„Страйкър“ е смъртоносен капан, но така или иначе плащате за него“. Под това заглавие американският военен експерт Марк Пери публикува анализ на уязвимостите на американските бронирани машини – същите, които България закупи за 2,5 милиарда лева и които трябва да пристигнат у нас след 4 г.
Българското министерство на отбраната сключи сделката директно с американската страна, без да обявява конкурс. Предишният конкурс беше прекратен с обяснението, че цената била по-висока от първоначлно предвидената.
Марк Пери посочва редица уязвимости на американските „Страйкър“-и , установени по време на войните в Ирак и Афганистан.
През 2021 г. армията на САЩ реши да възложи шестгодишен договор на стойност 942 милиона долара на Oshkosh Defense, за да оборудва бронираните машини „Страйкър“ с 30-милиметрово оръдие с купол. Експертът задава въпроса защо армията продължава да плаща за машини, които са с доказана учязвимост в битка.
Осемколесният „Страйкър“ е разположен за първи път в Ирак през октомври 2003 г. Бронетранспортьорът първоначално печели високи оценки за представянето си в доставянето на войници на бойното поле. Не отне много време това да се промени, пише Пери.
Както се оказа, имаше проблеми със „Страйкър“-ите от самото начало: бронираната защита, с която беше снабден, се оказа до голяма степен неефективна и тежка, калта, разпръсната от гумените му колела в двигателя по време на мисия, причини безброй проблеми с поддръжката, компютърните командни дисплеи вътре в превозното средство не винаги работеха, войници в бойно оборудване бяха убити при инциденти с преобръщане, защото предпазните им колани не ставаха и най-важното – дъното на превозното средство беше слабо бронирано. Проблемът с бронята стана очевиден по време на битката за град Садр през април и май 2008 г.
Водена сред тъмните и тесни улички на най-населения и беден квартал на Багдад, борбата включваше сблъсък между американската армия и милицията „Джаиш ал Махди“ на садристкото движение на Муктада ал Садр. „Страйкър“-ите не се справиха добре, пише анализаторът, като цитира доклад на мозъчния тръст на Пентагона „Ранд корпорейшън“.
Шест „Страйкър“-и са унищожени в рамките на шест дни, а превозното средство не може да маневрира в претъпканите улици на Садр. В няколко случая танкове са използвани за защита на „Страйкър“-ите, които поради своята ширина и голям радиус на завиване се оказват под постоянна атака и не могат да се движат.
По-важното е, че унищожаването на „Страйкър“-ите не е резултат от директен огън от садристки стрелци, а от импровизирани взривни устройства, поставени от тях. Плоскодънният „Страйкър“ се оказва особено уязвим за противопехотни мини, чиято експлозивна сила лесно пробива бронята на превозното средство, която експлодира нагоре в кабината на екипажа. Именно след битката за Садр „Страйкър“ приема своя отличителен прякор. Войниците го наричат „ковчег“.
Представянето на „Страйкър“ в Афганистан, започнало през лятото на 2009 г., беше още по-лошо – бойната машина беше отклонена от мисии, с които командирите й смятаха, че не може да се справи. „Страйкър“ беше не само толкова уязвим, колкото и в Ирак, но имаше трудности да пътува извън пътя.
Анализ на Stars and Stripes по това време отбелязва уязвимостта на автомобила: „При един инцидент през август 2010 г. 1-ва ескадрила със „Страйкър“ беше ударена от масивна бомба, скрита в магистрален водосток в провинция Кандахар. Взривът отлепи бронята, защитаваща двигателя й като кожата на портокал, отчупи колело на аксела и унищожи металната клетка, предназначена да предпазва войските от гранатомети. „Страйкър“ беше много добра бойна машина, докато пътуваше по пътищата и не валеше – и не трябваше да се бие. Защитниците на превозното средство казват, че критиците на „Страйкър“ приемат всичко погрешно: целта на „Страйкър“ не е да достави войници на вражеско място или дори да поеме вражеска атака. По-скоро „Страйкър“ е проектиран да придвижва леки пехотни сили близо до цел.
Така че защо американската армия (и българската – б.а.) плаща за бронетранспортьор, който се е доказал като смъртоносен капан за американските войници? Отговорът е твърде очевиден: „Това е най-нечуваният пример за корпоративно подпомагане, който съм виждал от дълго време“, каза високопоставен служител на Пентагона. Казано по друг начин, докато е малко вероятно „Страйкър“-ите да защитят американските войници, решението на армията да плати 942 милиона долара на Oshkosh Defense за ненужни подобрения (отново) ще напълнии джобовете на американски изпълнител на отбраната.
Авторът Марк Пери е е старши анализатор в Института за отговорно държавно управление „Куинси“, награден автор на десет книги, включително „Войните на Пентагона: Необявената война на военните срещу президентите на Америка“ (Basic Books, 2017); „Най-опасният човек в Америка: Създаването на Дъглас Макартър“ (Basic Books 2014); „Разговори с терористи“ (Basic Books, 2010). Преди това Пери е бил старши външнополитически анализатор и политически директор на Фондацията на ветераните от Виетнам в Америка, която основава Международната кампания за забрана на противопехотните мини, спечелила Нобеловата награда за мир през 1997 г.