Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Как призракът на комунизма управлява нашия свят: Глава 15: КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ КОРЕНИ НА ТЕРОРИЗМА

Глава 14: МАСОВАТА КУЛТУРА КАТО СРЕДСТВО ЗА УПАДЪК

Предговор

Сутринта на 11 септември 2001 г. терористи отвлякоха четири пътнически самолета и ги насочиха към кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк и сградата на Пентагона във Вашингтон, при което загинаха около 3000 души. За първи път след нападението на Япония над Пърл Харбър, Съединените щати понесоха масивен удар на собствена земя. Атаките от 11 септември оказаха голямо влияние върху целия свят. САЩ започна глобална война срещу тероризма, сваляйки талибаните в Афганистан и диктатурата на Саддам Хюсеин в Ирак.

Оттогава широката общественост научи много за терористичното движение и неговите най-изявени представители, като Ал Кайда и Осама бин Ладен. Въпреки това, малко хора знаят за тясната връзка на тероризма с комунизма.

Термините "тероризъм" и "терорист" се появяват за пръв път през 1795 година. Те са свързани с ерата на терора по време на Френската революция [1], която поставя основите на комунистическото движение (вж. Част 2 от настоящата книга).

В съвременния свят тероризмът се проявява главно в три форми: държавен тероризъм при комунистически режими, терористична дейност на агенти на комунистически режими в чужбина за разпространение на насилствена революция, и ислямски екстремизъм, чиято идеология и методи са до голяма степен взаимствани от комунизма.

I. Държавен тероризъм при комунистическите режими

Столетието на комунистическия експеримент върху обществото е век на лъжи, насилие и убийства. Тероризмът е важен инструмент за разпространение на комунистическата идеология в света. Появата на комунистическа власт в дадена страна винаги и без изключение води до мобилизиране на цялата държавна машина за създаване на терор. Тази спонсорирана от правителството репресия е държавният тероризъм.

Владимир Ленин разчита на терора, за да завземе властта в Русия. През 1918 г. ръководителят на ЧК Феликс Дзержински, когото Ленин нарича герой на революцията, категорично заявява: „Ние се застъпваме за организирания терор и това трябва да бъде откровено признато“ [2].

През 1919 г. марксистът Карл Каутски публикува книгата „Тероризъм и комунизъм“, в която прави цялостен преглед на това, което ще се случи при диктатурата на пролетариата, която Ленин се стреми да установи. След като анализира насилието, възникнало по време на Френската революция, Каутски стига до извода, че ленинските болшевики са приели терористичните методи на якобините и ще ги повторят [3].

Руският историк Юрий Н. Афанасиев обвинява Ленин, че е започнал политика на държавен терор, насилие и беззаконие. „Насилието - това  всъщност е цялата наша история“, казва Афанасиев [4].

По-късно комунистическите режими на Сталин, Мао Дзедун, Пол Пот, Фидел Кастро, Ерих Хонекер, Николае Чаушеску, Ким Ир Сен и други диктатори разчитат на убийства, за да поддържат властта си. Жестокостта и престъпленията на техните режими бяха обсъдени в предишните части на тази книга.

Насилието и убийствата са само един от методите, използвани от комунистическите партии за тероризъм. Много по-разрушително е използваното от комунизма сливане на политиката с религията, за да се внедри партийна култура в съзнанието на хората и да се посеят в сърцата им семената на измамата, омразата и насилието, които ще се предават от поколение на поколение.

II. Как комунистическите държави изнасят терор

Занимавайки се с държавен тероризъм в собствената си страна, комунистическите режими подкрепят терористични организации в чужбина с цел износ на революция или дестабилизиране на ситуацията в държави, които считат за враждебни.

Известният антикомунистически експерт, историк и журналист Брайън Крозиер, който е също основател и директор на Лондонския институт за изследвания на конфликти, от десетилетия изучава връзката между комунизма и тероризма и публикува много книги и статии по темата. Със своята работа той помага на антикомунистически лидери като Роналд Рейгън и Маргарет Тачър да анализират и разберат по-добре използването на терора от комунистическия лагер [5].

Станислав Луньов, бивш офицер от Главното разузнавателно управление на Съветския съюз (ГРУ), преминал на страната на Запада, обвинява ГРУ, че е един от главните ментори на терористи в света [6].

Много екстремистки групи организират антиамерикански атаки. Сред тях са Народният фронт за освобождение на Палестина, Червената армия на Япония, италианските Червени бригади, германската терористична организация Фракция на Червената армия, турските контрабандисти на оръжие и южноамериканските партизани - всички те са подкрепени от съветския КГБ.

През 1975 г. Ричард Уелч, директор на ЦРУ в Атина, е убит от гръцки марксист. През 1979 г. се прави неуспешен опит за атентат на генерал Александър Хейг, върховен главнокомандващ на силите на НАТО в Европа. Трима от бодигардовете му са ранени. Атаката е извършена от "Фракция на Червената армия". През септември 1981 г. генерал Фредерик Дж. Креузен, командир на Централната армия на НАТО, е ранен в град Хайделберг в Югозападна Германия, когато членове на Фракцията на Червената армия изстрелват противотанкова ракета срещу бронираната му кола.

Но най-мощната форма на тероризъм е радикалният ислям, подхранван от СССР и комунистическия лагер на Източна Европа с цел дестабилизиране на мюсюлманския свят.

През първата половина на 20 век Близкият изток е част от западната колониална система. Когато народите от този регион придобиват независимост, Съветският съюз се възползва от възможността и започва да установява влияние там. Противоречията между мюсюлманските вероизповедания, арабско-израелският конфликт, студената война, петролната политика, сблъсъкът на цивилизациите между западните и ислямските култури доведоха до обърканата и хаотична ситуация, в която се намира днес Близкия изток.

На този фон Съветският съюз прониква в мюсюлманския регион. Това може да изглежда странно, защото мюсюлманите вярват в Аллах, докато марксизмът-ленинизмът е атеистичен и насочен към унищожаване на религията. Как са могли да намерят обща позиция?

Комунистическото движение напомня чумата, която се разпространява навсякъде. Комунистическата партия на Русия постига първите си успехи в мюсюлманския свят малко след Октомврийската революция.

През юни 1920 г. болшевиките помагат за установяване на съветски режим в иранската провинция Гилан и създават Съветска република Гилан (известна още като Персийска съветска република). Правителството, създадено от комунистите, провежда поредица от радикални реформи, включително отчуждаване собствеността на земевладелците и мащабна антирелигиозна пропаганда. Всички тези мерки са крайно непопулярни и още през септември 1921 г. червеният режим е свален.

В ислямските страни действително възниква и започва да се разпространява „ислямски социализъм“. Сред най-изявените му представители са Ясер Арафат, лидер на Палестинското движение за национално освобождение (ФАТАХ) и египетският президент Гамал Абдел Насър. ФАТАХ е активно подкрепяно от Съветския съюз и Китайската комунистическа партия, и участва в мащабни терористични акции.

Алжир, Южен Йемен и Афганистан са под управлението на комунистическата партия за различни периоди от време. През 1979 г. СССР нахлува в Афганистан и в продължение на десет години се опитва да поддържа последния комунистически режим в мюсюлманския свят.

Насаждането на комунизма в регион с дълбоко вкоренени религиозни вярвания е сложна задача. Усилията на Съветския съюз да изнесе социалистическата революция в мюсюлманския свят се сриват. Въпреки факта, че не е възможно установяването на комунистическа власт в този регион, комунизмът има голямо стимулиращо влияние върху създаването и развитието на ислямския екстремизъм в региона.

