Следвайте "Буднаера" в Телеграм
David Kilgour
Ангажираността на Пекин с универсалните ценности (част 1)
Канадците трябва да останат напълно ангажирани с Китай въпреки разликите, създадени от модела му на управление. Демокрацията със специфични китайски характеристики вероятно е по-близо, отколкото много хора мислят. Колко „експерти“ очакваха Арабската пролет?
В тази ангажираност не трябва да забравяме, че ценностите, които ние представяме, са както канадски, така и универсални, включително човешко достойнство, върховенство на закона, многопартийна демокрация и нуждата от достъп на хората, без значение мястото, до добра работа.
 |
| Канадците Дейвид Килгор (отдясно) и Дейвид Матас Epoch Times |
Току-що чухте Дейвид Матас да очертава продължаващото от средата на 1999 г. преследване срещу китайската мирна общност Фалун Гонг. Отнемането на органи е ново престъпление срещу човечеството и е в пълен разрез с традиционните ценности на китайците.
Сега ще се опитам да покажа как ценностната система на Мао Дзедун (Mao Zedong), поддържана от комунистическата партия, е направила възможно това продължаващо варварство.
Много историци го включват заедно със Сталин и Хитлер към тримата най-големи масови убийци на 20-ти век. Джунг Чанг (Jung Chang) и Джон Холидей (Jon Holliday) отбелязват в техните биографии, „Мао, неизвестната история“ (“Mao, The Unknown Story”), че „като цяло доста над 70 млн. китайци изчезват при управлението на Мао в мирно време“.
Практиките на Мао продължават
Най-лошото нападение на Мао върху китайските граждани е описано подробно в книгата на Янг Джишенг (Yang Jisheng) „Надгробна плоча“ (“Tombstone”). Тя документира смъртта от глад на 25-40 млн. китайци от 1959 г. до 1961 г.
Практиките на „Великия кормчия“ продължават. През 2003 г. например партията се опитва да скрие въздействието на смъртоностния вирус на ТОРС, който се появи в южен Китай и се разпространи в по-големите градове. Само след като хирургът Джянг Яньонг (Jiang Yanyong) изпрати до чуждестранни медии реалните данни за страдащите от ТОРС пекински граждани, бяха предприети мерки за поставяне под карантина.
Подобно безразличие към общественото благо се появи отново през 2008 г. при скандала със заразеното мляко на Sanlu, което доведе до болестно състояние или смърт за близо 300 хил. китайски бебета. Млекопроизводителят Джао Хуибин (Zhao Huibin) разкри, че хората, проверяващи качеството на млякото в Sanlu, са взимали подкупи от фермерите и дилърите, за да „гледат на другата страна“ в случаи на примесено с меламин мляко.
По-късно Артур Крьобер (Arthur Kroeber) от базираната в Пекин консултантска компания Dragonomics заяви, че бедствието със Sanlu е вкоренено в продължаващата намеса на партията в контрола на цените, управлението на компаниите и изтичането на информация. „Тя вижда контрола на тези три неща като необходимост за нейното управление. … По този начин следващи скандали са неизбежни.“
Тибет и Далай Лама
Друг пример за управленските тактики на Мао са Тибет и Далай Лама. През 1959 г. Мао пише за бунта, причинен отчасти от глада, създаден от неговия Велик скок напред.
Цитат от „Мао, неизвестната история“: „Когато било разпространено…, че Мао планирал да отвлече… младия Далай Лама, хиляди тибетци отишли пред палата му и крещели: „Китайци, излезте!“ Мао телеграфирал, че на Далай Лама трябва да бъде позволено да избяга, тъй като се страхувал, че смъртта му може да предизвика световното внимание. … След като Далай Лама избягал, Мао казал на хората си: „Направете всичко възможно, за да задържите враговете в Лхаса…, за да можем да ги обградим и ликвидираме.””
Приблизително половината от всички възрастни мъже тибетци са били хвърлени в затвор, където са били принуждавани да работят до смърт.
Днес партията продължава да обвинява Далай Лама за подклаждане на насилие в Тибет. Всъщност като духовен лидер на тибетците, почитен канадски гражданин и уважаван световен лидер, негово светейшество е най-добрият шанс на Пекин за мирно разрешение на проблема с Тибет. Застъпвайки се за автономия на Тибет под китайско управление, той отрича насилието, не подкрепя отделянето, а миналата година се отказа от политическото ръководство на тибетците в изгнание.
Потискане на дисиденти
Партията все още използва съкрушителна сила, за да потиска гласове, пропагандиращи достойнството за всички и върховенството на закона. Един от тях е Гао Джишенг (Gao Zhisheng), адвокат, номиниран два пъти за Нобелова награда за мир. Преди десетилетие той бе обявен за един от 10-те най-добри адвокати в Китай. Но гневът на партията бе освободен, когато Гао защитаваше практикуващи Фалун Гонг.
Започнаха с отнемане на разрешителното му за упражняване на професията, опит за убийство, полицейска атака върху семейството му и спиране на всякакви доходи. Усилията се засилиха, когато Гао отговори по ненасилствения начин на Ганди с национална гладна стачка, призоваваща за равно отношение към всички националности. Едно от неговите официални съобщения описва повече от 50 дни изтезания в затвора.
Процесите в Китай са просто театър. Решаващите „съдии“ обикновено дори не чуват дадените на „съда“ доказателства. Канадецът Клив Ансли (Clive Ansley), който практикува право в Шанхай от 13 години, обяснява:
„Има… поговорка сред китайските адвокати и съдии, които истински вярват във върховенството на закона…, която илюстрира безполезността от опитите за „помагане на Китай да подобри правната си система чрез обучение на съдии. Тя е: „Тези, които изслушват делото, не дават присъдата; тези, които определят присъдата, не са изслушали делото“… Нищо, което се е случило в „съдебната зала“, не се отразява на „присъдата“.“
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!