Xinhua – най-голямата пропагандна агенция в света

По материал на Reporters Without Borders

Въпреки честото й цитиране като достоверен източник (почти една трета от репортажите за Китай, подбирани от GoogleNews, са от агенцията), Шинхуа (Xinhua; Cинхуа  – рус.), чийто шеф е с ранг на министър, е в основата на контрола над китайските медии. Като наследник на агенцията “Червен Китай”, основана от Мао Дзедун, Шинхуа  приема сегашното си име през януари 1937 г. От октомври 1949 г. насам тази държавно-контролирана информационна агенция е напълно подчинена на Китайската комунистическа партия.

“Репортери без граници” публикува преди време доклад относно същността на главната осведомителна агенция на Китай, Шинхуа. Той включваше сведения от няколко журналисти на Шинхуа, които се съгласяват, при условие за анонимност, да обяснят ежедневния принцип на действие на контрола, упражняван от Отдела за пропаганда на ККП. С помощта на бивш френски журналист от Шинхуа, “Репортери без граници” изобличават неща като изкривяването на факти, омразата към враговете (особено САЩ и Япония) и подкрепата на агенцията към най-лошите режими в света чрез манипулиране на международните новини.

Така независимо от донякъде икономическата либерализация на медийния сектор, Шинхуа  си остава гласът на единствената партия. Специално подбирани журналисти, които биват редовно индоктринирани, изготвят два вида репортажи – единият, предназначен за китайските медии и предоставящи официалното становище на ККП; и другият, класифициран “за вътрешно ползване” и предназначен за държавните лидери.

След отправени към нея критики за липсата на прозрачност, като например по време на епидемията от ТОРС, Шинхуа пуска понякога репортажи, поставящи правителството в неудобно положение, но това се прави за да се заблуди международната общественост, тъй като те не се публикуват на китайски език.

Целта на Шинхуа  е да поддържа новинарския монопол на ККП.Съгласно официалното определение, тя е “очите, ушите и гласът на Китай”. Тя е практически най-големият център за набиране и разпространение на новини в страната. Никакви новини, особено по чувствителни въпроси, не трябва да достигат до медиите без съгласието на Шинхуа .

Агенцията отбеляза 70-тата си годишнина през 2001 г. Нейният предшественик, агенцията “Червен Китай”, е основана в област Руиджин (Ruijin), източната провинция Джиангши (Jiangxi). Агенцията приема днешното си име през януари 1937 г. След основаването на Китайската народна република през октомври 1949 г, Шинхуа  става държавно-контролирана агенция, напълно зависима от ККП и правителството. След основаването й тя се превръща в основен източник за пропагандата на ККП сред китайските медии. Шинхуа  снабдява всички медии (поне 306 радиостанции, 369 телевизии, 2119 вестника и 9038 списания) с всички главни теми от националните и

международните новини.

Най-голямата информационна агенция в света

Според официалните данни за агенцията работят 8400 души. (За сравнение, агенция Франс Прес разполага с персонал от 2000 души), от които 1900 са журналисти и редактори. Президентът на Шинхуа има ранг на министър. Набирането и обработката на новините в агенцията са разделени на три части: “централата” (официалното название), национални и международни филиали.

“Централата” се намира в Пекин, на ул. “Шуануменшидаджие” 57 (Xuanwumenxidajie). Тя се състои от отделите “Национални новини”, „Международни новини”, „Международни новини за задгранични клиенти”, „Справочни новини”, „Фотожурнализъм”, „Спортни новини”, „Телевизонни новини”, „Интернет новини” и „Информационен център”.

Шинхуа  разполага с филиали в над 30 провинции, както и в Хонконг и Макао. Има офиси в около 50 китайски града, а също така и бюро в Тайван до април 2005 г., когато властите в Тайпей обвиняват кореспондентите на Шинхуа  в подпомагане на “разногласията” между Пекин и острова. Шинхуа  се гордее и с факта, че “притежава” филиали и офиси във въоръжената китайска Народна полиция. Шинхуа  разполага и с филиали в над 100 държави и осем филиала или редакторски офиса в Хонконг, Ню Йорк, Мексико, Найроби, Кайро, Париж, Москва и Рио де Жанейро. Тя е една от редките чуждестранни медии с кореспонденти както в Пхенян, така и в Рангун.

