Michael Young, Epoch Times

Бо Шилай на прицел от ръководител на комунистическата партия (Част 2 от 2)

Част 1 от 2

Предизвикателства към Пекин


Бащата на Бо Шилай, Бо Ибо (Bo Yibo), е бил висш лидер на комунистическата партия. Той придобива голямо влияние след смъртта на Дън Сяопин (Deng Xiaoping). Предполага се, че е помогнал на Джянг Земин (Jiang Zemin), бившият лидер на ККП, да се отърве от политическите си противници. На свой ред Джянг повишава Бо Шилай многократно, с цел да го направи премиер на Китай...

Ето защо Бо Шилай изпълнява всичко, което иска Джянг, особено що се отнася до започнатото от Джянг преследване на  Фалун Гонг. Навсякъде, където Бо работи, за практикуващите Фалун Гонг тях настава ад.

В резултат на това, Бо е многократно обвиняван в престъпления срещу човечеството навсякъде където стъпи извън Китай. Публикувана от WikiLeaks телеграма на Държавния департамент на САЩ показва, че през 2007 г. настоящият китайски премиер Уен Джябао (Wen Jiabao) е използвал заведените срещу Бо дела, за да му попречи да стане премиер.

Така през 2007 г. Бо е изпратен далеч на югозапад като партиен ръководител на Чонгчинг (Chongqing). Така той е изтласкан встрани от центъра на властта.

Бо обаче се възползва от тази възможност, за да предизвика Пекин. През годините си в Чонгчинг той го превръща в град, почти независим от централното правителство.

Той инициира и популяризира масови дейности в стил Мао – на пеене на червени песни и четене на червени книги. Неговите изпълнения „Пей червено“ достигат чак до Пекин и Хонконг.

Бо също така хвърля хиляди собственици на бизнеси в затвора с твърдението, че те имат връзки с мафията, и конфискува техните пари и собственост. Издава смъртна присъда за бившия зам.-началник на полицията, Уен Чянг (Wen Qiang). Осъжда адвокат, защитавал собственик на бизнес в Чонгчинг.

Бо спечелва вниманието на китайските и международните медии. Всеки ден той прави някакво заявление, че е по-добър лидер от тези в Пекин.

Освен това, докато Ху е на срещата на АПЕК в Хаваите, Бо присъства на военни учения във военните зони на Ченгду (Chengdu), което предполага, че може да подготвя преврат. Той ни най-малко не крие политическата си амбиция, защото също има поддръжници в Пекин.

Ху губи търпение

Поведението на Бо показва, че той е способен на всичко, точно както и Мао в миналото. Ху и много други китайски лидери трябва да са доловили, че Бо би могъл да им навреди, щом стане достатъчно силен.

Бо очаква на 18-ия партиен конгрес, който ще се състои по-късно тази година, да бъде повишен в Постоянния комитет на Политбюро – деветимата мъже, управляващи ККП и Китай. Целта му е да стане ръководител на Политико-законодателния комитет, което би му дало контрол над полицейските сили на нацията.

Ху е наясно, че за да спре Бо, трябва да го държи настрана от Постоянния комитет и да му попречи да се сдобие с властта, която би му била предоставена с влизането му в Политико-законодателния комитет.

През януари 2012 г. всички върховни военни генерали направиха публично изявление в подкрепа на плановете на Ху за предстоящите промени в китайското ръководство, които ще бъдат задвижени с 18-ия партиен конгрес.

Получил подкрепата на военните, Ху прави решителен ход, за да се отърве от Бо, като пречупва Уанг. Ху прави същото през 2006 г. с Ченг Лянгю (Cheng Liangyu), бившия партиен шеф на Шанхай, който е предизвикал властта на Ху с подкрепата си към Джянг Земин.

Същевременно съюзникът на Ху сред военните, ген. Лиу Юан (Liu Yuan), син на някогашен ръководител на ККП, също предприема действия срещу Бо в армията.

Гу Джуншанг (Gu Junshang), генерал с две звезди и зам.-ръководител на Генералния логистичен отдел на Народноосвободителната армия, неотдавна изчезна от поста си и според слуховете е под разследване за корупция. Това се случва само дни след като ген. Лиу се заклева да се бори с корупцията в армията. Гу е братовчед на съпругата на Бо.

Ши Джинпинг (Xi Jinping), нарочен за издигане в партиен глава на 18-ия партиен конгрес, навремето е приветствал политиката на Бо в Чонгчинг. Не е наясно какви са били действителните му цели. Ши също би се радвал на отстраняването на Бо от Ху, защото впоследствие Бо би поставил под въпрос и неговата власт.

В този рунд от борбата за власт, Бо очевидно е загубил.


Писателят Майкъл Янг (Michael Young), живеещ във Вашингтон, пише по въпросите за Китай и китайско-американските отношения.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!