Йон Михай Пачепа, бивш генерал в комунистическа Румъния, съветник на президента Николае Чаушеску, заместник-началник на чуждестранната разузнавателна служба и държавен секретар на румънското министерство на вътрешните работи, избягва в САЩ през юли 1978 г., превръщайки се в най-високопоставения дефектор на Източния блок.

В своята статия „Руски следи“ Пачепа разкрива голямо количество вътрешна информация за комунистическата подкрепа на тероризма в Близкия изток. По-конкретно той цитира Александър Сахаровски, ръководител на съветското външно разузнаване, който казва: „В съвременния свят, когато ядрените оръжия направиха военната сила остаряла, тероризмът трябва да се превърне в основното ни оръжие“.

Само през 1969 г. е имало 82 похищения. Много от тях са извършени от Организацията за освобождение на Палестина (ООП), която е подкрепяна от СССР. Според спомените на Пачепа, един ден, когато влязъл в офиса на Сахаровски забелязал много малки червени знаменца, поставени на световната карта. Всеки флаг означавал отвлечен самолет. Сахаровски се похвалил на Пачепа, че тактиката на отвличане на самолети е негово лично  изобретение.

Между 1968 и 1978 г. румънската Дирекция за сигурност ежеседмично доставя военни провизии по въздух на палестинските терористи в Ливан. Според архиви, разсекретени след обединението на Германия, през 1983 г. външна разузнавателна агенция на Източна Германия изпраща боеприпаси за Калашников на стойност 1877600 долара на ливански терористични организации, а Чехословакия предоставя на ислямските терористи 1000 тона пластмасови експлозиви Semtex-H [8].

В началото на 70-те години на миналия век тогавашният шеф на КГБ, а след това генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз Юрий Андропов започва внимателно планирана прикрита пропагандна кампания, насочена към насаждането на антисемитизъм и омраза към САЩ в целия арабски и ислямски свят. В тази връзка на Запад започват да наричат ​​Андропов „баща на ерата на дезинформация“ [9].

III. Комунистическият произход на ислямския екстремизъм

След терористичните атаки в САЩ от 11 септември 2001 г. в света настъпват големи промени. Осама бин Ладен и оглавената от него  терористична организация Ал Кайда дълго време не слизат от първите страници на вестниците. Заплахата от ислямски екстремизъм е тема на разговор навсякъде.

У повечето хора по света събитията от 11 септември предизвикват шок и тъга. Но в Китай, където цялата информация е обект на строга цензура на комунистическата партия, реакцията е съвсем различна. От онлайн форумите и чатовете до университетските столове голям брой китайци изразяват подкрепа към терористите. В коментарите те пишат: „Добра работа!“ и „Силно подкрепяме действията на правосъдие по отношение на  САЩ“. Според проучване сред 91 701 души на най-големия китайски уебсайт NetEase, само 17,8% от анкетираните изразяват силно възражение срещу тероризма, докато повечето хора изразяват враждебност към САЩ или избират отговора: „Най-интересното тепърва предстои“, изразявайки радост за чуждото нещастие [10].

Китайците, които приветстват атентатите, не са виждали никога Бин Ладен и съратниците му, но имат същата нагласа като терористите. Това си има своите причини. Отровните корени на мисленето на китайците и терористите са еднакви. От детството си китайците са изложени на отровното влияние на комунистическата пропаганда и културата на комунистическата партия. Но би било логично да попитаме, какво общо има това с бин Ладен, който се бори срещу Съветския съюз в Афганистан?

Източникът на екстремисткото мислене на Бин Ладен е Сеид Кютб, египетски пионер на ислямския тероризъм и човекът, който може да се нарече „Маркс на ислямския екстремизъм“ [11], и който често е наричан „кръстникът на съвременния джихадизъм“ [12].

1. Сеид Кютб: “Маркс” на ислямския екстремизъм

Уилям Маккантс, експерт по борбата с тероризма и бивш специалист в Центъра за борба с тероризма на Военната академия на САЩ, посочва, че ислямските екстремисти, обяснявайки мотивите за своите действия, често се позовават на идеологията на Кютб и много от тях смятат себе си за негови последователи [13]. Айман ал Завахири, който става лидер на Ал Кайда след смъртта на Бин Ладен, нарича мислите на Кютб искри, които могат да запалят огъня на джихадисткия екстремизъм.

През 2016 г. Фондът за международен мир “Карнеги” публикува доклад на експерта от Близкия Изток Хасан Хасан, озаглавен „Сектантството на Ислямската държава: идеологически корени и политически контекст“. В края на доклада има цитат от човека, поддържащ Ислямска държава (ISIS), който отразява тяхната основна доктрина: „Ислямска държава е разработена от Сеид Кютб, приета от Абдула Азам, глобализирана от Осама бин Ладен, трансформирана в реалност от Абу Мусаб ал-Заркави и реализирана от Абу Умар ал Багдади и Абу Бакр ал- Багдади” [14].

Бин Ладен, а след това Ислямска държава (ИД) приемат и развиват идеологията на Кютб, която се нарича кютбизъм. Казано по-просто, кютбизмът е унищожаване на "гнилия стар свят" чрез насилие, насърчавайки джихадистите да се борят до самия край, да дадат живота си за идеология и в крайна сметка да освободят цялото човечество [15].

Тази идеология наподобява творбите на Маркс и Ленин. И за това има основателна причина. В младостта си Кютб е член на комунистическата партия, всичките му идеи са пропити с учението на марксизма-ленинизма. Робърт Р. Райли, старши сътрудник в Комитета за външни отношения на Сената на САЩ, казва, че Кютб всъщност е връзката между Комунистическия интернационал, Мюсюлманско братство и Комунистическата партия на Египет [16].

Кютб е роден през 1906 г. През 1920-те и 30-те години той изучава социализма и хуманитарни науки, след това две години учи в Съединените щати, а след завръщането си в Египет се присъединява към Мюсюлманското братство [17]. Кютб поддържа близки отношения с военния лейтенант Гамал Абдел Насър, лидер на движението “Свободни офицери”.

През 1952 г. Насър извършва военен преврат, сваляйки прозападната монархия на династията на Мохамед Али. Говори се, че този социалистически преврат е бил планиран от Кютб и Мюсюлманското братство заедно с Насър. Кютб се надява Насър да установи ислямски режим, но вместо това той поема пътя на секуларизацията (отслабване ролята на религията в обществото - бел.прев.) и през 1954 г. започва да потиска организацията Мюсюлманско братство.

Кютб и Мюсюлманското братство правят опит за покушение над Насър, но се оказва неуспешен. В резултат на това Кютб е обвинен в опит за убийство и е хвърлен в затвора. През първите три години в затвора Кютб е жестоко измъчван. По-късно условията на задържането му се облекчават и му е позволено да пише. Докато е в затвора, той пише две от най-важните си книги: „В сянката на Корана“ и „Основни събития“. Тези две книги описват подробно неговите възгледи за Корана, историята на исляма, Египет и западното общество, както и радикалната му позиция срещу всичко светско и Западно.

Когато Кютб е освободен, той не се възползва от възможността да напусне Египет и отново се озовава в затвора. През 1966 г. Кютб е осъден за участие в заговор с цел атентат срещу президента Насър. Той е екзекутиран чрез обесване.

Подривната идеология на Кютб дава нова интерпретация на ислямската концепция за джихад. В момента много хора свързват джихада със „свята война“. Всъщност на арабски език думата „джихад“ означава „положете усилия“, „покажете усърдие“, „съпротивете се“. За представителите на основните мюсюлмански течения това може да означава вътрешна борба (самоусъвършенстване) или съпротива срещу външни врагове (отбранителен джихад) [18]. Кютб разширява тази концепция, за да включи активното и неограничено използване на насилието в „свещена война“, а също така очертава теоретичните основи на тази война [19]. Кютб се е гордеел, че отива на ешафода и се превръща в религиозен мъченик.

