Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Клинтън иска да се завърне, за да си отмъсти на Русия

Дмитрий Бавирин

/Поглед.инфо/ На Доналд Тръмп и Хилари Клинтън се приписва намерението да се състезават отново за президентския пост - на изборите през 2024 г. Завръщането на Тръмп ще донесе проблеми на самия него и на всички американски консерватори. А опитът на Клинтън да отмъсти ще бъде опасно предизвикателство за Русия: тази жена се завръща, за да ни отмъсти.

Известният републиканец Нют Гингрич каза пред “Фокс Нюз”, че единственият реален кандидат на демократите на изборите през 2024 г. е Хилари Клинтън, която „гори от нетърпение“ за отмъщение след загубата от Доналд Тръмп през 2016 г.

Всичко това, разбира се, са слухове и спекулации, но на Нют Гингрич може да се вярва. Той няма партиен прякор като "златен мозък", но спокойно можеше да има. По-скоро политически стратег и идеолог, отколкото политик, Гингрич изобретява маневри с историческо значение за партията.

Той беше един от първите, които повярваха, че бъдещето на партията е Доналд Тръмп, и принуди републиканския елит да се обедини около противоречивия милиардер, който по това време не беше взет на сериозно от мнозина. Той стана главен идеолог и ръководител на импийчмънта срещу Бил Клинтън в Камарата на представителите за лъжата в клетвената декларация около стажант Люински. И накрая, именно Гингрич измисли и приложи така наречената републиканска революция от 1994 г. (често я наричат „революцията на Гингрич“), внезапно връщайки контрола на „слоновете“ над долната камара на парламента.

За да изясним мащаба на това „изненадващо“: последният път, когато републиканците доминират в Камарата на представителите, е след изборите през 1952 г. Тоест през цялата Студена война и няколко години след нея нито един бюджетен проблем не може да бъде решен без демократите (долната камара е отговорна за разпределението на средствата в Съединените щати). Този празник на джоба и сърцето е лично дело на Гингрич, на когото членовете на партията дават мястото на председател.

Опитите му да скочи по-високо (и той многократно е кандидатствал за президентската номинация) не са успешни, но въпреки това Гингрич остава един от най-мразените републиканци от демократите и личен враг на „клана Клинтън“, с който успешно се бори през по-голямата част от кариерата си

Гингрич познава добре врага си – и затова може да му се вярва. Ако е прав, финалът на президентските избори през 2024 г. може да се превърне в копие на финала през 2016 г.: Тръмп прозрачно е намеквал неведнъж, че иска реванш и завръщане в Белия дом, за да „спаси страната“.

Тези, които проследиха президентската кампания през 2016 г., ще си спомнят, че това беше двубой между две раздути егота - на Клинтън и на Тръмп. Лесно е да се повярва, че основният мотив за ново участие в президентската надпревара и за двамата политици все още е именно егото, а не желанието да облагодетелстват страната си или дори политическата целесъобразност.

Кампанията на Тръмп за реванш вещае катастрофа и за Тръмп, и за републиканците, и за цяла консервативна Америка. Изглежда, че пагубният характер на инициативата за извеждането на 78-годишния милиардер на преден план, в ущърб на по-младите му и не толкова скандални съратници като Рон Десантис, е очевидна за всички заинтересовани страни. Освен евентуално за самия Тръмп с болното му самочувствие.

Бившият президент трябва да вземе окончателно решение след частичните избори за Конгрес следващата есен, но вече, според източници на редица американски издания, вътрешният му кръг се опитва да го разубеди от новата президентска кампания - и има шанс да го откажат.

Визионерът Гингрич, макар и тръмпист, преди няколко седмици изрази основателни съмнения, че бившият президент ще се кандидатира за нови избори. И в същото време каза това, което самият Тръмп трябва да чуе и възприеме: второ поредно поражение ще стане болезнено за него като личност и ще го унищожи като политик (Гингрич го формулира по-меко, но същността беше това).

Клинтън губи по-малко, ако загуби отново. Ако в сегашния си статут Тръмп може да претендира за ролята на идеолог на Републиканската партия и да доведе пълноправен наследник на Белия дом, то на 74-годишната Клинтън сега ѝ остава единствено да остарее. Следователно има смисъл да опита късмета си отново - и Клинтън явно иска да направи това. Ако се съди по броя на нейните изявления по темата за бъдещите избори и бъдещето на Америка през последните години, тя вече е нетърпелива.

Особено много шум в този смисъл предизвика нейната постъпка преди две седмици. Клинтън направи нещо, което, изглежда, никой друг политик не беше правил преди нея в Америка, а именно: тя прочете тържествената си реч, която беше подготвила в случай на победа през 2016 г. (и която тогава не ѝ свърши работа).

Неуспешният президент поставя основния акцент в речта си върху биологията си и колко важно и значимо е да се избере жена за президент на САЩ. В нейната история има малко момиченце, което трябва да следва мечтата си - и може да мечтае за всичко, включително за Белия дом. В това момиче лесно се открива самата Клинтън (четейки речта си, тя се разплака), но това, което ѝ се струва безумно трогателно, всъщност е плашещо: възрастна жена с мания за власт и отмъщение е по принцип зловещ образ.

На Клинтън обаче не може да отрече, че това е политически грамотна стратегия. Тя се стреми към идея, която благодарение на третата вълна на феминизма има голям шанс да се превърне в общ партиен консенсус: жена трябва да стане следващият президент на САЩ или поне кандидат за президент от Демократическата партия.