Въпреки приватизацията, по отношение на китайския медиен пазар нищо не се казва, нищо не се чува и нищо не се вижда в Китай без предварителното съгласие на правителствената агенция. Всеки, който пренебрегва тези правила, трябва да внимава. Недобрата съдба на журналист от агенцията, уволнен заради публикуването на доклад, предвиден само за вътрешно ползване, е като предупреждение към всички.

Журналистите на Шинхуа

Студентите са набелязвани от самото начало като потенциални журналисти на агенцията. Кандидатите са селектирани както според способностите им – често те са най-добрите студенти в университета – така и според подчинението им на партията, тъй като  от тях се изисква да разпространяват добри новини. През първите години от подготовката си те преминават през редовни сесии на “идеологическо осъвременяване”, които да запечатат в съзнанието им професионалните ценности на журналиста в служба на единствената партия.

Приемните изпити се провеждат в три китайски града: Пекин, Шанхай и Нанкин (провинция Джиангсу/ Jiangsu), където има офиси на агенцията. Най-престижните университети на страната също са разположени в тези градове. Всеки ноември агенцията изпраща делегация от ръководители на международни и национални отдели във всеки град на изпитите, които се състоят от писмена част и интервю.

Писмената част се състои от тест за общите познания на кандидатите, позволяващ оценка на тяхната култура и идеологическа ориентация. Устният изпит наподобява състезание с часовника, при което малка група изпитващи често интервюират над 100 кандидати.

За студентите, търсещи работа в чуждестранен отдел, интервюто обикновено се провежда на английски, или – в по-редките случаи – на друг чужд език. Кандидатът започва, като се представя и след това отговаря на два въпроса, които са винаги едни и същи: “Защо решихте да бъдете журналист? Защо искате да работите за Шинхуа ?”

“Интервюто продължава често само минута – каза млада журналистка от поредното попълнение в Международния отдел. – Така се случи с мен. Нито един от изпитващите не говореше добър английски.”

Изпитът за назначаване на журналисти за новини от страната се провежда отделно. Тези позиции са считани за по-политически. Журналистите, които по-нататък ще бъдат отговорни за ревизирането и публикуването на новини от страната по националните медии, трябва да демонстрират, че са покорни. Те трябва да демонстрират своята лоялност към ККП, като естественото предпочитание е за студенти с политическа насоченост, за членове на Младежката лига на ККП, за студентски лидери или предсетели на комунистически организации.

Роднинските връзки обаче си остават най-надеждният метод за получаване на работа в Шинхуа. Синовете, братовчедите или племенниците на правителствен чиновник няма нужда да се тревожат за резултатите от писмения им изпит. Назначаването въз основа на името на кандидата е моментално.

Шинхуа  провежда годишна сесия на обучение за новонаети с продължителност около три седмици във Фанг Шан (Fang Shan) – област на югоизток от столицата. Според описанието на китайци, тя се състои от “гражданско и идеологическо обучение”.

“По време на тези семинари водещи служители на Шинхуа  говорят за политиката, за правилата и законите, управляващи Китай, за теорията на “Трите представи” на Джианг Земин (Jiang Zemin) и, разбира се, за Шинхуа – устата на правителството”, спомня си млад журналист. Като странични занимания по време на тези индоктринизационни семинари, младите студенти се предполага да научат техниките на журнализма, но както изтъкна един от тях, „дори по време на семинари като този, никога не спират да ни говорят за политическото естество на Шинхуа, както и за съществената роля на политиката в ежедневната ни работа, но не казват нищо за това, как да напишем статия или да получим информация”.

Физическата образователна част от програмата включва игри, в които всеки участник трябва да научи “важността на солидарността и организационните способности”.

