Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Matthew Robertson, Epoch Times
Хонконг – назряла цел за Обединен фронт
Преглед на книгата "Китайските комунисти и хонконгските капиталисти" от Синди Ийк-ий Чу
Винаги е полезно да се разберат специфичните начини, които основните политики и големите стратегии използват – особено тези на врага. Новата книга на Синди Ийк-ий Чу (Cindy Yik-yi Chu, Chinese Communists and Hong Kong Capitalists: 1937-1997, Macmillan Publishers), в такъв случай, е детайлно (макар и относително кратко) разглеждане на дейностите на Обединения фронт на китайските комунисти в Хонконг за период от 60 години…
„Обединен фронт“ е марксистки термин, който се отнася до същински марксистки тип действия: развиването на лагер от последователи, спечелването на страничните наблюдатели, често чрез незаконни средства, отлъчването и изолацията на враговете и последващото установяване на комунистическа сфера на влияние и господство.
 |
| Корицата на "Китайските комунисти и хонконгските капиталисти: 1937-1997г." от Синди Ийк-ий Чу (Cindy Yik-yi Chu, Chinese Communists and Hong Kong Capitalists: 1937-1997, Macmillan Publishers). |
Идеята за Обединен фронт се смята за едно от „трите тайни оръжия“, позволили на комунистическите революционери да спечелят гражданската война в Китай. Обединявайки се с Националистическа партия за два ключови периода между зараждането на комунистическата партия до завземането й на властта, Kитайската комунистическа партия (ККП) е била способна да изчака удобния момент, да избегне опасностите и да се установи успешно.
Проучването на Чу е полезно, защото показва безкрайната гъвкавост на ККП при разширяване на пипалата й на влияние, използвайки тактиката на обединения фронт, особено сред група хора, които са били смятани за идеологически и класови врагове в континентален Китай: капиталистите.
Хонконг винаги е бил „специална точка“ в дневния ред на китайските комунисти, пише Чу. През 1952 г., две години след завземането на властта от ККП, другарят Пенг Джен (Peng Zhen) е заявил, че би било неразумно да се действа „прибързано“ спрямо Хонконг, защото това било начин партията да достигне до чуждестранни доставки и да спечели чуждестранна валута. (Трябва да се добави също, че това е бил добър източник на пари чрез изнудване, по време на кампанията „Анти-пет” същата година, 1951 г., когато хонконгски бизнесмени разбират, че „само малка политическа граница ги спасява от директното въвличане в обезумелите действия, насочени срещу бизнесмени в континентален Китай“, както отбелязва А. Доак Барнет (A. Doak Barnett). Дори и така, накрая те плащат милиони долари за подкупи, за да освободят колегите си, които са отвлечени и тормозени от маоистките поддръжници.)
Чу определя 60-годишния процес на ККП за създаване и поддържане на връзки с хонконгските „големи капиталисти“ (като Ли Ка-шинг /Li Ka-shing/, един от най-богатите хора в света днес) като „поразителен“ и отличителен епизод от историята на китайския комунизъм.
За щастие Чу не използва думи като китайско „правителство“, а вместо това – по-точното „китайски комунисти“. Авторката показва, че целите на дейността на ККП в Хонконг не са били революционни, а по-скоро коварни. Хонконг е бил предният пост на партията към света, пише тя. Вместо да доминират над територията открито и агресивно, което би било лошо за бизнеса, китайските комунисти са търсели финансови, банкови и търговски ресурси, както и големия резерв от знания, което представлява Хонконг за континентален Китай.
Тъй като местните капиталисти контролират тази икономическа сила, те често са били мишена за сътрудничество, проникване и влияние. Освен обзорните и контекстни забележки, повече от 140 страници от книгата са подробно изследване на движещата сила на тези тактики.
Нейният подход е хронологичен, разглеждайки аспектите на развитие на стратегията в различни периоди. Например по време на китайско-японската война (1937 г. – 1945 г.) основната цел е да се използва Хонконг като преден пост за мобилизиране на финансови средства и материали, за да се издържа задкулисното присъствие на ККП в континентален Китай.
От 1947 г. до 1984 г. на фокус е хонконгският клон на новинарската агенция Шинхуа (Xinhua News Agency), говорителят на партията. Той прави това, което Шинхуа прави, а именно да пропагандира навън, да събира информация и да я изпраща навътре. По онова време Шинхуа е на практика дипломатическото оръжие на ККП на територията на Хонконг и ефективно прониква в буржоазията.
В друг казус Чу показва как бизнес елитът, който работел за ККП, е бил средство за изготвяне на Основния закон от 1985 г. – 1990 г. Основният закон е нещо като конституцията на Хонконг.
Авторката обсъжда „мегафонната дипломация“ на Обединения фронт в Хонконг, която, като една от „традиционните практики“ на концепцията за обединен фронт, сподавя конкурентните гласове, критикува общия враг, натрапва комунистическата позиция и консолидира подкрепящите я. Винаги в тези тактики съблазънта на личния интерес е представяна на тези, които ще бъдат привлечени и ще служат на комунистическите интереси.
Чу документира подробно детайлите на тези дейности от тяхното зараждане през 1937 г. до предаването на властта на ККП от британците през 1997 г. В края на книгата тя се съсредоточава върху основните играчи в това предаване, техните настървени съперничества, циничния начин, по който предложенията за реформа от губернатор Крис Патън (Chris Patten) са били блокирани и криенето на присъствието на Обединения фронт, както и какви ползи са били извлечени от това за комунистическата партия.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!