Централата на ЕЦБ във Франкфурт, снимка: Wikimedia
САЩ въведе 500 нови санкции на Русия
Европейската централна банка (ЕЦБ) излезе на загуба за първи път от 19 г. Загубата за миналата година възлиза на 1,3 милиарда евро и за първи път в историята на ЕЦБ ще бъде пренесена за отчитане на бъдещи печалби.
Въпреки че банката заяви, че може да работи ефективно „независимо от всякакви загуби“, новината има по-широки последици – от репутация и независимост до държавни финанси, коментира Ройтерс.
През миналата година нетните разходи за лихви на ЕЦБ възлизат на 7,2 млрд. евро спрямо нетни приходи от лихви в размер на 900 млн. евро година по-рано. Цифрата отчита пълното освобождаване на резерви в размер на 6,6 милиарда евро за покриване на финансови рискове, без които загубата щеше да е много по-голяма.
„Увеличението на основните лихвени проценти на ЕЦБ с цел борба с инфлацията в еврозоната доведе до увеличаване на лихвените разходи по задълженията на ЕЦБ, обвързани с плаващите лихвени проценти. Въпреки това приходите от лихви по активите на ЕЦБ не са нараснали в същата степен и със същия темп, тъй като тези активи имат предимно фиксирани лихвени проценти и дълъг срок на погасяване“, се казва в прессъобщение на банката.
Следното обяснение разглежда рисковете и разходите, свързани със загубите на ЕЦБ и националните централни банки в 20-те държави в еврозоната.
Как загубата ще се отрази на репутацията на банката
ЕЦБ отпечата трилиони евро за почти десетилетие въпреки предупрежденията от страна на консервативните икономисти. Загубите биха могли да засилят критичните гласове, особено ако централните банки поискат допълнителен капитал от своите правителства, което някои може да представят като публично спасяване.
Загубите, които вече са намалили държавните приходи и могат да доведат до допълнителни разходи, биха могли да накарат правителствата да се запитат как работи централната банка, потенциалния риск за легитимността и в крайна сметка независимостта в еврозоната.
Продължителните загуби също биха могли да навредят на доверието в централната банка, защото тогава инвеститорите биха предположили, че тя ще печата валута за по-дълъг период.
Загубата ще се отрази ли на държавните бюджети в еврозоната
Правителствата в еврозоната се радваха на изплащане на дивиденти от своите централни банки в продължение на десетилетия, така че загубите означават и загуба на приходи за бюджетите. Ако провизиите са изчерпани и загубите трябва да бъдат пренесени, както е сега, дори бъдещите печалби стават недостъпни за акционерите, тъй като банката трябва първо да компенсира загубите, преди да могат да бъдат изплатени дивиденти.
Ще се нуждае ли ЕЦБ от рекапитализация
Централните банки не работят като търговските банки и дори могат да функционират с отрицателен капитал. Наистина, националната банка на Австралия и Чешката национална банка имат отрицателен собствен капитал, както и германската Бундесбанк през 70-те години на миналия век.
Някои обаче, включително централната банка на Нидерландия, предупредиха, че отрицателна ситуация с капитала не може да се поддържа за „продължителен период“ и може да се наложи рекапитализация от правителствата.
Централните банки на Холандия, Белгия и Германия предупредиха, че са вероятни още големи загуби.
В момента ЕЦБ преразглежда своята оперативна рамка, включително как ще предоставя ликвидност на заемодателите в новите условия на централното банкиране.
През последното десетилетие тя предостави значителни средства и все още има 3,5 трилиона евро излишна ликвидност. Въпросът, който се разглежда, е колко ЕЦБ плаща на кредиторите за тяхната излишна ликвидност. Някои политици твърдят, че ЕЦБ трябва да олихвява по-малка част от банковите депозити при лихвен процент от 4%, като по този начин намалява собствените си разходи за лихви за сметка на печалбата на банката.