/Поглед.инфо/ Литва ще си плати скъпо за спазването на заповедта на САЩ и забрана за транзита на белоруски стоки през нейна територия. Минск въведе ответна забрана за транзита на литовски стоки за ¿-кр@й н@. Това решение застрашава самото съществуване на най-важното морско пристанище за Литва - а Русия може само да има полза. Как?
Още в средата на януари Банката на Литва изчисли, че поради прекратяването на споразумението с “Беларускалий” БВП на страната ще намалее с 0,9% през следващите три години. Тази оценка беше представена още преди Минск да обяви ответни мерки срещу Вилнюс - забрана за транзита през територията на Беларус на петролни продукти, химически и минерални торове, натоварени на гарите на Литовските железници (ЛЖ). Според оценките на белоруското външно министерство това решение ще засегне около 1,5-1,6 милиона тона товари на стойност над 1 милиард долара годишно.
Всъщност говорим за блокиране на най-удобния маршрут за доставка на литовски горива и торове към ¿-кр@й н@. ЛЖ все още използват руското междурелсие от 1520 мм, а за да заобиколят Беларус през Полша, където железниците имат европейско междурелсие (1435 мм), спедиторите ще трябва да направят много ненужни операции. И всичко това, припомняме, се случи поради това, че Литва се подчини на решението на САЩ и затвори транзита на белоруски торове през своя територия. Разбира се, това нанесе сериозен удар на Беларус, но Минск в отговор също започна да наказва Вилнюс.
Верижна реакция
Сега самата Литва брои загубите. Ръководителят на литовската компания “Лифоса”, производител на фосфатни торове, Римантас Просевичус, вече заяви, че при транспортиране на торове през Латвия един тон продукти ще поскъпне средно с около 20 евро, през Полша - с около 40 евро. Преходът към автомобилен транспорт ще струва допълнително 80-90 евро. Поради белоруските санкции заводът може да загуби износ за ¿-кр@й н@ в размер на около 150 хиляди тона продукти. И ако геополитическата ситуация се влоши и Беларус забрани транзита на суровини, предимно амоняк, от Русия до Литва, тогава заводът “Лифоса” може да спре напълно.
Рамунас Миляускас, главен изпълнителен директор на “Ахема”, производител на азотни торове, също говори за предстоящи проблеми. Затварянето на границите с Беларус ще доведе до анулиране на договори с клиенти или пренасочване на логистиката през Латвия, което ще увеличи транспортните разходи.
В навечерието на въвеждането на забраната за транзит в Беларус ръководството на ЛЖ обяви, че товарният трафик на компанията вече е намалял с 10% и до края на годината ще бъдат уволнени до 300 служители. В стоково изражение загубите на литовската страна могат да се измерят в 900 000 тона петрол и нефтопродукти и около 500 000 тона торове, които товарната компания ЛТГ “Карго”, която е част от структурата на ЛЖ, планира да премине през Беларус тази година . Сега ръководството на ЛТГ “Карго” трябва спешно да комуникира с клиентите и да разработи варианти за доставки през Полша.
По-оптимистично настроена за бъдещето е полската петролна рафинерия “Орлен”, която притежава рафинерия в град Мажейкяй в Литва. Нейният президент Даниел Обайтек каза, че белоруските контрасанкции няма да повлияят на доставките на петролни продукти за ¿-кр@й н@, тъй като стоките ще бъдат пренасочени през Полша. Но пристанището в Клайпеда, изглежда, възприема загубата на транзита на белоруски торове като безвъзвратна.
Още преди началото на острата фаза на търговската война между Литва и Беларус ръководителят на Асоциацията на превозваческите компании на Литва Вайдотас Шилейка предположи, че през 2022 г.стокооборотът на пристанището може да бъде намален с повече от една трета. Според него няма какво да замени 10-11 милиона тона белоруски торове, които минават през Клайпеда всяка година. Освен това претоварването на белоруски петролни продукти през Клайпеда беше спряно по-рано.
„Пристанището в Клайпеда вече е загубило руски товари и прекратяването на белоруския транзит всъщност слага край на дейността му. Пристанището рискува напълно да престане да съществува или да се превърне в дълбоко провинциален пункт с местно значение“, коментира руският политолог Виктория Сурина.
Следва ли продължение?
Беларус полага усилия въпросът за връщането на торовете в Клайпеда да не се повдига дълго време. Както каза белоруският президент Александър Лукашенко , руската страна вече е предоставила платформа за създаване на допълнителна инфраструктура с цел увеличаване на капацитета за претоварване на белоруски торове през руските пристанища. „Сега трябва да станем много активни, за да можем да започнем да зареждаме този калиев хлорид поне след една година“, каза Лукашенко.
Вярно е, че няма нужда да се говори за наличието на моментно решение на проблема, уточнява Анна Фомичева, съосновател на мултисервизната платформа “Дигитал ВЕД” Алтернатива на Клайпеда може да бъде използването на капацитета на пристанищата на Санкт Петербург и Ленинградска област, но съответната инфраструктура в региона ще бъде готова в най-добрия случай към 2024 г.
Въпреки това, дългосрочните последици от "релсовата война" за Литва могат да бъдат ужасни. Като цяло приходите на Литва от логистика, припомня Анна Фомичева, са 12% от БВП на страната. Една трета от този обем идва от използването на пристанището в Клайпеда от Беларус.
