Фалун Гонг практикуващи държат снимки на техни съмишленици, убити от ККП, по време на марш на Капитолийския хълм във Вашингтон на 17 юли 2014 г. (Джим Уотсън / AFP чрез Getty Images)
Свещеници и монахини са принудени да коленичат пред голям огън и да гледат безпомощно как пламъците поглъщат свещените им книги и изгарят кожата им.
Студенти с червени ленти на ръката бият католици с остри дървени пръчки, хвърляйки свещениците в огнена яма, след като те паднат на земята от болката. Те бият монахиня до смърт, след като тя отказва да стъпи върху статуята на Дева Мария.
Един католически свещеник в Пекин е погребан жив, след като той отказва да се отрече от вярата си.
Тези жестокости, документирани от мисионера на Хонконг Серджо Тикоци, едва ли са били необичайни за китайските вярващи по време на десетилетието на Културната революция (1966-1976), когато всички форми на религиозна дейност са обявени за „суеверие“ и са забранени.
Пълен контрол
Вярата във висша сила е проклятие за атеистичната Китайска комунистическа партия (ККП), която в продължение на 100 години се стреми да постигне абсолютно послушание и контрол над своите членове и целия китайски народ.
"Хората трябва да бъдат лоялни само към държавата", казва Сам Браунбак, бивш посланик на САЩ за международна религиозна свобода, пред The Epoch Times.
Последователните партийни лидери провеждат кампания след кампания за потискане и контрол на вярващите в Китай.
Мао Дзедун, първият лидер на ККП, в разговор с Далай Лама, настоящ лидер на Тибет в изгнание, сравнява религията с отровата. В автобиографията си Далай Лама си спомня, че Мао му е казал през 1954 г., че религията „подкопава расата“ и „възпрепятства прогреса на страната“.
Бившият китайски лидер Дзян Земин обявява религиозната свобода за „неприемлива за членовете на партията“ през 1993 г. и призовава членовете на партията „търпеливо да просвещават“ вярващите, за да им помогнат да „се отърват от своите религиозни окови“.
Будизмът, даосизмът, ислямът, католицизмът и християнството - петте религии, официално признати от режима - остават под строг държавен контрол, като партията определя условията за тяхната дейност.
Китайските служители по религиозни въпроси подчертават необходимостта от „насочване на религията в посока на социалистическите ценности“. Вярващите трябва да изпитват „благодарност към партията“.
Членовете на партията са изправени пред изгонване от ККП за участие в „суеверни дейности“.
Поклонници минават покрай сянката на кръст на входа на подземната католическа църква Zhongxin Bridge след службата за Възнесение в Тиендзин на 24 май 2015 г. (Грег Бейкър / AFP чрез Getty Images)
Чествайки 100-годишнината на партията, ръководителите на шест държавни религиозни сдружения похвалиха ръководството на ККП. Изразявайки решимостта си "винаги да следват партията", те се ангажираха да започнат образователна кампания за задълбочаване на "любовта към партията" сред вярващите.
Пастор Боб Фу, основател на християнската правозащитна група China Aid, нарече ККП „най-голямата крайна атеистична партия в света“.
„ККП е извършила най-тежкото религиозно преследване и престъпления срещу човечеството“, каза Фу пред The Epoch Times.
Според Браунбек ККП „води война срещу вярата“ - било то християни, тибетски будисти, уйгури, други мюсюлмански малцинства в Синдзян или практиката за медитация Фалун Гонг*.
"Това е война, която партията не може да спечели", казва Браунбек.
Политика за “нулева толерантност”
Една година след като ККП идва на власт през 1949 г., китайски войски влизат в Тибет и принуждават тибетците да подпишат споразумение от 17 точки, за да узаконят управлението на ККП там. Въпреки розовите обещания за тибетска автономия на хартия, Пекин покорява този регион и създава там трудови лагери.
Далай Лама, духовният водач на Тибет, заминава в изгнание в Индия през 1959 г., след като режимът брутално потушава въстанието, убивайки десетки хиляди тибетци. Тибетското правителство в изгнание изчислява, че през следващите 20 години около 1,2 милиона тибетци са загинали в резултат на репресивната политика на режима. Повече от 150 души са прибягнали до самозапалване в отчаян изблик на отчаяние.
