Севернокорейска бежанка сподели пред Fox News, че се страхува за бъдещето на САЩ след пребиваването ѝ в Колумбийския университет, чиято атмосфера напомня за дните ѝ под репресивния режим на Ким Чен Ир, предава Insider.
27-годишната Йонми Парк неведнъж е обсъждала с майка си мъчителното бягство от Северна Корея на 13-годишна възраст. В момента тя е американски гражданин.
През 2016 г. Парк се прехвърля от южнокорейско висше учебно заведение в Колумбийския университет, намиращ се в Ню Йорк, като в понеделник сподели в интервю, че промяната е шокираща.
Тя описа културата на политическа коректност в институцията от Бръшляновата лига като противоречaща на мисленето - така, както се случва и в родната ѝ страна.
„Очаквах, че влагам цялото си време и енергия за да се науча как да „мисля“, но вместо това, там принуждават хората да възприемат света единствено както те искат да го виждате.“, споделя Парк в интервюто. „Смятах, че Америка е различна, но за съжаление открих много прилики със Северна Корея, което ме притеснява…“
Мигрантката споделя като пример, че служител на университета я е „смъмрил“ заради това, че е изразила симпатията си към творчеството на Джейн Остин.
„Да, казах, че харесвам романите ѝ.“, обяснява Парк. Но въпросният служител е възразил: „Но не знаете ли, че това поколение писатели са имали колониално мислене? Те са били расисти и фанатици и подсъзнателно са ви промивали мозъка.“
Според Парк другото нещо, което ѝ прави впечатление, че преподавателите питат студентите кои са местоименията, с които предпочитат да бъдат наричани, като в цялата институция използват неутрални полови названия.
„Английският е моят трети език. Научих го на по-късна възраст. Все още се случва да казвам „той“ или „тя“, като редовно бивам преправяна да използвам „те“. Как, по дяволите, да го включвам в изреченията си?“, казва Йонми.
„Там беше хаос. Чувствах се като в упадъчна цивилизация.“
„Дори и в Северна Корея положението не беше толкова налудничаво. Родината ми е ненормална, но не и чак толкова“, допълва севернокорейката.
Парк споделя, ще опитът ѝ в университета я е докарал до заключението, че американските студенти губят способността си да мислят критично, като това е нещо, което силно ѝ е силно познато от живота в родната ѝ страна.
„Докато живеех в Северна Корея, буквално вярвах, че моят скъп лидер гладува“, казва тя. „Как е възможно някой да повярва на това, че е най-дебелия човек на света? Веднъж някой ми показа негова снимка и каза: „Виж, той е най-дебелият човек, другите хора са слаби.“ Чак тогава осъзнах, че никога досега не бях забелязвала това. Защото така и не се бях научила да мисля критично.“
„Ето това се случва в Америка“, каза Парк.
