Хитлер, социализмът и расовият план (Част 4)

Социализмът, евгениката и контролът върху прираста на населението (Част 3)

Хитлер, социализмът и расовият план (Част 4)

Justin Stamm, Epoch Times

„Всичко, което знам е, че не съм марксист.”
Карл Маркс
   

Полезните идиоти

През 1917 г Владимир Ленин е главният лидер на болшевишката руска комунистическа партия, когато тя сваля от власт цар Николай II и заграбва властта. Ленин става председател на комунистическото ръководство, обещаващо земя, свобода и благополучие за всички.

На селяните, дали нужното рамо за революцията, не отнема много време да осъзнаят, че са били лъгани и използвани.

През следващите години много от тях отричат комунистическото управление и станалите селски бунтове водят до общонародна гражданска война. Ленин съзира необходимостта от енергични мерки, наречени от историята „Червеният терор”. Според изчисленията, под железния юмрук на Ленин са загинали 9 млн. души. Освен това социалистическата идеология довежда до политиката на кооперативните стопанства и изземването на зърнени култури, причинявайки безсмислената смърт на над 10 млн. души.

Под железния юмрук на Йосиф Сталин нещата стават само по-лоши.

С наблюдаващия това свят, какво е било отношението на хората по онова време към тази свръх-насилствена форма на управление? Удивителното е, че много привърженици на сътворения от Карл Маркс социализъм/комунизъм отричат, че смъртните случаи изобщо са се случили някога.

Колкото и невероятно да звучи, изумителен брой западни т. нар. интелектуалци твърдят, че комунизмът не цели нищо повече от една мирна утопия, където всеки живее в мир и хармония.

Докато е вярно, че крайната „цел” на движението е мирен утопичен резултат, мнозина никога не си задават въпроса как пролетариатът се справя с онези, които не приемат елитарното ръководство или начина за постигане на утопичния завършек. Очевидно етапът на „насилствена революция”, преподаван от Маркс като необходимо условие за утопичното състояние, е бил пропуснат от тези хора. За съжаление мнозина стават жертви именно на лидерите, които са подкрепяли.

Когато Ленин и Сталин чуват какво имат да кажат онези западни комунистически симпатизанти, те определят тези зле информирани, но полезни помощници като нещо, което би могло да се преведе от руски като „полезни идиоти”.

Уолтър Дюранти е вероятно най-известният от тези полезни… хора.

Велик лъжец

Дюранти работи за New York Times и през 1921 г получава мечтаната от него работа в московския офис на изданието, където остава в продължение на 20 години. За цялото време,  което прекарва в Съветския съюз, не е написан нито един негативен репортаж срещу комунистическата държава или срещу комунизма. В допълнение на това той отрича най-ужасяващите зверства на Съветския съюз, включително и това за причинения глад – напълно отрича съществуването му и уверява западняците в чужбина, че подобно нещо никога не би се случило.

През 1932 г в западните медии започват да се появяват репортажи за глад в Украйна. Журналисти като Гарет Джоунс от The Times и Малкълм Магъридж от The Guarduan правят опит да информират останалата част от света за случващото се. Двамата мъже не се подчиняват на ограниченията върху придвижването и тайно отиват да проучат условията в Украйна, за да напишат репортажите си. През пролетта на 1933 г Джоунс напуска СССР и отразява глада в Manchester Guardian, използвайки истинското си име.

Дюранти осъжда Гарет Джоунс в New York Times. В своя статия той описва ситуацията под надслов „Руснаците гладни, но не и умиращи от глад” по следния начин: „От британски източник в американската преса се появява голяма страховита статия за глада в Съветския съюз, с „хиляди вече мъртви, а милиони заплашени от гладна смърт” ”.

В статия в New York Times от 24 август 1933 г той твърди, че „всеки репортаж за глад в днешно време е преувеличение или злобна пропаганда”.

Магъридж, посетил тайно Украйна за The Guardian, нарича по-късно Дюранти „най-големият лъжец, когото съм срещал в журнализма”.

Първото сериозно изследване на украинския глад е написано едва десетилетия по-късно. Начело в това начинание застава Робърт Конкуест от института Хувър, определян в левите кръгове като човек с десни убеждения. Но когато статистиката на Съюза за смъртните случаи по време на глада е най-после представена по време на управлението на Михаил Горбачов, данните показват, че действителният брой на загиналите надвишава дори милионите от изчисленията на проф. Конкуест.

В центъра на полемиката е самата политика на комунистическото движение и неговите методи за елиминиране на враговете му чрез геноцид.

