Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Как призракът на комунизма управлява нашия свят: Глава 11: ОСКВЕРНЯВАНЕ НА ИЗКУСТВОТО

Глава 10: ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЗАКОНИТЕ ЗА ЛЕГАЛИЗИРАНЕ НА ЗЛОТО

I. Изкуството е дар от Боговете

През цялата си история хората са написали много книги за това какво е истинската красота. Теистите знаят, че най-красивите неща в света са дошли от Небето. Високото и дълбоко изкуство е опит да се демонстрира красотата на Царството Небесно в човешкия свят. Някои термини в изкуството произлизат от имената на съответните Богове. Вдъхновението на хората на изкуството идва от Боговете.

Ако един човек на изкуството получи Божията благословия, той може да се превърне в изключителна фигура в своята област.

Големите художници на Ренесанса са били много набожни. Това им е давало вдъхновение да създават произведения, възхваляващи Боговете. Техните праведни мисли и добри дела са били възнаградени с божествени благословии. Художниците от Средния Ренесанс, включително Леонардо да Винчи, Микеланджело и Рафаел, по чудноват начин овладяват техники, които далеч надминават техните предшественици и съвременници. Техните произведения, включително картини, статуи и архитектурни съоръжения, са се превърнали в безсмъртна класика на световното изкуство.

В продължение на векове тези произведения служат като възвишени примери за човечеството. Възхищавайки се на тях и учейки се от техния пример са не само художници от следващите епохи, които могат да разберат чистотата на тяхната художествена техника, но и всички хора, които усещат божественото присъствие в тях. Ако тези произведения, както и техниката на тяхното изпълнение и духът, който изпълва художниците се запазят, тогава хората биха могли да поддържат връзката с Боговете. В този случай, дори когато човешкото общество е в период на упадък, ще има надежда за връщане към традицията и надежда за спасение.

Същите принципи важат и за музиката. В немската опера са известни думите: „Бах ни даде Божието слово. Моцарт ни даде смеха на Бога. Бетовен ни даде Божия огън. И Бог ни даде музиката, за да можем да се молим без думи“. Йохан Себастиан Бах смята за най-висш принцип в работата си поклонението, почитането и предаността към Бога. В нотите на основните му музикални произведения може да се види съкращението SDG, което означава Soli Deo Gloria, тоест „Само за Бог е славата“.

Това е най-висшата сфера, която един художник може да постигне и с помощта на откровение от Бога да материализира в човешкия свят нещата и явленията, които съществуват в Небесното царство. Най-големите произведения на изкуството в историята, включително картини, скулптури и музика, са създадени на основата на дълбоката вяра в Бог. Те представляват върха на изкуството, до което човек може да достигне.

Трите най-важни елемента на художественото творчество включват представяне, създаване и комуникация. Всички произведения на изкуството съдържат основна тема, тоест послание, което авторът иска да предаде с помощта на поема, рисунка, скулптура, фотография, роман, игра, танц, филм и т.н. Художникът се опитва да предаде своето послание директно на сърцето на читателя, слушателя или зрителя. Този процес е комуникация, тоест общуване на художника със своята публика и предаване на мислите на автора на произведението към хората, това е основната цел на автора.

За да постигнат този вид комуникация, художниците трябва да имат отлична способност да имитират и представят. Обект на подражание е светът на Боговете, хората или дори подземния свят. На базата на подражанието художниците добавят своите творчески способности, подчертавайки по-дълбоките и съществени елементи на обекта, за да засилят изразителността, което може да се нарече способност за общуване и проникване в самото сърце на публиката. Ако художникът има искрена праведна вяра в Бог и висока добродетел, тогава Бог ще му даде вдъхновение. Тогава неговите произведения ще имат божественост. Те ще бъдат чисти и добри, ще имат положителен ефект както върху художника, така и върху цялото общество.

От друга страна, ако художникът не се придържа към нравствените норми и подхранва негативната си страна, тогава злите сили ще повлияят на творческия му процес. Те ще използват такъв художник, за да изобразяват отвратителни образи, включително образи на различни зли духове от подземния свят. Подобни произведения вредят както на автора, така и на цялото общество.

По този начин не е трудно да се разбере каква е стойността на ортодоксалното, традиционно изкуство. Културата и изкуството, предавани от Боговете на Изток и Запад, са свързващите нишки между Боговете и човешката цивилизация, и са предназначени за комуникация между тях. С помощта на културата и изкуството Боговете са учили хората на понятията за красота, доброта, светлина и надежда. От друга страна, различните деградирали форми на изкуството се създават от онези, които са под контрола на злите сили, вмъкващи се между човека и Бога, и водещи го все по-близо и по-близо до злото и унищожението.

II. Огромното въздействие на изкуството върху човечеството

Големите произведения на изкуството предават наследство, разпространяват знания и мъдрост, и култивират високи морални качества. Те заемат важно място в цивилизациите на Изтока и Запада.

Древногръцкият математик и философ Питагор вярвал, че тайната на музиката се състои в това, че тя може да имитира хармонията на небесните тела, която от своя страна отразява хармонията на Вселената. Китайците имат подобно разбиране. В китайските класически книги Ши Джи (“Исторически записи”) и Юе Шу (“Трактат за музиката”) се посочва, че музиката съответства на Петте елемента, че музикалните инструменти трябва да са подобни на Небето и Земята. Само по този начин музиката може да отразява хармонията между Небето и Земята, и да привлича небесни жерави и феникси, и дори Божества.

Конфуций е казал: „Династията Чжоу има две епохи. Колко е богата културата й! Аз следвам Чжоу“ [1]. Той се възхищавал как владетелят на Чжоу е управлявал страната с помощта на етикет и музика: „Шун е измислил петструнния цин и като е пял песента „Южен вятър“ е управлявал Небесната империя [използвайки благотворното влияние на музиката си]“ [2].

Написаната от първия император на династията Танг, Ли Шимин, „Песен за победата на принц Цин“ довежда до покорството на некитайските племена съседни на Китай. Книгата „Нова история на династията Танг“ разказва, че легендарният монах Сюнзанг се срещнал с владетеля на едно от индийските княжества по пътя си на Запад, който му казал: „Вашият император трябва да е свят, защото е написал „Песента на победата на принц Цин” [3].

