Автор:
Валерия Велева
"Десети ноември - 33 години. "Според някои сведения точно в този момент умът ни вече е хладен, а сърцето горещо". За съжаление, никак нямам усещането, че свободата и демокрацията ни са на такъв етап. Очевидно, само време не е достатъчно, за да се постигне зрелост. И няма на кого да се сърдим".
Това е записал на фейсбук-страницата си на знаменателната дата 10 ноември кандидатът за министър-председател проф. Николай Габровски, който днес представи на президента Радев структурата и състава на проекто-кабинета, излъчен с мандата на ГЕРБ-СДС.
Първият прочит на имената дава основания за следните изводи:
- Всички са експерти със стабилни биографии, липсват калинки, някои от кандидатите имат отдавна завоювано обществено присъствие.
- Политическото ветрило е широко разтворено: влизат хора, свързани както с с президента Радев, така и с ПП, с ГЕРБ, с БСП, с ДСБ и ДБГ и дори с НДСВ.
Примери: Бившият шеф на "Булгаргаз" Николай Павлов се смята за приближен на Радев, беше в правителството на проф. Герджиков, макар че е назначаван и от ГЕРБ; Драгомир Заков беше министър на отбраната в кабинета "Петков"; Мартин Захариев беше депутат от БСП по времето на кабинета "Орешарски"; Миглена Тачева и Меглена Плугчиева бяха министри в кабинета на Тройната коалиция, преди това Тачева беше в кабинета и на НДСВ като зам.-министър; Малина Крумова беше министър по еврофондовете в служебния кабинет на Огнян Герджиков (2017г.) и на околната среда и водите правителството на Марин Райков (2013г.); Прошко Прошков започва политическата си кариера от ДСБ, минава през ДБГ и сега е в ГЕРБ-СДС; Добромир Симидчиев е бил в три кабинета - на Борисов, на Марин Райков и на Орешарски.
- Като лична номинация на самия премиер вероятно могат да се посочат министърът на здравеопазването д-р Благомир Здравков - педиатър, който идва от "Пирогов", и на образованието проф. д-р Славчо Томов, който също е лекар - гинеколог със специалност онкология, но с доказани мениджърски качества, именно в сферата на образованието.
- Юрист от кариерата е министър на правосъдието. Уважаваната Миглена Тачева не е партийна калинка, а е стабилен съдия, член на Управителния съвет на ERA (Европейска правна академия).
- Ясно личи НАТО-повея и "американската" връзка в лицето на министъра на отбраната Атанас Запрянов, върл радетел за закупуването на изтребителите Ф-16 и на външния министър Драгомир Заков, бивш представител на България в централата на Алианса.
- Знакова фигура, насочена към влизането ни в Еврозоната, е финансовият министър Маринела Петрова - работила с три правителства, ръководила екипа на МФ по време на българското председателство на ЕС, както и при преговорите за ERM2.
- Човек от систематата е предложен за МВР-шеф. Д-р Благородна Макева не е спусната отгоре, не е външен човек, не е била физкултурник, нито следовател, нито адвокат. Противно на парашутистите досега, тя 23 години катери от най-ниското стъпало йерархията в МВР, стигайки до заместник-директор в Главна дирекция “Национална полиция”.
- И не на последно място Габровски е заложил на стабилно женско присъствие - тримата му вицепремиери са дами от общо седем в състава на проекто-правителството.
Първите оценки за този състав не са обнадеждаващи. Даже смазващи. Почнаха да му лепят етикети, да вадят връзки от близкото и далечно минало, да търсят интриги и зависимости, бизнес и приятелски контакти, да се ровят в чаршафи и банкови сметки. Някои побързаха да определят проекто-кабинета като "тюрлюгювеч" (Константин Мишев); други като "рисков" (Димитър Аврамов); трети му дават едва 30% успеваемост, защото e микс от лица, които се асоциират с отделни партии (Боряна Димитрова); четвърти го сравняват с кабинета "Беров" (Димитър Бечев).
Основната забележка на повечето анализатори е, че този кабинет няма политическа хомогенност, а за постигането на стратегически и национални въпроси се изисква именно политическа воля и визия. Засега мнозинството от мнения отричат възможността на такъв експертен кабинет да придвижи страната напред.
Партийните централи вече настръхнаха в отрицанието си към предложения от проф. Габровски управленски екип.
Разбира се, задължително е сред министрите да се види "дългата ръка на Борисов", "сянката на Пеевски", "заверата на Сакскобургготски", "моста Банкя-президенството", "намигането на Газпром" и даже "саботаж" по линия на НАТО.
