Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Солженицин и „единна” Европа, разрушаваща националните държави...
Да си спомним за Александър Солженицин
Представяме ви една статия на нашият читател Стефан Станев, посветена на личността и делото на Александър Солженицин.
Александър Солженицин – интелектуален гении, предшественик на модерното време, корифей на словото, оставил неизличим отпечатък не само върху литературната, но и върху политическата съдба на СССР, Русия и света.
Неговите думи са непоклатима ценност, етичен връх, духовна еманципация за поколения напред. Животът му, пълен със скитания, лишения и борба, е доказателство за това, че съдбата на писателя и неравнодушния човек никога не е била и няма да бъде лека. Консервативен по убеждения, патриот по душа, Солженицин се явява критик на всяка идеология, рушаща устоите на нацията.
Човек с изострено чувство за морал и справедливост, преминал през суровата реалност на съветските затвори, лишен от гражданство заради настояването му да се премахне цензурата, Солженицин остава до последния си дъх свързан със своята родина – Русия.
Със своята интелектуална дейност Солженицин успява по категоричен начин да обори клишето, че всеки критик на комунистическата система задължително трябва да славослови западната либерална демокрация. Нещо повече – по време на Студената война Солженицин твърди, че критиките на Запада не са насочени към комунизма, а към Русия. Така се сдобива с прозвището „вечният дисидент”.
Най-главният му подвиг – „Архипелагът Гулаг” –книгата, в която Солженицин описва стъпка по стъпка ужасяващите етапи от изпитанието на един невинен мъж, преминаващ през кръговете на адската репресивна комунистическа машина, се превръща в настолно четиво на всеки антикомунист. Но Солженицин не спира дотук.
Знаменитата харвадска реч, произнесена от писателя през 1978 година по време на асамблеята на випускниците, че „западният начин на съществуване има все по-малка перспектива да стане водещ образец”, започва бързо да се обсъжда и анализира и дълги години е най-цитираната.
В какво вярва Солженицин?
Солженицин е привърженик на система, неразривно свързана с нацията – с нейните специфики, традиционни ценности и морал. Това, за което се бори Солженицин е свобода. Но свобода в рамките на общността, а не свръхегоистичната, абсурдна и утопична всепозволеност. Той предпочита модела, при който е налице ясно и справедливо разпределение на свободите и задълженията. Модел, в който по същество са начертани естествени граници, утвърдили се в народопсихологията през вековете.
В основата, в самата същност на този модел стои естествено заложеният стремеж у човека за развитие. Солженицин е яростен критик на маниакалният стремеж към контрол, за желанието на една или друга властова група да станат богоравни, да подменят естествения ред, налагайки въображаеми конструкции.
Затова през 2006-та година Солженицин застава на страната на руския патриарх Кирил, който подлага на критики западната култура с аргумента, че съблюдаването на правата и желанията на отделния човек не бива да вреди нито на родината, нито на религиозните или националните чувства на останалите. Като убеден патриот, Солженицин налага националното чувство, застъпва тезата, че пълноценното си развитие като личност човек може да намери само като осъзнат „служител” на дадено общество, като отделен индивид, който със своята дейност допринася за общото благо. Индивид, който естествено се слива в една културна и духовна общност – неговата родина.
А тази общност, за да постига интелектуални и икономически успехи, е нужно да бъде единна и обединена. По тази причина Солженицин търси спасението в националните културни и религиозни корени на своята родина, а не в чужди модели, които навярно биха сработели в друго общество, но не и в неговото.
Колко актуален е днес Солженицин?
Историята е важна по ред причини. Една от тях е, че там са скрити много от положителните практики, чрез които могат да бъдат решени фундаментални проблеми, пред които сме изправени днес. Когато комунизмът и СССР се приближаваха към своя крах, Солженицин пише „Как да устроим Русия“ – есе, в което той се проявява като страстен защитник на идеята Русия да се обърне към миналото си и да започне да разчита на силна и просветлена централизирана власт, както и на душевността на руския народ.
В контекста на днешни европейски дебати за „единна” Европа, разрушаваща националните държави, идеите на Солженицин идват като яростен отпор. Отпор на маниакалната обсесия за разрушаване на природното, естественото. За желанието да смачкаш създаденото от Бога, налагайки конструкта за величието на империите, за наднационалната диктатура.
Президентът на Русия Владимир Путин и Александър Солженицин си стискат ръцете по време на посещение на президента в дома на писателя в Троице-Ликово в Москва на 12 юни 2007 г. Снимка: Ройтерс/e-vestnik.bg
Вярата в бога и службата на сатаната
Виждаме как много евро-атлантически страни се отказват от своите корени, в това число и от християнските ценности, които съставят основата на западната цивилизация. Там се отричат нравствените начала и всяка традиционна идентичност...
Всъщност борбата на Солженицин винаги е била срещу диктатурата, без значение дали тя ще бъде облечена в червено или ще размахва цветущото знаме на неолиберализма. Без значение дали ще следва лозунга за комунистическия интернационал или ще се пребоядиса в либерален ..интернационал.
А борбата, с цялата си историческа бляскавост и човешка трагедия, се води преди всичко с най-силното човешко оръжие – словото. /nreporter.info/
Без САЩ комунизма нямаше да се роди
Списание „Американски Евреи” от 10-ти септември 1920 година пише: „Болшевишката революция в Русия беше работа на Еврейски мозъци, извършена от Еврейско недоволство, чрез Еврейско планиране, чиято цел е да създаде Нов световен ред...
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!