Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Стивън Грегори, Epoch Times

Уен Джябао тласка китайската реформа към централната сцена

Призовава за реабилитация на Фалун Гонг и демократичните активисти от 1989 г.

Уен Джябао призовава за реформи, включително за реабилитация на Фалун Гонг и демократичните активисти от 1989 г.
Уен Джябао призовава за реформи, включително за реабилитация на Фалун Гонг и демократичните активисти от 1989 г. (Lintao Zhang/Getty Images)

Анализ на новините

Премиерът Уен Джябао често е наричан „най-добрият актьор на Китай“ заради запомнящите му се сценарии, които призовават към политическа реформа, но не предизвикват никакви промени. Но след скандала с Уанг Лиджун (Wang Lijun) и Бо Шилай (Bo Xilai), разиграл се през последните два месеца, думите на Уен внезапно придобиха ново значение, изтласквайки го на централната сцена...


В действителност като премиер Уен няма власт над политическата система; в неговата сфера са икономиката и държавната бюрокрация. Единственият му начин да постигне напредък в каузата си за политическа реформа е да говори за нея.

След като Уанг, бившият чонгчингски полицейски шеф, дезертирал в американското консулство в Ченгду на 6 февруари в търсене на убежище, по върховете на Китайската комунистическа партия (ККП) избухна дълго назрявала борба.

Американският репортер по националната сигурност Бил Герц съобщи, че според американски служители Уанг е депозирал в консулството документи, предоставящи информация относно корупцията и връзките с организираната престъпност на своя началник, чонгчингския партиен шеф Бо Шилай.

Според Герц американски служител е казал също и че Уанг е предоставил информация относно планиран преврат от Бо и „царя“ на вътрешна сигурност на китайския режим, Джоу Йонгканг (Zhou Yongkang), с цел да осуетят гладкото предаване на властта в ръцете на предполагаемия следващ лидер на ККП, Ши Джинпинг (Xi Jinping).

След като Уанг бе задържан от висши партийни служители на 7 февруари и отведен в Пекин за разследване, наблюдатели зачакаха следващата стъпка – хода срещу Бо Шилай.

Уен Джябао обяви този ход на 14 март, в края на пресконференцията си при закриването на Националния народен конгрес.

„Настоящият чонгчингски общински партиен комитет и общинското правителство трябва да обмисли сериозно и да се поучи от инцидента с Уанг Лиджун“, заяви Уен. Наблюдатели отбелязаха сериозността на подобен публичен критицизъм от страна на партиен чиновник.

На следващия ден държавната преса обяви, че Бо е отстранен от поста си като партиен ръководител на Чонгчинг. По това време се носеха слухове, че той е поставен под домашен арест в Пекин. Съвсем наскоро Шинхуа обяви, че Бо е бил отстранен от партийните си постове и срещу него е възбудено разследване.

Бо е ключов член на фракцията, групирана около бившия партиен главаДжянг Земин (Jiang Zemin). Тази фракция е в опозиция на партийния глава Ху Джинтао и Уен от встъпването на двамата в длъжност през 2003 г.

Фракцията на Джянг се състезава с Ху и Уен за властта и за начина, по който тя ще бъде използвана за моделирането на Китай.

Бъдещето на Китай

Уен говори за битката за бъдещето на Китай в пресконференцията си от 14 март, когато предупреждава: „Историческа трагедия като Културната революция може да се повтори отново.“

Коментарът е насочен директно към Бо, придобил слава в Чонгчинг чрез кампанията си за пеене на маоистки песни. Кампанията беляза аспирациите му да поведе ККП в маоистка посока.

Но този коментар нямаше за цел само Бо. Той взима на прицел и хората във фракцията на Джянг, както и тези в партията, които отказват да вървят към политическа реформа.

