Прощавай Мандела – Южна Африка, която остави прилича на кошмар
 |
| obshtestvo.net |
Почина Нелсън Мандела.
„Цивилизованият свят“ обича да изпада в екстаз и сладко да скърби без мярка.
А кой е покойният?
Роден е през 1918 година.
Става член на партия „Африкански национален конгрес“ (АНК) през 1944 година.
През 1961 оглавява военното й крило.
Арестуван е през 1964 година. Затова, че е оглавявал военната организация на АНК. (Не за правозащитна дейност, съвсем не…).
Осъден е на 27 година затвор.
През 1985 година отхвърля предложението на президента на ЮАР – Питър Бота за освобождаване в замяна на отказ от политическа борба. (Смел човек!)
Освободен е след 5 години.
През 1994 г. в ЮАР се провеждат първите общи избори. Побежава Африканският национален конгрес. А Нелсън Мандела става първият чернокож президент на ЮАР.
И е такъв до 1999 година.
След това работи като национален герой и паметник.
Сега за това, в какво състояние се намира Южноафриканската република в момента на смъртта на националния монумент.
Населението на ЮАР днес е малко по-малко от 50 милиона души.
Чернокожите в ЮАР са 79.4 %, а белите – 9.2 %. Останалите са индийци и метиси.
Можете да си представите как белите се чувстват като сирачета на улиците.
След идването на власт на АНК от страната до 2005 година са избягали около 1 милион бели. И продължават да бягат. Точни числа няма.
Южна Африка е на първо място в света по брой на ХИВ-позитивни: 5.7 милиона заразени, а според други данни цели 25 % от възрастното население. Тоест страх и ужас под палмите, а върху сексуалния живот на хората тегне всекидневна заплаха.
Смъртността в страната превишава раждаемостта.
Обаче черното население нараства заради приток на черни емигранти от други африкански страни, на първо място Зимбабве, Ангола и Мозамбик. Броят на нелегалните емигранти в ЮАР се изчислява на 3 до 5 милиона човека.
Коренното чернокожо население на ЮАР обвинява емигрантите в това, в което ги обвиняват и местните жители на останалите места на планетата – че отнемат работните места на коренното население.
През май 2008 г. в Йоханесбург и Дърбан имаше погроми над емигранти. 20 емигранти бяха убити, а хиляди избягаха. Тоест черни убиваха черни, ти да видиш, Мандела и Видов ден! На 22 май 2008 г. президента Табо Мбеки санкционира използването на армията за потушаването на безредиците.
Какво още трябва да знаем за ЮАР?
40 % от населението са неграмотни.
50 % от населението живее в бедност. Далече не всички имат електричество и вода. От белите расисти, между впрочем, е останала някаква икономика, поради което бедността в ЮАР е малко по-добра от бедността, например в екваториална Африка.
Най-високото ниво на престъпност.
Полицията не влиза в черните градове.
Какво е това черни градове?
Това е трудно проходимо място, съставено от жалки колиби от листа, дъски и картон. Е, вие ги знаете.
Характерна особеност на южноафриканските престъпници е, че много убиват. Да кажем, спират автомобила и го отнемат на собственика. Хората, по правило се убиват. Не толкова от природна жестокост, колкото от необходимостта да се избавят от свидетелите и бързо да скрият плячката в черните градове, където не влиза полиция.
В Йоханесбург вероятността да умрете от куршум или нож на бандити е много по-голяма от вероятността да загинете в автомобилна катастрофа.
При все това Африканският национален конгрес, който несменяемо е на власт, възразява срещу въвеждането на смъртно наказание.
Къщите в градовете приличат на крепости, оградени с бодлива тел. Омотани с телени мрежи, наподобяващи затвори.
Казано накратко, Южноафриканската държава е нещо като нищо. Нещо като нищо, което прилича на кошмар.
Прощавай, Нелсън Мандела!
Вестник Известия / Автор: Едуард Лимонов
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!