за по-любознателните читатели публикувам малко по-обширен коментар за обхвата и последиците от геополитическото противопоставяне.
Точно 11 месеца след началото на руската специална военна операция в Украйна, което беше формален повод за официализирането на глобалното противопоставяне между вече оформените блокове, вече могат да се изведат и повторят някои изводи. Част от тях тепърва предстои да бъдат осмисляни и признавани от информационното пространство на Запад, а също и от медийната среда в България.
Първо. Решението за влизането в дори ограничен военен сблъсък с конвенционални средства с Русия е едно от първите косвени доказателства за окончателно загубената политическа, дипломатическа и икономическа хегемония на САЩ. Идеята Русия да бъде въвлечена в ограничен локален конфликт в ключова зона от нейната граница се оказа грешна, базирана първо и основно на абсолютно неразбиране на руската психология, душа и светоусещане. Уроците на историята бяха тотално пропуснати и едва наскоро един от висшите представители на ЕС успя да си признае историческия опит от Наполеоновите войни и Втората световна война. Въвличането на Русия в конвенционален сблъсък беше стратегическа грешка за държавите, които имаха водеща роля във вече отишлия си необратимо стар световен ред. Краткосрочната грешка се изразява в това, че Западна Европа се намира в по-лоша позиция и положение от преди 24 февруари 2022г. Инструментът за налагане на санкции нанесе и нанася по-големи щети на държавите, които ги налагат, отколкото на тези, които са санкционирани. Точно там започна да се проявява публично процесът, който течеше от години под повърхността, по сближаване на държави, които на практика променят рамката на архитектурата на сигурност в света(Русия-Иран; Русия-Китай; Русия-Индия и т.н.) От гледна точка на Щатите – те успяха да изпълнят цел, която още Бжежински формулира – да бъдат разкъсани отношенията Германия – Русия, както и Франция – Русия. За какъв срок ще продължи загубата на отношения е един от големите въпроси, които тепърва ще се задават. Деиндустриализацията на Западна Европа в полза на САЩ е предпоставка за колебания в поведението и желание за откъсване от настоящата орбита. Един от огромните фактори, който е пречка пред реализацията на свободна воля е американският военен комплекс(включително стратегически) и персонал, които са разположени в европейските държави.
Общият извод: грешното стратегическо планиране и прогнозиране, както и грешният модел за характеризиране и измерване на държавна мощ доведе до грешния извод, че Русия може да бъде пречупена икономически, а след това психологически и накрая – териториално, като следствие. Мощта на Европа на практика се потвърди като фалшива – илюзорно усещане за висок стандарт, базиран на живот на системи, каквито са руските ресурси, както и директен достъп до логистика и пазари.
Второ. Когато се планира провокиране на държава като Русия на военно ниво, това предполага, че преди това е направен правилен анализ на собственото състояние – на складови наличности, възможности на икономиката и обществото за преминаване от регулярен към военен режим на работа, текущо състояние на части и сили, както и осигуряване на поддръжка за много дълъг период от време напред – тоест осигуряване на тил. Оказа се, че и в този аспект има огромно подценяване на последствията от собствените действия. Състоянието на всеки военнопромишлен комплекс е функция на състоянието на останалата част от икономиката, той е върхът и авангардът. Неслучайно технологии, които са създадени за нуждите на армията едва впоследствие се ограничават като възможности за граждански цели и масова употреба. Проблемите в икономическите и обществени модели се пренасят върху състоянието и възможностите на ВПК. Резултатът може да се наблюдава едва в настоящето чрез хаотичността на общите действия на държавите, които подкрепят режима в настоящата територия Украйна. Тук има едно допълнение, което вече е споменавано и е вярно: репутацията на германските, френските и други военнопромишлени комплекси се базира на историческа слава, която не отговаря на настоящите резултати. Каквото и да бъде пратено в Украйна като конвенционално оръжие, то няма да промени вече създадения ход, но ще нанесе непоправими щети върху този сегмент на икономиките на тези държави – доказването на практика, че съвременни масови танкове и друга техника отстъпва като качества на руска, иранска или китайска. Това означава загуба на други държави-клиенти.