В речта си Уен описва Китай като напредващ към реформа, или вървящ назад към политика в духа на Културната революция. „Реформата е достигнала критичен етап – посочва той. – Без успеха на една политическа реформа, икономическите реформи не могат да бъдат проведени… Всеки партиен член и кадър трябва да усеща чувството на неотложност.“

Вероятно най-големият опонент в ККП на политическата реформа е Джоу Йонгканг, оглавяващ мощния Комитет по политически и законодателни въпроси (КПЗВ) и контролиращ почти всички елементи за прокарването на закони в Китай. В борбата с Бо Шилай действителният опонент на Уен е именно Джоу.

На 26 март, на годишната конференция на Държавния съвет по противодействие срещу корупцията Уен говори как най-голямата опасност пред ККП е корупцията, което той отново свързва с нуждата от политическа реформа. „Ако този въпрос не бъде решен, естеството на политическата власт би могло да се промени и партията може да загуби властта си да управлява държавата.“

Пекински източник, запознат с предисторията на коментарите на Уен, сподели пред Epoch Times, че Уен се е целил в Джоу, тъй като винаги е смятал, че КПЗВ е най-големият източник на корупция в Китай.

След речта на Уен на 26 март са направени постъпки за ограничаване властта на Джоу в КПЗВ.

Реабилитация на 4 юни и Фалун Гонг

Според пекински източници, запознати с действията на Уен в партийните съвети, през последните няколко години той многократно е призовавал за реабилитация на дисидентите от площад „Тянанмън“ и на последователите на Фалун Гонг – с други думи, че те повече не трябва да бъдат третирани като престъпници и трябва да им бъдат изплатени репарации.

Според политическия коментатор Джанг Тянлянг (Zhang Tianliang) от телевизия New Tang Dynasty Уен призовава за тези реабилитации както поради усещането, че това е правилното нещо, така и защото използва това като средство за придвижването на проекта си за политическа реформа.

„Преразглеждането на въпроса с Фалун Гонг се отнася до заявяване на свободата на съвестта и независимостта на съдебната система; това са целите на Уен за политическа реформа – посочва Джанг. – Студентското движение „Тянанмън“ бе за истинска демокрация, което е цел и на Уен.“

„Реабилитацията на жертвите от кръвопролитията на пл. „Тянанмън“ би означавала, че правителството признава, че няма правото да използва военните и убийства, за да блокира настояванията на народа за демокрация“, коментира Джанг.

Според него отказът от заплахата на насилието би разклатил баланса в Китай в посока към истинска реформа.

„Ако партията се откаже от модела „4 юни“, това би накарало повече хора да излязат по улиците, за да се борят за правата и интересите си. Това би било като китайска версия на Жасминовата революция.“

Джянг Земин – за когото се смята, че е във вегетативно състояние – Джоу Йонгканг и Бо Шилай са свързани като опоненти на Уен в борбата за власт в ККП. Свързва ги и вината им в провеждане на преследването срещу Фалун Гонг.

Джанг поясни, че практикуващите Фалун Гонг не искат политическа реформа, а протекция на тяхната свобода на убежденията. Те искат и отговорните за преследването – включително Джянг, Бо и Джоу – да бъдат изправени пред съда.

„Реабилитацията на Фалун Гонг може да помогне на Уен да спечели сърцата на хората. Има 100 милиона практикуващи Фалун Гонг в Китай, плюс техните семейства – изтъква Джанг. – Същевременно Уен може да обвини Джоу в геноцид или в престъпления срещу човечеството.“

Тогава преразглеждането на въпроса с Фалун Гонг предоставя на Уен мощен коз в борбата му с Джоу.

Според пекински източник Уен е особено разгневен от престъплението на насилствено отнемане на органи от живи практикуващи Фалун Гонг. Неотдавна той е заявил на партийна среща на високо равнище: „Събирането на човешки органи от живи хора без анестезия и продажбата им за пари – може ли човешко същество да направи такова нещо?“

По този въпрос според източника Уен е порицал Ху Джинтао, като му е казал, че без реформа „всички накрая ще бъдем изправени пред разследване“.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!