Мирните пострадали

Човек би трябвало да е поне малко несъстрадателен, за да е обзет от насилие. Хилядолетия наред човечеството се е опитвало да намира начини за мирно разрешаване на конфликтите, но често е прибягвало до война.  Мирът е наистина един благороден стремеж.

Но има и такива, които се опитват скришом да завземат властта, след което се обграждат с мирни и добронамерени хора, за да прикрият намеренията си. За съжаление тези пионки на жадните за власт често биват захвърлени при първия удобен случай.

Да разгледаме обещанията на Мао към т. нар. освободен народ. Демокрация за всички, земя, свобода и така нататък. До ден днешен нито едно от тези обещания не е изпълнено, но при все това, адекватно разбиране относно факта за над 80-те милиона жертви на тази свръх-насилствена партия на комунизма липсва. Насилието продължава, като най-новите жертви на гнева на ККП са практикуващите Фалун Гонг.

И така, как подобни зверства продължават да бъдат извършвани над невинни граждани и до ден днешен? Означава ли комунизмът свобода, мир и демокрация? Желае ли той равенство за всички чрез елиминирането на класите?

Следва да се отбележи, че насилствената природа на „Комунистическия манифест” не е била никога тайна за света, тъй като той се разпространява от 1849 г насам. Но мнозина не осъзнават – или избират да не четат – публикуваните мисли на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, изразяващи тяхната страст към насилие… нито пък осъзнават колко е зашеметяващ броят на последователите на Маркс и Енгелс, споделящи тяхната кръвожадност.

Кръвожадността на Карл Маркс

Нека разгледаме някои мисли на Маркс и Енгелс.

Относно мирните движения:
„Дано дяволът вземе тези народни движения, особено в момента, когато са мирни.”

Относно тероризма:
„Има само един начин, по който непоносимите смъртни агонии на старото общество и кървавите родилни мъки на новото могат да бъдат скъсени, опростени и концентрирани, и този начин е революционният тероризъм.”

За диктатурите:
„Всяко временно следреволюционно политическо положение изисква диктатура, при това – енергична диктатура.”

За демократите:
„Онези псета – демократите, и либералната измет ще видят, че ние сме единствените, които не са изглупели от ужасния период на мир.” 

За демокрацията:
„Демокрацията, както и всяка друга форма на управление, трябва в крайна сметка да се разпадне.”

За семейството:
„След като е установено, че земното семейство е тайната на светото семейство, самото то трябва да бъде унищожено на теория и на практика.”

За авторитаризма:
„Революцията определено е най-авторитарното нещо, което съществува; тя е акт, при който една част от населението налага волята си върху другата чрез пушки, байонети и оръдия.”

За съветските народи:
„В руския речник няма такава дума като „чест””.

За насилието (интервю за Chicago Tribune, 1879 г):
Въпрос: „Тогава, за да приложат принципите на социализма, неговите привърженици пропагандират ли убийства и кръвопролития?”

Отговор на Карл Маркс: „Началото на нито едно велико движение не е било поставяно без кръвопролития.”

За равенството:
„Използвах израза „модерна митология”, за да опиша богините на „справедливостта, свободата, равенството” и т.н.”

За китайците:
„Изглежда като историята да е трябвало първо да напие целия този народ, преди да успее да го извади от наследствената му тъпота.”  

За расовия геноцид:
„В Централна Европа само германците, унгарците и поляците се броят за носители на прогреса. Останалите трябва да бъдат премахнати. Главната мисия на всички други раси и народи, големи и малки, е да загинат в този революционен холокост.”

Общо взето, социализмът/комунизмът не е това, за което мнозина го считат. Дори ако човек не вземе под внимание убежденията или претекста на този „кървав култ”, а отчете единствено историческите сведения, може да стигне до извода, че комунизмът действително е начин на живот, който трябва да бъде захвърлен в аналите на историята.

Лъжата изглежда е най-силното му оръжие – да лъже относно намеренията си, както и да отрича миналото си. Да вземем например безочливото изявление на Маркс: „Всичко, което знам е, че не съм марксист.”

Наистина, колкото по-нагла е лъжата, толкова повече хора се опъват да я оспорят. Но тези лъжи трябва да бъдат извадени наяве.

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви!

Научете за преследването на Фалун Гонг от ККП (Китайската комунистическа партия)

Преследването на Фалун Гонг: Насилствено потискане на 100 милиона души

Настоящите събития в Китай предоставят ясен избор на длъжностните лица и гражданите в страната, както и на хората по цял свят: подкрепа или противопоставяне на преследването на Фалун Гонг. Историята ще запише избора на всеки човек.

Необходимо ли е да се осъди комунизма: Фотоархив на комунистическите зверства

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие...