Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Китай - експериментите продължават

Китай протести

Наближава ли третият ден на китайското чудо? Много се пише за ,,икономическия бум" на Китай, постоянно високия икономически растеж, заплащан с потта (а понякога и с кръвта) на повече от милиард китайци и стотина милиона души от ,,националните малцинства". Китайската управляваща мафия изостава от американската само по размера на икономиката, която контролира.

За сметка на това китайците изнасят повече стоки, от всички други - около 10% от световния износ. При това другите големи износители изнасят предимно технологии и природни богатства, а Китай - човекочасове под формата на евтини промишлени стоки. Според прогнозите на различни специалисти след двадесет години китайските граждани ще могат да харчат половина колкото американските, а китайското правителство ще контролира толкова могъща икономика, колкото американското.

Засега ,,отговорните другари" в Пекин кротуват и се задоволяват с ролята на надзиратели в най-голямото трудово-възпитателно общежитие в света, но ситуацията вече се променя. Те разширяват икономическите и политическите си взаимодействия както с преките съседи, така и с режими, противници на хегемонията на САЩ като Иран и Венецуела. ОТ своя страна други правителства в региона (като това на ,,социалистическа република" Виетнам, Индия или Индонезия) се стремят да заемат мястото на Китай като предложат още по-евтин добитък на международния ,,трудов пазар".

Дори ако САЩ се опитат да спрат разрастването на Китай, например чрез контрола върху енергийните ресурси в региона, те просто ще ускорят изострянето на отношенията. Историята не помни случай, в който една държавна банда да отхвърли възможността за заграбване на по-голям дял от баницата - повод винаги се намира, бил той ,,преместването на българското тържище от Цариград в Солун" или ,,войната срещу световния тероризъм".

Разбира се, ,,народоосвободителната армия" все още не може да застраши сериозно военната хегемония на САЩ по света, но сигурно би могла да блокира успешно инициативи в региона около Китай, както това се случи в Корея и Виетнам. Тя разполага с около 1/7 от военния бюджет на САЩ и с около 3 милиона бойци, предани кадри на Партията-държава.

Нарастването на икономическата и военната сила на Китай става паралелно с нарастването на вътрешните проблеми на държавата. Самите китайски икономисти признават, че ,,успехът се дължи на това, че 300 милиона души се възползват от евтиния труд на един милиард". Разликите между регионите са огромни. На 200 километра от Пекин менюто на селяните е купа зеле и чиния картофи, докато в скъпите ресторанти на столицата с цената на едва вечеря в селата живеят месеци наред. Селяните масово мигрират към търговските и промишлените центрове, където след изтощителния работен ден ,,поне могат да излязат и да си хапнат шишчета". Престъпността сред младите в големите градове е относително висока поради недостига на стабилни работни места.

На другия край на пирамидата китайските ,,ръководни кадри" трупат богатства дори в ролята си на частни лица. ,,Бъдещият водач на страната" Си Цзинпин е представян като скромен служител на народа, (в ,,народната република" това значи, че живее в служебен апартамент, използва служебна кола и не се стреми към удобства). Състоянието на семейството му обаче според Блумбрърг е почти 2 милиарда долара в акции и дялове от различни фирми. Наследниците на ,,ръководните кадри" в ККП са с образование и бизнес в чужбина, западните им другарчета на шега ги наричат ,,червени принцове" и нямат нищо против да делят с тях печалбата от труда на близо милиард дресирани работници.

След японската окупация и гражданската война Партията подлага китайския народ на жестоки експерименти. По време на ,,Големия скок напред" десетки милиони китайци умират от глад за 3-4 години, между един и два милиона са екзекутирани като контрареволюционери. По време на ,,културната революция" и последвалите я фракционни борби в Партията 36 милиона души са репресирани, а около милион се екзекутирани. Новите кадри, които поемат ,,кормилото" след смъртта на Мао, си дават сметка почти двадесет години  че ,,социализмът е едно недоносче" и че ,,главният фактор са хората" Поредният експеримент, наречен от правителството ,,социализъм с китайски характеристики", а от неговите западни идеолози - ,,шокова терапия", представлява официално приватизиране на китайската икономика в ръцете на ,,ръководните кадри" под маската на ,,свободния пазар". Лично гуруто на капитализма Милтън Фридман посещава Китай, за да окуражи управляващите мутри ,,да преминат отвъд". В краят на 80-те години на 20-ти век този процес е вече в разгара си. Прословутите събития на Тянанмън през 1989г. са насочени срещу диктатурата на Комунистическата партия, но и против поредния експеримент. Доколкото в известно, исканията са насочени както срещу политическите репресии, така и срещу протичащите реформи. От 1988 до 1995г. Китай е страната с най-бързо растящо неравенство в доходите. По индекса на неравенство днес Китай изпреварва САЩ и дори България и се нарежда някъде в незавидната компания на латиноамериканските страни.

