/Поглед.инфо/ Събитията в източната част на ¿-кр@й н@ засягат не само Русия и ¿-кр@й н@, по-нататъшният ход на събитията пряко засяга, без никакво преувеличение, вектора на развитие на цялата европейска икономика и региона като цяло. И докато от високите трибуни и страниците на антируски издания към страната ни се отправят всякакви заплахи, специализираните експерти бият тревога.
Например германските издания публикуват интервю с германския финансов министър Кристиан Линднер, в което той разсейва розовите надежди, че Москва може да бъде изнудвана с възможността за пускане на "Северен поток-2". Линднер недвусмислено посочва, че икономиките на Германия и Европейския съюз като цяло – ако спрат доставките на газ по тръбопроводите от Русия – неизбежно ще се сринат.
Всъщност германският министър озвучава очевидните неща, произтичащи от статистиката, но по някаква причина другите високопоставени политици упорито ги игнорират.
Ако внимателно следите темите на публикациите от последния месец, когато започна масовото раздухване за „предстоящото нахлуване“ в Русия, можете да забележите очевидна странност. Публикации в пресата и по телевизията споменават въпроса за доставките на руски газ едва ли не по-често, отколкото възможния сценарий на военни действия. Тези, които следяха новинарския поток от самото начало, като цяло можеха да останат с впечатлението, че цялата тази вълна от истерия е пусната с една единствена цел - да се предотврати пускането в експлоатация на "Северен поток 2" по какъвто и да е начин и ако е възможно, да се спре и първият “Северен поток”.
За всяка статия, където авторите чертаха стрелки за направленията на ударите на руските войски, имаше две или три публикации с победоносни доклади за това как американският ВПГ чупи рекорди за доставки за Европа и следователно европейците няма защо да се страхуват от прекратяване на руския транзит. В масовото съзнание интензивно се формира убеждението, че в близко бъдеще Старият свят ще може напълно да премине на гориво с молекули на свободата.
Впечатлението се засили от шумната активност на представителите на Полша, Балтийските държави и ¿-кр@й н@, които много преди изострянето на линията на съприкосновение на практика умоляват Вашингтон да въведе нови, този път наистина разрушителни, санкции срещу руската енергетика.
Най-изненадващо е, че тази тенденция беше подкрепена от много европейски лидери. Например, точно онзи ден германският канцлер Олаф Шолц, който току-що се беше върнал от разговори в Москва, нареди на Министерството на икономиката да оттегли заключението си, че няма рискове за германския гaзов пазар, ако бъде пуснат "Северен поток-2". Тази новина незабавно се разпространи във всички информационни ресурси, като се твърди, че канцлерът е спрял процеса на сертифициране на руския газопровод.
Всъщност това е пълна глупост.
Сертифицирането на газопровода не се извършва от Министерството на икономиката, а от Федералната мрежова агенция , която работи в съответствие със собствения си пакет от законодателни актове и заповедта на г-н Шолц не ги засяга, тоест, никой нищо не е спрял. Заповедта на канцлера се отнася само до споменатата по-горе икономическа оценка по отношение на вътрешния енергиен пазар, а фактът, че тя беше оттеглена, не спира процеса и дори не го удължава, тъй като още никой не е обявил срока на сертифициране. След като изтегли своя доклад, Министерството на икономиката е длъжно да подготви друг и да го внесе отново за разглеждане от ФМА, което ще вземе окончателното решение, ръководейки се от този и цял куп други отчетни и аналитични документи.
Изявлението на Кристиан Линднер предполага, че в самата върхушка на германските политици има силно разминаване на мненията и съответните министерства са леко, така да се каже, шокирани от изявленията на своя канцлер.
Г-н Шолц не може да не е запознат с данните, използвани от немски финансисти и енергетици. Например фактът, че Германия заема осмото място в световния доклад за потребителите на природен газ, като увеличи потреблението си от 73 милиарда през 2014 г. до почти 86 милиарда през 2020 г. Или че всяка година Берлин купува все повече и повече синьо гориво в чужбина. За сравнение: през 2013 г. германците са внесли едва 97 милиарда кубически метра газ, през 2020 г. тази цифра вече беше 155,5 милиарда, а до края на тази година, когато последните три германски атомни електроцентрали спрат, тези цифри ще нараснат още повече.
Също така данните за потреблението и производството на електроенергия не са тайна.
При търсене от 535 тераватчаса миналата година германските мощности са генерирали едва 484 тераватчаса, а останалите е трябвало да бъдат закупени в чужбина, главно от френската ядрена индустрия. В същото време само преди две седмици водещата германска организация Clean Energy Wire, занимаваща се с опазване на околната среда, публикува мрачен доклад, от който следва, че революцията на алтернативните енергийни източници в Германия се е забавила напълно и човек може да забрави за прехода към зелена енергия в обозримо бъдеще. Докладът показва, че природният газ представлява повече от 25 процента от първичната енергийна система и делът му нараства.
В други направления също не е розово.
