Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Stephanie Lam, Epoch Times

Близки до смъртта преживявания: 30 години проучвания - Част 1

Според Брус Грейсън проучването едва се е докоснало до явлението, наречено "преживявания близки до смъртта (ПБС)" и съществува чудесна възможност за бъдещи изследвания.
Според Брус Грейсън проучването едва се е докоснало до явлението, наречено "преживявания близки до смъртта (ПБС)" и съществува чудесна възможност за бъдещи изследвания. (Stephanie Lam/Epoch Times)

Дърам, САЩ – Баба току-що е била съживена. Събужда се и ви разказва странна история как е излязла от тялото си и е отишла в рая. Дали не е развила психоза? Или мозъкът й е бил увреден поради кислородния глад? След повече от 30 години проучвания учените са установили, че случаят не е такъв. Вместо това, според тях това явление е нещо, което днешната наука тепърва има да разбира, и възможност за научен прогрес...

Феноменът е наречен „преживявания близки до смъртта“ (ПБС) в книгата от 1975 г. „Живот след смъртта“ на д-р Реймънд Мууди, който е с докторска степен по философия и психология. ПБС в общия случай включват познавателни, емоционални, паранормални и трансцедентални преживявания.

Сред примерите за ПБС са промяна във възприятията и начина на мислене, усещане за мир или покой, придобиване на екстрасезорни възприятия (ЕСВ), анализ на собствения живот и разглеждане на ефектите от собствените действия върху другите, чувство за напускане на тялото, виждане на починали хора и на други същества (например ангели) и усещането за навлизане в друго измерение.

С ПБС  се сблъскват хора от всякакви сфери и според повечето проучвания преобладаващите ПБС са 10-20% от хората, които са били близо до смъртта.

Интересът към ПБС се разгаря след издаването на книгата на д-р Мууди. След това, през 1981 г.  е основана Международната асоциация за преживявания близки до смъртта (International Association for Near-Death Studies /IANDS), „за да насърчава отговорно, мултидисциплинарно изследване на ПБС и подобни състояния, техните ефекти върху живота на хората и изводите от тях по отношение на вярванията за живота, смъртта и предназначението на човека“, според сайта на асоциацията.

През септември 2011 г. IANDS организира конференция в Дърам, САЩ, на която изследователите на ПБС да представят откритията си.

Подобрени мозъчни функции при увреден мозък


По думите на Брус Грейсън, директор на Отдела за възприятийни проучвания към Университета на Вирджиния, ПБС са достоверни, защото сведенията от преминалите през ПБС за тези състояния остават непроменени с времето. Той сравнил сведенията за ПБС, правени през период от 20 години, и установил, че те остават много сходни.

Грейсън е убеден, че ПБС са индикация, че съзнанието е независимо от мозъка, тъй като очакваните увредени мозъчни функции по време на клиничната ситуация на ПБС не били установени при хора, преминали през този тип състояние.

„В повечето случаи мозъчните функции на хората са по-добри при ПБС, отколкото в нормалния ни, буден живот“, заяви той в интервю за Epoch Times.

„Мисленето им е по-бързо, по-ясно, по-логично, имат повече контрол над нишката на мисълта си, сетивата им са по-изострени, а спомените им – по-живи.

Ако попитате някого за негово ПБС, което се е случило преди 15 години, той ще ви го разкаже, като че ли е било вчера. Ако го попитате за някакви други преживявания от живота му по същото време, спомените му са много мъгляви, ако изобщо има такива.

“[…] Като се замислите, че тези преживявания, които се характеризират с подобрени мисловни процеси, възникват, когато мозъкът не функционира добре или понякога изобщо не функционира – защото е налице спиране на сърдечната дейност или дълбока анестезия – става доста очевидно, че не можем да обясним това на база физиологията на мозъка.“
Ебен Александър е имал ярки ПБС, когато мозъкът му е бил сериозно увреден. (Stephanie Lam/The Epoch Times)
Ебен Александър е имал ярки ПБС, когато мозъкът му е бил сериозно увреден. (Stephanie Lam/Epoch Times)

Ебен Александър, неврохирург, който също взе думата на конференцията, е имал ПБС, които са много точен пример. През 2008 г. той развил остър бактериален менингит, който уврежда неокортекса, и изпаднал в кома, като прекарал шест дни на изкуствено дишане.

Нивото на глюкозата в цереброспиналната му течност е 1 mg/dl (милиграм на една-десета от литъра) при нормални нива между 60 и 80 mg/dl. Когато нивото спадне под 20 mg/dl, говорим за остра менингитна инфекция. Дни наред след излизане от комата Александър се бори, за да говори и да си върне спомените отпреди комата. При такова жестоко увреждане на мозъка, пълно възстановяване изобщо не се очаква.

Но по време на своето ПБС Александър е имал ярки преживявания с участието на многобройни сетива като зрение, слух и обоняние, за които той разказва, че не може да опише колко удивителни са били.

„Мозъкът ми в момента – мисля, че той се възстанови много добре – не би могъл да извърши нищо подобно на това, което вършеше тогава. Как един умиращ мозък накрая се оказва много, много по-мощен и способен да се справи с тези огромни количества информация на момента, и да ги събере в едно?“

Продължение...

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!