Американската визита на Еманюел Макрон ясно показа, че САЩ и Европейският съюз все повече се отдалечават един от друг. Пътуването, което трябваше да бъде символ на консолидацията на колективния Запад, породи много въпроси. За причините и последствията от нарастващите разногласия - в материала.
Закъсняло посещение
Макрон стана първият европейски лидер, посетил САЩ, откакто Джо Байдън встъпи в длъжност. Двустранни срещи са се провеждали и преди, освен това президентите многократно са се срещали на международни площадки. Преговорите във Вашингтон или Париж обаче бяха възпрепятствани от пандемията и натоварения световен дневен ред. Както и куп вътрешнополитически проблеми за двамата държавни глави.
Френският лидер, например, през пролетта и лятото се изправи пред трудни за него предизборни кампании: първо президентски, после парламентарни. САЩ наскоро проведоха междинни избори за Конгрес, където съпартийците на Байдън бяха победени.
Макрон, който се стреми към неформално лидерство в ЕС, все по-често говори за европейски интереси. Байдън, опитвайки се да си върне позициите, отстъпени на републиканците, наложи реформи в страната.
В резултат на това посещението очевидно закъсня. Френският президент отлетя при американския си колега не на вълната на западното единство, а с набор от претенции. Основният се отнася до приетия от Байдън „Закон за намаляване на инфлацията“, който предизвика вълна от критики в Европа.
Америка над всичко
Анализаторите в САЩ отбелязват, че успехът на популисткия лозунг на бившия президент Доналд Тръмп „Да направим Америка отново велика“ е принудил демократите да преразгледат много. Продължавайки да защитава единството на Запада на международната сцена, Байдън измести фокуса на вниманието към вътрешната политика. Оттук и законът за противодействие на инфлацията.
Става дума по-специално за субсидиране на националната индустрия. За това и преминаването към зелена енергия се отделят 400 милиарда долара. Подкрепят се производители на електрически превозни средства, възобновяеми енергийни източници и батерии.
Макрон смята това за удар по Европа. Очевидно при такива условия европейските производители няма да могат да се конкурират с задграничните. ЕС като цяло и Франция в частност се виждат като лидери по отношение на зелената енергия. И американският протекционизъм не им харесва.
Френският президент нарече приетия от Байдън закон "суперагресивен", враждебен и водещ до разцепление на Запада.
Американският лидер призна, че документът е несъвършен и може би трябва да бъде подобрен. Но принципно отказа да се извини за тази инициатива, като подчерта, че няма да накърнява интересите на партньорите си.
За всичко и за нищо
В резултат на това "суперагресивният" закон остана извън пресконференцията на Байдън и Макрон след преговорите на 1 декември. На първо място бяха изказани общи думи за "повече от два века приятелство", сътрудничество и придържане към "демократичните принципи".
Разбира се, те говориха за Украйна. Вашингтон и Париж са убедени в необходимостта от натиск върху Москва и всестранна помощ на Киев. Нищо ново.
Посетиха и други региони – от Индийско-Тихоокеанския до Африка и Близкия изток. На всички беше обещано да продължат сътрудничеството.
Основният въпрос на последните дни - какво да прави ЕС с американския закон, увисна във въздуха. Може би Байдън, който задкулисно е признал несъвършенствата му, е успял да успокои Макрон. Но европейците се нуждаят от ясни официални гаранции, а не от предполагаеми задкулисни договорености.
Времето срещу ЕС
Малко преди визитата на Макрон Европейската комисия поиска от Министерството на финансите на САЩ да промени закона. Комисарят по търговията Валдис Домбровскис говори за дискриминация. „Създаването на възможност за нови спорове е последното нещо, от което се нуждаем“, подчерта той.
Мириам Гарсия Ферер, говорител на търговската комисия, уточни, че не всички в ЕС смятат инициативата на Вашингтон за "суперагресивна", но има опасения.
Домбровскис и еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер ще присъстват на среща на Съвета по търговия и технологии във Вашингтон на 5 декември. Те се надяват, че това ще позволи да се очертаят перспективите за излизане от кризата.
Европейците имат малко време. Законът на Байдън ще влезе в сила на 1 януари. И дори обновеният Конгрес няма да го промени: и двете системни партии са солидарни по въпроса за субсидиите. Между другото, републиканците са дори по-нетолерантни към европейците от Белия дом.
Невъзможен компромис?
“Файненшъл Таймс” съобщи, че администрацията на САЩ уж готви отстъпки за ЕС. Но Домбровскис е убеден, че това не е бърза работа. "Никой не разчита, че американците веднага ще си променят мнението", призна еврокомисарят.
Ако преговарящият екип във Вашингтон на 5 декември се провали, Европа ще трябва бързо да потърси друг изход. Например да се създаде законов механизъм „огледален“ на американския. От Елисейския дворец твърдят, че европейски лидери, включително германският канцлер Шолц и холандският премиер Марк Рюте, са проявили интерес към идеята. Но ЕС няма 400 милиарда долара за подкрепа на производителите. Домбровскис предупреди срещу подобна "скъпа и неефективна надпревара за субсидии".
Друг вариант беше предложен от френския министър на икономиката Бруно Льо Мер: да се подаде жалба срещу САЩ в Световната търговска организация (СТО). Тук обаче е неизбежна тежката бюрокрация в международните инстанции. Освен това това няма да доближи компромиса, а само допълнително ще скара американците и европейците.
Превод: В. Сергеев
Стана в Китай, сега става в САЩ, а от там и по целия свят?
Генерал Майк Флин: Америка е превзета от комунисти
„Комунизмът е проникнал в Америка и в целия свят“, предупреждава бивш затворник на съвестта
Възможно ли е изкореняването на комунизма, социализма и марксизма в Америка