Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
Според сп. "Шпигел" в средата на декември 2021 г. главнокомандващият Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа генерал Тод Уолтърс предложил на страните-членки по секретната видеосвръзка да се разшири, в рамките на мисията „Enhanced Forward Presence”, присъстствието на войски в България и Румъния и да се формират действащи поделения до 1500 човека, подобни на тези в Полша и Прибалтика. Каква може да бъде причината за това предложение?
За да си отговорим на въпроса, нека проследим някои събития от последните десетина години и се съсредоточим само върху отношенията САЩ-Русия. За САЩ основното препятствия пред постигането на главната цел – запазване на световно лидерство - е Китай. В този аспект сътрудничеството на Русия с Китай е съществена допълнителна пречка за реализацията ѝ. Като минимум тази пречка непременно трябва да се премахне и, ако е възможно, като максимум, Русия да бъде привлечена на страната на САЩ в битката им с Китай.
За да се осъществи това, Русия трябва да бъде изтощена до степен, позволяваща пълното ѝ подчинение на американската политика. Най-сигурно това може да се постигне чрез въвличането ѝ в крупен военен конфликт, но не със САЩ/НАТО, а с някой друг, достатъчно мотивиран и сравнително силен и непреклонен противник. За такъв през 2008 г. беше определена Грузия, но съвсем не като силен противник, а като подходящо географско положение за ново взривяване на Кавказ. Не се получи – след пет дни бойни действия обещаната помощ не беше оказана, Саакашвили започна да гризе вратовръзката си, Русия не окупира страната, но получи военни бази в Южна Осетия и Абхазия, Кавказ не се взриви и планът на американците не беше осъществен.
САЩ обаче не се отказват лесно от намерението си, още повече, че от изток сянката на Китай става все по-заплашителна. Затова трябваше да се намери нова страна-примамка в ролята на самоубиец. Такава стана Украйна, която бавно и внимателно беше подготвяна за тази роля. В САЩ много добре знаят за противоречията между руси и украинци, знаят, че дори с методите на Сталин украинският национализъм не беше укротен, и затова заложиха на него. Целта е създаване на обстановка, при която войната между Русия и Украйна да стане неизбежна, което може да получи, ако на Русия се създадат големи, жизненоважни проблеми, чието разрешаване ще изисква военна сила.
Още през 2009 г. американците изразяват желание да открият свое представителство в Крим, към 2013 г. те вече разполагат там и с биолаборатория – тя, както и останалите в петте бивши съветски републики, е с дипломатически статут, т.е. в нея не могат да се контролират извършваните изследвания и не може да се провери какви материали се внасят и изнасят. Освен това в Крим започва ремонтиране на сгради за подготовка на военноморски обект с намерението той да прерасне в база на НАТО. Реализирането на идеята означава извеждане на руския Черноморски флот от Севастопол и блокиране на достъпа му до проливите. Заплахата е твърде сериозна и затова през март 2014 г. Русия решава да я парира чрез присъединяване на Крим.
Тук става нещо интересно. Украйна не прави нищо да отстои тази подарена ѝ от Хрушчов територия, а Западът реагира твърде вяло на руската операция – реални санкции са въведени едва през юли и то не заради Крим, а поради свалянето на малайзийския „Боинг”. За тези събития Давид Жвания, тогава съветник на президента Порошенко, казва „просто ни спуснаха команда нищо да не предприемаме”. Ако това е истина, значи Крим е отстъпен преднамерено на Русия и с това е заложена основата на продължителна вражда между двете страни.
Ако се проследят и други последвали събития, като войната за Донецк и Луганск, изгорените живи рускоговорящи хора в Одеса, безчинствата в Мариопул, забраната на руския език, избиването на хора, определящи се като руси, изключване на рускоговорящите от коренните народи на Украйна, може да се допусне, че някой силно желае с тези действия да въвлече Русия във война с Украйна.