Философията на Кютб се заключава в това, че всяка социална система, която се подчинява на светски закони или етика, е антиислямско „старо общество” - джахилия (невежество и незнание за религиозната истина докато не навлиза исляма, предислямско общество). Дори общество, наричащо себе си мюсюлманско, може да е джахилия. Кютб смята, че в египетската социална система, където той живее, доминира джахилията и тя трябва да бъде свалена [20].

Според Кютб това „старо общество“ (джахилия) е било най-голямата пречка за мюсюлманите и немюсюлманите да спазват ислямските ценности и закони. Той заявява, че „старото общество“ е наложено на хората и ги е лишило от свобода. Според него поробените хора, живеещи в „старото общество“ - аналог на работническата класа в марксизма - имат право да водят жестока „свята война“ (джихад) срещу джихилията, а ислямът позволява това. Кютб се застъпва, че джихадът е средство за освобождаване на цялото човечество, както мюсюлманите, така и немюсюлманите [21]. След публикуването на книгите на Кютб много ислямски лидери смятат, че Кютб е отишъл твърде далеч и смятат идеите му за ерес [22].

Кютб също заимства марксистката концепция за „лъжливо съзнание“. Според тази концепция обикновените хора приемат идеалите и културата на управляващите, не осъзнавайки потиснатото си положение, в резултат на което те нямат желание да свалят капитализма и да го заменят със социализъм. За Кютб тези, които живеят в „старото общество“ не осъзнават, че са роби и са потиснати [23] и затова не се бунтуват и не започват джихад, за да се освободят.

"Какво да правим?" - задава въпроса Ленин в едноименния си памфлет. Кютб задава същия въпрос и затова се обръща към произведенията на Ленин за отговори.

2. Ленински авангард на джихад

Текстовете на Кютб изобилстват от формулировки, познати на тези, които изучават марксизма-ленинизма. Сред тях са „авангард“, „държава“, „революция“ и други подобни. Ситуацията и проблемите, с които се е сблъсквал Ленин, докато пише памфлета “Какво да правим?” много приличат на обстоятелствата, с които се е сблъсквал Кютб когато е създавал своята радикална идеология. Ленин възлага всички надежди на пролетарския авангард за успешното провеждане на революцията. Кютб копира тази теория, но само заменя пролетарския авангард с ислямски екстремистки организации.

Ленин подчертава важността на организацията и авангарда. Ясно разделяйки спонтанността от осъзнаването, той излага идеята за изграждане на партия. Според Ленин, с помощта на спонтанни действия работниците могат да поставят само повърхностни искания, като например повишаване на заплатите и осемчасов работен ден, но им липсва осъзнаването, необходимо за освобождаване на цялото човечество.

Ленин вярвал, че външните „напреднали елементи“ (обикновено буржоазни интелектуалци, които имат привилегията да получат образование) трябва да подбуждат работниците и да им внушават идеята, че революцията е единственият им изход и само чрез освобождаване на цялото човечество могат да се освободят и те. За да се използват напълно тези „напреднали елементи“ (авангард), е необходима строго организирана политическа партия, която изцяло да поеме осигуряване на жизнените им нужди и да им предостави възможност за подземна работа като професионални революционери. Тази пролетарска политическа партия е авангардът на пролетариата [24].

Глен Робинсън, доцент по военноморски следдипломни изследвания в Монтерей, Калифорния и изследовател в Центъра за близкоизточни изследвания в Калифорнийския университет в Бъркли, казва следното за радикалния ислям: „По очевидни причини джихадските идеолози не цитират Ленин като свое вдъхновение, но техните, особено на Сеид Кютб, концепции и логика издават влиянието [на Ленин]. След като се е образовал в Египет през 40-те години, Кютб несъмнено чете произведенията на Ленин. Две основни концепции на идеологията на Кютб идват от Ленин: джамаа (авангард) и манхадж (програма)” [25].

Разчитайки на ленинизма, Кютб се застъпва за създаването на мюсюлманска версия на ленинската авангардна партия. Мисленето на Кютб до голяма степен съвпада с това на Ленин

Сравнявайки Кютб с Ленин, Робинсън пише: „Кютб даде абсолютно същия аргумент в полза на мюсюлманския свят. По-голямата част от мюсюлманите бяха твърде потопени в системата на несправедливо и антиислямско управление и твърде корумпирани от нея, за да знаят как и кога да вземат оръжие и да се противопоставят на държавата. За организирането на преки действия срещу държавата е бил необходим лоялен авангард на джихада” [26]. 

В допълнение, „настояването на Ленин за авангард като основна сила се проявява под формата на подробна и последователна програма за действие, която позволява осъществяването на революцията. Всичко това е отразено и в ислямската интерпретация на книгите на Кютб” [27].

За Кютб този авангард, състоящ се от онези, които той нарича „истински мюсюлмани“ (тоест екстремисти), има революционната мисия да освободи всички мюсюлмани и цялата човешка цивилизация. Тоест, авангардът трябва да нанесе силен удар на „фалшивите мюсюлмани“, да следва ислямската идеология, както я интерпретира Кютб, да създаде нова нация, основана на неговото разбиране за исляма, и да използва насилие, за да наложи исляма на целия свят.

В допълнение към авангарда, теорията на Кютб има съдържание за социално равенство, премахване на класите, отхвърляне на правителството и освобождение на човечеството [28]. Всички тези точки са повторение на  заявените цели на комунизма.

След смъртта на Сеид Кютб, брат му Мохамед продължава да издава неговите книги. Публикувана през 1993 г., книгата на Кютб, „Мааракат ул - Ислямска война - Расамалия“ отново разкрива комунистическия произход на мисленето на Кютб. В книгата си Кютб откровено заявява, че ислямът е „уникално, конструктивно и позитивистично вероучение (акида), което се е формирало на основата на християнството и комунизма, съчетавайки ги по най-съвършен начин и включващо всичките техни (на християнството и комунизма) цели, добавяйки към тях хармония, баланс и справедливост” [29].

3. Комунистическото ядро ​​на ислямския екстремизъм

Класовата борба е друга марксистка концепция, станала централна за ислямския екстремизъм. Карл Маркс цял живот се опитва да разпали конфликти между пролетариата и буржоазията, за да засили противоречията между тях до степен, от която няма връщане, като единственият път за „разрешаване“ на това е революцията. Ислямските екстремисти действат по същия начин.

Дали унищожаването на Световния търговски център в Манхатън помогна за създаване на единния мюсюлмански свят, за който е мечтал Кютб? Разбира се, че не. Това е само средство за изостряне на конфликта между западния и мюсюлманския свят. Терористичните атаки на Запад разпалват омраза към мюсюлманите и тогава тази омраза предизвиква реципрочна омраза в мюсюлманските страни [30].

Тези действия са подобни на действията на Маркс и Ленин, които се опитват да подбудят конфликт между пролетариата и буржоазията, за да създадат необходимите условия за началото на революция. Няма да е преувеличение да се каже, че теорията на Кютб прилича повече на комунизма, отколкото на традиционния ислям. Въпреки че ислямските екстремисти се противопоставят на комунизма, те всъщност са усвоили основите на комунистическата революционна доктрина. Както отбелязва един учен: „Комунизмът остава истинският враг, противопоставящ се на свободния свят, а радикалният ислям не е нищо повече от комунизъм, скрит под традиционното мюсюлманско облекло“ [31].