Конфликтът с Беларус има отрицателно въздействие върху други сектори на литовската икономика, като хранително-вкусовата промишленост. Тя се сблъска с проблеми още преди Беларус да наложи хранително ембарго на страните, които оказват натиск върху него от 1 януари тази година. Според ръководителя на Литовската асоциация на износителите на храни ГедриусБагушинскас през 2021 г. е регистриран десетократен спад на износа на литовски птичи продукти за Беларус, която преди това доставяше около сто вида стоки на съседната страна. А заради белоруското ембарго върху продуктите от Европейския съюз литовската хранителна индустрия ще губи 15-17 милиона евро годишно, прогнозираГедриусБагушинскас.
Междувременно Литва миналата година активно увеличи вноса от Беларус. Една от основните му статии е белоруското електричество. Въпреки редовните обиди на литовските власти срещу Белоруската атомна електроцентрала, на практика обемът на доставките е доста впечатляващ. Например само за осем месеца на миналата година Литва плати 132,6 милиона евро за белоруския ток. Освен това белоруската бира е много популярна в Литва. Според литовски оценки годишно в страната се продават около 20 милиона литра бира от белоруското предприятие “Криница”, което е почти 10% от вътрешното потребление.
Това внимание към белоруските продукти е лесно обяснимо, като се има предвид тяхната ниска цена в сравнение с доставките от Европейския съюз. В контекста на европейската енергийна криза за Литва е много по-изгодно да купува електроенергия от Белоруската АЕЦ. И ако Александър Лукашенко вземе политическо решение да пожертва износа за Литва, това веднага ще се отрази на портфейлите на литовските граждани.
Всякакви ограничения от страна на Беларус ще бъдат неблагоприятни за Литва, най-вече защото ѝ е трудно да замени относително евтини белоруски продукти с подобни продукти от еврозоната, казва специалистът Константин Ерохин. Вярно е, че според него Литва може официално да подходи към прилагането на санкциите срещу Беларус, тъй като тяхната инициатива идва от трети страни и поддържането на транзитните потоци в сегашното състояние е от полза както за Литва, така и за Беларус.
Калининград е в зоната на риска
Факторът на белоруската непредсказуемост несъмнено се взема предвид в Литва. Веднага след като Лукашенко обеща в края на януари да даде симетричен отговор на анулирането на споразумението между ЛЖ и “Беларускалий”, литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис заяви, че след неотдавнашната гранична криза с мигрантите заплахите от Минск трябва да се вземат сериозно. „Трябва да се признае, че г-н Лукашенко е изобретателен“, казва ръководителят на литовското външно министерство.
В същото време Габриелиус Ландсбергис спомена, че основната част от транзитните товари от Беларус в посока Литва отиват не за Литва, а за руската Калининградска област. Ето защо, в случай, че Беларус реши да наложи най-строгите санкции за транзита през Литва, ще трябва да спре всеки влак и да провери къде отива. „Тогава е необходимо да се отделят литовските влакове от нелитовските. Това е трудна задача. Големият въпрос е как да се приложи това“, добави Ландсбергис.
Освен това в Литва се обсъжда и друг възможен сценарий за действията на Лукашенко – блокиране на газопровода, по който се доставя руски газ за Литва (и в същото време за Калининградска област) през Беларус.
Преди няколко дни Вита Раманаускайте, прессекретар на литовския министър на енергетиката, каза, че страната е разработила план за енергийна сигурност за този случай. Също в Литва обърнаха внимание на факта, че за първи път от повече от две години плаващата регазификационна установка “Маршал Василевск” е акостирала в Калининград, която донесе голяма партида ВПГ. И след това се появи информация, че един гaзов танкер се насочва към Калининградска област с товар газ.
В случай на ескалация на конфликта между Беларус и Литва и блокиране на транзита, няма да има алтернативи за доставка на стоки до Калининград, освен по море, припомня Анна Фомичева. Доставката с въздушен транспорт е много скъпа, така че допълнителното натоварване ще падне основно върху пристанищата на Санкт Петербург, които вече са силно натоварени поради проблеми с пропускателната способност на пристанищата на Далечния изток. В тази връзка, отбелязва експертът, може да има риск от нов транспортен колапс, а цените на транспорта ще скочат.
Досега обаче, добавя Анна Фомичева, въвеждането на забрани за руски транзит през Беларус и Литва не е обмисляно, така че можем да оценим перспективите за много по-благоприятен сценарий за Русия. „Беларусвероятно ще затегне още повече забраната за литовски транспорт през своя територия, ако Литва продължи сегашния си курс. В същото време освобождаването на белоруските железници от литовския транспорт може да подобри логистиката на руските товари през Беларус и вероятно да намали цената на този транзит”, заключва експертът.
Превод: В. Сергеев
Стана в Китай, сега става в САЩ, а от там и по целия свят?
„Комунизмът е проникнал в Америка и в целия свят“, предупреждава бивш затворник на съвестта
Най-сетне признаха, че тяхната „Проверка на фактите“ е просто мнение
Майк Флин: Америка е превзета от комунисти
Путин: Днешните западни страни ми напомнят за болшевиките
Възможно ли е изкореняването на комунизма, социализма и марксизма в Америка
Nikolay Barekov
Навремето САЩ подкрепяха дясно-националистически режими из Латинска Америка, Азия и чат-пат в Африка в противовес на комунистическия СССР и Източния блок.
Откакто самата Северна Америка стана комунистическа и червеният флаг със сърпа и чука полуявно се развя над Белия дом, САЩ взеха да създават мрежа от псевдокомунистически режими, маскирани като прогресивни, ляво либерални, предмно из Европа, за да си правят щит спрямо консервативно -дясна Русия.
Толкова за идеологиите на 21 век.