По време на управлението на Луи XIV, чрез танци и изкуство, френският кралски двор показва висока грация. Танцът съдържа не само красиви движения, но и предава социален етикет и норми за поведение. С помощта на изкуството и културата Луи XIV повлиява на цяла Европа. Царските дворове на други държави са го имитирали.

Фридрих Велики е бил не само изключителен крал на Прусия, той е бил и композитор и е свирил добре на флейта. По негова заповед е построена Берлинската опера. Той лично е ръководил операта и я е промотирал в различни социални класи. Операта е все още важна част от немската култура. От тези няколко примера се вижда как ортодоксалното изкуство има дългосрочно въздействие върху обществото.

Ортодоксалното изкуство съответства на природните принципи, то имитира божествената мъдрост и има специална енергия и ефект. Всичко това има благоприятен ефект върху хората както физически, така и духовно. Хората, ангажирани с ортодоксалното изкуство, работят не само на физическо и техническо ниво, но по-важното - на духовно ниво, разкривайки основната тема на своето творчество. Такива художници често изразяват преживявания, които надхвърлят материалния свят и хората могат да го усетят. Това е подобно на ефекта от пеенето на ода за Бога - тържествено и божествено преживяване, което е трудно да се опише на човешки език.

За истинските ценители изкуството е специален инструмент за общуване с Боговете. Изкуството съдържа натрупаната мъдрост на много хора, тяхното творчество и вдъхновение. То често съдържа и дълбоко съдържание, което надхвърля онова, което може да се види на повърхността. Някои творби излъчват специална духовна енергия. Всичко това засяга публиката на дълбоко духовно ниво. Този ефект не може да бъде постигнат по никакъв друг начин.

Добрият художник може да повлияе на морала на обществото като изобразява морални ценности за хората чрез трогателни истории и образи. Дори и тези, които нямат добро възпитание или образование, могат да получат вдъхновение и да получат моралните уроци, които традиционното изкуство преподава. В традиционните общества много понятия за правилно и грешно, добро и зло се предават чрез народни приказки, като „Малката русалка“, „Снежанка“ и т.н. Китайците научават за тези концепции от “Четирите велики творения” (четири класически китайски романа - бел.ред.), както и от устното преразказване и класически пиеси. Произведенията, които директно отразяват картините на небесните светове, позволяват на хората да усетят още повече величието на Боговете и ги насърчават да се стремят да се асимилират с небесните принципи.

По същия начин, чрез изкуството, влошените „ценности“ влияят на хората също. Сценаристът Робърт Маки пише в книгата си „Милион доларова история“: „Всяка ефективна история ни изпраща заредени с идея, фактически тя кара тази идея да проникне в душата ни и да повярваме в нея. Всъщност убедителната сила на историята е толкова голяма, че можем да повярваме в нейното съдържание, дори ако тя ни се струва морално отблъскваща” [4].

Както положителните, така и отрицателните аспекти на изкуството могат да имат огромно влияние върху човешкия морал, мисли и поведение. Това изобщо не е преувеличение. В съвременното общество има много примери, потвърждаващи това.

В сравнение с атоналната музика, рок музиката има още по-негативен ефект. Един изследовател сравнява данни от два подобни града. В резултат на което е установено, че в града, в който радиото и телевизията излъчват много повече рок песни, има 50% повече случаи на нелегитимна бременност, отказ да се учат, престъпност и смърт сред младите хора. Понякога рок музиката дори косвено води хората до самоубийства, украсявайки акта на самоубийството [6]. „Неговите тъмни ритми и потискащи текстове, разбира се, могат да се възприемат като насърчаващи самоубийството. Безспорен факт е, че младите хора, чувайки подобна музика, се самоубиват” [7]. Много тийнейджъри се самоубиват под формата, описана в текстовете на рок песните, а много рок музиканти сами изпадат в депресия, злоупотребяват с наркотици и в крайна сметка също се самоубиват.

Друг добре известен отрицателен пример е нацисткия филм “Триумф на волята”. Въпреки че режисьорката Лени Рифенщал твърди, че е заснела документален филм, този пропаганден филм демонстрира отлична артистичност. Сцени на величие и прояви на сила карат публиката да резонира с духа и енергията зад този филм. Използваните във филма прийоми за работа с камерата и монтажа оказват влияние върху филмовата индустрия десетилетия наред.

Този филм се превръща във важна част от пропагандата на Хитлер и нацистка Германия. Известен е и като един от най-успешните пропагандни филми в историята. Британският вестник Independent пише през 2003 г.: „Триумф на волята” съблазни много умни мъже и жени, убеждавайки ги да се възхищават на нацизма и да не го презират, което несъмнено увеличи броя на нацистките приятели и съратници по цял свят“ [8].

Разбирането на огромната сила на изкуството ще ни помогне да разберем по-добре значението на традиционното изкуство, както и защо дяволът иска да подкопае човешкото изкуство и да го доведе до деградация.

III. Как призракът на комунизма унищожава и използва изкуството

Тъй като изкуството има такова огромно влияние върху промяната на обществото, не е изненадващо, че призракът на комунизма го използва, превръщайки го в свой главен инструмент за „социално инженерство”.

1. Изкуството в комунистическите страни

Комунистическите партии добре знаят за силата на изкуството, затова активно го използват за промиване на мозъци, превръщайки всички форми на изкуството в инструменти за промиване на мозъка. Много хора са иронични, че Китайската комунистическа партия има певци и актьори с чин генерал в армията. Те са изненадани от това как цивилни, които не са преминали военна подготовка, които не са държали оръжие в ръцете си и нямат идея как да ръководят военни операции, могат да получат такива високи военни звания.

Но всъщност ККП вярва, че такива хора са също толкова важни в промотирането и подкрепата на комунистическия култ, както и добре обучените военни офицери - може би дори още по-важни. В този смисъл военният им чин е напълно съобразен с логиката и принципите на комунистическата партия. Както Мао Дзедун е казал: „Ние се нуждаем и от армия на културата - това е армията, без която е невъзможно да обединим нашите редици и да постигнем победа над врага“ [9].