Това се случва не само в мюсюлманския свят. Западното контракултурно движение разпространи лявата идеология по света, в резултат на това хората станаха по-податливи на идеологията на радикалните учения, гравитиращи към насилието. Финландският политолог Антеро Лайтцингер смята, че съвременният тероризъм възниква между 1966 и 1967 г. и се развива едновременно с международното комунистическо движение. Според Лайтцингер това не е случайно съвпадение. През 60-те години, когато радикалните студентски движения в западните страни са в разгара си, много от участващите в тези движения чуждестранни студенти, дошли от мюсюлманския свят, усвояват идеологията на лявото крило и връщайки се у дома си донасят леви понятия като „насилие“ и "революция". Така те създават благоприятни условия за възникване и разпространение на тероризма [32].

През 1974 г. Абдула Шлайфер, професор по телевизионна журналистика в Американския университет в Кайро, се среща с Айман ал Завахири, който по-късно става лидер на терористичната организация Ал Кайда. По това време ал-Завахири учи медицина в Университета в Кайро. Той се хвали на Шлайфер, че ислямските екстремистки групи вербуват по-голямата част от членовете си в елитни висши учебни заведения, като медицински и инженерни университети. Според Шлайфер това не го изненадва тогава: през 60-те години подобни университети са имали най-високата концентрация на млади марксисти. Той отбелязва, че ислямското движение е просто нова тенденция, възникнала по време на студентските бунтове от 60-те години.

Шлайфер си спомня: „Казах му: „Слушай, Айман, аз съм бивш марксист. Когато говориш имам чувството, че съм обратно в партията. Не чувствам, че говоря с традиционен мюсюлманин“” [33].

Някои хора свързват ислямския екстремизъм с фашизма (исламофашизъм) и поради различни причини не говорят за неговия комунистически произход. Всъщност фашизмът е вид национализъм и няма конкретна религиозна основа. Ако ислямският екстремизъм се разглежда по отношение на неговия общ подход и доктрини, става очевидно, че той има повече общо с комунизма.

4. Влиянието на Кютб върху разрастващия се тероризъм

Работата на Кютб повлиява много млади араби, включително палестински учени и един от основателите на Ал Кайда, Абдула Юсуф Азам [34]. Доклад на Комисията 9/11 описва влиянието на Кютб върху светогледа на Бин Ладен, а  Азам изрично е наречен „ученик на Кютб“ [35].

Мохамед Кютб, по-малкият брат на Сеид Кютб, също е един от важните разпространители на възгледите на брат си. По-късно Мохамед Кютб пътува до Саудитска Арабия и става професор по ислямски изследвания. В същото време той отговаря и за редактирането, публикуването и разпространението на учението на вече покойния си брат.

Бин Ладен като ученик е чел книгите на Сеид Кютб. Той също е бил добър познат на Мохамед Кютб и е посещавал редовно неговите седмични публични лекции. Майкъл Шейер, бивш служител на ЦРУ, надзирател на ръководената от Бин Ладен група в Афганистан и старши изследовател във Фондацията Джеймстаун, нарича Мохамед Кютб ментор на бин Ладен [36].

Гореспоменатият лидер на Ал Кайда Айман ал Завахири също е фанатичен последовател на Сеид Кютб [37]. Като малък той многократно чува от чичо си за характера на Кютб и за мъките, които е претърпял в затвора, и колко смело ги е издържал [38]. След смъртта на Кютб, Завахири пише в мемоарите си: „Режимът на Насър е вярвал, че с екзекуцията на Сеид Кютб и неговите другари ислямското движение ще получи смъртен удар. Но под външното спокойствие се крие прякото влияние на идеите на Сеид Кютб и формирането на ядрото на съвременното ислямско движение за джихад в Египет” [39].

В годината, когато Кютб е екзекутиран, Завахири, който тогава е на 15 години, участва в създаването на подземна радикална организация, чиято цел е „да превърне в дело възгледите на Кютб“ [40]. Тогава Завахири се присъединява към групата Египетски ислямския джихад, след което става наставник на Бин Ладен и важен член на Ал Кайда. След като бин Ладен е убит, Завахири става лидер на Ал Кайда.

Горепосоченият Глен Робинсън, експерт по Близкия изток, казва, че в мюсюлманския свят на сунитите Кютб се счита за основния мислител, подчертал важността на насилствения джихад [41]. Почти всички концепции и иновации на сунитските групи могат да бъдат намерени в книгите на Кютб [42]. Въпреки че има различни групи от джихадисти, всички те имат едно общо нещо, а именно използването на насилие под знамето на исляма за реализиране на техните политически цели [43].

Убийството през 1981 г. на президента на Египет Ануар Садат от членове на Египетски ислямски джихад и нападенията на членове на терористичната група Ал Гамаа ал Исламия срещу правителствени служители, светски интелектуалци, египетски християни и туристи през 90-те години - всичко това е прилагане на практика на идеологията на Кютб [44].

Ръководени от идеологията на Кютб, радикалните джихадистки групи принадлежат към категорията на салафитските джихадисти. Робърт Ман, професор по политика в Австралийския университет Ла Троб в Мелбърн, нарече Кютб „баща на салафитския джихадизъм“ и „предшественик на Ислямска държава“ [45]. В книгата си „Разумът на Ислямска държава: ИСИС и идеологията на Халифата” той пише: „Петдесет години след екзекуцията на Сеид Кютб това стана традиция на салафитския джихадизъм, мозъкът на Ислямска държава. Няма повече стъпки за преминаване. Най-накрая стигнахме до вратите на ада” [46].

В доклад на Центъра за стратегически изследвания RAND, озаглавен „Постоянна заплаха: еволюция на Ал Кайда и други салафитски джихадисти“ се описва влиянието на Кютб върху салафитските джихадистите и се изброяват над 40 групи салафитски джихадисти. Те са активни на почти всички континенти [47].

Ако се погледнат различните екстремистки ислямски организации може да се види, че макар между тях да има противоречия и те да са склонни към идеологическа борба помежду си, огромното мнозинство от тях имат един обединяващ ги фактор: агресивната форма на джихада на Кютб. В действителност те приемат наследството на Кютб, което е само друга форма на насилствената комунистическа революция.

5. Мюсюлманите стават жертви на комунизма

Доклад, публикуван през 2011 г. от Американския национален център за борба с тероризма, гласи: „През последните пет години в случаите, когато беше възможно да се установи религиозната принадлежност на жертвите на терористични атаки, мюсюлманите сред тях бяха от 82% до 97%“ [48].

Според доклади на Държавния департамент на САЩ за 2016 г. са извършени 11 072 терористични атаки през годината, при които са загинали 25 621 души (от които 6 755 души са участници в атентатите). Терористичните атаки в огромната част от случаите са извършени в страни и райони с преобладаващо мюсюлманско население. През 2016 г. терористичните атаки се случват в 104 страни, 55% от тях са извършени в пет държави: Ирак, Афганистан, Индия, Пакистан и Филипините; 75% от смъртните случаи вследствие на терористични атаки са настъпили в пет държави: Ирак, Афганистан, Сирия, Нигерия и Пакистан” [49].

Въпреки факта, че екстремистките групировки действат под знамето на исляма, техните жертви са предимно мюсюлмански общества. Каквото и да е повърхностното извинение, целта на тероризма е убийства и унищожение.

