Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Диана Борлакова води битка на живот и смърт за правата на онкоболните
Диана Борлакова: Безразличието убива преди рака на гърдата
Любомира Николаева
Щастлива съм, че се разболях от рак в Испания. Това пише една българка на стената във фейсбук на Диана Борлакова - жената, която за пореден път излезе на битка с държавата за правата на онкоболните. На хората с най-тежки заболявания е отказано животоспасяващо лекарство с основен мотив, че в бюджета на здравната каса има дефицит.
"Този коментар на жена с моето заболяване ме потресе. Няма чужденец, който да разбере това абсурдно изречение - за "щастието" да се разболееш от рак, и проблемът изобщо не е езиков, просто е непреводимо в съдържателен смисъл. Трагедията е, че у нас този нонсенс звучи напълно понятно", казва младата руса жена, която от 14 г. живее с диагнозата. Била е само на 33, когато й откриват рак на гърдата, а 5 г. по-късно тръгват разсейки в костите. Терапиите изчерпват възможностите си и при нея, и при още 15 жени. Нов медикамент без аналог дава надежда за живот, но надзорният съвет на здравната каса отказва НЗОК да поеме лекарството. Цената на медикамента е над 7000 лв. за месец и болни са принудени да разпродават каквото имат, за да продължават да живеят. Но повечето са в невъзможност да плащат.
Проф. Плант излекува рака на гърдата си с безмлечна диета„Защо жените в Китай не се разболяват от рак на гърдата“... |
Лимон и сода бикарбонат - 10 000 пъти по-силен ефект от химиотерапията!Институтът на науките за здравето в Италия обяви, че след повече от 20 лабораторни тестове, извършени от 1970 г. досега... |
Повече за потресаваща история на Диана и увереността й, че болните ще осъдят държавата за дискриминация, ако не осигури лечението им:
Диана Борлакова: Безразличието убива преди рака на гърдата
Любомира Николаева, 24chasa.bg
Щастлива съм, че се разболях от рак в Испания. Това пише една българка на стената във фейсбук на Диана Борлакова - жената, която за пореден път излезе на битка с държавата за правата на онкоболните. На хората с най-тежки заболявания е отказано животоспасяващо лекарство с основен мотив, че в бюджета на здравната каса има дефицит.
"Няма чужденец, който да разбере това абсурдно изречение - за "щастието" да се разболееш от рак, и проблемът не е езиков, непреводимо е като смисъл. Трагедията е, че у нас този нонсенс звучи напълно понятно", казва младата руса жена, която от 14 г. живее с диагнозата. Дели живота си на "преди" и "след". Смята, че болестта е родила истинското й аз и я е направила по-добра, но и по-борбена. Това дава силата да отстоява не само своите права, а и човешкото право на всички болни да бъдат лекувани. Очевидно смятано за нереалиэстично, щом е накарало сънародничката ни в Испания да оцени като късмет, че се лекува там.
"Предадеш ли се дори за ден, край. Така изгубих най-добрата приятелка от детството си. Седяхме на един чин, споделяхме мечтите и тайните си. Разболяхме се почти по едно и също време - на 33 години. В шоковия период след диагнозата, когато буквално изгубих почва под краката си, тя ме насочи към най-добрите лекари. Аз пък исках да дам от куража, който с времето натрупвах в себе си. Отиде си само на 40. Не ме напуска чувството, че просто се отказа. Надявам се душата й да е на по-добро място", връща се назад Диана.
За нея светът се срива неочаквано при банален профилактичен преглед. Откриват й съмнителна кистичка още на ехографа. Вземат проба за изследване. И шок. В бланката с резултата от биопсията пише за атипични клетки. "Дори това не знаех какво е, но скоро трябваше да науча, и докато всички се подготвяха за коледните празници, аз се стягах за операция. Дъщеря ми беше само 7-годишна - прекалено малка, за да го осмисли, и достатъчно голяма, за да знае последиците. В такива моменти човек открива силата си. Започнах да раждам себе си.
Дадох си сметка, че винаги съм отлагала нещата, които съм искала да направя. Такава мечта беше да видя Бразилия. Изтеглих заем, който после дълго изплащах, и заминах. Оттогава всяка година пътувам с приятели до някоя далечна екзотична държава, въпреки че 5 г. след операцията болестта се върна с метастази в костите и започна редуване на ремисии и подновяване. И в момента тя е тук, ракът не си е отишъл", обяснява красивата руса жена с безупречен костюм и грим, за която никой не би допуснал, че има някакъв проблем. Волята да отстоява правото на лечение не само за себе си, а за всеки болен, дава сили на хиляди с нейната съдба.
Всяка година между 3500 и 3800 българки изживяват ужаса от диагнозата рак на гърдата. Тя е тежка орис за над 40 000 жени и техните деца, родители, съпрузи. За някои от болните единственото ефективно лечение са новите медикаменти с прицелно действие. Те атакуват раковите клетки отвътре и отвън и удвояват ефекта от терапията. За една още по-малка част от жените с рак на гърдата надеждата е в ново лекарство без аналог, което обаче здравната каса отказва да поеме. По данни на националния консултант по онкология доц. Галина Куртева в момента от медикамента се нуждаят 16 жени, сред които е и Борлакова. Препаратът е ефективен при тумори на панкреаса, на бъбрека и на гърдата. За първите две заболявания той се поема от здравната каса, очакваше се, макар и с голямо закъснение, да се обхване и третото направление. Но миналия понеделник надзорът на НЗОК гласува с "не" единодушно.
