Малко хора вече помнят Славчо Христов. Той е един от мистериозните играчи на прехода, който успя да забогатее благодарение на близостта си с политическата класа, и по-точно с покровителството на Иван Костов и кръга около него.
Много герои на приватизацията, бизнеса с цигари, хотели и банки бяха застреляни. Други станаха обвиняеми и подсъдими. Трети като Славчо Христов предпочетоха мълчането и уюта на живота в чужбина, но не се отказаха от печалбите за десетки милиони, които пълнят банковите им сметки и до днес благодарение на държавата., пише „Филтър“
Сянката на Славчо Христов пази от горещото политическо слънце много герои, които и днес са политическия терен. Така например съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов взема важни решения за страната, преговаря за коалиции, кове закони. Обучението в чужбина на сина му е платено от „Златни пясъци“ АД, приватизирано от Славчо Христов по времето на Костов като премиер и Атанасов като шеф на контраразузнаването по това време.
Днес Славчо Христов е в Националния борд по туризъм. Там е колега с проектоминистъра на туризма от кабинета на проф. Габровски Мартин Захариев. Там са още Николай Вълканов от „Минстрой“ (бивше подразделение на „Мултигруп“ на застреляния Илия Павлов), който наскоро беше предложен за орден „Стара планина“, и куп други големи играчи като Цоло Вутов, Красимир Гергов, Ангел Палийски, Кънчо Стойчев. Близостта им до различни политически партии, които са в конфликт пред публиката, не пречи на бизнесмените да защитават заедно интересите си зад кулисите.
Славчо Христов не разчита само на приватизирания по времето на Костов курорт Златни пясъци, парите от продажбата на СИБанк, производството на електроенергия и други начинания.
Има и нови, за които не се знае. И отново с играчи от политическата сцена. През май тази година е основал нова фирма, показа проверка на „Филтър“. Тя носи гръмкото име „Корпорът енд Тръст Сървисиз“. Ще се занимава с всичко, което законът не забранява в България, и времето ще покаже към какво се е насочил любимецът на Костов, но със сигурност ще е нещо мащабно.
Съдружници са му още двама мъже. Единият е довереното му лице Евгени Добрев, другият е Димитър Абаджиев, който до март тази година беше посланик в Саудитска Арабия. Иначе е политик. Влиза в парламента през 1997 г. като, член на СДС, ръководено тогава от Иван Костов. Става народен представител и през 2001 г. под крилото на Командира. След това тръгва с него към новата партия ДСБ и пак става депутат през 2005 г.
Пращат го в Европейския парламент като един от 18-те български наблюдатели там. След това напуска ДСБ заради конфликт с Костов и остава независим. Заедно с други отшелници създава сдружение. След това е в РЗС и „България без цензура“ на Бареков.
После се отдава на дипломатическа кариера, но вече е далеч от близкия кръг на Иван Костов. Само може да се гадае дали и Славчо Христов се е отделил от Командира и приближените му в политиката. Но пътят му към големите пари тръгва точно от него.
Първоначално натрупване на капитала
Славчо Христов щеше да е обикновен гражданин на страната, ако не беше срещнал Иван Костов. Завършил е училището по радио- и телевизионна техника в София. След това не учи в университет, а започва работа по специалността си.
Става оператор в БНТ. 10 години върти камерата на предаването „Бързи, смели, сръчни“ – мото, което ще му помогне да забогатее. Когато идва демокрацията, става бизнесмен, но от най-дреб
Започва с цех за колбаси, после птицеферма, но и двете начинания фалират. Така се ориентира към ресторантьорството. Наема столичния ресторант „Димитровград“ и типично по новобогаташки го кръщава „Рич“. Скоро след това наема от общината второ заведение, след което го и приватизира. То е на улица „Черковна“ 87 и е бивш стол за държавни служители. Ремонтира го и бързо започва да работи.
По това време бившият оператор в БНТ дори не предполага как идеята да предлага вегетарианско меню ще промени живота му завинаги.
Лидерът на опозиционната към 1995 година СДС Иван Костов се отбива в ресторанта, хапва и оттогава идва редовно. Собственикът Славчо Христов лично следи за доброто обслужване на високия гост, когото всички спрягат за бъдещ премиер след задаващия се крах на кабинета на Жан Виденов.
Възходът на радиотелевизионния техник идва скоро след приятелството с Командира. От 1996 до 1999 г. Христов става собственик на над 20 компании. Още преди да дойде на власт, Костов събира в ресторант „Олимп“ политици и бизнесмени, за да мислят стратегия и да финансират кампанията на Петър Стоянов за президент.
Организатори са бъдещият министър на администрацията Марио Тагарински, шефът на Общинска банка Любомир Павлов и Евгений Бакърджиев. Присъстват знакови лица – Сашо Дончев, Красимир Стойчев, босове от групировката СИК. Тогава медиите научават за срещата и става скандал.
Когато Костов става премиер през 1997 г., приятелят му Славчо Христов вече е шеф на „Балканстрой Инженеринг“, същата компания две години е спонсор на футболния клуб „Славия“, известен като „отбора на СИК“. По това време Славчо Христов е близък с босовете на групировката. Точно тази фирма е избрана на търг за мащабен ремонт на столичното летище. Не без значение е фактът, по това време транспортен министър е Вилхем Краус…