Автор: Себастиан Бусоа, “Фигаро”
„Спешно са хоспитализирани 60 души“: подробности за смъртта на офицери от НАТО на срещи на ВСУ
Русия разбива докрай военната промишленост на Украйна
Зеленски загуби популярност и изглежда иска да отложи президентските избори през 2024 г. за своя собствена изгода. Най-популярният от сегашните украински представители е генерал Валери Залужни, който може да стане следващият президент, ако изборите се проведат и Зеленски не спре да досажда със своето затъване и лъжи на предимно западните си кредитори. До днес няма нито победа, нито крах на режима в Москва. Бивша посланичка в САЩ и Русия казва, че най-накрая табуто е вдигнато: не само, че общественото мнение започва да се уморява от този конфликт и от цената, която понасят американците и европейците, за да подкрепят една война, за която им внушаваха, че е тяхна; но днес, в медиите и сред някои специалисти по Русия, се усеща възможен крах на украинците. Допреди три месеца да кажеш това, означаваше да те обявят за пропутинист. Вече не е така, пише във "Фигаро" изследователят на международните отношения Себастиан Бусоа, доктор по политически науки, преподавател по международни отношения във висшия институт по социални комуникации в Брюксел.
Процесът на дезападняване на света се ускорява с висока скорост от няколко месеца. Подкрепяните от Запада войни отдавна не водят до победи. Примерът на ситуацията в Украйна, както и тази между Израел и Газа, които монополизират вниманието на общественото мнение, политиците и медиите, са двата бъдещи образа на глобалния геополитически неуспех на американците и европейците да наложат своя дневен ред. Все повече се говори за провал на Украйна и безизходица за Израел в Газа. 2024 г. и потенциално отлагане на украинските избори, провеждането на европейски, американски, руски и може би израелски избори, ясно ще разбъркат картите на световната политика.
На Запад все повече нараства критиката срещу подкрепата за Украйна и Израел. Това вече е така в Съединените щати, чиято безусловна подкрепа за Украйна и Израел в момента е поставена под въпрос и служи като лост във вътрешнополитическите дела. Това явление е доста ново, защото допреди няколко месеца, докато евентуалното преизбиране на Тръмп беше все още мираж, американците все още масово подкрепяха тази финансова цена. Тази политическа и най-вече финансова подкрепа, която струваше много скъпо на Вашингтон, а също и на Брюксел, се обсъжда както никога досега и дори направо се поставя под въпрос, което не беше така от две години за Украйна или от десетилетия за Израел.
Западът вече показва своето безсилие да разрешава конфликтите, подкрепян от отслабващите Обединени нации, и сега е широко критикуван от собственото си население, което вече не иска да плаща за далечни прокси войни или политики, които съсипват засегнатите страни. С изборите през 2024 г. (особено американските и европейските), западното обществено мнение може да сложи край на това финансово прахосничество. Тръмп ще постави отново Америка и американците в центъра на приоритетите на своя мандат.
2024-а или годината на световното изборно сътресение. Западните страни са в капана на своите избори и невъзможността да водят дългосрочна политика. На всеки четири или пет години се започва от нулата. 2024 г. отслабва западните страни с броя на стратегическите гласувания или с отказа на някои от избори. Извън текущите и продължителни войни, по-конкретно в Украйна и Газа, няколко западни страни и институции ще сменят лидерите и съответно стратегията си. Докато други ще преизберат ръководителите си и ще затвърдят убежденията си. Това е все по-голяма слабост на демокрациите: водените политики, колкото и радикални и прозападни да са те, са ограничени във времето и редовно поставяни под въпрос, докато срещу тях има лидери, които мислят дългосрочно и само чакат колелото да се завърти. Те са изправени пред множество трайни и стабилни режими.
Такъв е случаят с Путин, който знае, че повече от възможната промяна в Белия дом, както и е европейските избори, ще отслабят подкрепата за Украйна. Това го устройва, още повече, че войната в Газа привлече вниманието на Запада. Руският президент току-що обяви своята кандидатура за 2024 г. и желае да управлява до 2036 г. Бивш евродепутат ми го потвърди: това е сила, която Русия притежава и която нямат нито САЩ, нито Европа. Путин иска Украйна, дори и това да отнеме десет години. Европейците и американците вече няма да могат да подкрепят материално Украйна и ще трябва да я накарат да преговоря.
Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом може да успокои антируските настроения, но и да сложи край на финансовата подкрепа за Украйна. ЦРУ смяташе още през януари, че Москва е помогнала на Тръмп да бъде избран през 2017 г. Майк Джонсън, настоящият председател на Камарата на представителите и лоялен привърженик на Тръмп, в момента е в политическа схватка и заплашва да попречи на гласуването на кредитирането на Израел и Украйна. Което би устройвало Русия, която застана на страната на палестинците.
От европейскат страна предстоящите европейски избори ще затвърдят мястото на крайната десница. Както сподели същият бивш евродепутат, тези нови избраници оспорват старите елити, които често наричат корумпирани. Тези засилващи се от двадесет години насам популистки течения изобличават подчинението на Европа на Съединените щати и са близки с режими с авторитарни уклони в Европа и другаде.
През 2024 г. трябва да се състоят и президентските избори в Украйна. Но Зеленски загуби популярност и изглежда иска да отложи изборите за своя собствена изгода. Най-популярният от сегашните украински представители е генерал Валери Залужни, който може да стане следващият президент, ако изборите се проведат и Зеленски не спре да досажда със своето затъване и лъжи на предимно западните си кредитори.
В Израел колкото по-дълго продължава войната, толкова по-дълъг е мандатът на Нетаняху. Той обаче стана много непопулярен и все още протака делата си за корупция. Ако войната свърши бързо, той ще хвръкне. И ще бъдат свикани нови избори, предизвиквайки месеци наред на нестабилност и отслабвайки още повече еврейската държава и нейния американски съюзник. От това се опасява бивш посланик на Израел в ЕС: израелската демокрация върви зле и войната е добър начин това да се забрави. Не можем да загубим войната, казва той, но ако спечелим (т.е. ако унищожат Хамас, което далеч не е очевидно), Нетаняху няма да получи благодарност за това. За израелците той е отговорен най-много за драмата от 7 октомври.
Силно затруднената Украйна може да загуби западната подкрепа. Искаха да накарат западняците да повярват, че украинската война срещу Русия ще бъде бърза. До днес няма нито победа, нито крах на режима в Москва. Бивша посланичка в САЩ и Русия казва, че най-накрая табуто е вдигнато: не само, че общественото мнение започва да се уморява от този конфликт и от цената, която понасят американците и европейците, за да подкрепят една война, за която им внушаваха, че е тяхна; но днес, в медиите и сред някои специалисти по Русия, се усеща възможен крах на украинците, които са изкуствено държани на една ръка разстояние от Запада. Допреди три месеца да кажеш това, означаваше да те обявят за пропутинист. Вече не е така.
От момента, в който западните страни кажат “стоп”, вече няма храбра украинска битка. Може да смятаме битката за похвална; похарчихме много за украинската контраофанзива и тя беше провал. Опитахме всичко, но Русия до голяма степен устоя със своите съюзници. Това сигурно е форма на победа на очертаващия се Глобален юг: западната арогантност и уверенността, че сме по-силните, работеха срещу нас.
В Близкия изток недоверието към западняците и американците само нараства. Цикълът на американското изтегляне от Централна Азия и Близкия изток беше отправна точка за засилването на присъствието на Китай особено в Афганистан и на Русия в Сирия. Докато Съединените щати подкрепят Израел, който убива цивилни в Газа, настроенията срещу Тел Авив се засилват. Катар, Обединените арабски емирства, Русия и Китай се стремят да бъде постигнато прекратяване на огъня, докато Вашингтон използва правото си на вето в ООН. Днес има фронт на отказ срещу Израел и в полза на палестинците, което отслабва позицията на САЩ, които ще бъдат все по-изолирани в бъдеще.
Междувременно Русия се настанява в Близкия изток и Сирия, именно благодарение на емирския съюзник, който подтикна към нормализиране на отношенията с Башар ал Асад и повторното приемане на Сирия в Арабската лига. Неотдавнашното посещение на Путин в Персийския залив е доказателство за това настаняване. Абу Даби не прилага санкциите срещу Москва и, близък с Израел, очаква своя час, за да предложи решенията си за уреждане на израело-палестинския въпрос, докато Катар управлява Хамас както може. Москва продължи съюзите си с нарастващ брой арабски страни по повод войната в Газа, а Емирствата започват да изнервят Вашингтон, тъй като не прилагат санкции нито срещу Русия, нито срещу Сирия. Абу Даби, исторически съюзник на Запада, вижда как светът се променя и се сближава с Глобалния юг, защото знае, че в крайна сметка Израел ще бъде в голяма опасност без подкрепата на Съединените щати. Тогава Мохамед бен Зайед, емирският президент, ще може да се представи като посредник, когато Западът вече няма да има влияние там.
Превод от френски: Галя Дачкова