След като посочените събития не постигат поставената цел, започва постепенно военно усвояване на украинската територия чрез изграждане на учебно-тренировъчни центрове, обекти от инфраструктурата, доставяне на оръжия, финансово подпомагане, изпращане на инструктори, използване на наемници и обявяване на готовност за дислоциране на войски от натовски страни на украинска територия.
Уверено в закрилата на НАТО, ръководството на страната започва прехвърляне на най-боеспособната част от армията си срещу ДНР и ЛНР, което е подготовка на трети опит за силово разрешаване на проблема. Целта е все същата – предизвикване на руска намеса за защита на над седемстотинте хиляди руски граждани, живеещи в тях. Действително Русия започна подготовка, но намесата не стана така, както са я очаквали.
За по-малко от месец две руски армии и три въздушно-десантни дивизии с пълна бойна екипировка са съсредоточени близо до украинската граница. Оказава се, че това не е с цел да се нападне Украйна, а да се демонстрира реален боен потенциал и решителност за действие именно срещу САЩ и НАТО.
Така почти месец съсредоточените срещу Донецк и Луганск най-боеспособни украински части стоят срещу руските армии без да предприемат нищо съществено, защото украинските генерали, част от тях възпитаници на съветските военни академии, много добре разбират, че огневото им поражение, дори без руско навлизане на тяхна територия, е гарантирано.
Освен заплаха с адски санкции, Западът също не предприе никакви решителни стъпки, защото никак не му се воюва с готовата за това Русия. Нещо повече – генералният секретар на НАТО охлади ентусиазма на Киев, обявявайки, че Украйна не може да се възползва от чл. 5 на Вашингтонския договор, т.е. получи се нещо като напускането на Афганистан, но в украински вариант. Впрочем изоставянето на партньори и денонсиране на договори от САЩ в изгоден за тях момент не е нещо необичайно.
В тази обстановка Русия показа истинската същност на създалата се обстановка – не Украйна е проблемът, а действията на САЩ/НАТО са заплаха за нейната национална сигурност, и предложи решение – проектодоговор на американците за взаимно гарантиране на сигурността и такъв на НАТО за неразширяване на изток, основно неприемане в Съюза на Украйна и Грузия, и неразполагане на ударни средства на тяхна територия.
Публикуването на тези проектодоговори показва на европейската общественост, че Русия желае не едностранна, а взаимна сигурност на страните от континента. В допълнение руският президент откровено заяви, че неприемането на подадената ръка ще има сериозни военни и военно-технически последствия. Накратко, създалата се регионална обстановка беше изнесена на геополитическо ниво, предполагам, твърде неочаквано за Запада. Именно това действие на Русия показа кой всъщност инициира събитията в Украйна и стои зад тях.
Изглежда, че в САЩ най-после са се убедили в умението на Русия да разгадава замислите им и да предприема изпреварващи и неочаквани за тях действия. Поради това, на фона и на китайския им проблем, те приемат да започнат преговори по предложените проектодоговори и дори двете страни вече са формирали групи, които в началото на следващата година трябва да започнат преговори по предложения проектодоговор, т.е преговори на стратегическо ниво.
Същевременно генералният секретар на НАТО предложи на Русия да участва в заседание на Съвета Русия - НАТО в началото на 2022 г., за да бъде обсъдена ситуацията в Украйна, т.е. да започне обсъждане на създалата се обстановка на територията на Европа. От своя страна Русия потвърди готовността си за директен диалог с НАТО по мерките за осигуряване на взаимна безопасност.
Като знак на добра воля Русия започна постепенно да връща войските си в постоянните местостоянки, като определена част може би ще останат в добре оборудваните недалеч от украинската граница полеви лагери. Вероятно това се налага от все още стоящата пред ДНР и ЛНР украинска армия и наличието на нейна територия на около 10 хил. чужди военнослужащи и наемници.
На този фон искането на генерал Т. Уолтърс вече не е в унисон с развитието на обстановката и демонстрираното желание тя се разреши по мирен път.