Художествените изпълнения в комунистическите страни имат за цел да накарат хората да забравят за страданията, които преживяват при комунистическото управление, а също и чрез изкуството да развият своята лоялност към партията. Такъв пропаганден ефект, наречен „работа с мисълта“, не може да бъде постигнат със силите на редовната армия.

Помпозната церемония по откриването на Олимпийските игри в Пекин, за която са изразходвани огромни суми пари на данъкоплатците, мащабният ежегоден фестивал на Ариран в Северна Корея и балетните трупи на бившия СССР, са предназначени да обслужват нуждите на партията.

През септември 2011 г. Министерството на културата на Китайската народна република провежда поредица от събития във Вашингтон (САЩ) относно така наречената китайска култура. Освен всичко друго, те изпълняват класическата балетна постановка на ККП „Червен женски отряд“, насочена към разпалване на класова омраза и революционна борба, които са с цел промиване на мозъците на американците.

Ако ортодоксалното изкуство, което е носител на високата добродетел на Боговете, предавана на хората, съществува едновременно с изкуството на комунистическата партия, то последното ще престане да бъде ефективно в промиването на мозъци, ще загуби своя монопол и дори напълно ще изчезне. Ето защо във всички комунистически страни съществува система на строга цензура в областта на изкуството и издателството.

2. Комунистически елементи в напредналото изкуство

Класическото изкуство се предава от поколение на поколение векове наред. Тази традиция продължава до 19 век, след което започва да изчезва. Прехвърлянето и наследяването на традиционното изкуство е заменено от радикален авангард, в резултат на което изкуството започва бързо да се разгражда. Както казва художникът Робърт Флочак: „Дълбоките, вдъхновяващи и красиви [неща в изкуството] са заменени от нови, различни и уродливи. ... Стандартите са понижени до степен, в която стандартите вече не съществуват. Остава само личното изразяване” [10]. Така човечеството е загубило универсалния смисъл на естетиката.

Ако се проследи източника на всички тези нови насоки в изкуството, на всички тези „-изми“, може да се открие, че те са тясно свързани с идеологическите тенденции на комунизма. Много от художниците в тези нови области са или комунисти, или прокомунисти от един или друг тип, или такива, които са повлияни от комунистическата идеология.

Дьорджи Лукач, един от основателите на западния марксизъм, е унгарски неомарксистки философ, а също и основател на Франкфуртската школа. Една от задачите му е била да създаде „нова културна форма“, като се откаже от традиционната култура. В основата на тази нова културна форма, наред с други неща е и отричането на изкуството, което се стреми да въплъти божественото. Херберт Маркузе, немски социалист и представител на Франкфуртската школа, в работата си „Естетическото измерение: към критика на марксистката естетика“ пише: „Изкуството протестира и надминава настоящите социални отношения. По този начин изкуството подкопава доминиращото съзнание, тоест обикновеният житейски опит” [11].

С други думи, тези хора настояват изкуството да се бунтува срещу Бога и да подкопава морала. Подобни възгледи доминират в съвременното изкуство.

Густав Курбе, основател на френската реалистична школа по живопис, е един от участниците в Парижката комуна. Избран е за член на комитета на Комуната и за председател на радикалната Федерация на художниците. Курбе се посвещава на трансформирането на старата система и създаването на нови художествени направления. Под негово ръководство е разрушена колоната на вендомите - неокласическа структура, издигната по заповед на Наполеон (по-късно е възстановена отново).

Курбе е отричал, че хората са създадени от Бог, и се е опитвал да използва изкуството, за да изрази мирогледа на пролетариата и отношението към материализма. Едно от известните му твърдения е: „Никога не съм виждал ангели или богини, така че не ми е интересно да ги рисувам“ [12].

Курбе е вярвал, че реформата в изкуството е истинската революция. В своите картини, които той наричал „реалност“, той заменя красотата с грозота. Например той изобразява голи жени, фокусирайки се върху гениталиите им. Това е неговият революционен акт, тоест начин да се бунтува срещу традициите и да ги унищожава с помощта на реализъм, както и да подбужда към комунистическо движение. Животът на Курбе илюстрира тясната връзка между комунистическата идеология и съвременното изкуство.

Под влияние на модернистичната мисъл революционният плам на художниците от края на 19 век предизвиква редица движения в света на изкуството. За разлика от традиционните школи за художествено изразяване, това са авангардни движения, които ясно се стремят да унищожат традициите. Терминът "авангард" е използван за първи път от социалистите за описание на художествени движения, които съответстват на техните политически стремежи.

Импресионизмът възниква в края на 19 век. Оттогава художниците започват да разчитат само на личния си усет и престават да следват изискванията на традиционната живопис, включително точността на пропорциите, структурата, перспективата, преходите между светлината и сянката и т.н. След това идва нео-импресионизмът (пуантилизъм) и пост-импресионизмът. Представители на тези училища са Жорж-Пиер Серат и Винсент ван Гог. И двамата са привърженици на социализма. Ван Гог е злоупотребявал с абсент (силна алкохолна напитка - бел.ред.) и е страдал от психични разстройства. Картините му отразяват света, който човек вижда под въздействието на наркотици.

Произведенията на изкуството съдържат послания и всъщност са медиите, чрез които техните автори общуват със своята публика. В разцвета на Ренесанса художниците предават на хората красота и доброта. Съвременните художници обаче са напълно отдадени на мисленето и емоциите си, позволявайки на различни зли духове да контролират мозъка им. Те често са в замъглено състояние на съзнанието. Информацията, която предава работата им, е тъмна и отрицателна, предизвикваща чувство на депресия, упадък и ирационалност.

След импресионизма се появяват експресионизмът и фаувизмът, а след това и кубизмът, на който Пикасо е виден представител. През 1944 г. Пикасо се присъединява към Френската комунистическа партия. В писмото си „Защо станах комунист“ той пише: „Моето участие в Комунистическата партия е логична стъпка в живота и работата ми, което им дава смисъл. ... Но в период на потиснатост и конфронтация почувствах, че това не е достатъчно и трябва да се боря не само с помощта на рисуването, но и с цялото си същество” [13].

