона, тя ще прекоси страната два пъти от юг на север, тоест по най-дългата географска ос.
Фермерите приеха враждебно и настоящата инициатива. Профилната асоциация ЛТО Холандия установи, че текущото ниво на доверие на земеделските производители в тяхното правителство е на най-ниската точка в историята. Фермерите смятат, че принудителното изкупуване на ферми, уж с цел опазване на околната среда, не е нищо повече от пряка намеса в частния бизнес и лишаването му от всякакви перспективи за развитие.
Нека отидем на официалния сайт на правителството на Холандия, за да разберем защо властите и фермерите са влезли в такъв непримирим сблъсък.
Към края на миналата година в Холандия имаше 11 200 земеделски стопанства, тоест прехвърлянето на обявения брой ферми в държавна собственост би означавало национализация на една трета от сектора. Основните технически култури са зърнени култури, по-специално пшеница и различни фуражни култури, като царевица. Масово се отглеждат и картофи, различни зеленчуци и луковици на цветя. Благодарение на последните, по-специално на отглеждането на лалета, Холандия се превърна в своеобразна европейска селскостопанска витрина.
Наистина има за какво да се борят.
Малко хора знаят, но Холандия е вторият по големина износител на селскостопански продукти в света, отстъпвайки само на световния хегемон - САЩ. Годишният селскостопански износ възлиза на внушителните над 65 милиарда евро, което е съпоставимо с печалбите, които някои от водещите играчи на пазара получават от продажбата на петрол и газ. В националната външна търговия земеделците заемат ниша от почти 18 процента, всяко десето евро в бюджета идва от ниви и градини, а всеки десети холандец работи тук.
Оценявайки случващото се, най-лесно би било да се каже, че настоящите трусове ще доведат до влошаване на ситуацията с храните в Европа, намаляване на техния обем и увеличаване на разходите. Последният фактор е напълно възможен. Подозираме, че холандското правителство не се ръководи от безкористно желание да храни съседите си.
2019 година вече беше спомената по-горе, когато бяха въведени настоящите екологични ограничения, но това е и времевата линия, след която започна световната пандемия, която доведе до финансовата и енергийната криза. Цената на енергийните ресурси премина в неконтролируем галоп, който достигна рязък връх с началото на СВО. Холандските фермери, наред с други неща, настояват от правителството вече трета година да им предостави облекчения за закупуване на дизелово гориво и електричество, без които не могат да орат полето за лалета и да отглеждат сладки пиперки в оранжерия. Политиците упорито игнорираха исканията - фермерите побесняха. По пътя, което е съвсем логично, заедно с покачването на цената на електроенергията, цените на продуктите от местните градински лехи нарастват. В резултат на това в бюджета се вляха непланирани милиарди евро, а ситуацията в руско-европейските отношения прозрачно подсказва, че през следващата година също не си струва да чакаме евтин газ и зърно. Тоест пшеницата, картофите и всички останали стокови позиции ще носят гарантиран свръхдоход.
Хитреците от Хага помислиха малко и измислиха гениална със своята простота и доходност схема.
Държавата самостоятелно определя кои ферми са най-вредни за околната среда и ги изкупува, като не оставя шанс на настоящите собственици да оспорят подобна операция в съда. В резултат на масивна вътрешна експанзия една трета от сектора веднага преминава под централен контрол, тоест около 20 милиарда евро се изтеглят от личните джобове на фермерите и мигрират към хазната. Допълнителен бонус е, че тъй като закупените предприятия вече ще бъдат държавни, същата държава може да ги субсидира неограничено, като доставя енергоносители на намалени цени, като по този начин допълнително увеличава преднината си спрямо бизнеса.
Вярно е, че при такова развитие на събитията продуктите на други частни ферми стават по-малко конкурентни. Този факт обаче едва ли ще натъжи силно местната власт. Колкото повече ферми фалират, толкова по-евтино ще ги изкупи централната власт, толкова повече пари ще влязат в бюджета, толкова по-силен ще бъде лостът за влияние върху съседите. Нищо лично: когато режат лалетата, хвърчат цветчета.
Превод: В. Сергеев
С каква храна Шваб и неговият Световен икономически форум се готвят да нахранят човечеството?
Комунизъм 2.1: Принудително преразпределение на собствеността под формата на “Голямото нулиране”
КОМУНИЗМЪТ Е В ОСНОВАТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА
ЕВРОПЕЙСКИ ПРОИЗХОД НА КОМУНИЗМА