„Вкарването на САЩ в украинското блато със сигурност бешe катастрофална грешка. Украинците са реалните потърпевши. Обезателно Русия също плаща висока цена. Но САЩ са главният виновник за започването на конфликта и опита да се вкара Украйна в НАТО и да бъде превърната в крепост на Запада, която се намира на границата на Русия“.
Ирак гони американските войски заради нарушаване на суверенитета на страната
Такова мнение изрази американският професор по международни отношения в Чикагския университет Джон Миършаймър в ютуб подкаста на Андрю Неполитано.
„Когато избухна войната, САЩ решиха, че могат да я спечелят. Повярваха, че чрез санкции и на фона на първоначалните украински успехи на бойното поле, с течение на времето ще успеят да нанесат поражение над Русия на територията на Украйна, което на практика извади САЩ от редиците на великите сили. Това беше чутовна грешка в преценката. Отчасти, защото санкциите не проработиха. Но също, защото Русия мобилизира голяма част от военните си и индустриалната си база, като произвежда огромен количество въоръжение. Балансът на силите в момента се измества срещу Украйна и повечето разумни хора разбират, че тя е обречена да загуби войната“, коментира Миършаймър.
Ядрена тревога: САЩ с още 32 военни бази в Европа до границите на Русия
„САЩ превърнаха Русия във свой враг. А няма причина за това. Просто защото Русия не представлява заплаха за Съединените щати по какъвто и да е начин. Твърденията на Джо Байдън, че Русия ще нападне Източна Европа и след това Западна Европа, са несериозни. Руснаците не разполагат с такъв военен капацитет и със сигурност нямат подобни намерения. САЩ нямат основателна причина да виждат в Русия заплаха“, смята американският анализатор.
„Няма съмнение, че войната в Украйна сближи Русия и Китай. Двете страни водят съвместна дипломация. Може да съдим за това по действията им в рамките на БРИКС. Също така е пределно ясно, че руската и китайската икономика вече по-взаимосвързани от времето, когато започна войната. Повече от ясно е, че Китай предоставя на Русия всякакъв вид сложни технологии, от които Русия се нуждае, както за да функционира икономиката й, така и за да води войната. Безспорно със своите действия американците тласнаха Русия и Китай към по-близки отношения, което противоречи на стратегическите интереси на САЩ“, категоричен е Миършаймър.
„Няма две мнения, че китайците искат да направят Тайван част от Китай. Това едва ли някога ще се промени. Няма съмнение обаче и, че Тайван не желае да се присъединява към Китай, а иска бъде суверенна държава. Това са две непримирими цели. Интересното е дали Китай ще се опита да завладее Тайланд чрез военна сила. За САЩ е стратегически важно да държи Тайван на своя страна. Колкото по силен става Китай, толкова по-силна става връзката между Съединените щати и Тайван. Следователно, дали Китай ще завземе Тайланд по военен път се превръща в изключително важен въпрос за САЩ. Това едва ли ще се случи скоро. Си Дзинпин има много вътрешни проблеми, чието разрешаване е по-важно в момента. Освен това Китай не разполага с военния капацитет да превземе Тайван“, смята Миършаймър.
„Това че Съединените щати са ангажирани със сдържането на Китай и поддържането на независим Тайван, означава, че САЩ аксиоматично ще воюват за Тайван. Китайците напълно осъзнават това“, отбелязва американският теоретик.
„Относно Израел, зад действията на САЩ няма стратегически основания. По-скоро Джо Байдън има любовна афера с Израел. Привързаността на Байдън към Израел е това, което хвърля САЩ в беда днес“ категоричен е той.
„От гледна точка големината на населението, богатството, технологичното развитие и всички останали ключови състави части на силата в международните отношения, Китай е сериозен съперник на САЩ. Освен това китайският интерес обхваща не само страната да си върне Тайван, а и да доминира Южнокитайско море и Източнокитайско море. Първото е от огромна значимост за САЩ и световната икономика. Съединените щати не искат Китай да придобие контрол над Южнокитайско или Източнокитайско море. В по-широк смисъл, САЩ не желаят Китай да бъде доминиращата сила в Азия. Китай обаче естествено се стреми към това, както и Америка естествено се стреми да доминира Западното полукълбо. Следователно Китай има своите основателни амбиции, а Съединените щати поради стратегически причини са ангажирани с ограничаването на тези амбиции“, обяснява Миършаймър.
Според него „с времето Китай ще се превърне в мощна военна сила, която не само ще доминира Азия, но и ще бъде проектирана на международно равнище. По този начин Китай ще изглежда като САЩ, които представляват високо агресивна държава, която се налага в света, като използва своята военна мощ доста свободно. Какво кара човек да си помисли, че Китай ще разполага с военна мощ и няма да действа по същия начин? САЩ не желаят да има друга велика сила на планетата, която да е по-силна от тях. А всяка съществуваща държава би искала да бъде водеща в опасните условия на международната система. Китай се ръководи от този манталитет и разбира последствията, ако си позволи да бъде слаба държава и да преживее отново „векa на национално унижение.“ Затова китайците не могат да бъдат обвинявани, че искат страната им да бъде по-силна от Съединените щати.“
„Повдигането на обвинения от страна на Южна Африка срещу Израел, документирани в доклад от 84 страници, в Международния наказателен съд показват, че Израел възнамерява да извърши геноцид и че в Газа се случва огромно клане и унищожение, което ще доведе до смъртта на значителна част от палестинското цивилно население. Южна Африка предоставя изобилие от доказателства за това. От военна гледна точка, това, което израелците извършват в Газа от 7 октомври насам е унищожаването на огромна част от палестинското население. Израел е убил много жени и деца, извършил е атаки над болници, културни забележителности и палестински домове. Между 80% и 90% от палестинците са изселени от домовете си. Когато съпоставим това с изявленията, които Израел прави относно намеренията си, е трудно да не заключим, че страната има намерение да извърши геноцид“, категоричен е американският преподавател.
„Удивително е съвпадението в начина по който израелските евреи говорят за палестинците сега и нацистите са говорили за евреите в миналото. Непонятно е как въобще е възможно израелските евреи да правят подобно коментари, за когото и да е и доказателствата са поразителни. Затова от Южна Африка заключват, че Израел е отговорна за извършването на геноцид“, смята Миършаймър.
„Твърдението на Нетаняху, че Израел прави всичко възможно да пощади живота на палестинските цивилни и се фокусира върху Хамас е несериозно. Доказателствата го опровергават. Вярно е, че Международният наказателен съд не разполага с реалната власт да принуди Израел и САЩ да променят поведението си. Интересният въпрос е защо Израел приема обвиненията толкова сериозно. Изненадващо е, че израелците ще се защитават в съда, когато се даде ход на делото по обвиненията на 11 януари. Причината за това е петното, което ще стои по репутацията на Израел и САЩ в хода на делото. Моралното осъждане в следствие от делото е това, което плаши и Израел и Съединените щати. Хора като Джон Кърби и Бенямин Нетаняху разбират много добре опасността от това“, коментира Миършаймър.