Пикасо насърчава унищожаването на класическите техники за рисуване. За него всички предмети и явления са като тесто, от което може да се направи всичко. Колкото по-страшни са творбите му, толкова повече това му носи удовлетворение. Процесът на създаване на тези ужасни образи от него е процес на изкривяване на изображението до такава степен, че никой не може да го разбере. Дори Жорж Браке, който заедно с Пикасо е смятан за основател на кубизма, критикува картината на Пикасо „Авиньонски девици“, като казва, че рисува така, сякаш вкарва керосин в устата си и изригва пламък върху платното [14].

Марсел Дюшан, един от основателите на художественото движение дадаизъм, също се опитва да предизвика традицията, като показва готови предмети. Той обработва предмети, намерени или изработени във фабрика и ги превръща в така наречените арт инсталации. Дюшан е наречен баща на концептуалното изкуство. Той популяризира идеята, че „всички неща могат да се нарекат изкуство“. Самото дадаистко движение е комунистически проект. Например берлинските дадаисти създават „Централния съвет на дадаистите за световна революция“ и техният манифест призовава за „международен революционен съюз на всички творци, основан на радикалния комунизъм“ и „незабавно отчуждаване на собствеността“, както и „освобождаване на цялото човечество“ [15].

Активната критика на дадаизма по отношение на традицията се превръща в сюрреализъм във Франция, представен от комуниста Андре Бретон, който се застъпва за революцията. Бретон вярва, че комунистическата революция е форма на идеалистична революция. Той е против така наречения натиск от страна на разума, културата и обществото, което е типична гледна точка за европейските художници модернисти от онова време.

Художествените движения, възникнали по това време и утвърждаващи и подкрепящи тази концепция включват абстракционизъм, минимализъм и поп арт. Абстракционизмът е емоционален израз на бунт, безредие, свобода, небитие и ескапизъм. Всички тези тенденции са вид постмодернизъм, който предвижда премахването на всички правила, логически изводи и морални концепции [16]. Освен това тези художници създават т. нар. произведения, които пряко оскверняват образа на майката на Исус Дева Мария [17].

Не всички съвременни художници подкрепят лявата политика, но тяхната идеология има много общо с комунистическата мисъл. Например отхвърлянето на Бог и опитът да се замени Бог с неговите концепции като източник на разбиране за човешкия живот и ум. Всички тези „-изми“ имат все по-голямо влияние върху обществото и в крайна сметка напълно маргинализират класическото изкуство.

3. Инверсия на традиционната естетика: грозотата измества красотата

Многобройните училища за съвременно изкуство, които възникват и започват да се развиват, имат една обща черта: те обръщат с главата надолу традиционната концепция за естетика и стигат до крайната степен да приемат грозотата за красота.

Художникът Марсел Дюшан написва името си на писоар и се е готвел да го изложи пред публика в Ню Йорк под името „Фонтан”. Въпреки че му е отказано, в средите на художници и артистите се смята, че този акт е иновативен. В света на изкуството се е формирала среда, в която класическата живопис е отхвърлена, а изкуството на инсталацията процъфтява. През 1958 г. така нареченият иновативен художник Ив Клайн провежда изложбата The Void („Празнотата“) в парижката галерия Iris Clert. Представените на изложбата „творби“ са просто празни стени.

Ярък представител на следвоенния германски авангард е Джоузеф Бойс , който демонстрира през 1965 г. своя проект, озаглавен „Как да обясним картините на мъртъв заек“. По време на демонстрацията той покрива лицето си с мед и златно фолио и без да спира, мърмори нещо върху трупа на заек в продължение на три часа. Според Бойс всеки може да бъде художник. Веднъж един зрител не издържал и му казал: „Говориш за всичко под слънцето, но не и за изкуство!“ На което Бойс отговорил: „Всичко под слънцето е изкуство!“

През 1961 г. известният художник-авангардист Пиеро Манцони изложил фекалиите си в 90 бурканчета и ги пуснал за продажба като произведение на изкуството, наречено „Изпражнение на художника“ (Merda d'artista). През 2015 г. един от тези бурканчета е продаден в Лондон за рекордната цена от 182 500 британски лири, или около 240 000 щатски долара, което е многократно повече от цената на теглото му в злато. Манцони също е написал името си на задните части на гола жена, наричайки това „произведение” „Жива скулптура” (Sculture viventi).

Има и „художници“, които се покриват с фекалии от животни, демонстрират това публично и дори получават награди за такива „произведения“. В Китай един „художник“ се покрива с мед и рибено масло, за да привлече мухи, които напълно покриват тялото му. Подобни действия на оскверняване на нечие тяло карат публиката да мисли, че човешкият живот е безполезен, грозен и отвратителен [18].

Документалният филм на Би-Би-Си, “Пекински Суинг”, за екстремното изкуство в Китай, наред с други неща показва така наречените изпълнителни изкуства, които могат да включват постановка на хранене на мъртво бебе. Водещият на този филм, Валдемар Янушкак, коментира: „Китай произвежда най-скандалното и най-мрачното изкуство в света“ [19]. Всъщност това е резултат от присъствието на природата на дявола, което го има във всеки човек. Някои от тези т. нар. произведения на съвременното изкуство са толкова мръсни и безсрамни, че далеч надхвърлят степента на психологическа издръжливост на нормален човек. Всичко, което принадлежи на авангардното изкуство, е културна революция, насочена срещу традициите в света на изкуството.

Съвременните художници се чувстват в такава среда като риба във вода, но за художници, които наистина притежават техническото умение да рисуват, настъпват тежки времена. Художници и скулптори, които стриктно спазват традициите и овладяват занаята си чрез дълга и старателна практика, са изтласкани от света на изкуството. Джон Уилям Годърд, английски неокласически художник, който е повлиян от „Братството на предрафаелите“, се почувствал дискриминиран, тъй като с нарастващата популярност на модернистичните произведения в стил Пикасо стилът му на реалистична класическа живопис става все по-малко популярен. През 1922 г. той изпада в дълбока депресия и се самоубива. Казват, че в своята смъртна бележка Годуард написал: „Светът не е достатъчно голям, за да побере мен и Пикасо“ [22].

