Следвайте "Буднаера" в Телеграм
David Kilgour
Ангажираността на Пекин с универсалните ценности (част 2)
 |
| Канадците Дейвид Килгор (отдясно) и Дейвид Матас Epoch Times |
Религиозно преследване
Мао е подкрепял „смъртта на Бог“. Църквите са били забранени. След смъртта му ограниченията са били отслабени.
Днес, богослуженето е законно в църквите, контролирани от държавната администрация по религиозните работи (SARA), като Китайската католическа патриотична асоциация (CCPA) и Три-патриотичното движение (TSPM) за протестантите. Подобни патриотични организации, контролирани от SARA, съществуват за будизма, исляма и даоизма.
Партията подчертава, че „религията трябва да има взаимна адаптация към социалистическото общество“. Тя определя какви „адаптации“ се изискват и от кого, така че религиите трябва да „променят“ практиките си, за да подхождат на политическите цели на партията (Chandler and Pan, 2001).
Следователно Китайската католическа патриотична асоциация отхвърля върховната власт на папата и без разрешението му се извършват фиктивни ръкополагания на епископи. TSPM е толкова силно регулирано, че милиони протестанти са избягали в нелегалните „домашни църкви“, за което са преследвани.
Други религиозни общества също са потискани. Уйгурският регион Шинджянг (Xinjiang), смятан от голяма част от мюсюлманското население за родна земя, е сцена на размирици, инциденти и смърт.
Естествена среда
Три десетилетия на икономика от типа „всичко става“ доведоха до сериозни щети за народа на Китай, тяхната естествена околна среда, техните съседи и за нашата повехнала планета като цяло. Помислете: приблизително половин милиард китайски граждани в момента нямат достъп до безопасна питейна вода, въпреки това много заводи продължават безнаказано да изхвърлят отпадъците си в повърхностни води.
Според изследване на Световната банка, направено съвместно с китайската агенция по околна среда през 2007 г., замърсяването причинява 750 хил. случая на преждевременна смърт на година.
Въглищата сега осигуряват около две-трети от енергията на Китай и страната вече изгаря повече от Европа, Япония и САЩ взети заедно. Серният диоксид и азотните оксиди от китайските ТЕЦ достигат далеч отвъд китайската граница, въпреки това Пекин се провали в постигането на нещо съществено по отношение на защитата на водите, въздуха и почвата. Много експерти смятат, че Китай не може да „позеленее“ без политическа промяна.
Вижте например какво се случи с езерото Тай, китайската древна „Земя на ориз и риба“. От 2007 г. то е флоуресцентно зелено заради отпадъчните води. Два милиона души загубиха основния си източник на вода.
Обществено здраве
Състоянието на общественото здраве в Китай днес е притеснително за приятелите в чужбина, най-вече заради капитализма „без граници“ и „замърсявай всичко“. Нямаше здравна система за хората от селата и за тези, които не работят за държавата. При новия модел на приватизация лекарите, болниците и аптеките бяха превърнати в „центрове за печалба“ и очакваха да финансират дейностите си чрез таксите на пациентите.
Сегашният режим се опитва безуспешно да изгради мрежа за минимална здравна грижа.
„Понци капитализъм“
Джонатан Манторп (Jonathan Manthorpe) заключи миналата година във ванкуварския Sun: „Това, което човек вижда в Китай, са вариации на нещо, което единствено може да бъде наречено „схема на Понци“. Местно правителство, без работеща система за събиране на данъци – и… пропито от корупция… продава земя за строежи, за да събере пари… (като първо се отървава от хората, живеещи на земята…)
„Тогава земята е продавана на инвеститорска компания… собственост на местното правителство. И това е Китай, където все още има останки от планова икономика, а общината има властта да разпореди на банките да отпуснат пари на инвеститорската компания за продажбата. Така местното правителство получава парите си, общинската компания започва да строи спекулативни жилищни и индустриални комплекси и всичко изглежда наред.“
Необходимост от реални мрежи за сигурност
Партийната държава продължава да пренебрегва голям сегмент от собственото си население, за да поддържа ниско вътрешното потребление, включително липсата на ефективна социална мрежа.
Например по-малко от една-пета от китайските работници получават пенсии; дори по-малко са осигурени при безработица. В същото време от 1998 г. валутните резерви на държавата са се повишили до 3.18 трилиона щ.д. до края на миналата година.
По-рано този месец около 150 китайски работници във Foxconn, най-големият производител на електроника в света, заплашиха да скочат от покрива на завода в Ухан (Wuhan) в знак на протест срещу условията на труд.
Един от тях обясни: „Бяхме поставени да работим (на нова производствена линия) без никакво обучение и ни се плащаше на части. Поточната линия вървеше много бързо… всички имахме мазоли и кожата на ръцете ни беше черна. Заводът беше пълен с прах и никой не можеше да го понесе.“
През 2010 г. 14 работници от Foxconn загинаха, след като се хвърлиха от покривите на сградите на компанията.
Продължение…
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!