Джордж Сорос, снимка: Wikimedia/Niccolò Caranti/Creative Commons
Един човек е предсказал много точно още преди 20 г. голяма част от това, което се случва днес – войната между Русия и Украйна в Източна Европа: Джордж Сорос.
Финансистът-олигарх милиардер, описван в западните медии като хуманист, насърчава използването на източноевропейци за осъществяване на американските геополитически цели в своя статия от 1993 г., озаглавена „Към нов световен ред: Бъдещето на НАТО“.
В статията той очертава как източноевропейците могат да бъдат използвани като „жива сила“ в предстоящите конфликти в опит да се намали броят на смъртните случаи в западните страни, което, както Сорос твърди, Западът няма да толерира политически, за разлика от Източна Европа.
Американски сенатор към Зеленски: Руснаците умират, това са най-добре похарчените ни пари
Нюланд: САЩ подготвят украинската контраофанзива от месеци
Вицепрезидентът на ЕК: Движението за мир и срещу въоръжаването на Украйна е особено опасно
„Съединените щати няма да бъдат призовани да действат като полицай на света. Когато действат, те ще действат заедно с други. Между другото, съчетаването на жива сила от Източна Европа с техническите възможности на НАТО би увеличило значително военния потенциал на партньорството, тъй като би намалило риска от чували с трупове за страните от НАТО, което е основното ограничение пред желанието им да действат. Това е жизнеспособна алтернатива на задаващия се световен безпорядък“, пише Сорос в статията.
Български войници и техника са изпратени на американско военно учение в Румъния
Той признава, че страните от НАТО нямат апетит за „чували с трупове“, но изявлението му подсказва, че източноевропейците могат да изпълнят тази роля.
Това, което Сорос описва, изглежда се развива точно както е предвидил по отношение на войната в Украйна. Въоръжени с модерни оръжия на НАТО, украинските войници се противопоставят на Русия, за която Сорос се страхува, че ще се превърне в националистическа нация, противопоставяща се на глобалния ред, който той насърчава през 1993 г.
Големите западни държави разполагат с необходимите оръжия, а Украйна разполага с жива сила. Както прогнозира Сорос, украинското общество изглежда толерира високия брой на жертвите в настоящия си конфликт с Русия.
По време на войната във Виетнам САЩ загубиха 58 220 войници в продължение на близо 10 години и войната видя силна опозиция от страна на американската общественост. Въпреки много по-високия брой на смъртните случаи за много по-кратък период от време, украинското общество не протестира.
Липсата на протест в Украйна може да се обясни и с факта, че Киев наложи строг контрол върху гражданското общество, забрани опозиционните партии и медиите, както и украинската православна църква (в Украйна са две), която обвини във връзки с Русия. Друг ключов фактор в гледната точка на обществото за конфликта е, че войната се води на украинска земя, което е силно мотивиращ фактор за украинските войници.
Това, разбира се, идва с голяма цена и за Русия, като гробищата и там също се пълнят бързо. Точните данни за жертвите от двете страни остават неофициални и вероятно са неточни, но войната струва скъпо и на двете нации по отношение на загубени човешки животи.
„Нов световен ред“ според Сорос
В същата статия Сорос призовава за „нов световен ред“. Терминът често се осмива в медиите като теория на конспирацията, но Сорос открито го използва. Освен това в статията „новият световен ред“, към който призовава, е забележително глобалистичен и централизиран. С други думи, точно онзи нов световен ред, за който предупреждават повече от десетилетие критици като унгарския премиер Виктор Орбан.
„Затова единствената основа за действие е колективната сигурност. И точно там е проблемът. Разпадането на съветската империя създаде проблем за колективната сигурност от най-голяма тежест. Без нов световен ред ще има безредици; това е ясно. Но кой ще действа като световен полицай? Това е въпросът, на който трябва да се отговори“, пише Сорос.
Милиардерът очертава редица свои теории в статията, като се позовава на отворени и затворени общества, както и на „теорията за революционната промяна“, която според него е приложил и към финансовите пазари. Милиардерът описва как разпадането на Съветския съюз създаде нови глобални предизвикателства за сигурността, но също така и възможности.
Първоначалната мисия беше да се защитава свободния свят срещу съветската империя. Тази мисия е остаряла; но разпадането на съветската империя остави вакуум в сигурността, който има потенциала да се превърне в „черна дупка“. Това представлява различен вид заплаха от съветската империя. Няма пряка заплаха в региона за страните от НАТО; опасността е вътре в региона и засяга както условията в държавите, така и отношенията между държавите. Следователно, ако НАТО изобщо има някаква мисия, тя е да проектира силата и влиянието си в региона, а мисията е най-добре дефинирана от гледна точка на отворени и затворени общества.
Затворените общества, основани на националистически принципи, представляват заплаха за сигурността, защото се нуждаят от враг, външен или вътрешен. Но заплахата е много различна по характер от тази, срещу която НАТО е създадена, за да се изправи, и е необходим много различен подход за борба с тази заплаха. Това включва изграждането на демократични държави и отворени общества и вграждането им в структура, която изключва определени видове поведение.
Сорос също пише в статията си, че НАТО бърза да предостави членство на страни от Централна и Източна Европа, преди „Русия да се възстанови“. Сорос вижда НАТО активно разширяваща се към Русия по време, когато страната все още беше в хаос след падането на комунизма.
„Страните от Централна Европа настояват за пълноправно членство в НАТО възможно най-скоро, за предпочитане преди Русия да се възстанови. Русия се противопоставя, не защото таи някакви планове за бившата си империя, а защото не вижда предимство в съгласието. Националната й гордост е наранена и й е омръзнало да прави отстъпки без съответните ползи“, пише Сорос.
Милиардерът прави и редица други предложения в статията си, включително предлагане на членство в НАТО на Япония, като целта му е създаването на „нов световен ред“.
„Япония трябва да бъде поканена да се присъедини към НАТО. Тогава щяхме да имаме началото на архитектура за нов световен ред. Той се основава на Съединените щати като единствената оставаща суперсила и на отвореното общество като организиращ принцип. Състои се от поредица от съюзи, най-важният от които е НАТО и, чрез НАТО, Партньорството за мир, което опасва Северното полукълбо“, пише той.
Тази идея на Сорос също е на път да се реализира. Япония води преговори за откриване на офис за връзка на НАТО, първият по рода си в Азия, съобщи по-рано този месец външният министър на страната. Подобно на Русия, която се противопоставя на разширяването на НАТО до границите й, Китай също реагира остро на перспективата Япония да стане част от военния блок.