За сравнение, в западните държави терористичните атаки водят до много по-малък брой смъртни случаи. Изследване, проведено от Американския институт на Катон през септември 2016 г., показва, че чуждестранните терористи, които идват в САЩ като имигранти или туристи, са отговорни за 3,024 от 3,432 убийства, извършени от терористи в САЩ от 1975 до 2015 година. Това число включва 2983 души, загинали в резултат на нападенията от 11 септември [50]. Тоест средно 74 американци умират годишно в резултат на атаките.

IV. Китайската комунистическа партия подкрепя тероризма

В продължение на няколко десетилетия Китайската комунистическа партия (ККП) подкрепя терористичните дейности в чужбина, включително подкрепата за дейността на палестинския терористичен лидер Ясер Арафат. Арафат разработва тактиката на отвличане на пътнически самолет и става вдъхновител на Осама бин Ладен.

1. Комунистическата партия на Китай подкрепя терористичната дейност на Ясер Арафат

През 1959 г. Арафат създава организацията за национално освобождение на Палестина (Фатах), а през ноември 1988 г. основава държавата Палестина. Преди смъртта си през 2004 г. той е ключова фигура в различни паравоенни организации в Палестина, както и най-големият фаворит на ККП в Близкия изток. Той посещава Китай 14 пъти и се среща с почти всички лидери на китайските комунисти, включително Мао Дзедун, Джоу Енлай, Дън Сяопинг и Дзян Земин.

През 1964 г. Арафат създава ал-Асифу ("Бурята") - военното крило на Фатах. Веднага след това той заминава за Пекин, за да се срещне с китайския премиер Джоу Енлай. Джоу го посъветва да обръща внимание на стратегията и да не използва контрапродуктивни лозунги, призоваващи за пълно унищожаване на Израел [51].

Освен предоставянето на оръжие и финансова помощ, Пекин инструктира Палестина, обучавайки ги на ефективно противодействие на САЩ и Израел, както и на разширяване на влиянието си на международната арена. ЦК поканва палестинците за подготовка в Китай. През януари 1965 г. Арафат влиза във военен конфликт с Израел по северните граници, използвайки своите партизански части. През май 1965 г. Организацията за освобождение на Палестина (ООП) открива офис в Пекин. Противно на установените правила, Централния комитет на ККП признава тази служба за дипломатическа мисия и открито подкрепи ООП на международната арена.

През ноември 1988 г. на 19-ата сесия на Палестинския национален съвет е провъзгласена независимостта на държавата Палестина. Пекин веднага признава това и на 20 ноември установява дипломатически отношения с Палестина.

Между 2000 и 2001 г. Арафат и бившият тогавашен генерален секретар на ЦК Дзян Земин си правят взаимни посещения. В същото време се стига до кървави сблъсъци между Палестина и Израел. Израел многократно осъжда Арафат, наричайки го „задкулисен инициатор на тероризма“. С подкрепата на ККП Арафат успява да се изправи срещу САЩ и Израел, още повече да навреди на стабилността в Близкия изток.

Под ръководството на Арафат, ООП и Фатах извършват различни открити и прикрити терористични актове. Той твърди, че насилствената революция е единственият начин да се освободи една държава. Тоест, неговата реторика е почти напълно съобразена с учението за комунистическите движения. Арафат също има тесни връзки с други комунистически страни. Той е член на Социалистическия интернационал, а организацията Фатах има статут на наблюдател в Партията на европейските социалисти (ПЕС).

САЩ и Израел винаги са вярвали, че Арафат планира серия от терористични атаки в Близкия изток. Белият дом обяви Фатах и ООП за терористични организации и през 1987 г. затвори Палестинския информационен център [52].

През 1970 г. Фатах планира и опитва да направи покушение срещу краля на Йордания Хюсеин ибн Талал. [53] През септември същата година Фатах отвлича три пътнически самолета във Великобритания, Германия и Швейцария, правейки това пред телевизионните камери. Терористите твърдят, че отвличането на един самолет е много по-ефективно от убийството на стотици израелци във война [54]. Така Фатах дава пример на бъдещите терористи. През следващите няколко десетилетия отвличането на пътнически самолети става един от често срещаните методи на терористична дейност по света.

През 1972 г. контролираната от Фатах палестинска терористична група Черен септември атакува израелски спортисти, дошли на Олимпиадата в Мюнхен. Тази операция се ръководи от Али Хасан Саламе, ръководител на службата за сигурност на Арафат и ръководител на разузнаването на Фатах. Атаката убива 11 израелски спортисти и 1 западногермански полицай [55]. Арафат е един от първите бойци, които убиват невинни цивилни.

2. Връзката на ККП с Ал Кайда

Комунистическата партия на Китай (ККП) има дълбоки връзки с Ал Кайда. Тя тайно си сътрудничи с талибаните и осигурява защита на бин Ладен. През 1980 г., в допълнение към изпращането на около 300 военни съветници на муджахидините в Афганистан, ККП създава и военни учебни лагери в Кашгар и Хотан в района на Синдзян, където се обучават в притежание на оръжие, военна стратегия, пропаганда и шпионаж.

Така Синдзян става база за обучение на афганистански муджахедини в борбата срещу Съветския съюз. По времето, когато Съветският съюз изтегля войските си от Афганистан, китайски военни са обучили поне няколко хиляди джихадисти. Пекин им предоставя картечници, ракетни установки и ракети земя-въздух на обща стойност два до четири милиарда щатски долара [56].

ККП поддържа тесни връзки с талибаните и Ал Кайда, след като талибаните превземат властта в Афганистан, както и през периода, когато талибаните предоставят защита на бин Ладен. Въпреки факта, че Ал Кайда извършва терористични атаки срещу посолството на САЩ и ВМС на САЩ, а талибаните отказват да предадат Бин Ладен на ООН, ККП винаги се е противопоставяла на санкциите на ООН срещу талибаните. През 1998 г. САЩ нападат базите на Ал Кайда с крилати ракети. Пекин плаща на Ал Кайда 10 милиона долара за закупуване на неексплодирани американски ракети, за да подобри собствените си оръжия с тяхна помощ [57].

В същото време ККП продължава да предоставя военни технологии на държави-спонсори на тероризма [58]. В края на 2000 г. Съветът за сигурност на ООН предлага санкции срещу талибаните, за да ги принуди да затворят терористичните лагери на бин Ладен, разположени на тяхна територия. Китай обаче се въздържа от гласуване по този въпрос. След това ККП продължава тайни преговори с талибаните и постига споразумение, че китайската компания Huawei Technologies ще помогне на талибаните да създадат обширна военна комуникационна система в цял Афганистан [59]. В деня на атентатите на 11 септември китайски служители подписват споразумение с талибаните за разширяване на икономическото и научното сътрудничество [60].

Още по-шокиращо е, че след атаките на 11 септември двама китайски военни офицери са обявени за национални герои за издаването на книга през 1999 г., наречена “Неограничена война”. Тази книга по-специално казва, че нападението на Световния търговски център в Ню Йорк би поставило САЩ в много трудно положение. Авторите на книгата също наричат Ал Кайда организация, способна да проведе подобна операция [62]. Може да се каже, че концепцията, очертана в книгата, се е превърнала в теоретично ръководство за бъдещите терористични операции на бин Ладен.

Когато след 11 септември Съветът за сигурност на ООН налага санкции срещу талибанския режим, Китай не само се въздържа от гласуване, но и изпраща военни служители в подкрепа на властта на талибаните веднага след като американските военни започват да извършват въздушни нападения срещу Афганистан. Освен това след атентатите на 11 септември американските разузнавателни агенции научават, че китайските компании ZTE и Huawei, свързани с военните ведомства, помагат на талибаните да установят телефонна мрежа в Кабул, столицата на Афганистан [62].

