БУДНАЕРА\\\///ЕВ

ЗА КАКВО Е СЪЗДАДЕНО ЧОВЕЧЕСТВОТО

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

В България масово не се докладват нежеланите реакции след ваксинация

Здравните власти отричат. Но родителите с право се възмущават и нямат доверие в здравната система по отношение на ваксинопрофилактиката. Неработещата добре система за Надзор на нежеланите реакции след ваксинация се обсъжда и в проучване на д-р Н. Владимирова – председател на Националната комисия по надзор на НРВ при МЗ.

Учудващо е лицемерието на здравните власти и експерти, които се опитват да ни убедят, че България е единствената страна в света, в която няма пострадали от ваксина, а само единични случаи на обичайните леки локални реакции, при положение че в множество изследвания, разглеждане на клинични случаи, анализи и доклади на български медицински специалисти, фигурират данни за обратното.

Бил Гейтс и ваксините - евгеника в действие

В света днес има 6,5 милиарда хора и броят им върви към 9 милиарда.

И ако ние свършим наистина добра работа с НОВИТЕ ВАКСИНИ, здравните грижи, репродуктивното здравно обслужване, вероятно бихме могли да намалим този брой с 15%...

В свое проучване[1] гл. асистент д-р Надежда Владимирова – Завеждащ секция Епидемиология и надзор на заразните болести в НЦЗПБ и Председател на Националната комисия по надзор на нежелани реакции след ваксинация (НРВ) при МЗ, потвърждава притесненията на родителите, че системата за надзор на НРВ не действа според правилата за добрата медицинска практика и в съответствие с изискванията на обществото:

"Сравнително малкият брой ежегодно съобщавани случаи с НРВ за цялата страна до голяма степен се дължи на избирателното „филтриране” на тези събития, което системата за надзор на НРВ допуска още на ниво лекарска практика или болница, а впоследствие и на регионално ниво.

Над 50 деца парализирани след ваксина против менингит от Бил Гейтс

Поне от 10 години насам Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс е на кръстоносен поход, целящ ваксинирането на всяко дете на планетата...

Аналитичният преглед на качеството на проучванията и на текущата отчетност в изпълнение на изискванията на системата за надзор на НРВ в страната през 2011 г. показа за пореден път някои слаби страни в работата в тази област, които можем да обобщим в следното: пропуски при спазване на процедурата по съобщаване на случай с НРВ на всички нива институции, включени в системата; неоперативна система за надзор на НРВ в повече от половината региони на страната; съобщаване предимно НРВ, подлежащи на задължително съобщаване и проучване.

Що се отнася до надзора на НРВ в страната през 2011 г. би могло да се посочи, че в повече от половината региони в страната системата за надзор на НРВ е неоперативна.

От полза за подобряване на системата за надзор на НРВ ще бъде да се предприемат действия относно разкриване на причините за несъобщаване, както и да се проведе самооценяване работата на системата, като за целта се използват критериите на СЗО в тази област.

През 2011 г. са получени съобщения за нежелани реакции след прилагане на ваксина от 12 региона на страната. Липсата на съобщения за НРВ в един регион най-вероятно се дължи на несъобщаване на подобни събития, поради причини, чието изясняване предстои.

За разглеждания период са отчетени 32 съобщения за НРВ, като от тях 25 (78%) са след прилагане само на една ваксина, а останалите 7 (22%) - след прилагане на комбинация от ваксини (Пентаксим/Инфанрикс + Синфлорикс) - Фиг. 3. 

28 от съобщенията са свързани с прилагането на ваксини ДТКаПиХиб (Пентаксим/Инфанрикс) – самостоятелно или съвместно с друга ваксина.

В зависимост от изхода на НРВ, респ. и необходимостта от болнично лечение на имунизираните лица, 34% (11 случая) са дефинирани и докладвани като „сериозни НРВ”."