Другата важна част от обучението идва няколко месеца преди младите журналисти да бъдат изпратени зад граница, при което им се напомня за правилата, на които трябва да се подчиняват, и за задълженията им към Шинхуа .

Важността на идеологията контрастира на злочестата неспособност на журналистите да изготвят репортажи в реални условия. Заседнали в офисите си, наречени от един китайски кореспондент в Париж “второто посолство на Китай”, кореспондентите на Шинхуа  могат да бъдат намерени по целия свят, но рядко навън, действително правещи репортажи.

Това индоктриниране проидвежда действително силно задоволителни резултати. Поучително е да се наблюдава поведението на журналисти от Шинхуа  по време на пресконференции, давани от китайски държавници. Те задават единсвено удобни въпроси и аплодират коментарите на чиновниците.

Така например по време на срещата на високо равнище между ЕС и Китай през 2004 г., журналист на Шинхуа  се изправи, за да се увери, че ЕС подкрепя позицията на Пекин спрямо Тайван. Китайският премиер Уен Джиябао (Wen Jiabao) изглеждаше доволен от предаността на репортера. Журналистите на Шинхуа  бяха първите, които се изправиха и аплодираха главата на правителството, когато той заяви, че Китай „не се страхува от никого в своето налагане на повторно обединение с Тайван”.

Почти 80% от журналистите на агенцията са членове на ККП, според данни от вътрешни източници. Дали поради убеденост, страх или с цел шефовете им да ускорят развитието на кариерите им, журналистите на Шинхуа  са верни на ръката, която ги храни.

Нещо дори по-изненадващо е, че Шинхуа  проявява жив интерес към личния живот на служителите си. Не е необичайно журналист да бъде наказан за морално провинение. Младите журналисти са наблюдавани много изкъсо, особено когато са зад граница. „Ти, Шинхуа и съпругата ти”, шегува се млад журналист, който сподели, че над половината от журналистите на агенцията са женени за свои колеги.

“В Пекин трябва да превеждам и коригирам репортажи и статии, публикувани в чуждестранната преса, за да ги направя достъпни за широката китайска публика. След това тези статии се публикуват в местните медии (…) Това едва ли е много задоволително от журналистическа гледна точка. Новините са от втора ръка и никога нямаме време да се върнем към първоначалния източник”, казва журналист, работил за агенцията пет години. Журналистите, работещи в Пекин и отговорни за проследяването на националните новини, са залети с толкова много официални съобщения от министерства, партийни органи и компании, че никога да не им се налага да излизат навън, за да правят репортажи. Дейностите на висшето ръководство си остават пръв приоритет на Шинхуа.

За агенцията „кратките новини и информацията от правителството и официални пресконференции” остават един от основните източници на информация. От кореспондентите в провинцията се очаква дори още повече да следят отблизо политиката в цялата страна, отколкото базираните в столицата журналисти. Те се предполага да отразяват размирици и природни бедствия, възникващи в регионите. Новините за бедствията – наскоро премахнати от списъка на държавните тайни – все повече свидетелстват за кукловодските конци на Шинхуа. Но бунтовете и стачките в повечето случаи остават неотразени. Тези репортажи са класифицирани като “за вътрешна употреба” и отиват директно в офисите на партийните шефове.

След две години работа за агенцията в Пекин, младите журналисти са изпращани в чужбина. В коя страна биват изпратени, очевидно зависи от това, в кой отдел са работили. За Африка – от френския отдел, за Южна Америка – от испанския отдел и т.н. До последния момент не им се съобщава точната дестинация. Назначени са там за две години. Хората, които заместят, ще се върнат в централата на Шинхуа  в Пекин. След това те могат да кандидатстват за най-желаните постове, като в Париж, Брюксел или Женева.

Интернет връзката е рядкост в офисите на Шинхуа. Въпреки въвеждането й в бюрата на агенцията в началото на 2003 г, Интернет мрежата си остава силно контролирана. Повечето журналисти все още нямат директна връзка и трябва да използват BBC World Service, за да проследяват международните новини. Недостъпните за повечето китайци уебсайтове се цензурират, когато отразяват теми като кръвопролитието на пл. Тянанмън, инициативи на Фалун Гонг или Далай Лама.