Дяволът на комунизма използва подобни методи и за унищожаване на музиката. Автентичното музикално изпълнение отговаря на теорията на музиката и музикалните стандарти. Музикалната структура, клавиши и ладове произлизат от хармонични и естествени модели. Вселената, създадена от Бог, е хармонична. Хората могат да се насладят на хармонията на Вселената, усещайки нейната красота, защото самите те също са създадени от Бога.

Съвременната атонална музика отхвърля тоналността, акордите и мелодичните скали, а също така няма ред в структурата си. Всъщност такава музика е отхвърляне на класическата музика, предавана от Боговете. Атоналната музика е в разрез с хармонията на Вселената, затова много хора се чувстват неудобно, когато я слушат. Модернистичните „музиканти“, базирани на извратената си представа за естетика, твърдят, че слушателите трябва да обучават ушите си, за да свикнат с такава музика и едва тогава могат да й се насладят.

Арнолд Шьонберг, един от основоположниците на съвременната музика, измисля „дванадесеттонна музикална система“ (додекафони), фундаментално атонална структура, която бележи създаването на антикласическата музикална техника. Музиката на Шьонберг се счита за отричане на цялата немска музикална култура, за предателство на вкуса, чувствата, традицията и всички естетически принципи. По това време германците наричат неговата музика кокаин: „Изпълнението на музиката на Шьонберг е еквивалентно на отварянето на бар с кокаин. Кокаинът е отрова. Музиката на Шьонберг е кокаин“ [21]. Много по-късно един музикален критик му дава тази оценка: „Една от проявите на голямото постижение на Шьонберг е, че дори 50 години след смъртта му, той все още е в състояние да опустоши всяка концертна зала на Земята“ [22].

Музикалната теория на Теодор Адорно, важна фигура във Франкфуртското училище, помага да се пренесе музиката на Шьонберг на широката публика. През 1949 г. в своята „Философия на съвременната музика“ Адорно се опитва да използва философията, за да докаже, че дванадесеттоновата техника на Шенберг е най-високата фаза в развитието на музикалната композиция. Точно това поставя основите на широкото признаване на техниката на Шьонберг от по-късни поколения композитори и музикални критици [23]. Оттогава много музиканти започват да имитират Шьонберг и неговият авангарден стил оказва голямо влияние върху музиката след войната.

След унищожаването на традицията с помощта на съвременната музика, авангардното изкуство замества класическата музика с рок музика. Сидни Финкелщайн, водещият музикален теоретик на Комунистическата партия на САЩ, открито заявява, че границите между класическата и поп музиката трябва да бъдат заличени. Приблизително в същото време ритмичната рок музика бързо набира популярност в Съединените щати, а класическата и традиционната музика са изместени и маргинализирани [24].

Характерни за рок музиката са нехармоничните звуци, неструктурираната мелодия и бързия ритъм, предизвикващи усещане за конфликт и противоречие, което е много подобно на комунистическата философия за борбата. В книгата „Ши Джи“ („Исторически бележки“) на изтъкнатия китайски историк Сима Цянг пише, че само звукът, който съответства на морала, може да се нарече музика. Животът на рок музикантите обаче обикновено е изпълнен със секс, насилие и наркотици.

След рока в САЩ се появяват и други музикални стилове, като рап, хип-хоп и др., които добиват голяма популярност. Рапът е пълен с обидни и непристойни думи. Тази музика ясно демонстрира отхвърлянето на традицията и обществото, а също така насърчава наркотиците, насилието, ругатните и разпуснатостта [25]. Тъй като моралът на обществото като цяло пада, такива „форми на изкуство“, които по-рано се смятат за субкултури, проникват във водещите слоеве на обществото и дори стават широко търсени в престижни зали.

Накратко говорихме за актуалната ситуация в света на музиката и изкуството. Всъщност целият свят на хората на изкуството страда много от влиянието на съвременните тенденции и течения. Това може да се види в съвременните скулптури, архитектура, танци, декорации, дизайн, фотографии, филми и т.н., които до голяма степен се отклоняват от традиционните идеи, методи и техники. Много хора, занимаващи се със съвременно изкуство са силно повлияни от комунистическата идеология. Например считаната за основателка на съвременните танци Изадора Дънкан е бисексуална и атеистка. Тя разкритикува балета, като го нарече грозен и неестествен. Тя пропагандира Ленин в Москва и избира като основна своя танцовална тема “Интернационала” [26].

Що се отнася до това защо възникват такива неща и се превръщат в тенденции и дори в основна посока, всичко това е тясно свързано с факта, че призракът на комунизма унищожава традиционното изкуство, предадено от Боговете. На повърхността обаче това, разбира се, не е очевидно и изглежда по-скоро като самозаблуда, която хората приемат с охота: ако има определена аргументирана естетическа теория, дори и нещо да е очевиден боклук, то може да се превърне в изкуство.

Ако внимателно се разгледат разликите между авангардното и традиционното изкуство, може да се открие, че художниците на Ренесанса не само са използвали изкуството за възхвала на Бога, в който са вярвали дълбоко, но и са представяли красотата така, че да събудят в сърцата на хората стремеж към истината и добротата, и по този начин са подкрепяли морала на обществото.

От друга страна, различните изродени форми на т. нар. авангардно изкуство правят всичко възможно да омаловажат значението на постиженията на Ренесанса. Те карат хората да се възхищават на грозотата, което подсилва демоничната природа у тях, в резултат на което тъмните, упадъчни, развратени, жестоки, зли и други негативни мисли започват да ги контролират. Отхвърлянето на Бога накара днешните хора не само да се отдалечат от Бога, но и да се отчуждат от собствената си вътрешна божествена природа, от обществото, традиционните ценности и морала [27].