Трето. Следствието на първите две точки. Блокът на държавите от т.нар. Колективен Запад не е планирал разгръщането на глобален конфликт на множество нива като следствие от ограничен военен конфликт в Украйна. Ако беше планирал подобен развой, щеше да има по-адекватна подготовка. Както на икономическо, но така и на дипломатическо ниво. Голямата част от държавите в света продължават нормалните отношения както с Русия, така и с Китай, Индия и т.н. Още повече – лицемерието на Западна Европа се оказа скъпо платено – те пак купуват руски ресурси, но през индийски, китайски, арабски, азерски и други посредници, но с надценка.
От друга страна може да се допуска, че американските мозъчни тръстове са извели като възможност подобен развой, но вариантите за действие са с цел ограничаване на щети от това, което неизбежно вече се случва – промяната на световния ред. Те преследват своите собствени интереси по различните нива и посоки на елитите им.
Липсата на обща стратегия в НАТО как да се спечели военното противопоставяне на територията на Украйна обрича на неуспех начинанието. Наливането на оръжия, които не са унифицирани, които не са осигурени в тил и поддръжка и т.н. не може да промени хода. Напротив – влошават ситуацията. От другата страна вече може да се наблюдава обратният процес – изчистване на грешки, успех в разгръщане на тактически действия и обобщено може да се отбележи, че руснаците тепърва започнаха да водят война, а не ограничена военна операция. Остава въпроса – къде ще решат да спрат, а не дали. Неслучайно Шолц успя да си припомни историята.
Четвърто. Още едно непредвидено последствие, което трябва да бъде повторено. Уместен е цитатът, приписван на Бисмарк: „Знам сто начина да изкарам мечката от бърлогата и нито един как да я прибера обратно.“ Това постигна т.нар. „Колективен“ Запад с позволяването и поощряването на военен конфликт на територията на Украйна. Неуспехът да пречупиш Русия в краткия планиран срок води до историческата закономерност да провокираш дълготрайна промяна вътре в нея. В случая промяната е положителна за самата нея и беше необходима, за да успее да се запази и да премине през настоящия сблъсък. Алтернативата беше разпад. Щом не се е осъществил до сега, няма да се случи в този настоящ конфликт.
Пето. В крайна сметка договорката ще бъде между САЩ и Русия. Дали началото на публичния договорен процес ще бъде след 6 месеца, една или две години има значение единствено за дълбочината на промените в Европа, включително териториално. А след това и в други точки в света. Константата е, че договор ще има. Променливата е във времето и пространството. Мащабът би изглеждал по един начин след тази зима, а по съвсем друг – в края на 2023г. Това включва като дълбочина не само територията на настоящата полудържава Украйна, но и Балканите. Тепърва предстои да се изясни дали ще съществува за напред държава Украйна и ако съществува – в какви граници. Това включва и историческите претенции на нейните съседи, но тук въпросът е дали ще им бъде позволено да получат нещо. В момента има отворен исторически прозорец, при който е възможна териториална промяна, базирана на исторически интереси. Затварянето на този прозорец в Европа ще настъпи, когато се разберат Щатите и Русия. Последствията от това ще бъдат дългосрочни.
На база на тези частични и твърде непълни точки може да се стъпи при изработване на системна промяна във външнополитическото поведение на България. В тази публикация съзнателно не съм описвал аспекти, които съм разглеждал предишни пъти – Турция, Иран, икономически вектори, които се оформят отново и т.н.
Ние няма да бъдем подминати. Няма предпоставки да се счита, че партиите и техните лидери (с изключения) разбират и осмислят какво се случва в Европа и света. И на тази база да оформят своето поведение не лично, а като държавници, изхождайки от българския държавен интерес. Те не са държавници и няма как тепърва да израстнат като такива. България не може да функционира с настоящата политическа прослойка. Докато не се смени съдържанието, външната форма е без значение – вътре все ще е гнило.
Стана в Китай, сега става в САЩ, а от там и по целия свят?
„Комунизмът е проникнал в Америка и в целия свят“, предупреждава бивш затворник на съвестта
Възможно ли е изкореняването на комунизма, социализма и марксизма в Америка