Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Социализмът, евгениката и контролът върху прираста на населението – Окончателното решение на социализма (Част 3)

Хитлер, социализмът и расовият план (Част 2)

Justin Stamm, Epoch Times

„Не може да има отговор, без да е зададен въпрос.” Терминът „окончателно решение” по правило си проправя път до откъсите с коментари за германските националсоциалисти. Но много малко хора знаят какъв е бил първоначалният въпрос, нито от кого е бил зададен. В допълнение, още по-малко са хората, приемащи, че Адолф Хитлер не е първоизточникът на този въпрос, нито на неговия отговор. 

По времето, когато се появяват социалните инженери през деветнадесети и двадесети век, никой от тях няма по-голямо влияние от Томас Малтус. Спорна личност днес и дори още повече тогава, Малтус написва „Есе за законите на населението” и за пръв път повдига въпроса за опасността от пренаселване. Възможният катастрофален изход става известен като „Малтусова катастрофа”.

Малтусовата дилема

Малтус, английски свещеник и икономист, вярва, че е прозрял проблема с прираста и въздействието му върху ресурсите, околната среда и обществото като цяло. Изследването му го подтиква да заключи, че темпото, с което населението нараства, е по-бързо от способността на обществото да произвежда ресурси, за да го поддържа.

Икономическата структура на обществото също е поставена на карта. Малтус добавя, че с непропорционалното увеличаване на трудещите се спрямо наличната работа, огромен брой семейства няма да имат средства, за да се издържат. С глад, епидемии и престъпления вследствие на едно разорено мнозинство, той настоява да се предприемат действия за „проверка на прираста”.

Последвалите модели окуражават „доброволното безбрачие” за „лошите образци” сред населението; социални стандарти по отношение на морала на по-бедните класи и ограничение на социалното взаимодействие са някои от ранните решения. Колко ранни? Малтус започва да развива хипотезата си през 1798 г.

В действителност Малтусовата „дилема” е въпрос. Въпрос, поставен пред обществения елит на света. Отговорите, дадени от социалните инженери, стават все по-утвърдителни с времето, но окончателно решение липсва.

Въпреки че Малтус не е много известен в наши дни, неговото влияние върху правителства, както и върху онези, които планират да свалят съществуващи правителства, е било и си остава огромно. Теориите на Малтус намират много радушна подкрепа в революционните съзнания на личности като Чарлз Дарвин (създателят на модерния еволюционен модел), Карл Маркс и Фридрих Енгелс (автори на „Комунистически манифест” и „Капиталът”), лорд Джон Майнард Кейнс (основател на Световната банка, фабиански социалист и директор на Британското евгенично общество), Мао Дзедун (последовател на Карл Маркс, основател на Китайската комунистическа партия и убиец на 60-80 милиона души от собственото си население), както и много други.

С продължаване на задаването на въпроса за пренаселването през двадесети век, средството, което несъмнено обединява учените по темата, е моделът на евгениката. (Вж. „Хитлер, социализмът и расовият план”, Част 2)

С началото на „Третата международна конференция по евгеника” в Ню Йорк през 1932 г са утвърдени предложените форми за контрол върху прираста и редуциране консумацията на ресурси, както следва:

1. Контрол върху раждаемостта чрез методите на стерилизация, употреба на контрацептиви и аборт.

2. Евтаназия за болните и старите.

3. Установяване на политика на едно или две деца за държавите, където това е уместно.

4. Насърчаване на въздържаност в по-бедните класи.

5. Държавно обучени организации по „семейно планиране”.

6. Ограничаване на международните преселвания.

7.  Закони за защита на околната среда и поощряване опазването на природните ресурси, което довежда до „зеленото движение”.

Както изглежда, „окончателното решение” е намерено.

Същата година Маргарет Сангър, член на Комунистическата партия на Съединените Щати, член на Американската Евгеника и основател на „Планирано родителство”, лобира в Конгреса на САЩ от името на своите съмишленици. Тя е представител на своите дарители, настоявайки за прокарването на „политиката на две деца”, както и за закон, изискващ насилствена стерилизация на 25 милиона американци. Достатъчно шокиращ е фактът, че двата законопроекта са били почти приети от Конгреса.

