Роберта Мецола
ЕС е притиснат между кризите в Израел, Украйна и Нагорни Карабах в ситуация на избор между лошо и много лошо бъдеще, заяви президентът на Европейския парламент Роберта Мецола. Тя изнесе реч в Хумболтовия университет в Берлин на тема „Рестарт, реформа, преосмисляне на Европа“.
Мецола подчерта, че Европейският съюз трябва спешно да започне преструктуриране, за да се подготви за приемането на нови държави, така че те да не попадат под влиянието на други.
„Сега сме в момента на вземане на решения, сега няма лесни решения, има само лоши и много лоши решения“, каза тя. Сред предизвикателствата, пред които сега са изправени Западът и ЕС, тя изброи „терористичните атаки на „Хамас“, войната в Украйна, конфликта между Армения и Азербайджан и хуманитарната катастрофа в Ивицата Газа“, без да уточнява причините, поради които са възникнали. Мецола призова за „недопускане на умората от Украйна“.
„Аз идвам от поколението, което седеше в скута на родителите си и гледаше падането на Берлинската стена, събитията на площад „Тянанмън“ на черно-бели телевизори с малки екрани, падането на СССР и радостта на европейците, които намериха свобода. Получихме всички облаги на либералния свят, но може би сме станали твърде небрежни“, каза тя. Мецола призова за спешно засилване на ролята на Европейския съюз и Запада, които „трябва да станат по-силни чрез укрепване на съюза на демокрациите по света“.
Основният призив на речта й беше необходимостта от започване на преструктуриране на Европейския съюз, което ще създаде условия за приемане на нови членове, което според нея е основният отговор на тези кризи.
„За да не сме в стагнация, трябва да се реформираме. Това, което работи за Европейския съюз от 27 държави, няма да работи за 30, 33 или 35 държави“, каза тя. Мецола също предупреди, че ако ЕС не вземе „нови страни“, тогава „някой друг ще запълни този вакуум“.
Тя също така се застъпи за европейска интеграция с различна дълбочина, в която някои страни от ЕС ще формират ядрото на общността, докато останалите ще останат в периферията.
„Всъщност интеграцията на различни дълбочини вече се осъществява в рамките на съществуващите норми на Европейския съюз. Но дълбочината на интеграцията не трябва да страда от широчината на покритието“, продължи тя, което означава, че приемането на нови членове във външния кръг може да се осъществи паралелно със задълбочаването на интеграцията в ядрото на Европейския съюз.
Europe is at an inflection point that will determine our future path.
— Roberta Metsola (@EP_President) October 23, 2023
There are no easy solutions, but we will keep taking the necessary decisions.
Europe must meet this moment. https://t.co/qw0rFHIiIv
Европейско преразпределение на властта
Реформата, предлагана от Германия и Франция, включва отпадане на правото на вето в Съвета на ЕС от страна-членка и преминаване към вземане на всички решения чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, а не с консенсус.
Квалифицирано мнозинство се постига, ако са изпълнени едновременно две условия:
- 55% от държавите членки гласуват „за“ – на практика това означава 15 от 27 държави
- предложението е подкрепено от държави членки, чието население представлява най-малко 65% от общото население на ЕС. Това означава, че големите държави като Германия и Франция ще доминират при вземането на решения.
Очаква се и значително увеличение на бюджета на ЕС и намаляване на представителството на страните от ЕС в Европейската комисия.
Франция и Германия вземат властта в ЕС, несъгласните държави няма да имат право на вето
Това означава прехвърляне на суверенните правомощия на страните от ЕС към брюкселските наднационални институции и значително намаляване на правомощията на националните правителства.