България се намира в период на фрагментация и несигурност както по отношение на политическата, така и на макроикономическата рамка. В такава среда е изключително важно да се постигне в най-голяма степен стабилизиране на фискалните и икономическите условия, като фокусът пада върху предстоящите бюджетни решения. Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев по време на конференцията "Банките и бизнесът в България през 2023 г.: Пътят към еврозоната", организирана от "Капитал".
Подобна среда предполага подходящо калибриране на фискалната политика, допълни управителят. Напомни, че перспективите пред паричната политика са ясни - увеличаване на лихвите и постепенно изоставяне на неконвенционалните мерки, прилагани през последните години. Действията на централните банки ще ограничат търсенето, което ще сведе инфлацията до здравословни нива. "Това има своята цена - забавяне на икономическата активност, като логиката е, че продължаваща висока инфлация би имала много по- продължителен негативен ефект, отколкото временно забавяне на икономическата активност", обясни Радев.
По-високите разходи при пандемията, които доведоха до по-високи дефицити, бяха замислени като целеви и временни, но се трансформираха се във всеобхватни и постоянни. Един от рисковете в резултат е трайно и прогресиращо разхлабване на фискалната политика, което може да ни върне във времената на висока дългова политика, анализира банкерът. Посочи, че лекарството е постигане на първични излишъци в бъдеще - рязане на постоянни разходи или увеличаване на данъците, което от опита си в миналото хората в България знаят, че е болезнен процес.
Той подчерта, че въпреки тази несигурност банковият сектор в България продължава да стои стабилно, а пътят към влизане в еврозоната може да се превърне в катализатор за консолидиране на политическата и макроикономическата рамка. "Това е възможност, която не трябва да пропускаме", подчерта Радев.
Имаме готовност да натиснем здраво педалите по тази тема", обяви управителят на банката, като посочи, че реформите, нужни за влизане на страната в еврозоната, са полезни за икономиката като цяло. Трудно можем да намерим друга тема, която получава толкова внушителна политическа подкрепа. Изпълнението на номиналните критерии за влизането в общия валутен съюз предполага провежда на политики, които са добри за страната и извън тази тема, допълни той. Посочи, че изпълнението на тези условия би довело до овладяване на инфлацията, поддържане на дългосрочните лихви и запазване на валутната стабилност.
"В момента за нас една отворена тема е критерият инфлация, но тя е висока не само у нас. От друга страна, през октомври се пречупи трендът на нарастване", напомни той.
Политическото напрежение в страната и очакваната невъзможност да бъде съставено редовно правителство в рамките на настоящия парламент изостриха политическите противоречия и по въпроса за влизането на България в еврозоната. Неотдавна членове на управата на БНБ бяха изслушани в Народното събрание, когато се видя, че има немалки политически противоречия между представените в парламента партии.
Източник: "Дневник"