„Боя се, че у нас започва да се повтаря процесът на сливането на партията с държавата, който (преди 10 ноември 1989) съсипваше България. С една разлика само – че сега на мястото на партията е мафията.“
СТРАТЕГИИТЕ НА ДЯВОЛА ЗА УНИЩОЖАВАНЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Как ви звучи това? На мен ми звучи като факт.
И не, не го казва Херо Мустафа. Казва го Любомир Собаджиев, един от знаковите политици на прехода (един от истинските, а не от назначените дисиденти).
Казва го пред вестник „Труд“ преди 2 десетилетия. Но звучи като казано днес. Само дето „процесът на сливането“ на държавата с мафията е вече доста напреднал и върви към финала. С нашето (на драгите избиратели) специално (страхливо) участие.
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Един въпрос.
Защо мастити наши депутати се притесняват от главния прокурор - и то дотам, че търпят шегичките му с тях в Народното събрание с наведени очи, като ученичка в нежелана бременност пред баща си?
Позволете като журналист, изследвал много престъпления без наказания, да ви дам една причина за това.
Главният прокурор у нас се избира наглед демократично, но задкулисно и после в продължение на 7 години може да променя човешки съдби, да клати и бетонира правителства. От него се боят и виновните, които заслужават наказателно преследване, и невинните, които могат да станат с негово съдействие мишена на показни репресии.
Главният прокурор (от Татарчев до Гешев) не е просто човек, който стои зад една институция. Той сам по себе си може да е институция със собствени възможности, глашатаи и летописци. В България всеки прокурор се ръководи от по-горестоящия, а всички заедно се ръководят от Главния, включително когато образуват, не образуват или прекратяват дела. Това е така не защото го пише в Конституцията и Закона за съдебната власт. Напротив – пише, че Законът е върховният началник, на който всеки магистрат трябва да се подчинява. Но редовият прокурор обикновено не ще да си създава неприятности и "слушка до заплата". Главният и без друго може да отмени всеки негов акт, ако не е минал през съда. И може да го ревизира така, че да му разплаче децата.
Този проблем не е нов. Но все по-силно ни боде очите. Защото ражда чудовища с чувство за недосегаемост не само в подземния свят, а и в трите публични власти – съдебната, изпълнителната и законодателната. За четвъртата да не говорим, че напоследък ме е срам. / Анна Заркова