Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Чугунените комунисти Плевнелиев и Близнашки през 1987 г.

Чугунените комунисти Плевнелиев и Близнашки през 1987 г.
frognews.bg

Отровните корени на комунизма Защо Западът не разреши да бъдат съдени комунистите [Видео]

Владимир Буковски: “А ситуацията” - обясняват те на Горбачов, - “е критична. След всичките тези десетилетия” - казват те, - “ние така и не успяхме да установим социализма в нито една отделна страна. И това може да се направи само във всички страни наведнъж...

frognews.bg

През 1987 г. в Съветите започна най-активната част от т.н. „перестройка“. Съветските вестници и „толстые журналы“ започнаха разрушаването на част от митовете на комунистическата пропаганда.

Публицистите Григорий Ханин, Василий Селюнин, Николай Шмельов и Вячеслав Дашичев бяха част от фронтмените на този процес.

Кой свали Тодор Живков, но остави комунистите на власт?
Няколко месеца преди свалянето на Тодор Живков, през 1989г. Андрей Луканов и Петър Младенов – двама от участващите в конспирацията срещу Живков кацат във ...

"Великата Измама": Как да се финансира комунизма, докато се имитира противопоставяне

Защо в политиката и бизнеса има толкова много деца на ДС и стари комунисти…

Без САЩ комунизма нямаше да се роди

Списание „Американски Евреи” от 10-ти септември 1920 година пише: „Болшевишката революция в Русия беше работа на Еврейски мозъци, извършена от Еврейско недоволство, чрез Еврейско планиране, чиято цел е да създаде Нов световен ред. Това, че беше извършена по такъв чудесен начин в Русия, е благодарение на еврейските мозъци и поради Еврейската неудовлетвореност и чрез Еврейско планиране. По същият начин, чрез същите Еврейски психически и физически сили, тази революция ще настъпи в целия свят.”

САЩ, чрез Уол Стрийт, са финансирали комунистическите революции, както и оцеляването на комунистическите държави, следователно е невъзможно САЩ наистина да са срещу комунизма. Тогава защо наблюдаваме привидна борба на САЩ срещу комунизма? Фактически комунизмът е създаден като форма на управление за Новия световен ред, тоест за глобална употреба, не за локално облагодетелстване на групи от индивиди в отделни държави или групи от държави. Това бойкотира създаването на Новия световен ред и унифицираното управление на света под егидата на комунистическата идеология. Така комунистически държави, които не следват плана за създаване на този нов световен ред, се превръщат във врагове на "демокрацията", преднамерено заблуждаващ термин, използван да прикрие действителния процес на налагане на световен комунизъм. Ето как регионалният и национален комунизъм стават врагове на световния Комунизъм, също както и всички държави, които не го подкрепят и не са съгласни да се откажат от своя суверенитет. Ето защо наблюдаваме необяснимата привидно аберация, при която комунистически страни са финансирани и подпомагани, а страни които са се отказали от комунизма са атакувани.
А каква е истинската цел на Новият световен ред е друга тема и осветляването й едва ли ще е от полза дори и за тези които повярват, тъй като това е нещо, върху което човешките възможности нямат власт.

Дори в България започна да се появява някаква опозиция към тоталитарния режим на компартията и неграмотния правешки диктатор Тодор Живков. Вярно, че беше много ограничена, твърде тематична /основно екология/, но както би възкликнал Вазовия г-н Фратю „Братя! Въздухът трепери! … Liberté, О, Liberté!“. Несъстоятелността на комунистическия режим, който тровеше или отнемаше живота на поколения българи навлизаше във видима агония и да си активен комунистически функционер по онова време означаваше, че нямаш акъл за пет пари в главата си. За морал и съвест да не говорим. Не съм прав, нали? Точно така, щеше да е, както го описах, ако тук имаше преобладаваща маса свободолюбиви, смели и готови на съпротива срещу този режим българи. За съжаление, ние българите, се оказахме най-малодушната нация в бившия Източен блок и носим последиците от това досега. А онези активни комунистически функционери, които преуспяваха в слагачеството си на комунистическия режим, се оказаха най-печелившите след падането му. Вижте кои са хората и семействата, които притежават националното богатство на страната и ще разберете за какво говоря. Другите, от квотата на активните комунистически функционери така успешно се пребоядисаха, че днес са окупирали върха на държавата – ни повече, ни по-малко. 