Допускам, че това искане няма да бъде изоставено. Може би една от причините е така да усили източния фронт на НАТО от Балтика до България и той да стане непрекъснат. Навярно така може да се разглежда и наскоро извършеното прехвърляне на канадски изстребители F-16 на румънска авиобаза, както и идеята да се изгради транспортен коридор от Александропулис през Бургас и Варна до Кюстенджа, по който да се превозва бойна техника от десантни кораби до наша и/или румънска база – навярно той е част от прословутата инфраструктура на Триморието.
Възможно е с това искане НАТО да се стреми да оправдае и собственото си съществуване – той е отбранителен съюз, но за да се организира отбрана, трябва да има противник. Ето защо в Алианса непрекъснато сочат за противник Русия, разбирайки много добре, че тя няма никакъв интерес да воюва - тя предприе изпреварващи действия едва тогава, когато беше принудена да осигурява своята безопасност.
Твърде вероятно е г-н генералът и да е изразител на група, несъгласна с действията на президента Байдън. Причина може да бъде и негово желание да се окаже натиск и да се създаде нова заплаха за Русия, за да стане тя по-отстъпчива. Разбира се, ако тя се уплаши от разполагането на две батальонни бойни групи в посочените две страни.
От военна гледна точка, това е несериозно, но сериозни са политическите последствия – ще се увеличи политико-военното противостояние на Румъния и България с Русия, което би било постигане на важна политическа цел. Увеличено напрежение с Русия изобщо не е изгодно и за двете страни, защото ще се увеличи броят на планираните за поразяване цели на тяхна територия, т.е. не само че няма да се подобри сигурността им, а напротив, ще се влоши.
В този аспект абсолютно прав е нашият министър на отбраната, че предложението на генерал Уолтърс трябва да се оцени и от гледна точка на нашата национална сигурност. Съвършено ясно е, че от каквато и гледна точка да се оценява при създалата се обстановка, то е неприемливо за България. Далеч по-разумно и крайно необходимо е изпълнението на чл. 3 от Вашингтонския договор, изискващ всяка страна членка сама да осигури собствената си безопасност. Повече от десет години точно това не се прави и днес ще бъде твърде пресилено да се твърди, че имаме съвременна боеспособна армия.
Затова е необходимо да се подкрепи и политически, и финансово намерението на генерал Стефан Янев реално да започне модернизиране на въоржените сили. Според мен то трябва да получи масова подкрепа и от хората, които милеят за суверенитета на страната ни, в това число и особено от запасното войнство, което много добре знае какво значи добре въоръжена армия и как трябва да се осигурява нейната боеготовност.
Модернизирането на въоръжените сили би било наш реален принос в укрепването на бойния потенциал на НАТО. Стремежът към това няма нищо общо с послушното предоставяне на чужда, макар и съюзническа, армия да защитава нашата земя, при това без да има такава необходимост в настоящия момент.
Тези, които решат да удоволетворят това безсмислено искане, на практика ще обслужат чужди интереси, пренебрегвайки националните, а много добре знаем с какво граничи това.
Стана в Китай, сега става в САЩ, а от там и по целия свят?
Най-сетне признаха, че тяхната „Проверка на фактите“ е просто мнение
Путин: Днешните западни страни ми напомнят за болшевиките
„Комунизмът е проникнал в Америка и в целия свят“, предупреждава бивш затворник на съвестта
Майк Флин: Америка е превзета от комунисти
Възможно ли е изкореняването на комунизма, социализма и марксизма в Америка
Навремето САЩ подкрепяха дясно-националистически режими из Латинска Америка, Азия и чат-пат в Африка в противовес на комунистическия СССР и Източния блок.
Откакто самата Северна Америка стана комунистическа и червеният флаг със сърпа и чука полуявно се развя над Белия дом, САЩ взеха да създават мрежа от псевдокомунистически режими, маскирани като прогресивни, ляво либерални, предмно из Европа, за да си правят щит спрямо консервативно -дясна Русия.
Толкова за идеологиите на 21 век.