Доскоро по очевидни причини в това качество се смяташе вицепрезидентът Камала Харис (между другото, наричат я човек на „клана Клинтън“). Харис обаче успява да се превърне в най-непопулярния вицепрезидент на САЩ в цялата история на социологическите наблюдения - нейната дейност се одобрява едва от 28% от американците. Ако не се случи чудо, тази социология затваря пътя към Белия дом за Харис, отваряйки го отново за Клинтън.

Друго нещо е, че този път няма да е лесен – други важни обстоятелства работят срещу Клинтън. Това е Джо Байдън. Ако през 2016 г. тя беше категоричният фаворит на партията, наследник на суперпопулярния Обама и любимец на нейните елити, сега президентската администрация не е на нейна страна.

Байдън едва ли харесва идеята да бъде погребан преждевременно. Той многократно е обявявал, че ще се кандидатира за втори мандат. Разбира се, мнозина не вярват в това - предвид ниския му рейтинг и факта,ч че не изглежда като "здрав" старец дори сега, а до изборите ще е почти на 82 години (Клинтън е на 77, а Тръмп е на 78, което все още е "надпревара на катафалките"). Но президентът определено няма да позволи да бъде подкопаван точно сега - характерът му е такъв , дори и да забравим за политическия му инстинкт.

Освен това Байдън изпитва лична неприязън към Клинтън. Не се знае със сигурност от колко време е конфликтът им, но през периода на съвместна работа в първата администрация на Обама той определено беше в зенита си - тя беше държавен секретар, а той като професионалист във външната политика и ментор на президента, не си поделиха зоната на отговорност и се изправиха челно.

Само това би било достатъчно за подозрения, че президентът ще се съпротиви на опитите на Клинтън за реванш. Байдън направи много, за да ограничи амбициите на Клинтън. По-точно не направи - той не отзова специалния прокурор, назначен при Тръмп, Джон Дюръм, който разследваше фалшифицирането на така нареченото руско досие - това, в което Кремъл беше обвинен, че уж изнудва Тръмп чрез порновидео, заснето някъде в Москва и други смешни неща.

Ако Байдън беше прекъснал разследването, това, разбира се, щеше да изглежда подозрително и грозно, но в този момент Тръмп вече беше напълно потъпкан и можеха да го обвинят за всичко, включително за мания за преследване и сговор с Кремъл. Но Байдън не направи това и Дюръм убедително (ще има процеси и евентуални затворнически присъди) доказа, че както заговорът, така и цялото „руско досие“ са измислени от политическите стратези на Клинтън.

Като цяло конфликтът е очевиден, а след това - който надделее. Неприятно е да следим тази кавга от Русия, но е необходимо. Реваншът на Клинтън е може би най-лошото нещо, което може да се случи на американски избори, тъй като тя ще възкръсне от политическия си гроб с мания да отмъсти на Москва.

Провалът на „руското досие“ не променя убеждението на Клинтън, че „хакерите от ГРУ“ са хакнали пощата ѝ, дискредитирали са я, поставили са я под разследване и в крайна сметка са ѝ откраднали изборната победа, както смята тя, изпод носа ѝ. Клинтън беше унизена в цялата страна, а унижението от такъв мащаб, умножено с напомпано его, може да създаде берсерк. Все още не е имало президенти в Съединените щати, чиято мания би била отмъщение срещу Русия за лична обида и не бихме искали да се появяват в бъдеще.

Дай Боже (или Тръмп, или Байдън, или Десантис, или Харис - някой по-добър от Клинтън) такъв президент да не се появява. Но Клинтън не е забравила нищо, не е простила никому - и нищо все още не е приключило: разследването показа, че американците нямат доказателства за "руска следа" в случая с хакването на поща, но упорито ще копаят в посоката, зададена от Клинтън.

На 3 януари са насрочени изслушвания по делото на Владислав Клюшин, бизнесмен и според американците „хакер“, задържан в Швейцария през март и екстрадиран в САЩ преди седмица и половина. Формално той е обвинен в измамно наддаване на търгорве с помощта на киберсредства, но в делото му участват още четирима души - също екстрадирани в САЩ. Един от тях - Иван Ермаков - вече беше официално обвинен на ниво ФБР, че е член на хакерската група “Яките мечоци” - точно тази, която беше обвинена в хакване на пощата на Клинтън. В същото време Ермаков беше наречен "офицер на ГРУ".

Тази история, която предизвика в Русия дежурно възмущение като пореден пример за лов на руснаци в чужбина, може по-късно да ескалира в един от най-силните политически скандали на десетилетието. Но само ако бившата първа дама отново реши да кандидатства за поста президент. “Понякога те се завръщат” - така Стивън Кинг нарича историята си за душевно-болните живи мъртви.

Превод: В. Сергеев

Стана в Китай, сега става в САЩ, а от там и по целия свят?

Най-сетне признаха, че тяхната „Проверка на фактите“ е просто мнение

Путин: Днешните западни страни ми напомнят за болшевиките

„Комунизмът е проникнал в Америка и в целия свят“, предупреждава бивш затворник на съвестта

Майк Флин: Америка е превзета от комунисти

Възможно ли е изкореняването на комунизма, социализма и марксизма в Америка

ПОВЕЧЕ...

Nikolay Barekov

Навремето САЩ подкрепяха дясно-националистически режими из Латинска Америка, Азия и чат-пат в Африка в противовес на комунистическия СССР и Източния блок.

Откакто самата Северна Америка стана комунистическа и червеният флаг със сърпа и чука полуявно се развя над Белия дом, САЩ взеха да създават мрежа от псевдокомунистически режими, маскирани като прогресивни, ляво либерални, предмно из Европа, за да си правят щит спрямо консервативно -дясна Русия.

Толкова за идеологиите на 21 век.

Източник/ци: Клинтън иска да се завърне, за да си отмъсти на Русия - Поглед Инфо

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!