4. Деградация на литературата

Литературата е специална форма на изкуство. Тя използва езика за предаване на мъдростта, дарена на хората от Боговете, както и за записване на ценния житейски опит на човечеството. Две големи епически поеми от древногръцкия свят „Илиада” и „Одисей” отразяват преломен исторически период от времето на Троянската война, демонстрирайки как Боговете и хората създават заедно грандиозната картина на историята. Извисени в тези стихове, смелостта, щедростта, мъдростта, справедливостта и сдържаността се превръщат във важен източник на ценностна система за Древна Гърция и цялата западна цивилизация.

Литературата има много голямо влияние върху хората. Ето защо призракът на комунизма чрез неговите агенти, както и тези, които безпрепятствено търсят слава и богатство, създава и популяризира литературни произведения, които са изпълнени с комунистическа идеология и клевета на традиционната култура, които разрушават морала на обществото, разпространяват песимизма и чувството за безсмисленост на живота. Така литературата се превръща в едно от ключовите инструменти, използвани от злия дух за управление на света.

Някои влиятелни литературни произведения пряко разпространяват комунистическата идеология. След като Парижката комуна е потисната, един от нейните активни участници Юджийн Потие написва текста на “Интернационала”, който гласи: „Никой няма да ни даде избавление: нито Бог, нито крал, нито герой“. Той също заплашва: "Ще унищожим целия свят с насилие". Така “Интернационала” се превръща в официалната песен на Първия и Втория интернационал и химн на Китайската комунистическа партия. Той се използва широко по време на партийни събрания, както и в комунистически литературни произведения по целия свят.

През цялата си история СССР и ККП използват свои писатели, за да изобразяват живота на пролетариата и концепцията за класовото съзнание, използвайки сравнително традиционни методи и по този начин насаждат идеологията и политиката на комунистическата партия на широките маси. Резултатът е голям брой литературни произведения, включително съветските романи „Железен поток“ и „Как се каляваше стоманата“, както и китайските произведения „Песен за младостта“, „Слънцето над река Санган“ и т.н. Всички тези произведения имат силно пропаганден ефект. Комунистическата партия нарича произведения от този стил „социалистически реализъм“. Мао Дзедун обобщава функцията на този тип литература като „обслужване на работниците, селяните и войниците“ и „обслужване на пролетариата“ [28]. Способността на такава литература да натрапва определена идеология в съзнанието на хората е очевидна и разбираема. Обаче литературните методи, които призракът на комунизма използва, за да унищожи човечеството, не се ограничават до това.

По-долу ще говорим накратко за няколко от основните ефекти на литературата, написана под въздействието на комунизма.

Използване на литературата за унищожаване на традицията

Важна стъпка за унищожаване на човечеството от злия дух на комунизма е клеветата на традиционната цивилизация, която се предава на хората от Боговете. В Китай и западните страни призракът на комунизма използва писатели, разсъждаващи уродливо, за да създава и популяризира произведения, които изкривяват или клеветят традиционната култура.

По време на т. нар. „Движение за нова култура” в Китай писателят Лу Син става известен с ожесточените си атаки срещу традициите и осъждането на древен Китай. В първия си роман „Дневник на един луд“ той заявява чрез главния герой, че цялата история на Китай може да бъде обобщена с две думи - „ядене на хора“. Мао Дзедун хвали Лу Син, като го нарича "най-големият и най-доблестен носител на стандарти в новата армия на културата", както и "главнокомандващ на Културната революция на Китай". Мао също казва: „Посоката, която Лу Син е избрал, е новата културна посока на китайската нация“. [29]

През 1909 г. в Европа италианският поет Маринети пише “Манифест на футуризма”, призоваващ за пълно отхвърляне на традициите, възхвала на машините, технологиите, скоростта, насилието и конкуренцията. През май 1913 г. руският поет и комунист Владимир Маяковски публикува поетичен сборник „Плесница на обществения вкус“, в който изразява решимостта си да скъса връзките си с традиционната руска литература.

Изобразяване на уродливостта под маската на "реалността"

Настоящите писатели и художници използват литературата и изкуството, за да изобразят неща или сцени, които са грозни, странни и страшни. Като извинение казват, че те просто показват нещата такива, каквито са.

Традиционното изкуство подчертава хармонията, изяществото, яснотата, сдържаността, целесъобразността, баланса, универсалността и идеализма, тоест не отразява всичко, което съществува в действителност. Според съвременните художници подобни произведения не могат да се считат за реалистични. Подобни възгледи всъщност възникват от неразбиране на произхода и функцията на изкуството. Въпреки че изкуството идва от ежедневието, то трябва да го надминава, за да доставя естетическо удоволствие на хората, но и за да ги направлява.

Затова художниците трябва внимателно да подбират и обработват това, което искат да изобразят по време на своя творчески процес. Сляпото преследване на „реализма“ изтрива границите между живота и изкуството. Ако този абсолютен реализъм се приеме за изкуство, то всичко, което всеки вижда и чува, е и изкуство. Тогава защо да се губи време и усилия за обучение на художници?

Използване на литературата за унищожаване на морала

Думите „израз на истинското аз“, „творчество под въздействието на потока на съзнанието“ и т.н., използвани като извинение, насърчават хората да отхвърлят традиционните морални стандарти и да оправдават демоничната страна на човешката природа. Пример за това е френският комунист и поет Андре Бретон, който в своя „Манифест на сюрреализма“ определя позицията на новата литература като: „Чист психически автоматизъм, който има за цел да изрази устно, писмено, или по какъвто и да е друг начин реалното функциониране на мисълта. Диктовката на мисълта е извън всякакъв контрол от страна на ума, извън каквито и да било естетически или морални съображения” [30].

Литературното творчество, основано на „потока на съзнанието“, е тясно свързано със сюрреалистичното „автоматично писане“. Под влияние на книгата на Зигмунд Фройд „Психопатологията на всекидневния живот” от началото на 20 век някои западни писатели започват да експериментират със свободни асоциации на съзнанието в работата си. Такива произведения обикновено имат прости сюжетни линии и се фокусират върху емоционалните преживявания на второстепенни герои (антигерои) чрез разкази, състоящи се от свободни асоциации.