През 2004 г. става известно, че китайски разузнавателни агенции са използвали подставени компании, за да помагат на Бин Ладен да събира средства и да пере пари на финансови пазари по света [63].

След падането на Берлинската стена комунистическият лагер е изправен пред заплахата от пълен крах. Наследявайки идеологията и методите на Съветския съюз, ККП е оставена сама под огромния натиск на свободния свят. В момента, когато САЩ и други западни страни започват да се концентрират върху осъждането на комунистическата тирания, настъпват трагичните събития от 11 септември, след което приоритетите се променят драстично. Западният свят е принуден да спре плановете си за борба срещу комунизма и да насочи цялото си внимание към борбата срещу тероризма. Това дава на ККП отсрочка и позволява на остатъците от комунизма да си възвърнат силата.

Докато западният свят е във война с терористите в Близкия изток, мащабното прехвърляне на капитал между Китай и САЩ остава незабелязано. Така комунизмът успява да изгради още една суперсила.

Хаосът, причинен от тероризма, отвлича вниманието на свободния свят от комунистическата заплаха, като по този начин отстъпва място на най-важната борба - борбата между доброто и злото, която се разгръща в нашия свят.

V. Тайният съюз между тероризма и западните леви радикали

Един съвременен немски музикант казва: "Това е най-голямото произведение на изкуството в цялата Вселена". Той не говори за Девета симфония на Бетховен, а за атаките от 11 септември [64].

След инцидентите от 11 септември западните леви радикали от интелигенцията изразяват своето одобрение на терористичните атаки и защитават терористите. Един американски писател хвали терористите за унищожаването на Вавилонската кула (тоест Световния търговски център), която според него е символ на незаконни действия на САЩ. Италиански драматург и нобелов лауреат по литература заявява, че "спекулантите от Уолстрийт убиват десетки милиони хора всяка година, довеждайки ги до нищета". По негови думи, „няма нищо страшно в това в Ню Йорк да умрат само 20 хиляди души“ [65].

Професор от Университета на Колорадо в Боулдър нарече онези, които са работили в Световния търговски център, „малки Айхмани“, позовавайки се на служителя от Гестапо Адолф Айхман, който ръководи изтребването на евреите [66].

За да попречат на САЩ да започнат военни операции в Афганистан и Ирак, различни радикални леви сили започват широко разпространени антивоенни протести. Ноам Хомски, лингвист и ляв мислител, заявява в лекцията си в Масачузетския технологичен институт, че САЩ са "най-голямата терористична държава" и че Вашингтон планира да започне "тих геноцид" в Афганистан.

Представители на лявото крило провеждат „бдения за мир“ и други видове протести в цялата страна. Докато американските операции срещу терористи в Афганистан са в разгара си, Хомски прави двуседмично пътуване до Индийския субконтинент, разпространявайки слухове сред милиони мюсюлмани и индианци. Той заявява, че САЩ се канят да подложат на гладна смърт три-четири милиона афганистанци, че действията на САЩ са много по-жестоки от нападенията на 11 септември и т.н. [67]

Професор от Колумбийския университет казва, „аз лично бих искал да видя един милион Могадишу“ [68]. Битката при Могадишу става през 1993 година. Нелегални въоръжени сили на Сомалия устройват засада на американските специални сили, убивайки 19 американски войници.

Антивоенното движение, започнато от левите радикали, е насочено към Съединените щати, за да попречи на техните усилия в борбата срещу тероризма.

През февруари 2003 г., месец преди САЩ да нахлуят в Ирак, Ал Джазира излъчва призива на бин Ладен за улични сражения с американската армия. В своето изявление бин Ладен категорично казва, че „интересите на мюсюлманите и интересите на социалистите съвпадат във войната срещу кръстоносците“ [69].

Най-известната антивоенна организация A.N.S.W.E.R („Действайте сега, за да спрете войната и да сложите край на расизма“) е типичен пример за организация на левите радикали. Нейните членове са предимно социалисти, комунисти, левичари или прогресисти. Много от нейните основатели имат връзки с антиимпериалистическия международен център за действие и революционната марксистко-ленинска световна трудова партия. Така A.N.S.W.E.R всъщност е челният отряд на сталинския комунизъм.

Организация, наречена „Не в наше име“ (Not in Our Name), също участва активно в антивоенното движение. Това е една от организациите на Американската революционна комунистическа партия, която от своя страна е марксистко-ленинска партия, свързана с Китайската комунистическа партия [70].

В допълнение към активното ограничаване на терористите и участие в антивоенното движение, представители на левите сили в правната общност са категорично против федералния закон „Патриотичен акт“, приет от Конгреса на САЩ малко след атаките на 11 септември за засилване на борбата с терористите. 

Слепият шейх Омар Абдел-Рахман, който планира атака срещу Световния търговски център през 1993 г., е осъден на доживотен затвор през 1995 г. Неговата адвокатка Лин Стюарт го посещава в затвора и предава посланието на Абдел-Рахман на неговите последователи в Близкия изток. Съобщението призовава за продължаване на терористичните дейности. Стюарт е осъдена през 2005 г. Учудващо е обаче, че след това тя става политически идол на левицата и нееднократно е канена да изнася лекции в университети, юридически училища и други институции [72].

През 2004 г. американският учен Дейвид Хоровиц публикува проучване, озаглавено „Порочният алианс: Радикалният ислям и американската левица“. Тази работа показва връзката между ислямските екстремисти и американските леви радикали. Хоровиц посочва, че радикалните леви по целия свят прикриват ислямските джихадисти [73].

Сътрудничеството с терористите срещу западните демокрации е част от дългия марш на левите радикални сили за унищожаване на западното общество отвътре. Те са готови да използват всеки метод, който може да им помогне да постигнат тази цел. Въпреки че на повърхността лявата идеология не съвпада с идеологията на ислямския екстремизъм, техните цели обаче съвпадат. Така те образуват опасен съюз срещу западната цивилизация и се превръщат в мощен инструмент на комунистическия призрак.

Заключение

От държавното насилие и политиката на терор в дните на Парижката комуна и Ленин до държавния тероризъм на Китайската комунистическа партия, комунизмът винаги е използвал терора като свой основен инструмент. Освен това извън комунистическите държави комунизмът винаги манипулира различни групи и хора за извършване на терористични атаки и създаване на хаос в целия свят, за да се отклони общественото внимание. Развитието на технологиите и липсата на морални ограничения значително опростяват терористичните дейности. Всяка минута хората по света са изложени на риск от атаки.

Чрез насилие терористите създават безредици в обществото и чрез сплашване установяват контрол над хората. За да постигнат целите си, те нарушават универсалните морални принципи. В техните основни идеи се съдържат корените на комунизма. Може да се каже, че комунистическата идеология предоставя теоретичната основа на техните порочни ценности.

Жертвите на ислямския екстремизъм са главно жители на страните, от които произхождат терористите. Въпреки факта, че медиите се фокусират главно върху терористичните атаки, насочени към западното общество, по-голямата част от убитите са мюсюлмани. Точно както над 100 милиона жертви на комунизма са граждани на комунистическите страни.

Тероризмът е неотделим от комунизма, който сам по себе си е основната причина за терора в целия свят. Докато не бъдат изкоренени отровните корени на комунизма, човечеството няма да намери покой. Само когато осъзнаят ясно ролята на комунизма в терористичните дейности и когато вземат страната на традиционните ценности и духовната вяра, хората могат да се защитят от заплахата за унищожение.