„Ако искаш да чуеш последните новини, иди на AFP. Ако те интересува как са представени, можеш да погледнеш в Шинхуа”, коментира с ирония азиатски журналист. Този сбит анализ позволява да разберем една значителна характеристика на Шинхуа  – що се отнася до чуждестранни новини, агенцията никога не е източник на информация. Тя няма нито оборудването, нито желанието да го направи. Ограничава се до подбирането на репортажи от международни агенции или статии от местната преса, които обобщава – често непохватно – смесвайки ги с политическата ориентация на режима.  

„Имайки предвид липсата на средства и оборудване, практически е невъзможно да бъдем първите, представили събитието, дори да сме получили информацията първи”, обяснява кореспондент на Шинхуа .

Ето защо, за да не пропускат главните новини, повечето журналисти на агенцията прекарват дните си, „залепени” за международните и вътрешните телевизии на държавите, в които са били изпратени. Кореспондентите на Шинхуа  жадно приемат официалните публикации на приятелски настроените към Китай страни. Така например бюрото в Рангун систематично взима екзалтираните материали на военната хунта, но не споменава никога за трудното положение на отличения с Нобелова награда Аунг Сан Суу Ки и хилядите други политически затворници.

Паралел между Отдела за пропаганда и Шинхуа : „Аз решавам, ти изпълняваш”

В служба на комунистическата партия агенцията подготвя два типа новини: насочени към широката публика и предназначени за лидерите на режима. Широката публика получава само повърхностни и изопачени новини. Същата двойствена система е в сила за всяка структура в Китай. На всеки административен орган съответства партийна структура. В Шинхуа  администрация и партия си приличат дотолкова, че е трудно да бъдат разграничени. Членовете на редакторския съвет са същите, които са в партийния комитет на агенцията. Всеки отдел е контролиран от партийно звено (точно както във фабриките и кварталите). Силата на ККП е базирана на този повсеместен надзор.

Пръв приоритет на агенцията е да обработва новините, изготвени от Отдела за пропаганда, сега наричан „Отдел за публичност”, който е под ръководството на Централния комитет (ЦК) на ККП. Различните министерства, особено Министерството на външните работи, също могат да изпращат на Шинхуа  новини, които впоследствие са разпращани от агенцията до различните медии в страната.

Отделът за пропаганда контролира Шинхуа, определяйки ориентацията и темите на репортажите. Всяка статия или репортаж трябва да отговаря на ред идеологически и журналистически критерии, преди да бъде публикувана. Може да става въпрос за цялостни идеи (напр. недопускане на критика към член на правителството или на ККП; облагодетелстване на държави, които са „приятели” на Китай). Възникват синтактични проблеми или такива относно коректния начин на описване на места (напр. „китайската провинция Тайван”, „китайски Тайван”, „автономния регион Тибет” и т.н.)

Отделът за пропаганда често обновява или модифицира инструкциите си по отношение на новинарските събития. Неговото наблюдение над Шинхуа  бе особено стриктно по време на епидемията от ТОРС, войната в Ирак, а по-неотдавна – в случаите на птичи грип.

Изглежда, че Отделът за пропаганда наблюдава по-отблизо отдела за новини от страната, отколкото отдела за международни новини, имайки предвид, че репортажите на първите са насочени към китайското общество.

Изготвяне на новините

Отдел „Новини от страната” (новини за широката китайска публика). Ръководителите на различните подотдели в този отдел избират новините, преводачите-редактори ги превеждат, чуждестранните експерти ги коригират, след което те отново се връщат на началника на подотдела, който решава дали ги публикува, след като ги провери според зададените от Отдела за пропаганда критерии.

