(Minghui.org) (Продължение от част 1)
История 4 - Правилност: Не търсете неправомерни придобивки
Сие Тинген, родом от град Фуджоу в провинция Дзянси, е бил бизнесмен от династията Цин. Той бил почитан заради своята почтеност и известен сред местните жители като „Учителят Си“ (тъй като бил от Дзянси).
Той израстнал в бедно семейство и започнал да прави бизнес в провинциите Съчуан, Фуджиян и Гуангдонг, когато бил на 16 години.
Когато правил бизнес във Фуджиян, търговец купил малко плат от него. След като клиентът заплатил покупката си и си тръгнал, Сие открил, че търговецът му е надплатил с 50 процента. Тези, които чули това, му казали да задържи парите, но Сие отказал.
Той разбрал, че клиентът е собственик на магазин за коприна, затова Сие обиколил всички магазини за коприна в града, за да го намери. Когато най-накрая го открил, му върнал допълнителното заплащане. Въпреки че бил много изненадан, клиентът бил искрено впечатлен от честността на Сие и двамата станали добри приятели.
Тази история станала широко известна във Фуджиян. Собственикът на магазина за коприна не само станал един от лоялните клиенти на Сиe, но и насърчил други бизнесмени в града да купуват от Сиe. Така бизнесът на Сиe се разрастнал и за по-малко от 20 години той станал най-богатият бизнесмен във Фуджоу.
Този случай е подобен на историята за това как таксиметров шофьор, син на практикуващ Фалун Дафа, е бил благословен в резултат на неговата честност.
Един ден той намерил чанта, която била останала в таксито му. Тя съдържала ролка от 100 000 юана в банкноти и няколко хиляди юана в брой. В нея също така имало домашна работа на ученик, върху която било написано името на ученика и номера на класа и училището. С тази информация той се свързал с училището и намерил човека, който загубил парите. Върнал парите и отказал всякаква награда. След това бизнесът му с таксито ставал все по-печеливш, а клиентите идвали един след друг. Всеки ден той печелел добра сума.
Хората в древни времена са разбирали, че натрупването на добродетел е по-важно от натрупването на богатство. Натрупването на добродетел чрез добри дела може не само да промени съдбата на човек към по-добро, но и да донесе благословия на неговите деца и внуци.
История 5 - Етичност: Бъдете добри и винаги помагайте на другите
Ху Сюеян бил топ бизнесмен от късната династия Цин. Той бил известен не само с изключителния си успех, но и с етиката си.
Един ден, когато той обсъждал бизнес с шефовете на своите клонове, там влязъл притеснен бизнесмен и го помоли да говорят по спешен въпрос. Както се оказало, бизнес начинанието на мъжа току-що се провалило и той се нуждаел от голяма сума пари, за да поправи нещата. Той бил готов да ипотекира всички свои семейни активи на името на Ху на много ниска цена.
Ху казал на мъжа да се върне на следващия ден за решението му. След разследване Ху открил, че това, което мъжът му казал, е истина. След това той прехвърлил големи суми пари от подотраслите на бизнеса си и настоял да закупи активите на бизнесмена на тяхната пазарна стойност. Ху казал още на бизнесмена, че той само временно ще пази тези активи за него и че той може да си ги изкупи по всяко време, когато е готов, на същата цена, плюс малка сума като лихва.
Необикновеното предложение на Ху изненадало както бизнесмена, така и помощниците на Ху.
Тогава Ху казал на помощншцшти си нещо, което сам е научил: „Когато бях млад чирак в магазин, шефът ми често ме молеше да обикалям, за да събирам дългове. Един ден, докато бях на обиколка, започна да се излива пороен дъжд и аз видях един непознат наблизо как се накисва от дъжда. Случайно имах чадър с мен, затова го споделих с мъжа. По-късно често споделях чадъра си с всеки, попаднал под дъжда. Постепенно се запознах с много хора, които ходеха по същия маршрут, и никога не трябваше да се притеснявам, ако забравя да си донеса чадъра, защото много от онези, на които бях помагал в миналото, бяха готови да споделят чадъра си с мен."
Той казал на своите помощници: „Когато сте готови да споделите чадъра си с други нуждаещи се, те ще бъдат готови да споделят своя с вас също. Активите на семейството на този бизнесмен можеше да отнеме поколения, за да бъдат възстановени, ако аз бях се възползвал от сегашната ситуация да ги закупя на цената, която той предложи. Ако бях направил това, той можеше да не успее да си ги възстанови обратно до края на живота си. Това не е просто въпрос на правене на бизнес, а нещо, което може да спаси семейство. Правейки това, не само се сприятелих с него, но и имам чиста съвест. Всички можем понякога да бъдем изненадани от дъжд, така че трябва да си помагаме, когато можем.“
Етичното поведение на Ху докоснало сърцата както на местните селяни, така и на богатите, което само направило бизнеса му да стане още по-успешен.