Глава 16: ЗАД ЕКОЛОГИЗМА СТОИ КОМУНИЗМА

Как призракът на комунизма управлява нашия свят – СЪДЪРЖАНИЕ

Осъдете комунизма и Вие...

-------------------

Препратки

[1] Brian Whitaker, “The Definition of Terrorism,” The Guardian, May 7, 2001 , https://www.theguardian.com/world/2001/may/07/terrorism.

[2] “Lenin and the Use of Terror,” World Future Fund, http://www.worldfuturefund.org/wffmaster/Reading/Quotes/leninkeyquotes.htm.

[3] K. Kautsky, Terrorism and Communism: A Contribution to the Natural History of Revolution (1919), https://www.marxists.org/archive/kautsky/1919/terrcomm/index.htm.

[4] Carey Goldberg, “‘Red Saturday’ Not Such a Celebration for Lenin,” Associated Press, April 21, 1990,https://apnews.com/0f88bdb24ea112b606c9c56bca69e9dd; Francis X. Clines, “Upheaval in the East; Soviet Congress Debates New Presidency,” The New York Times, March 13, 1990, https://www.nytimes.com/1990/03/13/world/upheaval-in-the-east-soviet-congress-debates-new-presidency.html.

[5] Brian Crozier,The Rise and Fall of the Soviet Empire (Rocklin, CA: Prima Lifestyles, 2000).

[6] Stanislav Lunev, Through the Eyes of the Enemy: The Autobiography of Stanislav Lunev (Washington D.C.: Regnery Publishing, Inc., 1998), 80.

[7] “The KGB’s Terrorist Footprints,” The Washington Post, September 23, 1981,https://www.washingtonpost.com/archive/politics/1981/09/23/the-kgbs-terrorist-footprints/16f129fd-40d7-4222-975c-6e39044768bf/?utm_term=.0f15a9d808da.

[8] Ion Mihai Pacepa, “Russian Footprints,” National Review, August 24, 2006, https://www.nationalreview.com/2006/08/russian-footprints-ion-mihai-pacepa/.

[9] Ion Mihai Pacepa and Ronald Rychlak, Disinformation: Former Spy Chief Reveals Secret Strategies for Undermining Freedom, Attacking Religion, and Promoting Terrorism (Washington D.C.: WND Books, 2013), Chapter 33.

[10] 〈911恐怖分子袭击事件之后:国内言论摘登〉,《当代中国研究》,2001年第4期, http://www.modernchinastudies.org/us/issues/past-issues/75-mcs-2001-issue-4/596-911.html。

[11] Paul Berman, “The Philosopher of Islamic Terror,” The New York Times Magazine, March 23, 2003, https://www.nytimes.com/2003/03/23/magazine/the-philosopher-of-islamic-terror.html.

[12] Raymond Ibrahim, “Ayman Zawahiri and Egypt: A Trip Through Time,“ The Investigative Project on Terrorism: A Special Report, November 30, 2012, https://www.investigativeproject.org/3831/ayman-zawahiri-and-egypt-a-trip-through-time.

[13] Quoted in Dale C. Eikmeier, “Qutbism: An Ideology of Islamic-Fascism,” Parameters (Spring 2007), 85–98, http://strategicstudiesinstitute.army.mil/pubs/parameters/Articles/07spring/eikmeier.pdf.

[14] Hassan Hassan, The Sectarianism of the Islamic State: Ideological Roots and Political Context (Washington: Carnegie Endowment for International Peace, 2016), 26, https://carnegieendowment.org/files/CP_253_Hassan_Islamic_State.pdf.

[15] Andrew McGregor, “Al-Qaeda’s Egyptian Prophet: Sayyid Qutb and the War On Jahiliya,” Terrorism Monitor 1, No. 3, https://jamestown.org/program/al-qaedas-egyptian-prophet-sayyid-qutb-and-the-war-on-jahiliya/.

[16] Robert R. Reilly, The Roots of Islamist Ideology (London: Centre for Research into Post-Communist Economies, 2006), 4, http://crce.org.uk/briefings/islamistroots.pdf.

[17] Paul Berman, “The Philosopher of Islamic Terror,” The New York Times, March 23, 2003, https://www.nytimes.com/2003/03/23/magazine/the-philosopher-of-islamic-terror.html.

[18] Andrew McGregor, “Al-Qaeda’s Egyptian Prophet: Sayyid Qutb and the War On Jahiliya,” Terrorism Monitor 1, No. 3, https://jamestown.org/program/al-qaedas-egyptian-prophet-sayyid-qutb-and-the-war-on-jahiliya/.

[19] A. E. Stahl, “ ‘Offensive Jihad’ in Sayyid Qutb’s Ideology,” International Institute for Counter-Terrorism, March 25, 2011, https://www.ict.org.il/Article/1097/Offensive-Jihad-in-Sayyid-Qutbs-Ideology#gsc.tab=0.

[20] Andrew McGregor, “Al-Qaeda’s Egyptian Prophet: Sayyid Qutb and the War On Jahiliya,” Terrorism Monitor 1, No. 3, https://jamestown.org/program/al-qaedas-egyptian-prophet-sayyid-qutb-and-the-war-on-jahiliya/.

[21] A. E. Stahl, “ ‘Offensive Jihad’ in Sayyid Qutb’s Ideology,” International Institute for Counter-Terrorism, March 25, 2011, https://www.ict.org.il/Article/1097/Offensive-Jihad-in-Sayyid-Qutbs-Ideology#gsc.tab=0

[22] Andrew McGregor, “Al-Qaeda’s Egyptian Prophet: Sayyid Qutb and the War On Jahiliya,” Terrorism Monitor 1, No. 3, https://jamestown.org/program/al-qaedas-egyptian-prophet-sayyid-qutb-and-the-war-on-jahiliya/.

[23] Roxanne L. Euben, “Mapping Modernities, ‘Islamic’ and ‘”Western’,” in Border Crossings: Toward a Comparative Political Theory, ed. Fred Reinhard Dallmayr (Lanham, MD: Lexington Books, 2013), 20.

[24] Vladimir Lenin, What Is to Be Done? Trans. Joe Fineberg and George Hanna, https://www.marxists.org/archive/lenin/works/1901/witbd/.

[25], [26], [27] Glenn E. Robinson, “Jihadi Information Strategy: Sources, Opportunities, and Vulnerabilities,” in Information Strategy and Warfare: A Guide to Theory and Practice, eds. John Arquilla and Douglas A. Borer (London: Routledge, 2007), 92.

[28] Andrew McGregor, “Al-Qaeda’s Egyptian Prophet: Sayyid Qutb and the War On Jahiliya,” Terrorism Monitor 1, No. 3, https://jamestown.org/program/al-qaedas-egyptian-prophet-sayyid-qutb-and-the-war-on-jahiliya/.

[29] 该书原文为阿拉伯文,在许多穆斯林网站可以查到引述段落的英文翻译和阿拉伯原文图片,如“Impaling Leninist Qutbi Doubts: Shaykh Ibn Jibreen Makes Takfir Upon (Declares as Kufr) the Saying of Sayyid Qutb That Islam Is a Mixture of Communism and Christianity,” http://www.themadkhalis.com/md/articles/bguiq-shaykh-ibn-jibreen-making-takfir-upon-the-saying-of-sayyid-qutb-that-islam-is-a-mixture-of-communism-and-christianity.cfm。

[30] Damon Linker, “The Marxist Roots of Islamic Extremism,” The Week, March 25, 2016, http://theweek.com/articles/614207/marxist-roots-islamic-extremism.

[31] Chuck Morse, Islamo-Communism: The Communist Connection to Islamic Terrorism (City Metro Enterprises, 2013), Introduction.