Дали истинската причина за предстоящото изваждане от употреба на петкомпонентната ваксина не се дължи и на сравнително честите нежелани реакции от нея, а не само на липса на доставки от производителя, ще разберем в бъдеще. Но вече имаме няколко примера за такова изваждане на ваксини от календара, за които чак впоследствие се признава, че е заради множество реакции от тях - например предишните паротитна, цялоклетъчна коклюшна, живата полиомиелитна, ДТК.

Будят недоумение и коментарите на експертите, че епидемичните взривове и увеличаването на някои от ваксинопредотвратимите заболявания се дължат единствено на недостатъчно имунизационно покритие и ваксинационни джобове. Видно от Таблица 3, ваксинационният обхват в България е отличен и се нареждаме на едно от челните места по тези показатели в Европа.

Но с основание задаваме въпроса защо, когато се търсят причините за нарастването на някои ваксинопредотвратими заболявания в последно време, не се коментира недобрата ефективност на определени ваксини и че именно това е причината за необходимостта от максимално висок имунизационен обхват? Например ацелуларната коклюшна компонента, която замени целоклетъчната; БЦЖ, за която вече има достатъчно изследвания в световен мащаб за спорната и ефективност, паротитната компонента в МПР ваксината и т.н.

В потвърждение на това свидетелстват следните данни:

При заболелите от коклюш у нас през 2007-2010 г., 55,8% са ваксинирани с 3 дози - завършен имунизационен статус. С 1 доза са 5,93%, с 2 дози – 2,70%, а с неизвестен имунен статус са 11,08%. Само 23,72% са без прием на ваксина. Лабораторно потвърдени са 94,34% от случаите.[2]

„Въпреки, че над 2 милиарда души са били имунизирани с БЦЖ, и в момента тя е официално препоръчвана ваксина в повече от 180 страни, с изключение на САЩ, ефикасността на BCG като ваксина срещу туберкулоза остава спорна. Проучвания показват, че ефективността на BCG ваксината (различни щамове от различни производители) срещу туберкулоза е променлива, варираща 0-80%. Един скорошен мета-анализ на данните от 14 проучвания и 12 контролни изследвания заключават, че цялостния защитния ефект на BCG срещу туберкулозна инфекция е 50%.”[3]

"В заключение, нашият преглед показа, че наличните доказателства не подкрепят BCG реваксинацията като стратегия за намаляване на туберкулозата.

Пътят напред в контрола на туберкулозата е чрез разработване на нова ваксина, която трябва да бъде по-добра от съществуващата BCG. Новата ваксина трябва да бъде в състояние да действа като бустер на BCG или да може да замести BCG ваксината.”[4]

“От 2249 заболели от морбили през 2009 година в 20% са били приложени 2 имунизации МПР, а в възрастовата група 13 месеца –11 години имунизираните еднократно и разболели се деца са били 52%. Тези данни излизат от референтните 5% неефективност на продукта...”[5]

Проблемите във ваксинопрофилактиката у нас са много, системата е тромава и неефективна, и ако се извършват някакви действия за подобряването и, това не е видно за обществото. Но липсата на прозрачност по някои аспекти, свързани с ваксините у нас, от  здравните власти и експерти, не е от полза за никого. От една страна, родителите са загубили доверие в специалистите, щом не им се поднася подробна и цялостна информация и не се докладват реакциите, които те установяват при децата си след ваксинация, съответно и не получават съдействие от институциите. От друга страна – самите власти, медицински специалисти и лекари срещат затруднения от липсата на съдействие и недоверие.

В едно развито демократично общество, каквото претендираме, че сме, и като част от цивилизована Европа, сътрудничеството по отношение на ваксинопрофилактиката от страна на властите и гражданските организации, представители на родителите и обществото в цялост, са изключителни важни за решаване на трудностите в здравната система у нас.

Само с взаимно доверие, уважение, чуваемост, съвместни усилия и компромиси биха могли да се преодолеят настоящите негативни явления в системата на ваксинопрофилактиката в България.