Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Stephanie Lam, Epoch Times
Близки до смъртта преживявания: 30 години проучвания - Част 2
Част 1
Споделено преживяване на смъртта
| Реймънд Мууди по въпроса за споделените преживявания на смъртта: откъс от конференцията на Международната асоциация за близки до смъртта преживявания (International Association for Near-Death Studies /IANDS) през 2011 г. (Снимка: IANDS) |
Друг феномен, свързан с преживяванията, близки до смъртта (ПБС), е споделеното преживяване на смъртта, при което близък на умиращ човек преживява нещо със същите характеристики на ПБС...
За пръв път Мууди чува за споделеното преживяване на смъртта през 1972 г. от професорката си по медицина. Майката на професорката получила сърдечен удар и когато професорката се опитала да я върне към живота, усетила как напуска тялото си и се видяла как се опитва да съживи майка си. Когато майка й починала, тя я видяла под формата на дух, който срещнал същества, някои от които професорката разпознала като познати на майка й приживе. След това майка й, заедно с тях, била засмукана в тунел.
След 30 годишни изследвания Мууди смята, че споделените преживявания на смъртта са чести, колкото и ПБС. След проучвания на още от тези случаи през годините, той установил, че характеристиките на тези две състояния са сходни.
Една от най-честите характеристики на споделеното преживяване на смъртта е, че човекът, който преминава през това, вижда духа на умиращия като прозрачно свое копие, овал или сфера от светлина, отделящи се от главата или гръдния кош на физическото му тяло, посочи Мууди в интервю за Epoch Times.
Понякога наблюдаващият преживява и преглед на живота на умиращия. В документиран случай жена от Грузия е разговаряла с духа на съпруга си, докато наблюдавала преглед на живота му, когато той умирал. Тя видяла и същество, което се представило като пометнатата дъщеря, която двамата загубили.
Според Мууди споделеното преживяване на смъртта е силно доказателство на тезата, че съзнанието съществува отделно от мозъка, защото хората, преминаващи през този тип преживяване, по никакъв начин нямат нарушени мозъчни функции по това време.
„Всички характеристики, които определям като първоначалните близки до смъртта преживявания, които проучвах преди години, са налице и при хората с тези преживявания до леглото [на умиращия], които не са болни или ранени“, казва Мууди в презентацията си по време на конференцията.
„Няма нищо нередно с притока на кислород към мозъка им и те имат съвсем същите преживявания като тези, за които чувам от хора, които са били близо до смъртта.“
Дори още по-силно доказателство, припомня си той в интервюто за Epoch Times, е случаят със свещеник и монахиня в Южна Африка, които претърпели автомобилна катастрофа заедно и двамата получили спиране на сърдечната дейност, последвано от ПБС. След като били върнати към живота, и двамата си спомнили с идентични подробности как са напуснали телата си и са навлезли в светлина.
При това количество проучвания за последните 30 години, Мууди заяви, че „сега сме в процеса на действително – и бих подчертал „действително“ солидна стъпка към рационалното разбиране на живота след смъртта.“
„Науката за близките до смъртта преживявания е много по-напреднала, отколкото преди 30 години“, посочва на свой ред Брус Грейсън, директор на Отдела за възприятийни проучвания към Университета на Вирджиния.
Той обаче е на мнение, че все още има много работа в областта на тези проучвания, особено с помощта на съвременните средства и технологии, с които не сме разполагали преди, и очаква в бъдеще да научим повече за причините за ПБС.
„Мисля, че сме едва на повърхността на ПБС“, коментира Грейсън.
„Някои хора с религиозни или духовни интереси ще кажат, че този тип преживяване ни е дадено като дар или е със свръхестествена причина, а аз все още не знам как да изразя тази концепция с научни термини. Но смятам, че науката е динамично начинание, а не статично, и мисля, че рано или късно ще намерим начин да говорим с научни понятия за нещо отвъд физическото или психологическото, структурирано по начин, по който изискваме да са научните концепции.“
„Мисля, че главните насоки на напредък в бъдеще ще са за ролята на ПБС в живота и личностното изграждане на хората, както и установяването на ценности, вярвания, поведения и различни начини, с които да помогнем на хората да се облагодетелстват от близките до смъртта преживявания.“
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!