Въпреки всичко, по онова време 34 щата вече са възприели закони за стерилизацията и процедурата е насилствено  приложена на над 50 000 американци.

Въпреки временното поражение, битката за осъществяване на социалистическите евгенични закони едва започва.

Социализмът и евгениката неразделни

През 1924 г. Адолф Хитлер написва позорната си книга за контрола над прираста на населението и социалното планиране, „Моята борба” (Mein Kampf), отдавайки на американските евгеници своето вдъхновение и дори изпращайки признателно писмо до Медисън Конрад относно публикуването на неговата монументална, базирана на евгениката книга, „Отмирането на Великата раса”. В писмото Хитлер нарича книгата своя библия.

Година след Международната конференция по евгеника през 1932 г националсоциалистите печелят мнозинство в Райхстага (германския парламент) и Хитлер става канцлер на Германия.

Почти незабавно са прокарани закони, легализиращи абортите, със специална директива на кого да бъдат насилствено приложени. Германските социалисти стават едва вторите в историята, които постигат целта на плана на евгениката, след руските социалисти през 1919 г.

През следващите месеци остатъкът от методи за контрол и редуциране на прираста на населението са осъществени един по един, с насилствените аборти, стерилизацията и евтаназията начело на списъка.

Накрая е отчетено, че Германската социалистическа партия е извършвала по над 500 000 аборта годишно, докато е на власт. Потресаващо количество, като се има предвид, че нацистите управляват от 1933 г до 1945 г. Общо близо шест милиона аборта, насилствени и доброволни, за 12-годишен период.

Германското министерство създава пропагандни филми, популяризиращи евгеничните практики и ентусиазирано документиращи, че подобни закони вече са прокарани в Америка и Британия. „Преглед на контрола върху раждаемостта” – списание, стартирано от Маргарет Сангър, е често цитирано от нацистката партия.

Сангър е високо ценена от Хитлер заради работата й в евгениката и популяризирането на аборта като инструмент за контрол над прираста на населението. Хитлер, който често я нарича свое вдъхновение, подсигурява тя да работи с най-важния човек в ранното нацистко движение, д-р Ернст Рудин, за да планират своето ново общество.

Д-р Ернст Рудин

Ернст Рудин е един от основателите на Националсоциалистическата партия, създадена през 1918 г. Като директор на издържания от Рокфелер „Кайзер Вилхелм Институт” (“Kaiser Wilhelm Institute”) и действащ като основател на Германското евгенично общество е твърде вероятно Рудин да е повлиял на Хитлер повече от всеки друг в Германия.

Освен това, д-р Рудин е избран за председател на „Третата международна конференция по евгеника” с посетители от цял свят. И накрая, той става автор на политиката за „расово прочистване” на нацистката партия в книгата си „Закон за превенция на наследствено болното потомство”(Law for the Prevention of Hereditarily Diseased Offspring).

През 1933 г. Рудин оглавява назначения от нацисткото правителство комитет, наречен „Експертен комитет по въпросите за прираста и расовата политика.” Това, което той пише същата година, не само се превръща в политиката на прочистване на нацистка Германия, иронично копирайки дума по дума международно приетата евгенична политика, но е и охотно публикувано в списанието на Сангър „Преглед на контрола върху раждаемостта” с бурно одобрение.

Историята е записала ужаса, последвал след установяването на тази политика на расово прочистване.

В следващите години социалистите от Германия правят поход из Европа и обединяват други, за да започнат война, която да сложи край на всички войни. Крайният резултат от Втората световна война е, че политиката на расовата чистка на социализма коства живота на 50 милиона души. В комбинация с касапницата на други социалистически революции, като тази на болшевиките в Русия, Червената армия на Мао, Пол Пот в Камбоджа и Кастро в Куба, броят на жертвите достига зашеметяващите над 150 милиона убити.

Дали това е утопията, за която Карл Маркс е говорил?

За мнозина е потресаваща дихотомия да се сравняват руските и германските социалисти, сякаш сходството е само в името.

Но историята съхранява истината, както и споделените им общи цели.

„Това, което ни свързва с болшевизма, е повече от това, което ни разделя от него.” – Адолф Хитлер

(Част 4)

Хитлер е бил Ротшилд

Еврейските деца - Хитлер и Ленин

Ангела Меркел дъщеря на... Хитлер!?

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!