В човешката природа факторите на доброто и злото се съдържат едновременно. В своя живот човек трябва непрекъснато да усъвършенства добродетелите чрез сдържаност и контрол върху себе си. В съвременното общество много хора имат много лоши мисли и желания. Ако всичко това е показано в изкуството и изложено за публично обозрение, то това е равносилно на замърсяване на цялото общество.

Състрадание към тъмната страна на човека с помощта на "критика" и "протест"

В западните страни писателите и художниците, под въздействието на антитрадиционните настроения, разглеждат всички закони, правила и морални кодекси като ограничения и потискане. Те виждат някои проблеми в съвременното общество и слабостите на човешката природа. Но вместо да реагират рационално на това, те чрез критика и протест насърчават краен индивидуализъм, оправдавайки личните си желания.

Те използват деградиращи методи, за да изразят така наречената съпротива, засилвайки тъмната страна на своята природа, включително омразата, мързела, похота, агресията, неудържим стремеж към слава и т.н. Липсата на морално самоограничаване не решава никакви социални проблеми, напротив, само ги изостря.

Американският поет Алън Гинсберг е виден представител на битовото поколение, възникнало по време на антикултурното движение от 60-те години на миналия век. Днес той все още е почитан от онези, които искат да се разбунтуват срещу обществото. Стихотворението му „Крясък“ изобразява екстремния начин на живот и психичните състояния, включително алкохолизъм, сексуална нелепост, наркотици, содомия, самоубийства, проституция, стрикинг (бягане голи на публично място - бел.ред.), нападение, кражба, блудство, безумие и т.н.

Докато антикултурното движение се институционализира, стихотворението „Вият“ става литературна класика и се включва в много литературни сборници. Гинсберг признава, че в ранните си години е комунист и не съжалява за това [31]. Той идолизира Фидел Кастро и други комунистически диктатори, а също така широко насърчава хомосексуалността и педофилията. В примера с Гинсберг може да се види проявата на очевидна прилика между комунизма и крайния индивидуализъм.

Използване на литература за разпространение на порнографията

От началото на 20 век изрично нецензурно съдържание започва да се появява в литературни произведения. Някои от тези произведения дори са наречени класика. Много литературни критици, пренебрегвайки социалната си отговорност, хвалят такива произведения за така наречения им реализъм, наричайки ги шедьоври. Знаем, че много аспекти на традиционния морал действат чрез ограничения и самоконтрол. Ако се унищожат тези неща и няма никакви ограничения, няма значение под какъв правдоподобен предлог ще бъде направено това - то ще подкопае морала на обществото.

Дехуманизиране на хората чрез литературата

През последните няколко десетилетия, когато културата става все по-хаотична, се появява много жанрова литература, включително трилъри и ужаси, истории за свръхестествената и друга научна фантастика. С помощта на подобни произведения различни зли духове могат неусетно да манипулират съзнанието и тялото на хората, което води до тяхната дехуманизация.

В Китай казват, че „лед с дебелина 3 чи не се образува за един ден“. Деградацията на литературата също не е настъпила веднага, а през доста дълъг период от време и продължава и до днес. Художествената посока на романтизма разширява възможностите на литературата при изобразяване на различни аспекти от живота. Така някои грозни и причудливи явления, включително екстремни и луди психични състояния на човека, са представени за широко обществено потребление. Няколко известни британски поети-романтици са наречени „Сатанинската школа“ заради аморалното съдържание на техните стихотворения.

Реализмът се появява под знамето на възпроизвеждане на реалността. Всъщност той изразява низката страна на човешката природа. Някои произведения на реализма се фокусират върху извратени мисли и неморално поведение. Един литературен критик нарича реализма „романтизъм, пълзящ на четворки“ [32].

Философията на натурализма, популяризирана от Жан-Жак Русо, обяснява упадъка на човешкия морал от социалната среда и семейната наследственост, като по този начин освобождава човека от морална отговорност. Естетизмът излага лозунга „изкуство заради изкуството“, като твърди, че изкуството има за цел просто да осигури чувствено удоволствие, а не да съдържа морален аспект.

На практика всички произведения на изкуството имат фино, дълбоко и трайно въздействие върху човешкия морал. Отричането на моралната отговорност на изкуството отваря вратата към неморални неща.

Невъзможно е да не се признае, че в литературата има произведения, написани на добро ниво. Много лоши неща обаче се смесват с тях. Не може да се каже, че призракът на комунизма пряко контролира тези литературни тенденции, но съдържащите се в тях отрицателни фактори очевидно са резултат от падането на моралните стандарти на хората. Именно тези фактори проправят пътя на комунистическата идеология да унищожи човечеството чрез литература.

Работата на всеки автор отразява неговите морални критерии и психическо състояние. След общия морален упадък на човечеството негативните фактори в мисленето на писателите постепенно започват да играят доминираща роля. В резултат на това има много произведения, които вместо да насочват хората към доброто, ги дърпат към ада.

Заключение

Силата на изкуството е огромна. Доброто изкуство може да коригира човешкото сърце, да повиши морала, да хармонизира Ин и Ян, и дори да позволи на хората да имат връзка с Небето и Земята, както и с божествени същества.

През последните сто години призракът на комунизма с помощта на своите агенти в света на хората, както и използвайки демоничната природа на човека, създава огромно разнообразие от произведения на т. нар. изкуство. Подобни произведения насърчават хората да се бунтуват срещу Бога, да вървят срещу традицията и морала. В резултат на това голяма част от обществото е станало демонично. Ако хората, живеели в предишната ера, видят настоящото състояние на обществото, ще бъдат шокирани.

В сравнение с красотата на традиционното изкуство съвременното изкуство е изключително грозно. Естетичните стандарти на човек вече са напълно обърнати с главата надолу. Авангардното изкуство се е превърнало в главно направление и управлява огромен капитал. Изкуството, което преди е смятано за божествено и възвишено, сега е подигравано и дори демонизирано. Изкуството се е превърнало в инструмент, който засилва нисшите желания на хората и ги стимулира да показват демоничната си природа. Границата между красота и грозота, изящество и пошлост, добро и зло е размита или дори напълно изтрита. Гротеск, хаос и мрак са заменили универсалните ценности. Човешкото общество е изпълнено с демонична информация, хората вървят към упадък и унищожение.