"Странното е, че това решение се взема от специалисти в области извън медицината. А националният консултант по онкология дори не е питан за мнение, камо ли да е поканен да присъства на обсъждането", уточнява Борлакова.
На въпрос на "24 часа" не може ли да се използват другите включени в списъка за реимбурсиране лекарства, доц. Куртева отговори, че те вече са изчерпали възможностите си за част от пациентите. Докато новият препарат има доказан ефект. В момента той е животоспасяващ за 16 жени, за догодина вероятно ще са около 50, обясни онкологът. Лекарството за месец струва над 7000 лв. и жени разпродават каквото имат, за да го купуват. За повечето обаче всички възможности вече са стопени.
"Не знам дали бих се примирила, ако въпреки всичко медицината се окаже безсилна, но със сигурност няма да се съглася държавата да ни отказва лечение с ясното съзнание, че това означава смъртна присъда. Европа не знае такъв прецедент. По жестокост решението няма аналог. Въпреки че напомня на цинизма на бившия депутат Атанас Щерев, който в качеството си на зам.-председател на комисията по здравеопазване в парламента публично бе заявил, че не е оправдано да се харчат повече пари за онкоболните, защото така или иначе са обречени. Осъдихме го за дискриминация, както ще осъдим и държавата сега. Но заради забавянето на лечението някои може и да не дочакат да го видят. Когато си с рак, факторът време има друго измерение. Все още се надявам, че чиновниците ще се засрамят от бездушието си и ще намерят правилното решение. Иначе трябва да поискаме статут на здравни бежанци, нищо че от 20 г. съвестно и аз, и хиляди като мен сме си плащали всички поискани от държавата вноски и данъци. Без да съм ползвала и ден болничен за химиотерапиите, изследванията, прегледите", разсъждава Диана.
Тя е завършила история, но животът се завърта в друга посока и сега се занимава с маркетинг в голяма международна компания. Спортува всеки ден. Въпреки че след като заболяването атакува костите й, съветът на лекарите е да спре всяко натоварване. Прогнозите им са, че бързо ще се обездвижи. Е, аз пък веднага си потърсих учител по ски и си взех абонаментна карта за фитнес, не пропускам възможност за танци, смее се Борлакова. Някак между всички ангажименти и терапии намира време и да прави добро и да казва всички хубави неща, които могат да зарадват някого. Да споделя какво мисли, какво харесва и какво не одобрява, независимо от цената. И да се хвърля до пълно себеотдаване в каузи. Какво й коства да живее по този начин, може би най-пълно разкрива определението, което дава за дъщеря си майката на Диана - Храбрият оловен войник.
Фамилията на рода идва от румънската дума "борлак" - човек, обичащ живота, бохем. "При мен е съчетано с вродено чувство за справедливост, винаги съм била такава, дори когато не е в мой интерес", не спира да се усмихва Диана. Лицето й е ведро и лъчезарно почти непрекъснато и човек се чуди откъде взема пламък да сияе като дете пред коледна елха, как се справя с физическата болка, как надмогва бездушието.
"Не тълкувам това, което ми се случва, като божие наказание или плащане на грехове. От нищо в живота си не се срамувам и на никого не съм направила зло. "Разчитам" този знак на съдбата като благословия, като промисъл да открия, че мога да помагам на другите. Независимо от това какво ми струва. И си мисля, че съм жива донякъде и затова, че респектирам Господ със смелостта да се изправям пред всяка несправедливост, дори да изглежда непобедима."
Така става и през 2005 г., когато тръгва на борба за недостъпно лекарство, и печели. А с нея - и всички болни. Хората вече я разпознават и дори на улицата я поздравяват за куража. Заслужено е номинирана и отличена с приза за достоен българин и на в. "24 часа". Странно чувство е, признава тя, приятно е да ти се възхищават и да виждаш, че даваш сили на други хора, но в същото време ти си знаеш какво ти коства вместо срещу болестта да хвърляш цялата си енергия срещу бездушието на държавата.
"Честно казано, получих дискретно предложение "моят случай" да бъде разрешен - споделя тя. - Жалко е, но тези чиновници дори не могат да разберат, че не се боря само за себе си. На никого не пожелавам да изпита страха и ужаса дали ще има лекарство за следващия ден. Но и няма да позволя те да решават кой да живее и кой не. Моята битка е на живот и смърт. Буквално. И вярвам, че ще променим системата."
В кръвта й се обажда и въстанически ген - баща й е от рода на Хаджи Димитър. А сили й дават многобройните приятелства и мъжът до нея, без които не си представя живота.
Сегашната битка започва преди месеци с писма до всички отговорни за недомислието институции. Никой не обръща внимание. До момента, в който Борлакова взриви медиите с присъдата си за хуманността на държавата: "Здравната каса ни осъди на смърт!". Надеждата "да събуди заспалата съвест на политици и държавници" засега не се оправдава. Цяла седмица оттогава не е ясно дали животоспасяващата терапия ще бъде осигурена. А утре започва месецът за световна солидарността с болните от рак на гърдата.
Символът на кампанията е розова панделка. "Проява на върховно лицемерие ще е, ако държавата, която фактически упражнява геноцид над нас, започне да организира показни прояви на фалшива загриженост. На ситуацията подхождат не розови панделки, а черни траурни лентички", отсича Диана.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!