Вижте кой е президент на посткомунистическа България, вижте кой е службен министър-председател и ще разберете за какво говоря. Какви обаче са били тези двамата, Плевнелиев и Близнашки, в края на режима? Например през 1986-87 г. Нека мръсната приказка за политическото безсрамие започне сега. 01 декември 1986 г. Четем протокол № 34 от заседанието на Факултетния комитет на БКП при Факултета по радиоелектроника, проведено на 01 декември 1986 г. Дневният ред включва две точки: приемане на преценки на студенти-комунисти, членове на ФК на ДКМС и обсъждане и утвърждаване на проект за състав на ФК на ДКМС. Докладва Г. Вутев-секретар на ФК на ДКМС на ФРЕ, който представя проекта за оценки на студентите-комунисти. Там на първо място се мъдрят името и презимето Росен Плевнелиев. Вижте факсимилето, което публикувам в края на текста, за да се запознаете с поредната отвратителна истина за тайното комунистическо минало на днешния президент. Не като обикновен комунист, а като комунистически номенклатурчик, който е преуспявал в това си амплоа. По същия отблъскващо двуличен начин,  по който днес се прави на по-католик /натовец, десен, антикомунист/ от папата. За да няма глупави питанки трябва да обясня нещо – нека никой да не се чуди как така Плевнелиев е комунист от най-заклетите, а едновременно е и член на Факултетския комитет на ДКМС. Обяснението е в това, че за най-устремените млади комунисти е предвидена тази възможност. Те са били нещо като „кучета в резерв“ на БКП – най-доверените и най-лоялните са имали тази рядка възможност. 

Според неповторимия партиен „сленг“ от онова време те са били  „партийно ядро в комсомолската организация“. Росен Плевнелиев е част от това доверено партийно ядро.  Ето какво пише в „Протоколи от заседанията на партийния комитет и общите събрания на партийната организация и материалите към тях, 13.01.86-05.05.1986г.“:
„Налице са обаче и някои съществени слабости. Преди всичко недостатъчно е партийното ядро в комсомолските комитети и сред комсомолския актив. Това с особена сила се отнася до ДК на ДКМС. Много сериозно безпокойство буди факта, че в дружествените комитети на 96-те комсомолски дружества във ФКО през 1985 г. са работили едва 7 партийни членове…“ / Протоколи от заседания на Партийния комитет на факултет „Радиоелектроника“ във ВМЕИ "В.И.Ленин", Да-София, фонд 4370, опис 2, арх.един. 1, л. 173/. Както може да се види днешният фалшив „антикомунист“ тогава е много активен, настойчив и търсещ признание комунистически активист и функционер. 

Номенклатурчик, дейността на който е оценена високо и той е поставен на първо място  в класацията на върлите представители на БКП-ейското ядро във факултета и института. С какви очи днес този нахалник трови пространството и се изтъпанчва да говори срещу комунизма, срещу Тодор Живков и прочее – ей богу, идея нямам . Трябва особена мерзост и безсрамие, за да практикуваш това. Човечето Плевнелиев го прави. От 1987 г. Факултетът по „Радиоелектроника“ се разделя на два факултета: Факултет по комуникационна техника и технологии (ФКТТ) и Факултет по електронна техника и технологии (ФЕТТ). Плевнелиев продължава образованието си във втория. Нали не си мислите, че се е отказал от върлия комунистически устрем да прави партийна кариера. Съвсем не. Четем „Протокол № 1 от Учредителното събрание на Факултетната партийна организация при ФЕТТ, състояло се на 02.XI.1987 г. Там веднага забелязваме имената на Росен Плевнелиев - първо като член на Ревизионнато комисия към Факултетната организация на БКП, а после - и като делегат на Вузовската отчетно-изборна конференция на БКП във ВМЕИ „В.И.Ленин“. Оттук нататък какво се случва го знаете - описах го преди няколко месеца. На Вузовската отчетно-изборна конференция на БКП Росен Плевнелиев е избран за преброител на бюлетините на гласуващите /особено доверителна позиция/, после е избран във Вузовския комитет на БКП във ВМЕИ „Ленин“ /става номенклатура на Районния и Градския комитет на БКП/, а накрая - и за делегат на Районната конференция на БКП в Ботевски район. Срамота! 

