Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Световното злато и САЩ
Пол Крейг Робъртс: „САЩ вече нямат златен резерв“
Икономиката Санчо, така биха звучали думите на Дон Кихот в 21-век съвсем без да се прокламира в обществото (ще се каже на „тихия фронт“). Става нещо съвсем не чак толкова приятно, за което рядко се говори в медиите и съвсем частично се промъква някоя „новинка“, но лека по лека започнаха все по-настойчиво да се задават неудобните въпроси. Ето защо има основания да се предположи, че настъпва разпети петък, от който изходите ще са два – или САЩ няма вече да са световен лидер или броячът ще бъде занулен, каквато е и идеята на САЩ, вкарвайки света в постоянни войни целящи неговата дестабилизация, а не е изключено и Трета световна. Изправени сме пред една изстрадана поговорка, която гласи, че кредиторите не убиват длъжниците си, а длъжниците убиват кредиторите си.
Малко преди да почине Уго Чавес беше един от първите съвременни лидери, които направи и невъзможното златото на Венецуела да не се съхранява в чужбина, а в националния трезор. Това негово действие разбира се будеше насмешка в т. нар. „цивилизована общност“, но всъщност събитията, които станаха в последствие доказаха неговата правота, например: войната срещу Либия – първо наложиха запори върху активите на семейство Кадафи и на страната в чужди банки. Всъщност това са първите стъпки, които се използват срещу набелязаната страна: Куба има над 50 годишно ембарго? Санкции бяха наложени на Иран заради ядрената им програма (двоен стандарт, защото срещу избиването на мирно население от страна на Израел в ивицата Газа нямаше санкции), подобни санкции има и срещу Асад и Сирия, същото беше и преди свалянето и убиването на Саддам Хюсеин в Ирак, разбира се подобен е и сега сценарият с Русия, но това вече е твърде голяма хапка и светът определено така не е единен, а и май вече не се връзва на този номер.
От изложеното до тук изводът е, че Уго Чавес си е научил урока и е предвидил, че е по-добре ако има активи да са си в страната му – това е само политическия момент от картината, но както ще видим по-долу икономическият е много по-страшен.
Въпреки че не се намира пряка връзка между двете събития, в последните две години Ангела Меркел проведе множество срещи с Обама, но не само по темата „санкции срещу Русия и украинската криза“. За Германия има много сериозен проблем, а именно, че федералният резерв постоянно отхвърля нейното искане златото й, което се намира във Федералния резерв да се върне в Германия. Този отказ поставя огромен въпрос за другите страни, а дали има въобще такова злато, дали реално САЩ са все още в състояние да си плащат сметките? Този въпрос поражда огромно напрежение сред т. нар. „западни партньори“, особено след нарастващия с огромни темпове дълг на САЩ, който чупи всевъзможни рекорди и тавани. До скоро беше 17 мрлд. $ сега експертите споменават такива числа, че трябвало да стане 20 трл. $. Освен всичко друго с много държави те изглеждат заедно само привидно на политическата сцена, но реално всяка една от тях се чуди как да има по-голяма независимост и това да стане с минимални сътресения.
Отговорът на този въпрос трябва да се търси на фона и на множество други фактори, например че Китай е изкупил държавни облигации на САЩ на стойност 2 трл. $, а същевременно САЩ се опитаха да правят цветна революция с протестите в Хонконг. Един вид да подлеят вода на най-големият си кредитор. Този факт обаче има сериозно геополитическо значение, защото ако предявят вземанията си китайците, и то не в зелени хартийки, а примерно в злато, то реално САЩ ще са разорени. Един вид Китай макар тихо и кротко си играе своята игра независимо от помпането на мускули на обявяваната за световен лидер страна.
Освен това на много държави им се спретнаха доста сериозни проблеми за това, че искаха да се освободят от долара. Кадафи искаше да има световна валута обезпечена със златно покритие, Иран и Сирия искаха да имат петролни борси, на които черното злато да се търгува в национални валути – последваха санкции, а сега и военни действия. Разбира се опитите да се възпират тези процеси няма как да успеят вечно и тези тенденции доларът да губи позиции на световна обменна валута се засилват постоянно. Например в БРИКС страните като търгуват по между си – не ползват долари, такива не са необходими и при търговията между Русия и Китай, както и между Русия и други нейни партньори, Китай също все повече избягва да ги ползва като разменна валута със своите партньори – например при закупуването на петрол от средна Азия.
Всичко това буди друго съмнение, освен дали САЩ може да покриват дълга си – дали вече основните играчи на световната сцена не се чудят как да се отърват най-неболезнено от натрупаните свои долари?
Разбира се историята помни такъв случай между Де Гол, последвалите го множество други страни (в това число и Германия) и САЩ, които са си искали от федералния резерв своето злато, като са връщали натрупаните в хазните си долари. Това наложило на 15 август 1971 година президентът на САЩ Ричард Никсън да обяви пълната отмяна на златното обезпечение на долара и да се започне изграждането на най-голямата пирамида в света. Дали е случайност или не, но Джон Кенеди е искал да върне златния долар, убит на 22 ноември – рожденият ден на Де Гол.
Днес в края на месец ноември в Швейцария ще има референдум, т. нар. референдум за златото, като основна точка е дали швейцарското злато не трябва да се съхранява в швейцарски трезори? По социологически данни болшинството са на това мнение, а щом прагматичните швейцарци поставят тези въпроси и то открито – тa нещата са сериозни. /anonybulgaria.wordpress.com/
Пол Крейг Робъртс: „САЩ вече нямат златен резерв“
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!