Според последния доклад на Държавния департамент на САЩ, полицията редовно следи личната кореспонденция, извършва домашни претърсвания и проверява телефонните записи за забранено съдържание като "реакционна музика" от Индия. Властите в региона също забраняват на учениците да участват в религиозни дейности по време на училищните ваканции. В доклада се споменава, че 273 тибетци са „задържани в нарушение на международните стандарти за правата на човека към края на 2019 г.“.
Монахиня ходи сред развалините на разрушени къщи в будисткия институт Ларунг Гар в окръг Сертар, югозападен Китай в провинция Съчуан на 29 май 2017 г. (Йоханес Айзеле / AFP чрез Getty Images)
Тибетската гражданка Лхамо, 36-годишна майка на три деца, е задържана през юни 2020 г. за изпращане на пари на семейството си в Индия. Според правозащитната група Human Rights Watch, членове на семейството, които са я видели два месеца по-късно, са установили, че тя е била „жестоко бита и не може да говори“. Жената умира няколко дни по-късно в местна болница и веднага е кремирана.
Пекин даде да се разбере, че иска да участва в избора на наследник на духовния водач на Тибет. В документ, публикуван през май, Държавният съвет на Китай заяви, че е идентифицирал и одобрил „92 преродени живи Буди“, което показва намерението на властите да изберат следващия Далай Лама, когато настоящият умре.
"ККП има политика на нулева толерантност по отношение на религиозните вярващи", каза Лобсанг Цетен, изпълнителен директор на базираната в САЩ тибетска активистка група "Студенти за свободен Тибет", пред The Epoch Times. Той добави, че „произволът на ККП в Тибет представлява пряка заплаха за всеки аспект от тибетския живот“.
„Синификация“ на църквите
Репресиите на ККП срещу католическите и протестантските църкви също се засилват при настоящия лидер Си Дзинпин.
Китайските власти премахват хиляди кръстове от църквите, арестуват пастори, нареждат премахването на християнски изображения и агресивно провеждат политика на „Синификация“, създавайки „патриотични църкви“, в които изображенията на Исус Христос и Дева Мария са заменени с портрети на Си или Мао.
Унищожаването на църквата "Златната абажура" в град Линфен, провинция Шанси, Китай, вторник, 9 януари 2018 г. (ChinaAid)
"Партията става все по-дръзка всеки ден"
В западния район Синцзян понастоящем над 1 милион уйгури и други мюсюлмански малцинства са държани в китайски лагери, които режимът нарича "центрове за професионално обучение", чиято цел е "обуздаване на екстремизма". Задържаните са изправени пред принудителен труд, изтезания, сексуално насилие, индоктринация, принудителни аборти и стерилизация.
Все повече страни, включително САЩ, Белгия, Канада, Чехия, Литва, Холандия и Обединеното кралство, признават тази кампания за потискане като форма на геноцид.
„Геноцидът над уйгурите продължава и до днес, а партията става все по-дръзка всеки ден“, казва Рушан Абас, изпълнителен директор на базираната във Вашингтон организация с нестопанска цел “Кампания за защита на уйгурите”, в изявление на 30 юни, деня преди стогодишнината на ККП. "Това е последният сигнал за събуждане, за да спрем ККП, ако искаме да запазим една глобална система на достойнство и ред, която се зачита от всички."
Джамия #13 с лозунга „Обичайте [Китайската комунистическа партия], обичайте Китай“, в село Зелейси, окръг Янгисар, южно от Кашгар, в западната китайска област Синцзян, 4 юни 2019 г. (GREG BAKER / AFP чрез Getty Images)
Неотдавнашен доклад на две базирани във Вашингтон организации - “Обществото на Оксус за Централна Азия” и “Уйгурския проект за правата на човека” - показва, че поне 28 държави по света „са съучастници в преследването и сплашването на уйгурите от Китай“. Много от тези страни имат тесни икономически връзки с Китай, включително тези, които са се присъединили към китайската инициатива „Един пояс, един път“.
„Тъй като ролята на Китай се разширява в световен мащаб в рамките на програмата „Един пояс, един път“, има вероятност повече държави да попаднат под негова зависимост, увеличавайки способността на Китай да принуждава или да кооптира** тези страни, което ще помогне на Пекин да преследва членове от диаспората и изгнаници“, се казва в доклада .
