Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Jane Lin & Shanshan Wu, Epoch Times
Фигурите във фракциите се нареждат
 |
| Китайският лидер Ху Джинтао на закриващата сесия на Националния народен конгрес на 14 март 2012. (Lintao Zhang/Getty Images) |
Вестникарски статии и публични изявления от чиновници се превърнаха в поводи за тях и за отделните фракции да декларират – или тихо да пропуснат да декларират – лоялността си към Ху Джинтао и настоящото ръководство. Според анализатори подобен политически театър е виждан в Китай и преди, но само в моменти на солидни сътресения в комунистическата властова структура...
На 3 април партийният шеф Ху Джинтао посети церемония по засаждане на дървета с осем от колегите си от Постоянния комитет на Политбюро. Това е първата им съвместна публична поява след уволнението на Бо Шилай (Bo Xilai), противоречивия партиен шеф на Чонгчинг (Chongqing). Но привидната бодрост на събитието маскира съпътстващите го борби за власт, декларации за преданост и раздаване на политическа подкрепа.
На 29 и 31 март партийното издание People’s Daily публикува две статии, според които „централизирана мисъл е необходима за обединени действия“ и „осъществяването на прогрес със стабилност е ключово за работата на партийната централа тази година“.
На 6 април People’s Daily публикува статия, подчертаваща, че партийният комитет носи отговорността да събира сведения за приятелите на кадрите, за да „пречиства“ приятелските им кръгове.
На същия ден People’s Liberation Army Daily, официалният вестник на Народноосвободителната армия, публикува коментар, повтарящ принципа на председателя Ху за „прогрес със стабилност“. Материалът подчертава, че кадровият корпус трябва „да не бъде обезпокояван от шум, да не се влияе от слухове, да не бъде повличан от подводни течения и да подсигури, че по всяко време и при всички обстоятелства военните са в безпрекословно подчинение на командването на Партийното централно ръководство, Централната военна комисия и председателя Ху“.
Пак на същия ден Ху се захваща със задачата да елиминира това, което официално се води „шум“ и „следи от Културната революция“. По-конкретно, левият уебсайт Utopia – дългогодишен поддръжник на Бо – бе спрян, наред с други маоистки сайтове. В същия ден бе спрян и прореформисткият chinaelections.org, действащ от 10 години.
Приблизително по същото време членове на Политбюро – 25-членният орган, наблюдаващ делата на комунистическата партия – започна да прави публични изявления. Кадрите са кандидати за Постоянния комитет на Политбюро – деветчленната група начело на партията – по време на предстоящия 18-и Национален конгрес през есента на 2012 г.
На 5 април партийният секретар на провинция Гуангдонг (Guangdong) Уанг Янг (Wang Yang), смятан за реформист в стила на премиера Уен Джябао, подчерта подкрепата си за Уен и за потискането на „маоисткия шум“, въпреки че не спомена девиза на Ху за „прогрес със стабилност“, както би могло да се очаква.
Общинският партиен секретар на Шанхай, Ю Дженгшенг (Yu Zhengsheng), чиято политическа кариера бе тласната напред от бившия партиен лидер Джянг Земин (Jiang Zemin), принадлежи към хардлайнерската фракция на Джянг. На политическа работна среща в началото на април Ю заяви: „Ключът към постигането на прогрес със стабилност е твърдо политическо убеждение.“ Ху Джинтао не бе споменат.
В Пекин партийният ръководител за града, Лиу Чи (Liu Qi), предприе необичайната стъпка да публикува в Beijing Daily статия за ползите от „колективното лидерство“, в която заявява, че „генералният секретар не е върховният лидер“. По това време Ху Джинтао бе извън Китай. На 4 април, когато той се върна в страната, статията бе изтрита от уебстраницата и на нейно място се появи материал в подкрепа на Ху.
„В историята на Китайската комунистическа партия (ККП) винаги когато високопоставени чиновници, особено членове на комитета на Политбюро или такива на провинциално ниво, публично изберат страна и го заявят, това е индикация за назряващи вътрешни конфликти и е вероятно скоро след това да последва чистка“, посочва политическият коментатор Шиа Шяочянг (Xia Xiaoqiang) в интервю за китайското радио Sound of Hope.
Китайската писателка и икономист Хе Чинглян (He Qinglian) заявява в наскорошна статия, че единственият случай, когато провинциални правителствени чиновници са карани да заявят публично единодушието си с централното правителство, е бил след кръвопролитията на пл. „Тянанмън“ на 4 юли 1989 г.
„Това, което Ху и Уен преследват, определено не е само Бо, но и хората зад него“, пише Хе.
Настоящото ръководство е решено да покаже, че в партията има единство, посочва политическият коментатор У Фан (Wu Fan) в интервю за Epoch Times.
„Ху Джинтао е предприел тези мерки, за да предпази партията от разпад преди 18-ия Национален конгрес – коментира той. – Пекин се страхува, че може да избухне друг бунт като този от 4 юни 1989 г. Затова вместо открита борба, битката за власт ще продължи при закрити врати.“
С борба сред ръководството, по-ожесточено от това между Дън Сяопин (Deng Xiaoping) и Джао Зиянг (Zhao Ziyang) през 1989 г., икономика в по-лоша форма и про-реформистки идеи, пробиващи си път по-яростно отколкото преди две десетилетия, възможността от друго масово събитие като протестите на „Тянанмън“ е наистина реална, посочва У.
Бившият професор по право от Пекинския университет и дисидент Юан Хонгбинг (Yuan Hongbing) заяви, че очевидните спорове сред най-висшите лидери биха могли да създадат възможност за „демократична революция“ в Китай през следващите няколко години. Той оприличи ситуацията на внезапния разпад на комунистическото управление в Съветския съюз.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!