По-късно бизнесменът, продал активите си на Ху, ги изкупил обратно и се превърнал в един от най-лоялните бизнес партньори на Ху.
История 6 - Доверие: Винаги дръжте на думата си
В книгата “Шиджи” (“Записи на един велик историк”) има раздел за живота на Джи Бу, известен стратег и високопоставен служител от ранната династия Хан. Той бил праведен, винаги готов да помогне на другите и изключително надежден. Когато давал обещание винаги удържал на думата си, колкото и трудно да било. В резултат на това той имал много добра репутация. Тогава имало поговорка: „Обещанието от Джи Бу струва повече от хиляда таела злато.“
Джи Бу бил нает за първи път като генерал от Сян Ю, кралят в края на династията Цин. След поражението на Ксианг Ю от Лиу Банг, основателят на династията Хан (206 г. пр. н. е. - 8 г. пр. н. е.), Джи Бу отишъл в Пуян (Хенан), тъй като Лиу Банг бил поставил цена за главата му. Но много хора се обявили в негова защита и в крайна сметка Лиу Банг го помилвал. По-късно Джи Бу служил на различни високопоставени длъжности в династията Хан.
Ето още една история за Фан Ли, който беше споменат в История 1.
Веднъж той имал затруднения в своите бизнес сделки, така че взел назаем 10 000 монети от един заможен човек. Година по-късно заможният мъж тръгнал да урежда дълговете си с Фан, но случайно изпуснал чантата си в реката и всичките му пари за пътуването, както и разписките за заемите му отишли в реката.
Отчаян, той все пак отишъл при Фан Ли, който незабавно изплатил дълга си плюс лихвите, въпреки че мъжът не можел да представи разписка за заема. Фан Ли дори му предложил пари за покриване на разходите по пътуването му.
Благосклонността и честността на Фан Ли станали широко известни и тази почтеност от своя страна му помогнала да преодолее финансовите си затруднения и осигурила успеха му в бизнеса.
Хората в древните времена вярвали, че човек не може да се утвърди в обществото без доверие. Човек трябва да бъде честен и надежден, в съответствие с думите и делата си и никога да не заблуждава както себе си, така и другите.
История 7 - Мъдрост: Не позволявайте парите да компрометират нравствеността
Има история по тази тема в древна книга от династията Западна Хан, озаглавена “Huinanzi · Renjianxun”.
Херцог Мю от Цин (659-621 г. пр. н. е.) възложил на Менг Менг да ръководи войниците му по време на тайна атака срещу васалната държава Джен. По пътя си Менг Менг се натъкнал на Сиан Гао, бизнесмен от Джен. Сиан казал на партньора си Джиан: „Войницитена Цин са изминали хиляди мили през териториите на няколко васални държави. Те трябва да са тук, за да атакуват страната Джен и са уверени, че Джен не е подготвена за нападението. Ако им кажем, че Джен е добре подготвена, те няма да посмеят да продължат.”
Затова Сиан Гао и няколко други се престорили, че са получили заповед от Джен да възнаградят войниците на Цин с 12 вола. Менг Менг и двама други генерали им повярвали и помислили, че Джен вече трябва да има изградена отбрана, така че повели войските си обратно към Цин.
Херцог Му от Джен бил много доволен от това, което направил Сиан Гао, и му предложи екстравагантна награда. Но Сиан Гао отказал предложението, като казал: „Войските на Цин отстъпиха, защото ги измамих с лъжа. Ако приема награда за тази измама, това би наранило доверието към Джен. Да управляваш държава без доверие би корумпирало социалните норми. Не е редно да се възнагради един човек за сметка на разрушаването на нравствеността на държавата. Всеки, който уважава правдата и нравствеността, също не би приел награда за измама."
Скоро след това Сиан Гао се преместил в района на Донгай с подчинените си и никога не се върнал в Джен.
Въпреки че Сиан Гао направил нещо добро за васалната държава Джен, той разбрал, че измамата не бива да се насърчава, в противен случай подобно поведение ще корумпира нравствеността на обществото. Той никога не позволил желанието за пари да е за сметка на нравствеността.