Хейтърството във Фейсбук работи на пълни обороти.
До сряда-четвъртък, когато този кабинет ще влезе в парламентарната зала, кандидат-министрите няма да се познаят в огледалото на медиите, а близките им с основание ще им кажат: Защо си (и ни) причинихте това?
Ние сме ненадминати в охулването, оплюването и съсипването на имена и биографии. Ние изживяваме нирвана в стремежа си да омаскарим някого, еле пък той да е на висок пост, еле пък да е политик, управник или кандидат за такъв. Ние с настървение изчегъртваме авторитетите си и обливаме с помия светли имена.
Ние сме богохулници и не признаваме елит.
Христос да беше влязъл с папка в президентството, на излизане щеше вече да е увиснал на Кръста.
Ние разпъваме с ожесточение другия, защото самите ние сме разпънати от личните си и партийни страсти, житейски несгоди, съседски противоборства, бизнес-войни и партизански битки.
Ние не сме нация, която в криза да може да намери вътрешните си морални и народностни устои, и на която партийните лидери да загърбят егото в името на крачката, която да ни направи поне за миг общност.
Ние днес нямаме зрялост на общество, което да вижда опасността пред себе си. В омразата си един към друг сме готови да жертваме и държавата, и себе си дори. Като глухи слепци.
Фалш и лицемерие струи от партийните водачи, празни приказки са заклинанията им, как трябва да преминем заедно през кризата. В окопите, които изградиха пред себе си и натикаха в тях смразения и разделен народ, няма светлина.
Кабинетът "Габровски" нито е идеалният, нито е перфектно подреденият. Но е вариант - шанс в този момент, в който никой не иска да поеме отговорността да преведе държавата през зимата. Шанс за излизане от блатото, шанс да поемем глътка въздух, шанс да не озвереем напълно, шанс да не се затрием в глупостта си.
Сигурно има и по-добри от тези кандидат-министри, но не всеки ще си зареже рахътлъка, за да излезе на мегдана и да го оплюят публично. И все пак, кандидат-министрите са смислени хора, професионалисти, не са крадци и шарлатани, не са газили Конституцията и законите на държавата. И трябва да ги поздравим, че точно сега са поели риска да се нагърбят с тази неблагодарна задача.
Обвиняват ги, че били на този или на онзи. В България няма чисти хора, всеки е човек на някого. Навремето Костов бе казал, че "всички сме братовчеди". Къде да намерим политически херувимчета?
ГЕРБ правилно не номинира Борисов - само си представете какъв вой щеше да изригне. Правилно не сложи свои изявени политически лица като министри, макар да има много подготвени. И за това трябва да бъде поздравен. Да, ГЕРБ все още не може да пробие изолацията. Екипът разбра това и прави опити във вярната посока. Борисов дръпна всички назад и сега има право да каже на другите: Какво искате повече? Защото при следващи избори той отново ще е Първият, а критиците му ще го гледат от пето и шесто място на политическата скамейка.
Кабинетът "Габровски" е знак за възможен пробив в задръстената у нас партийна система. Ситуацията е екстремна и изисква нестандартни решения. За да спасим парламентаризма, да спасим многопартийната система и да не залитнем към президентски авторитаризъм!
Две неща се случиха покрай номинацията на изтъкнатия неврохирург, дръзнал да погледне към политиката - първо, жертвата му в този критичен момент да захвърли комфорта на престижната бяла престилка и да принесе доброто си име на кладата на всеобщото охулване.
И второ, на фона на неговото достолепие лъсна тоталната несъстоятелност на т.нар. български политически елит, който не може да погледне една педя пред пред носа си, окован в партийните пранги.
Да, проф. Габровски не може да реши политическата криза в България, която е проблем на партиите, но с личността си може да намали напрежението и конфронтацията, които са убийствени за държавата и обществото ни. Само това да стори - пак ще е за добро.
И се чудя, при това освирепяване на политическите лидери, как очакват в третия мандат да се случи чудото - да отхвърлят Габровски в първия мандат, за да го припознаят в третия.
Това е малоумие!
Знам, че нищо от това, което пиша сега, няма да се случи.
Наясно съм, че летим към пропастта.
Но все пак ми остава надеждата, че по пътя надолу, на някого може да му светне някаква лампичка и да си каже: Ей, хора, самоубийци ли сме?
И да дръпне спирачката!
Ако не го сторим сега, няма на кого да се сърдим, както е написал проф. Габровски на датата 10 ноемвври 2022.