Нелсън Мандела остана между двама български антикомунисти с най-дълъг престой в затвора
Написано от Христо Христов
В деня, в който светът се сбогува с починалия на 5 декември 2013 г. борец за граждански права Нелсън Мандела - първият президент на ЮАР, избран с всеобщо гласуване (1994-1999), от Съюза на репресираните от комунистическия режим припомниха, че докато световните лидери и целия свят отдава своята почит и уважение към делото на южноафриканският борец за човешки права, в България и извън нея почти нищо не се знае за българските антикомунисти, политически затворници, нареждащи се до него по престой в затвора по политически причини.
Нелсън Мандела (1918-2013) получава през 1962 г. доживотна присъда по обвинения в саботаж и други престъпления в ЮАР и прекарва в затвора общо 27 години. Нобеловият лауреат за мир обаче заема второ място по най-дълъг престой на политически затворник в света.
Прощавай Мандела – Южна Африка, която остави прилича на кошмар
„Цивилизованият свят“ обича да изпада в екстаз и сладко да скърби без мярка. А кой е покойният?
Наследството на Мандела – ежедневен расистки терор и убийства на бели в ЮАР
Нелсън Мандела почина. Казано е – за мъртвите или добро, или нищо. За това днес няма да коментираме личността му. Но ще ви предложим един материал, за това, какво е оставил Мандела като наследство на ЮАР...
Илия Минев – 33 години политически затворник антикомунист
Малцина знаят, че първото място по този показател заема българският политически затворник Илия Минев (1917-2000), който престоява в комунистически лагери и затвори общо 33 години (23 години в затвор и 10 години принудително изселване). Бившият легионер и учредител на Независимото дружество за защита на човешките права в България е арестуван още на 10 септември 1944 г., а през 1946 г. е осъден на доживотен строг тъмничен затвор по обвинение, че е участник в организация, поставила си за цел да събори комунистическата власт (виж повече за него в книгата "Непримиримият Илия Минев" тук).
Илия Минев по време на митинг в Южния парк в София през ноември 1989 г. | Фотограф: Георги Георгиев –Джони.
По-късно доживотната присъда е заменена с 25-годишен затвор. По време на престоя си в затворите Илия Минев изкарва общо над 1860 дни в карцер и 460 дни в гладни стачки. След промените е изтикан от новопоявилите се демократи и не ламти за власт и пост. Умира забравен и в нищета.
Стефан Вълков – антикомунист с 21 години в комунистическите затвори
Третото място в тази класация отново се заема от български антикомунист – участникът в горянското движение и Асеновградската конспирация
Стефан Вълков (1925-2012). Той е арестуван още през 1946 г. и излежава 21 години в комунистическите затвори. Той е един от основателите на Независимото дружество за правата на човека през 1988 г. с председател Илия Минев. В края на 70-те години Държавна сигурност в Пловдив сочи Вълковкато един от потенциалните противници на режима, който може да създаде опозиция.
При смъртта си през 2012 г. той не е забравен единствено от най-близките си приятели. След смъртта му пловдивският депутат от СДС в 7-то Велико Народно събрание Христо Марков го нарече „последният от Големите антикомунисти”.
Стефан Вълков във филма на Росен Елезов и Тошо Пейков „Последната свобода” | Източник: Интернет.
В едно от последните си слова през 2010 г. Стефан Вълков посочи:
„Хартията няма да стигне, за да бъде описана трагедията, която изживя българският народ през тези 45 години. Страхът от насилията и шпионството продължава и опустошените души ще продължават да предават този страх на поколенията. Диктатурата на БКП и нейният “щит и меч” – ДС – насаждаха още от детската възраст подлостта, предателствата, доносничеството, безнравствеността, лъжата и измамата, двуличието и безсрамието. Комунистите не искаха свободни и чисти хора. Те имаха нужда от безгръбначни приспособенци и ги създадоха.
Но въпреки опустошителната полицейщина и произвол, се срещат още хора, които устояха на всички и съхраниха човешкия си образ и достойнство. Те биха могли да послужат като пример за съпротива и свободолюбие в борбата за бъдещето на българския народ. Нашата България ще бъде спасена, нея ще я има, ако народът й разбере кои го опропастиха и ако им потърси отговорност. Не може един народ да загива, а виновни да няма. Виновниците, циниците, които продължават да се гаврят и издевателстват (спомнете си безсрамието на един господин, който изрече “Ние поемаме “вината” с мезета!”) (Филип Боков, дипломат и началник на кабинета на премиера Станишев, бел. ред.).
Тези, които и днес живеят в охолство за сметка на мизерията и бедността на 85-90 процента от гражданите на България, трябва да отговарят за продължаващите вече седмо десетилетие престъпления на деди, деца и внуци на насилниците и грабителите! Техните богатства трябва да бъдат отнети и конфискувани в полза на народа – за здравето, пенсиите, образованието и възнагражденията на труда на всички, които работят за мизерни надници, заплати и доходи, тоест на 85-90 процента от българския народ.
Само когато това бъде постигнато, ще считаме нашата борба за завършила успешно и жертвите не отишли напразно. Това е завещанието ни към младите поколения, които искат да бъдат свободни и независими в страната си, да се трудят и да получават възнаграждения като гражданите в другите страни на Европейския континент. Затова апелирам към младите. От вас, ако не се страхувате, като родителите си, зависи във висша степен бъдещето на народа.”
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!