[32] Antero Leitzinger, “The Roots of Islamic Terrorism,” The Eurasian Politician, No. 5 (April-September 2002), http://users.jyu.fi/~aphamala/pe/issue5/roots.htm.

[33] Lawrence Wright, The Looming Tower: Al-Qaeda and the Road to 9/11 (New York: Knopf Publishing Group, 2006), 21.

[34] Dawn Perlmutter, Investigating Religious Terrorism and Ritualistic Crimes (New York: CRC Press, 2004), 104.

[35] The 9/11 Commission Report, The National Commission on Terrorist Attacks Upon the United States, 72, https://www.9-11commission.gov/report/911Report.pdf.

[36] Michael Scheuer, Through Our Enemies’ Eyes: Osama bin Laden, Radical Islam, and the Future of America, 2nd ed. (Washington: Potomac Books, 2006), 114.

[37] Lawrence Wright, The Looming Tower: Al-Qaeda and the Road to 9/11 (New York: Knopf Publishing Group, 2006), 36.

[38] Lawrence Wright, “The Man Behind Bin Laden: How an Egyptian Doctor Became a Master of Terror,” The New Yorker, September 16, 2002, https://www.newyorker.com/magazine/2002/09/16/the-man-behind-bin-laden.

[39] Lawrence Wright, The Terror Years: From Al-Qaeda to the Islamic State (New York: Vintage Books, 2016), 17.

[40] Lawrence Wright, The Looming Tower: Al-Qaeda and the Road to 9/11 (New York: Knopf Publishing Group, 2006), 36.

[41] Glenn E. Robinson, “The Four Waves of Global Jihad, 1979-2017,” Middle East Policy XXIV, No. 3 (Fall 2017), 70.

[42] Glenn E. Robinson, “Jihadi Information Strategy: Sources, Opportunities, and Vulnerabilities,” in Information Strategy and Warfare: A Guide to Theory and Practice, ed. John Arquilla, Douglas A. Borer (London: Routledge, 2007), 88.

[43] Glenn E. Robinson, “The Four Waves of Global Jihad, 1979-2017,” Middle East Policy, Vol. XXIV, No. 3 (Fall 2017), 85.

[44] Anthony Bubalo and Greg Fealy, “Between the Global and the Local: Islamism, the Middle East, and Indonesia,” The Brookings Project on U.S. Policy Towards the Islamic World, No. 9 (Oct. 2005):7, https://www.brookings.edu/wp-content/uploads/2016/06/20051101bubalo_fealy.pdf.

[45] Robert Manne, “Sayyid Qutb: Father of Salafi Jihadism, Forerunner of the Islamic State,” The ABC, November 7, 2016, http://www.abc.net.au/religion/articles/2016/11/07/4570251.htm.

[46] Joshua Sinai, “Mining the Roots of the ‘Why and How’ of Terrorism,” The Washington Times, October 31, 2017, https://www.washingtontimes.com/news/2017/oct/31/book-review-the-mind-of-the-islamic-state-by-rober/.

[47] Seth G. Jones, A Persistent Threat: The Evolution of al Qa’ida and Other Salafi Jihadists (Rand Corp, 2014), 64-65, https://www.rand.org/content/dam/rand/pubs/research_reports/RR600/RR637/RAND_RR637.pdf.

[48] 2011 Report on Terrorism, National Counterterrorism Center, 14, https://fas.org/irp/threat/nctc2011.pdf.

[49] Country Reports on Terrorism 2016, Bureau of Counterterrorism and Countering Violent Extremism, https://www.state.gov/j/ct/rls/crt/2016/272241.htm.

[50] Alex Nowrasteh, Terrorism and Immigration: A Risk Analysis, Cato Institute, September 13, 2016, https://object.cato.org/sites/cato.org/files/pubs/pdf/pa798_1_1.pdf.

[51] 时延春:〈周恩来与中东〉,《党史纵横》,2006年第一期,页7-8, http://waas.cssn.cn/webpic/web/waas/upload/2011/06/d20110602193952375.pdf。

[52] “U.S. Orders Closure of Palestine Information Office – Department Statement, September 15, 1987 – Transcript,” US Department of State Bulletin, November, 1987,https://web.archive.org/web/20090808192756/http://findarticles.com/p/articles/mi_m1079/is_n2128_v87/ai_6198831/.

[53] Andrea L. Stanton, Edward Ramsamy, Carolyn M. Elliott, Peter J. Seybolt, eds., Cultural Sociology of the Middle East, Asia, and Africa: An Encyclopedia, Vol. 1 (Los Angeles: SAGE, 2012), 274.

[54] Stefan Aubrey, The New Dimension of International Terrorism (Zürich: vdf Hochschulverlag AG an der ETH, 2004), 34.

[55] Stefan Aubrey, The New Dimension of International Terrorism (Zürich: vdf Hochschulverlag AG an der ETH, 2004), 34-36.

[56] S. Frederick Starr, Xinjiang: China’s Muslim Borderland, 1st Ed. (London: Routledge, 2004), 149.

[57] John Hooper, “Claims that China Paid Bin Laden to See Cruise Missiles,” The Guardian, October 20, 2001, https://www.theguardian.com/world/2001/oct/20/china.afghanistan.

[58] Ted Galen Carpenter, “Terrorist Sponsors: Saudi Arabia, Pakistan, China,” The Cato Institute, November 16, 2001, https://www.cato.org/publications/commentary/terrorist-sponsors-saudi-arabia-pakistan-china.

[59] “China’s Role in Osama bin Laden’s ‘Holy War’ On America,” The Population Research Institute 3, No. 23, https://www.pop.org/chinas-role-in-osama-bin-ladens-holy-war-on-america/.

[60] Yitzhak Shichor, “The Great Wall of Steel Military and Strategy in Xinjiang,” in Xinjiang: China’s Muslim Borderland, ed. S. Frederick Starr (London: Routledge, 2004), 158.

[61] John O. Edwards, “China’s Military Planners Took Credit for 9/11,” NewsMax, September 24, 2002, https://rense.com/general29/sdspl.htm.

[62] “Chinese Firms Helping Put Phone System in Kabul,” The Washington Times, September 28, 2001, https://www.washingtontimes.com/news/2001/sep/28/20010928-025638-7645r/.

[63] D. J. McGuire, “How Communist China Supports Anti-U.S. Terrorists,” Association for Asian Research, September 15, 2005, http://www.asianresearch.org/articles/2733.html.

[64], [65] Jamie Glazov, United in Hate: The Left’s Romance with Tyranny and Terror (Los Angeles: WND Books, 2009), Chapter 14.

[66] “Ward Churchill Profile,” Discoverthenetworks.org, http://www.discoverthenetworks.org/individualProfile.asp?indid=1835.

[67] Jamie Glazov, United in Hate: The Left’s Romance with Tyranny and Terror (Los Angeles: WND Books, 2009), Chapter 14.

[68] “Nicholas De Genova Profile,” Discoverthenetworks.org, http://www.discoverthenetworks.org/individualProfile.asp?indid=2189.

[69], [70], [71] Jamie Glazov, United in Hate: The Left’s Romance with Tyranny and Terror (Los Angeles: WND Books, 2009), Chapter 14.

[72] “Lynne Stewart Profile,” Discoverthenetworks.org, http://www.discoverthenetworks.org/individualProfile.asp?indid=861.

[73] David Horowitz, Unholy Alliance: Radical Islam and the American Left (Washington D.C.: Regnery Publishing, Inc., 2004), 37.

Източник/ци: EpochTimes; epochtimes.ru

Превод: БУДНАЕРА

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!