Решението на САЩ да изпратят касетъчни муниции в Украйна е "военно", а не политическо, каза министър-председателят на България Николай Денков в интервю за "Скай Нюз" от срещата на върха на НАТО във Вилнюс, Литва.
В началото на близо двуминутното интервю премиерът се опитва да заобиколи горещия въпрос с аргумента, че не е военен, а отговорът изисква военна експертиза. Даже казва "всъщност, това не е моя тема". След като журналистката настоява, че въпросът е и политически, Денков отвръща, че той е "чувствителен" и излага тезата, че щом Русия може, защо Украйна да не може да поразява територии с касетъчни бомби и е нормално това са се очаква.
Репортерът продължи, настоявайки, че това също е политическо решение, подчертавайки, че британският премиер Риши Сунак каза ясно, че Обединеното кралство не иска да има "нищо общо с това решение".
Българският премиер отново повтори, че политически това е чувствителен въпрос. Той подчерта, че договорът за забрана на касетъчните боеприпаси не е подписан нито от Русия, нито от САЩ и по този начин Москва дава съгласието си тези оръжия да бъдат използвани в битка.
"Доколкото съм чувал, те (руснаците) вече са използвали такъв тип боеприпаси, така че ако ги използват, нормално е да се очаква, че другата страна (Украйна) също може да ги използва. Ние сме в пълномащабна война. Когато имаш война, договорите са важни, но още по-важно е да имаш успех на бойното поле" , каза Денков и добави, че Украйна ще реши как да ги използва, след като оцени ситуацията, цитиран от БГНЕС.
Премиерът каза, че не "знае как тези оръжия ще повлияят на предстоящите битки", защото това е военен въпрос.
На въпрос дали България е подписала договора за забрана на касетъчните бомби, той отговори положително, че тъй като докато договорите са важни по време на война, това все пак е война, която трябва категорично да бъде спечелена от Украйна.
Касетъчните бомби (или боеприпаси) са изключително опасни и използването им предполага множество жертви, включително цивилни. Те представляват контейнери с десетки до стотици експлозиви в тях. Могат да бъдат хвърляни от самолет, изстрелвани от ракети или артилерия, морски оръдия или ракетни установки, при което се отварят и разпръскват безконтролно експлозивите. Предназначени са да се задействат при удар, но значителна част от тях не успяват да експлодират веднага. Това може да се случи например когато паднат върху мокра или мека земя. Така съществува риск да се взривят впоследствие и да ранят, осакатят или убият напълно невинен човек. Изстрелването им превръща района, където падат, в минно поле и излагат на риск цялото население дълго след края на бойните действия.
Това е причината да бъдат забранени с международен договор, към който са се присъединили над 120 държави, сред които е и България. Русия, Украйна и САЩ обаче не са.
Източник: epicenter.bg, "24 часа", OFFNews.bg