Чудя се що за отсъстващ морал има този човек и докога ще демонстрира  пълна липса на достойнство и елементарна почтеност. Всеки човек с минимално количество достойнство щеше отдавна поне да се е извинил за скритото си отвратително комунистическо минало и да се оттегли с остатъчно достойнство. Тук обаче си имаме работа с уникално нагъл и безсрамен човек. Затова по същия безсрамен и нагъл начин Плевнелиев назначи за служебен премиер чугунен комунист като него – Георги Близнашки. Да видим какво казват архивите на партийната организация на Юридическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ за човека, който преди месец и нещо каза, че  „комунизмът е един много красив идеал“. Четем „Протокол № 01/1987 година:
Днес, 30.03.87 г. се проведе заседание на ФК на БКП при Юридическия факултет. Присъствуват: П. Попов, Д. Токушев, Р. Чолов, Пл. Джилянов, Ил. Шопов, Р. Карадимов, Кр. Донков, Г. Близнашки…“. В протокола се уверяваме, че другарят Близнашки не одобрява изборите изобщо като такива. Някой си Ил. Шопов от ФК на БКП в ЮФ на СУ казва: Не виждам смисъл в провеждането на избори, тъй като членският състав е същият, който е избрал ПБ /партийнот обюро, бел.моя/. И Г. Близнашки се присъединява с думите: „Напълно съм съгласен с тази идея /срещу провеждането на избор, бел. моя/“. Днес той ще настоява, че е демократ, но това е само поради факта, че изгодата изисква такова говорене. 

Преди двадесет и седем години не е било така. И не ми казвайте глупавата и много смешна фраза „Ама всеки има право да се развива“. Все си мисля, че ние, българите, можем да дадем поне един знак, че сме надскочили туземното и ограничено мислене, при което с елементарни подхвърляния могат да ни заблудят. За никакво развитие не става дума, а за нечестна подмяна на вота на тези, които избраха през 2011 г. Росен Плевнелиев за президент. Второ и трето-ешалонните чугунени комунисти, пребоядисани като „натовци“, „западници“, „антикомунисти“ овладява всичко в отечеството. И както изглежда няма да се оттеглят на никаква цена. През целия преход не е имало по голяма и мръсна измама с идеите и убежденията на десния и центриския избирател. Росен Плевнелиев, нахалният комунистически номенклатурчик го направи. Трижди проклет да е. Вече близо три години това подло човече не се спря в двуличието. Двуличие, което се лашка между абсолютно безполезното и фалшиво дрънкане на уж „десни“, „антируски“, „антикомунистически“ напеви и практическите назначения на най-злостни представители на крайнолевия и прокомунистически ъндърграунд. 

Продължаваме нататък – ако не го бях видял в документите на ПК на ЮФ на БКП в СУ нямаше да повярвам: представяте ли си, през същата година, когато Плевнелиев е избран за член на факултетната ревизионна комисия на партийната организация във Факултет по електронна техника и технологии (ФЕТТ), Георги Близнашки е избран за председател на контролно-ревизионната комисия на Факултетния партиен комитет на Юридическия факултет на СУ!!! Това е кармична комунистическа обвързаност между тези двамата. Ирландската пастирка тези неща много добре ги знае. От Протокол № 6/1987 г. на заседание на Факултетния комитет на БКП в ЮФ на СУ разбираме, че заедно с днешния служебен премиер Г. Близнашки като организационен партиен секретар на ППО на преподавателите се изявява и Лазар Груев - днешният председател на Върховния касационе съд. 

„Всичко червени – уредени“ – нали така се казваше. След време, когато Близнашки стане конституционен съдия и гласува подобно на другия предложен  от Плевнелиев Борис Велчев /също чугунен потомствен комунист/ срещу всичко, което деснияте избиратели очакват, ще се разбере смисъла на този текст. На същото заседание Близнашки е строг, но не се знае дали е справедлив. Пита „Бяха ли приети предложенията за наказания и ако не – защо?...“ Днес се прави на либерал и гълъб , но тогава е бил ястреб – от най-червените. 

От Протокол № 18 от  28 октомври 1987 год. разбираме, че се е провело  заседание на новоизбрания ФК на БКП при ЮФ. Другарят Близнашки вече се е издигнал – избран е за зам.-секретар на Факултетния комитет на БКП в ЮФ на СУ и председател на комисията за народен контрол. Скоро е привлечен и за съветник на диктатора Тодор Живков, в неговото амплоа на председател на Държавния съвет на НРБ. Две години по-късно Георги Близнашки ще бъде първа пушка на БСП по време на Кръглата маса. Воала, завършвам този преход по „Хълмовете на времето“ със снимка от това събитие и Близнашки на заден план: зад гърба на Александър Лилов, Георги Пирински, Любен Гоцев и сие.

Отврат! Няма да се оправи отечеството, това от мен да го знаете. Нито днес, нито утре, нито вдругиден, нито след това. 

Антон Тодоров


Отровните корени на комунизмаЧервената симфония (революцията под рентген)

Блестящото описание на коммунистическо-банкерския заговор, направено от един от непосредствените изпълнители на задачите в този заговор - Христиан Раковски...

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!