В последните години, когато дори българските мутри се научават да изнасят производството си в Китай, заплатите в китайските градове започват да растат по-бързо от икономиката, което кара китайските мутри на свой ред да изнасят производството си в по-бедни страни. В същото време пропастта в доходите между града и селото е постоянна, селяните постепенно губят земята си, с това расте и миграцията към големите градове. На по-старите поколения идва ред да се пенсионират, а поради успешната политика на ограничаване на раждаемостта, настоящата пенсионна система няма да може да удържи натиска. 30 години след началото на последния експеримент, Партията отново трябва да смени курса, за да удържа положението.

По високите етажи са наясно с това. Разправите с политическите противници (преди описвани като контрареволюционери, днес - като корумпирани държавни служители) понякога завършват с официални смъртни наказания, които се радват на широка популярност сред народа. Те обаче не са достатъчни.

На партийния конгрес тази година министър председателят Уен Джинбао призовава за ,,създаване на разумен и гладък модел за разпределяне на доходите", който е ,,много важен за социалната стабилност". Всеки партиен член или кадър трябвало да бъде загрижен, в противен случай щели да се повторят ,,трагичните резултати от ,,културната революция" (която, наред с останалото, беше напомнила на ,,кадрите", че народът е по-силен от тях). Самото семейство на Уен - жена му и децата му - са сред най-прочутите корумпирани китайци, откакто излязоха шифрограмите в Уикилийкс. Други хора от висшето партийно ръководство засега не са подкрепили думите му. Те отшумяха като тъп виц, който никой не разбира.

Тече процес на формиране на ,,мощно критично движение на интелектуалци, изследователи и политически ръководители, които са единодушни, че е необходимо да бъде създадено законно, пространство за протест". Петима негови представители, настанени на топло в университетите, миналата година разпространяват писмо, според което ,,се появиха бурни социални противоречия, но вероятността те да доведат сериозно социално напрежение остава слаба". Все пак ,,моментът е благоприятен" за реформи, ,,изчакването, колебанията и протакането могат да се окажат историческа грешка". Реформите, които предлагат, са ориентирани към ,,правото на прозрачна и пълна информация", ,, механизми за изразяване", ,,първи крачки към саморегулиране и самоуправление" и ,,помирителен и посреднически орган". Ако се поучим от нашата история, никакви ,,първи крачки" към каквото и да е самоуправление няма да се случат, докато Партията държи контрола - предложените мерки са клапани за изпускане на напрежението. Според анализаторите на западните медии, въпреки че се говори, че гласовете на ,,екстремистите отляво и отдясно" стават все по-силни. Партията нямала сили да се реформира. На фона на миналото и настоящето на Китай дори такива реформи изглеждат забележителни и със сигурност ще срещнат отпор сред ,,отговорните кадри", но рано или късно ще бъдат прокарани.

Вече официално се говори за дисбаланс във властта, за криза на етиката в обществото, предизвикана от произвола на диктатурата. Това не са проблеми, които се решават с политически размествания по върховете. ако китайското правителство не поеме отново пътя на социалните експерименти, рискува след няколко (десетки) години да се изправи пред един милиард гневни китайци, срещу които приказките няма да помогнат. /illuminatibg.blogspot.com.au/

Нечувано зло! Организирано отнемане на органи от живи хора!

Комунистически Китай е моделът на планово общество на Новия световен ред [+Видео]

Комунистически Китай служи за лаборатория на глобализма, за опитно поле, където 1.4 милиарда души живеят като опитни зайчета при изграждането на прекрасния нов свят...

"Социалният експеримент в Китай под ръководството на председателя Мао, е един от най-важните и успешните експерименти в историята.„ Дейвид Рокфелер, Ню Йорк Таймс, 10 август 1973 г.

Новият Световен Ред е КОМУНИЗЪМ: Австралийският конгрес разобличава Новия световен ред [Видео + Audio]

Ан Бресингтон подчертава, че Римският клуб, в който членуват Тед Търнър, Буш, Горбачов и общо взето всички, които дърпат конците, никога не се е отказвал от идеята за световно господство на КОМУНИЗМА...

"През 1987 г. Михаил Горбачов, също член на Римски клуб, каза: Вървим към Нов Световен Ред, светът на комунизма и никога няма да се върнем назад"

Отровните корени на комунизмаЧервената симфония (революцията под рентген)

Блестящото описание на коммунистическо-банкерския заговор, направено от един от непосредствените изпълнители на задачите в този заговор - Христиан Раковски...

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!