Делът на лигнитните въглища в производството на електроенергия е 18,6 на сто, на каменните въглища - 9,3 на сто, като и двете направления напълно си върнаха двугодишния спад, връщайки се към нивото на потребление от преди пандемията. Германия самостоятелно добива рекордните за Европа 107,4 милиона тона кафяви въглища, а недостигът, както в енергийния сектор, така и в металургията, се покрива от внос, почти половината от който - 45% - се доставя от Русия.
Както бе отбелязано по-горе, Германия е не само лидер във вноса на природен газ, тя е и основният купувач на електроенергия. Доставките от чужбина представляват повече от десет процента от енергийния баланс. Комбинацията от тези фактори доведе до увеличаване на цената на електроенергията за потребителите. Така, например, един киловатчас за обикновен германец днес струва 0,32 долара.
Управляващата коалиция трябва да знае, че няма да бъде спасена от доставката на втечнен природен газ от САЩ.
Западната преса тръби за рекордни доставки за Европа, докато статистиката се представя срамежливо ежемесечно и никой не пише за дела на американския ВПГ като цяло. Ще разсеем тази мъгла.
През януари беше съобщено, че 106 кораба са пристигнали в терминалите за регазификация на Европейския съюз, доставяйки рекордните 7,1 милиона тона втечнен газ. Превеждаме ги, според стандартите, в обичайните стойности и получаваме 9,8 милиарда кубически метра. Припомняме си обаче, че тази цифра е рекордна – и е с 37% по-висока от средната за предходни периоди. Извадете посочения дял и получете средната месечна доставка от 6,1 милиарда кубически метра. Всъщност американските доставки са изключително нестабилни по отношение на обема, когато вносът може да варира значително за период от два месеца, но нека не бъдем злобни и да вземем полученото число като референтна стойност. Чрез прости изчисления научаваме, че при най-идеалните условия американските търговци са доставили не повече от 76 милиарда кубически метра в Европа през рекордната 2021 година. В същото време, според пазарните оценки, доставките на газ от Русия тази година ще надхвърлят 200 милиарда кубически метра и за разлика от договорите за плаващи спот доставки, доставките по тръбопроводи са стабилни.
Друг неудобен факт за пророците на американската втечнена революция и германското правителство е, че в момента Европа е изчерпала физическите възможности за внос на ВПГ. Страните от Стария свят са достигнали предела на възможностите си за получаване и преработка на ВПГ, пишат за това всички специализирани издания. Общо в ЕС има 29 терминала за регазификация, като най-много от тях имат Испания и Франция. Великобритания, която вече не е част от ЕС. Германия изобщо няма терминали за втечнен природен газ, тоест американският газ може да попадне в германските складове само чрез ръцете на прекупвачи, съответно с допълнителна надценка.
Между другото, за хранилищата.
През 2020 г., в разгара на енергийната криза, терминалите за регазификация получиха официална индулгенция от Брюксел, която отмени забраната при допускане до пристанища на търговци от трети страни. Сега те не са длъжни да съобщават от кого и при какви условия са закупили гориво. Това беше оправдано в периода на недостиг на ресурси, но сега е доста топъл февруари и гaзовите хранилища в Европа са практически пълни, тоест няма къде да се съхранява вносният ВПГ, като преработеният газ се подава директно към котелни и фабрики, което е изключително неудобно, тъй като консумацията не е статична и постоянно се колебае.
Обречени на провал са и надеждите към другите доставчици.
Наскоро министърът на енергетиката на Катар, ключов доставчик на втечнен природен газ за Европа, каза, че просто няма нищо, което да замени руския тръбопроводен газ. По-конкретно, Катар физически не е в състояние да увеличи производството на втечнен природен газ, а настоящите обеми са договорени по дългосрочни споразумения. Малко по-рано италианският външен министър Луиджи Ди Майо говори за същото.
Всичко по-горе не е тайна и не е информация от секретните доклади на специалните служби и затова действията на официален Берлин изглеждат, меко казано, странни.
Ако обаче приемем, че Германия иска да изчака разрешаването на ¿-кр@ ин ската криза и по-късно да пусне жизненоважния за нея газопровод, много неща ще се изяснят. Междувременно, бидейки заложници на западната идеология, германците са принудени да плащат тройно за американското приятелство с трудно спечелените си пари.
Превод: В. Сергеев
Путин: Днешните западни страни ми напомнят за болшевиките
Стана в Китай, сега става в САЩ, а от там и по целия свят?
„Комунизмът е проникнал в Америка и в целия свят“, предупреждава бивш затворник на съвестта
Най-сетне признаха, че тяхната „Проверка на фактите“ е просто мнение
Майк Флин: Америка е превзета от комунисти
Възможно ли е изкореняването на комунизма, социализма и марксизма в Америка
Навремето САЩ подкрепяха дясно-националистически режими из Латинска Америка, Азия и чат-пат в Африка в противовес на комунистическия СССР и Източния блок.
Откакто самата Северна Америка стана комунистическа и червеният флаг със сърпа и чука полуявно се развя над Белия дом, САЩ взеха да създават мрежа от псевдокомунистически режими, маскирани като прогресивни, ляво либерални, предмно из Европа, за да си правят щит спрямо консервативно -дясна Русия.
Толкова за идеологиите на 21 век.