Зловещата империя Държавна сигурност създаде 450 дружества в чужбина за кражба на технологии, износ на стоки и най-вече за „скрит транзит”. Под този евфемизъм беше завоалирана цяла машина за контрабанда – дума, която идеолозите на комунизма отричаха като несъвместима със социалистическия морал, пише „Уикенд“ в свое разследване.
В тези дружества само за уставен капитал и покриване на дългове на губещи фирми сa потънали най-малко 800 млн. долара народни пари в периода 1961-1991 г. Навремето според черния курс на долара това се равняваше на 2,4 млрд. лева, а сега според паритета на покупателната способност възлиза на внушителните 4 млрд. лева.
Фирмите в чужбина за кражба на технологии са под контрола на Първо главно управление – ПГУ на ДС (външнополитическото разузнаване на тоталитарния режим), а тези за държавна контрабанда – на Второ главно управление – ВГУ на ДС (контраразузнаването). Названието им „неявни фирми“ идва от факта, че те са регистрирани от хора на ДС в чужбина по подобие на съвременните офшорки, като целта е да не се разбере кой е крайният собственик.
Първообразът на неявните фирми на ДС е дружеството „Имекстраком”. Чрез него е прикрито участието на НРБ в продажбата на оръжие на Алжирския фронт за национално освобождение. Регистрирано е през 1961 г. във Вадуц, Лихтенщайн, и е първата задгранична фирма на основаното в края на 1960 г.
Държавно търговско предприятие (ДТП) „Тексим”, чийто шеф е полковникът от ПГУ на ДС Георги Найденов, който доведе „Кока-Кола” у нас. „Тексим” много бързо се превръща в трън в очите на Москва заради огромните печалби, които инкасира. Обвиняват ключовите хора в дружеството и като „проводници на упадъчно западно влияние”. Найденов е осъден на 20 г. затвор и впоследствие оправдан.
Само че ДС вижда големите пари в контрабандата. Тодор Живков възприема предложената от ДС схема и слага „ред“ в черната търговия чрез ново предприятие – „Кинтекс”. В секретното разпореждане на МС от юли 1966 г. на „Кинтекс“ освен търговията със специално имущество (оръжие) се възлагат и „реекспортни и други сделки“.
Само година по-късно с „лично строго секретно“ разпореждане на МС № 189 от 19 юли 1967 г. се задават нови правила за партийно-държавния контрол над контрабандата, определена вече като „транзитна търговия“. В структурата на „Кинтекс” е създадена специална Трета дирекция „Скрит транзит“. Тя е разделена на три кантори. Първата осъществява „скрит транзит“ на специално имущество, втората – търговия с цигари и алкохол, а третата – с луксозни стоки. Впоследствие започва контрабанда на битова електроника, злато, сребро, ценности от благородни метали, часовници, забранени лекарствени препарати, психотропни вещества.
„Кинтекс“ копира опита на „Тексим“, като също избира Лихтенщайн за място, където да регистрира своите фирми. „Инар“, „Соколи“, „Корестал“, „Сокотрейд“ и „Гудекс“ са основани като фирми тип „Анщалт“ – пощенски кутии, с генерално представителство в София, ръководено от генералния директор на „Кинтекс“ Иван Дамянов.
От София се дърпат конците на контрабандните операции. Представителствата разполагат със специални бази и складове в близост до столицата, както и на пристанищата във Варна и Бургас. Организиран е специален режим, който позволява безпрепятственото преминаване на контрабандните стоки през границата и митниците. Дейността е осигурена от ДС, а служителите й не само оглавяват фирмите и офисите им в София, но и работят във всички свързващи звена по веригата.
Нивото на конспиративност се качва с още едно стъпало през 1978 г., когато правителството на Станко Тодоров приема „лично строго секретно“ решение № 148 от 31 юли 1978 г. за „скритата транзитна търговия“. С новите правила Министерският съвет нарежда да се използват фирми зад граница за прикриване на държавната контрабанда, за да „не се допуска компрометиране на български физически и юридически лица“. Отчитането на контрабандата става по т.нар. „резервна валутна програма“.
Според тогавашният министър на външната търговия Христо Христов по тази програма в страната са внесени 1,4 млрд. долара. От 1968 г. тази черна каса финансира ЦК на БКП и от нея се изплащат представителните пари на т.нар. „правоимащи“ – върхушката на комунистическата партия, начело с Живков.
Пълния текст на разследването четете на страниците на в. „Уикенд“