Само повишаването на морала и връщането към духовната вяра и традиции могат да доведат човечеството до нов ренесанс в изкуството. Едва тогава хората ще могат да видят отново истинските красота, божественост и блясък на изкуството, които то трябва всъщност да притежава.

Глава 12: САБОТАЖ НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Как призракът на комунизма управлява нашия свят – СЪДЪРЖАНИЕ

Осъдете комунизма и Вие...

-------------------

Препратки

[1] 孔子：《论语·八佾》。

[2] 司马迁：《史记·乐书》。

[3] 欧阳修、宋祁：《新唐书》第237卷。

[4] Robert McKee, Story: Style, Structure, Substance, and the Principles of Screenwriting (New York: Harper-Collins Publishers, 1997), 129-130.

[5] Yingshou Xing, et al, “Mozart, Mozart Rhythm and Retrograde Mozart Effects: Evidences from Behaviours and Neurobiology Bases,” Scientific Reports Vol. 6, Article#: 18744 (2016), https://www.nature.com/articles/srep18744.

[6] David A. Noebel, The Marxist Minstrels: A Handbook on Communist Subversion of Music, (Tulsa, OK: American Christian College Press, 1974), 58-59.

[7] David Cloud, “Rock Music and Suicide,” Way of Life Literature, December 20, 2000, https://www.wayoflife.org/reports/rock_music_and_suicide.html.

[8] Val Williams, “Leni Riefenstahl: Film-maker Who Became Notorious as Hitler’s Propagandist,” September 10, 2003, https://web.archive.org/web/20090830045819/http://www.independent.co.uk/news/obituaries/leni-riefenstahl-548728.html.

[9] 毛泽东：〈在延安文艺座谈会上的讲话〉，《毛泽东选集》第三卷（中文马克思主义文库）。

[10] Rober Florczak, “Why Is Modern Art So Bad?” PragerU, https://www.youtube.com/watch?v=lNI07egoefc.

[11] Herbert Marcuse, The Aesthetic Dimension: Toward a Critique of Marxist Aesthetics (Boston: Beacon Press, 1978), ix.

[12] “Gustave Courbet Quotes,” http://www.azquotes.com/author/3333-Gustave_Courbet.

[13] Pablo Picasso, “Why I Become a Communist,” http://houstoncommunistparty.com/pablo-picasso-why-i-became-a-communist.

[14] Robert Hughes, The Shock of the New: The Hundred-Year History of Modern Art—Its Rise, Its Dazzling Achievement, Its Fall (London: Knopf, 1991), 24.

[15] Richard Huelsenbeck and Raoul Hausmann, “What Is Dadaism and What Does It Want in Germany?” in Robert Motherwell, ed., The Dada Painters and Poets: An Anthology, 2nd ed., (Cambridge, MA: Belknap Press, 1989).

[16] Michael Wing, “Of ‘-isms,’ Institutions, and Radicals: A Commentary on the Origins of Modern Art and the Importance of Tradition,” The Epoch Times, March 16, 2017, https://www.theepochtimes.com/of-isms-institutions-and-radicals_2231016.html.

[17] Katherine Brooks, “One of The World’s Most Controversial Artworks Is Making Catholics Angry Once Again,” Huffington Post, May 13, 2014, https://www.huffingtonpost.com/2014/05/13/piss-christ-sale_n_5317545.html.

18] Arnaud Hu，〈泛谈当今的美术〉，正见网，2017年4月30日，https://www.zhengjian.org/node/158434。

[19] “’Baby-eating’ Artist Sparks TV Row,” BBC News, December 30, 2002，http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/2614643.stm.

[20] “John William Godward: Biography,” Heritage Auctions.

[21] Walter Frisch, ed., Schoenberg and His World（Princeton, N.J.: Princeton University Press, 1999), 94.

[22] Norman Lebrecht, “Why We Are Still Afraid of Scoenberg,” The Lebrecht Weekly, July 8, 2001, http://www.scena.org/columns/lebrecht/010708-NL-Schoenberg.html.

[23] Golan Gur, “Arnold Schoenberg and the Ideology of Progress in Twentieth-Century Musical Thinking,“ Search: Journal for New Music and Culture 5 (Summer 2009), http://www.searchnewmusic.org/gur.pdf.

[24] David A. Noebel, The Marxist Minstrels: A Handbook on Communist Subversion of Music, 44-47.

[25] Jon Caramanica, “The Rowdy World of Rap’s New Underground,” New York Times, June 22, 2017, https://www.nytimes.com/2017/06/22/arts/music/soundcloud-rap-lil-pump-smokepurrp-xxxtentacion.html.

[26] “Politics and the Dancing Body,” https://www.loc.gov/exhibits/politics-and-dance/finding-a-political-voice.html.

[27] Michael Minnicino, “New Dark Age: Frankfurt School and Political Correctness,” Fidelio Magazine, Volume 1, Number 1 (Winter 1992), https://www.schillerinstitute.org/fid_91-96/921_frankfurt.html.

[28] 毛泽东：〈在延安文艺座谈会上的讲话〉，《毛泽东选集》第三卷（中文马克思主义文库）。

[29] 毛泽东：〈新民主主义论》，《毛泽东选集》第二卷（中文马克思主义文库）。

[30] André Breton, “Manifesto of Surrealism,” https://www.tcf.ua.edu/Classes/Jbutler/T340/SurManifesto/ManifestoOfSurrealism.htm.

[31] Allen Ginsberg, “America,” https://www.poetryfoundation.org/poems/49305/america-56d22b41f119f.

[32] Irving Babbitt, Rousseau and Romanticism (Boston: Houghton Mifflin,1919), 104.

Най-важното за оцеляване от ККП-вируса (Ухан)

Източник/ци:EpochTimes; epochtimes.ru

Превод: БУДНАЕРА