В резултат на санкциите Русия беше изключена от глобалната мрежа за междубанкови и финансови комуникации SWIFT.
Европа търпи последствията от собствените си санкции срещу Русия, а историята вече е показала защо най-потърпевши от санкциите са не санкционираните, а самите санкциониращи. Оливие дьо Мезон Руж, доктор по право и член на Френската обсерватория за икономическо разузнаване, прави паралел с блокадата, наложена от Наполеон на Англия. Противно на очаквания ефект, най-потърпевша от тази мярка е самата Франция, обяснява той в анализ, публикуван от Le Figaro.
След началото на войната между Русия и Украйна през февруари 2022 г. Европа отговори с икономически санкции: достъпът на руските банки беше забранен от мрежата SWIFT, редица руски суровини станаха обект на санкции, а руските активи – замразени. В крайна сметка рублата поскъпна, а Европа отбеляза високото ниво на зависимост от руските суровини. Защо икономическите санкции дават обратен ефект върху тези, които ги налагат?
Да вземем за пример европейската блокада, наложена срещу Англия от Наполеон I. Въпреки че английската индустрия първоначално се колебае, тя в крайна сметка успява да изгради нови търговски партньорства с огромната си империя като алтернатива, което й позволява да достигне върха на славата, по суша и море, през деветнадесети век.
„Берлинският декрет“ от 21 ноември 1806 г. установява континенталната блокада по следния начин:
Член 1 – Британските острови са обявени в състояние на блокада.
Член 2 – Всякаква търговия и кореспонденция с Британските острови е забранена. Съответно, писма или пакети, адресирани за Англия или до англичанин, или написани на английски език, не са валидни в пощенската служба и се изземват. (…)
С декрет от Милано от 17 декември 1807 г. императорът нарежда всеки кораб, влязъл в британско пристанище, независимо от неговата националност, да се счита за плаващ под британски флаг и следователно подлежи на конфискация от митническата администрация.
Пряката последица за Франция е прекъсването на доставките.
С победите на Наполеон тази разпоредба е разширена до завладените територии на европейския континент. Наполеон I иска да забрани всички британски стоки от Лисабон до Санкт Петербург.
С договора от Тилзит, сключен с царя на 7 юли 1807 г., Русия и Прусия на свой ред се присъединяват към континенталната блокада, създавайки териториално движение срещу Британските острови (Русия обаче прекъсва териториалния съюз на 13 декември 1810 г.). На 6 септември 1807 г. скандинавските страни на свой ред са въвлечени в това ембарго (Швеция се присъединява на 6 януари 1810 г.).
Първият ефект са обтегнатите отношения между Америка и Великобритания (1812-1814 г.). Отвъд съперничеството, което съществува поради обявяването на независимостта на Съединените американски щати, блокадата, наложена от британците, е да осуети трансатлантическата търговия.
През 1807 г. младата американска нация трябва да прекъсне всякаква търговия със стария континент. Поради този принудителен избор на неутралитет пряката последица за Франция е прекъсването на доставките.
Англия, от своя страна, лишена от европейските си доставчици, успява да изгради нови търговски отношения, особено с Канада, след това със САЩ и Латинска Америка.
Тъй като блокадата е наложена на териториите, окупирани от империята против тяхната воля, започват нарушения на санкциите, с помощта на корумпирани френски служители.
Друг неуспех на блокадата е затварянето на пристанищата за британски стоки и, обратно, прекъсването на доставките на суровини от отвъдморските колонии. В резултат на това броят на посетителите на пристанището на Марсилия спада от 200 през 1805 г. до по-малко от 50 през 1808 г. и до 4 през 1812 г. Същото важи и за пристанищата на Холандия, Германия и Италия.
Намерението на императора очевидно е да срине английската икономика, като прекъсне доставките от търговските й обекти, както и притока на суровини: зърнени храни, оръжия, боеприпаси, памук, вълна и др. Според историческите данни от този период английският износ е спаднал с 20% между 1808 и 1810 година.
Заради санкциите започва добре организирана система за контрабанда, която частично унищожава последиците от блокадата. Изправени пред това заобикаляне на санкциите, френските митници трябва да коригират мерките за ембарго и през 1809 г. започват да издават лицензи за внос и износ, предоставени на определени корабни компании за определени продукти. В действителност тези лицензи са просто признаване на съществуващите тайни търговски вериги.
Континенталната блокада, наложена от Наполеон I, първоначално работи в полза на зараждащата се френска индустрия, особено в областта на текстила. Тази икономическа експанзия също така дава възможност бързо да се наваксат революционните години, които са забавили цялото индустриално развитие.
В крайна сметка Англия излиза по-силна от това изпитание, като по този начин разширява империята си, както и клиентелата си и става доминиращата нация на деветнадесети век.
Във втората фаза ефектите от блокадата се оказват контрапродуктивни, тъй като суровините и металорежещите машини са в недостиг, а продажбите извън Европа така и не успяват да компенсират недостига. Докато Англия е в състояние да изгради икономика, обърната към други хоризонти (особено Латинска Америка и облагодетелствана от падането на Бурбоните в Испания), създавайки нови пазари, Франция, съсредоточена само върху континента, не намира алтернативи извън вътрешните си пазари.
Наполеон I не успява да установи специални отношения със Съединените щати в полза на Франция, въпреки че би могъл да се възползва от обтегнатите отношения между американците и бившия им британски господар. Напротив, той смята американските търговски кораби за врагове и ги арестува.
В резултат на това европейските сили, които са подложени на ембарго, се обръщат към други клиенти. Европейските нации плащат висока цена на Франция, която е наложила данъци върху тях, за да финансира войните си и е затворила пристанищата си. Външната търговия на Франция спада трайно, отслабвайки нейната индустрия.
По този начин, според Франсоа Клузе, блокадата има за последица изместването на индустриалната ос от атлантическото крайбрежие на изток (Елзас, Германия, Белгия), участвайки в увеличаването на индустриалното богатство на Рейн (нова Лотарингия) и полагайки основите на френско-германските войни, които следват една след друга до 1945 г., допринасяйки за отслабването на континентална Европа до степен на разруха в полза на Съединените щати. Така Европа върви от една икономическа война към друга.
100 млрд. евро е загубила Германия заради санкциите и войната: германски експерт