Можем да ви накараме да изчезнете
В нищо омразата на ККП към религията не е по-очевидна, отколкото в кървавото потискане на Фалун Гонг, духовна дисциплина с упражнения за медитация и морални учения, основани на принципите на истина, доброта и търпение.
Опасявайки се от популярността на Фалун Гонг в Китай, лидерът на ККП Дзян Земин започва жестоко да преследва последователите на Фалун Гонг на 20 юли 1999 г. Според бивш военен полковник Дзян е наредил на висши служители да ги "унищожат физически, да ги съсипят финансово и да опетнят репутацията им".
Оттогава милиони практикуващи Фалун Гонг са държани в затвори, трудови лагери, психиатрични болници и други центрове за задържане в Китай. Стотици хиляди са измъчвани поради нежеланието им да се отрекат от вярата си. Безброй хора са загинали в резултат на ръководеното от правителството принудително събиране на органи, за да ги продадат на пазара за трансплантации.
Това преследване продължава и до днес.
През първите пет месеца на 2021 г. 599 практикуващи Фалун Гонг са получили присъди за затвора. Един от тях, 81-годишен мъж, е осъден на девет години затвор, според уебсайта Minghui.org, който проследява преследването на тази група. Миналата година над 15 000 души са били тормозени или арестувани.
Съблазнени от значителните награди, полицията и местните служители стартират мащабна кампания „Зануляване“ миналата година, насочена към практикуващи Фалун Гонг в цялата страна, според Minghui. Те са принуждавани да подпишат декларация за отказ от практиката си, в противен случай тяхното пенсиониране, кариера или образование на децата им са застрашени.
„Можем да ви накараме да изчезнете, само с една дума“, казва един служител от северната китайска провинция Хейлундзян.
Практикуващи Фалун Гонг участват в парад във Флашинг, Ню Йорк на 18 април 2021 г., за да отбележат 22-ата годишнина от мирното протестиране на 10 000 практикуващи Фалун Гонг в Пекин на 25 април 1999 г. (Самира Буау / The Epoch Times)
Го Дженфан от град Чифън в югоизточната част на Вътрешна Монголия почива през юни, в деня след съдебния му процес. В болницата семейството му открива петна от кръв по носа и рана около капачката на коляното. Гърбът му бил „лилаво-червен“, според уебсайта на Minghui. Полицията не разрешила на семейството да продължи да разглежда трупа и го изпратила в крематориума без тяхно съгласие.
Лу Сонгминг, бивш учител по история в гимназията в провинция Хунан в южната част на Китай, прекарва общо 14 години в затвора. Той е загубил около 20 зъба в резултат на побоища, принудителен труд, токови удари и други форми на изтезания. Когато е освободен през 2018 г., му остават само шест зъба и вече не може да работи. Той често страда от сърдечна недостатъчност и умира през март на 53-годишна възраст.
Безсилие
Браунбак отбелязва, че при управлението на Си Дзинпин в Китай все по-често се използва бруталната, нечовешка тактика от епохата на Мао.
"Но в стремежа си да утвърди властта си над вярващите в Китай, режимът демонстрира безсилие", казва Браунбек. "Властите трябва да са усетили загуба на контрол над ситуацията и следователно се държат много по-репресивно и жестоко."
Според Браунбек китайският режим е осъден по целия свят за нарушения на правата на човека и свободата на религията, което вътре в страната подкопава неговото управление.
„Но комунистическият режим и вярата е много трудно да съжителстват. Вярата не може да бъде победена, така че комунизмът в крайна сметка ще падне”, казва той.
Относно 100-годишнината на ККП, пастор Фу казва:
"Това е единствената политическа партия, която произволно е унищожила най-голям брой човешки животи ... в историята на човечеството."
----------
* Фалун Гонг (Фалун Дафа) е китайска медитативна практика, основана на принципите Истина-Доброта-Търпение. За първи път тя е представена на обществеността в Китай през 1992 г. и оттогава се е разпространила в над 100 страни по света. От юли 1999 г. стотици хиляди практикуващи са затворени в затвори, трудови лагери и центрове за промиване на мозъци поради широкоразпространената кампания за преследване на тази практика от китайския комунистически режим.
** Кооптацията е въвеждане на нови членове или кандидати в избран орган по собствено решение на този орган, без да се провеждат допълнителни избори. Кооптацията може да бъде одобрена допълнително на общо събрание на съответната организация, ако това се изисква от нейните учредителни документи.