(Minghui.org) Джанг Юе бил министър-председател в ерата Кайюан по време на император Сюандзонг от Танг. Той бил известен с уникалната си мъдрост по отношение на парите, която лаконично изразил в писанието „Чян Бен Цао“, което било над 200 йероглифа дълго.
В центъра на писанието била аналогията, където Джанг сравнява парите с лекарството, тъй като и двете са „сладки, горещи и отровни“. Той твърди, че парите имат „сладък вкус“, защото това е, което ни дава приятен живот. Те се превръщат във вкусна храна, удобни дрехи и къща, която ни предпазва от вятър и дъжд. Поради този „сладък вкус“ всички ги харесват и ги преследват.
Природата им обаче е „твърде гореща“ и лесно може да накара хората да бъдат обсебени с пари. Ако човек се пристрасти към парите и се съсредоточи изцяло върху правенето на пари, той ще се „отрови“. При тежки случаи това може дори да отведе човек направо в гроба.
И така, как хората трябва да използват правилно това лекарство - парите? Джан Юе предлага на хората седем подхода, илюстрирани в седем истории.
История 1 - Дао: Следвайки естествения закон за обращението на парите
Преди повече от две хиляди години имало един необикновен човек на име Фан Ли. Той прекарал над двадесет години, помагайки на Гуджиян, кралят на Юе, да отмъсти за унижението, което хората на Юе претърпели като заложници в страната У. След решителната победа над У, Фан Ли отказал всички награди и ранг, предложени му от Гуджиян за изключителната му услуга и принос към възраждането на Юе и заминал със съпругата си да живее в страната Чи.
По-късно той започнал бизнес, който се оказал много успешен. Фан Ли скоро се превърнал в легенда заради големия си успех в бизнеса. Неговата мъдрост бързо допринесла да бъде назначен за министър-председател от краля на Чи. Но той отказал официалния печат, разпилял цялото си богатство и се преместил със семейството си в Таоди, където започнал друг бизнес.
През следващите 19 години той натрупал изобилно богатство от бизнеса си, но пак раздавал парите си отново и отново, без да проявява интерес към натрупване на богатство или към власт.
Фан Ли бил почитан като „Мъдрецът на търговците“ от по-късните поколения. За него статутът и богатството били неща, от които човек може да се окаже и изхвърли по всяко време. Той разглеждал загубата и печалбата като реципрочни едно на друго: само когато някой е готов да се откаже от парите си, ще може да ги придобие.
Друг подобен пример е Им Санг-ок, най-богатият търговец в Корея от XIX век, който не е оставил никакво богатство след себе си, тъй като преди смъртта си е дарил всичките си активи и пари на държавата.
Самите пари трябва да се използват за циркулация в обществото, за да служат на обществото. Те се взимат се от хората, за да се използват за хората. Позволявайки им да се върнат обратно в обществото, те текат като водата, така осигурявайки своето съществуване и жизненост в един безкраен цикъл.
История 2 - Добродетел: Не се отнасяйте към парите като към съкровище
В древен Китай е имало търговец на зърно на име Ли Джу. Той винаги оставял клиентите да си претеглят зърното сами и да заплащат според това тегло. В крайна сметка той станал безсмъртен, благодарение на натрупаната си добродетел.
Той бил от Джянгянг в Гуанглинг - град, където семейството му живеело от поколения, управлявайки семеен бизнес, продаващ зърно.
Ли Джу бил доста различен от своите съвременници и имал достоен и предпазлив характер. Когато бил на петнадесет години, баща му заминал нанякъде и му поверил семейния бизнес.
Когато клиентите идвали да купуват зърно, Ли Джу им връчвал инструментите за претегляне и ги оставял сами да измерват зърното си.
Вместо да променя цената според пазарната стойност на зърното, Ли винаги намалявал цената и правел само два цента печалба на всеки доу (дървена кофа за измерване на зърно, съдържаща около 7 килограма зърно), за да има пари да се грижи за родителите си. Изненадващо, години по-късно семейството му станало зоможно, без да се притеснява за храната и подслона си.
Когато баща му се върнал намерил това за доста странно и го попитал как е успял да постигне този успех. Той казал на баща си какво е правил. Баща му се изненадал дори още повече.
„Всички мои колеги в бизнеса използват голям доу при закупуване на зърно и по-малък при продажбата, и по този начин правят печалба“, казал баща му. „Въпреки че държавните служители проверяват размера на доу два пъти годишно, през пролетта и есента, много хора все пак мамят системата по този начин.“
„Аз винаги съм използвал еднакъв размер доу както за покупка, така и за продажба и съм смятал, че постъпвам правилно. Ти се справяш дори още по-добре, като позволяваш на клиентите да мерят сами покупката си и въпреки това успяваш да си изкарваш добра прехрана. Може би боговете се грижат за теб? ”
Ли Джу живял над 100 години и бил много здрав. Той починал кротко една вечер. Три дни по-късно семейството му чуло пукащ звук от ковчега му; те видели как тялото на Ли Джу се издига към небето, за да се присъедини към царството на безсмъртните.
История 3 - Праведност: Правене на правилен избор
В средата на династията Минг имало човек с фамилия Джоу, който бил честен и праведен. Той бил от бедно семейство и живеел в наета къща.
Един ден съпругата му намерила под тухлите на печката две сребърни кюлчета и се почувствала много щастлива. Но Джоу казал: „Това е незаконно придобито богатство, как можем да го задържим за себе си?“
След това той взел четка и написал на сребърните кюлчета: „Ако принадлежите на мен, тогава елате при мен по праведен начин.“
Той взел сребърните кюлчета и излязъл. Качил се на една лодка и когато тя стигнала до средата на реката, той хвърлил кюлчетата в реката, след което се върнал у дома си.
Когато лодкарят видял какво направил Джоу, алчността му го накарала да помоли един рибар да намери кюлчетата. Рибарят ги намерил, скрил ги и излъгал лодкаря, че не е могъл да ги намери. Лодкарят не му повярвал и двамата се скарали. В крайна сметка случаят бил отнесен до местната магистратска служба.
Там и двамата лъгали в началото, но по-късно признали, когато префектът се опитал да стигне до дъното на нещата. Риболовецът донесъл кюлчетата под ескорта на магистратската охрана. Като видял думите върху кюлчетата, префектът заповядал кюлчетата да се съхраняват в хазната.
Същата есен Джоу издържал провинциалния граждански изпит. Както обикновено, префектът бил домакин на банкета за успешните кандидати, а пред всеки от тях били поставени сребърни кюлчета. За изненада на Джоу, двете сребърни кюлчета, поставени пред него, били тези, които той бил хвърлил в реката по-рано, тъй като думите, които той написал, все още били ясно видими. По-късно Джоу издържал успешно и императорския граждански изпит.
Има поговорка, че „макар джентълменът да обича парите, той ги получава само по праведен начин“.
Това, което е направил Джоу, е било неизбежен избор на джентълмен. Неговият непрекъснат успех в официалните държавни изпити може да бъде благословия от Небето за неговата честност и праведно поведение.
В книгата “Люши-Чунчию” (“Lüshi-Chunqiu”) има такава история за Зигонг (ученик на Конфуций), освободил роб, отнет от страната Лу.
Закон в страната Лу гласял, че всеки, който заплати за свободата на поробен гражданин на Лу, може да бъде компенсиран от хазната.
Веднъж Зигонг откупил гражданин на Лу от друга страна. След завръщането си той отказал да му бъде възстановен откупът. Той вярвал, че това не е на добро, защото ако някой търси награда за добро дело, това ще накара хората да правят добри дела за лична изгода, което ще доведе до отрицателна социална норма сред обществото.
Древни мъдрости: Правилният начин за боравене с пари (част 2)