Ако материалът е на чувствителна тематика, като отношенията между Китай и Тайван, или Фалун Гонг, вероятността той да бъде публикуван е много малка. Тези „изтеглени” репортажи в действителност не се изтриват, а се разпращат до ограничен кръг върхови лидери, за да ги информират относно реалната ситуация, като се обозначават с думите „за вътрешна употреба”. Понастоящем всички репортажи за размириците сред фермерите в селските райони, неудовлетворени от правителствените компенсации след изземването на земите им, са класифицирани като „за вътрешна употреба”. Понякога тези репортажи „изтичат” и успяват да достигнат до пресата в Хонконг или Тайван. Ако не е използван псевдоним, „предателите” се обявяват и Шинхуа  публикува техните имена, снимки и провинения във входното фоайе на агенцията.

От журналистите на Шинхуа  се очаква да са способни да разграничат новините, подходящи за лидерите, но неподходящи за обществеността. Бивш шеф на агенцията заяви, че „министрите и провинциалните лидери вече не четат официалната преса. Първото нещо, което правят всяка сутрин, е да прочетат репортажите за вътрешна употреба”.

Някои политици заплашват или подкупват журналисти на Шинхуа, за да не станат злодеянията им достояние на висшите лидери. Напримел кореспонденти на агенцията във Фанджи (Fanzhi), провинция Шанши (Shanxi), бяха уволнени от Шинхуа  заради приети подкупи от собственик на мина, в която няколко десетки работници загубиха живота си през 2004 г.

Журналисти от Шинхуа  са били арестувани и са получавали сурови затворнически присъди за предателство към агенцията, а следователно и към ККП. На 30 август 1993 г У Шишен (Wu Shishen), журналист от вътрешната политическа служба, е осъден на доживотен затвор и отнемане на политическите му права поради „разкриване на държавни тайни зад граница”. Той е обвинен, че е изпратил на свой колега от ежедневника „Hong Kong Express” копие от речта, която Джианг Земин е трябвало да произнесе пет дни по-късно на 14-тия конгрес на ККП.

Същата реч е излъчена по телевизията седмица по-късно. Съпругата на У, Ма Тао – също журналист от Шинхуа, прекарва шест години под арест за съучастничество в това престъпление срещу партията. Впоследствие става известно, че през ноември 2004 г китайското министерство на правосъдието е намалило присъдата на У и той е освободен през юли 2005 г.

Международният отдел (репортажи, изпращани зад граница)

В този отдел репортажите, класифицирани като „за вътрешна употреба”, са по-марко. Както и в предишния случай, ръководителят на подотдела решава дали да изпрати репортажа или да го препрати нагоре по йерархичната стълбица, ако има проблем. От 2004 г се забелязва тенденцията на международния отдел да публикува новини за положението в Китай, които същевременно са цензурирани от мениджърите в отдел „Новини от страната”. Тази стратегия е замислена с цел да създаде у западните медии впечатлението, че Китай не налага информационно затъмнение по отношение на важни събития.

Но тази информация всъщност не стига до самите китайци. По този начин през ноември 2004 г англоезичния отдел на Шинхуа  публикува репортаж за сблъсъците между членове на мохамеданското малцинство и преобладаващото китайско население в област Джонгмоу (Zhongmou) в централен Китай. Тази новина обаче не може да бъде открита по китайските новинарски агенции. Службите по пропагандата са решили, че темата е твърде чувствителна за китайските читатели.

Зад граница

От журналистите, изпратени в чужбина, се очаква да са умели по отношение на критериите, използвани при избора на статии, за което те са преминали през дълго обучение – основният компонент на „граждански и идеологически курсове”. Всеки репортаж, счетен за опасен за държавата, се категоризира “за вътрешна употреба” и е изпращан директно на мениджърите на Шинхуа, които го препращат на Отдела за пропаганда и Държавния съвет.

„Пандите”

Известни сред персонала на агенцията като „пандите”, защото „дремят по цял ден”, тези кадри се нареждат в йерархията на агенцията над началниците на подотделите. Те играят ролята на главни редактори и са последната брънка от редакторската верига. Те са тези, които правят граматическата и идеологическата проверка на репортажите и при спорни случаи вземат окончателното решение. „Проверяваните новини са написани на китайски език и са предназначени за китайските потребители. Много е важно да се проверява това, което се публикува и ще бъде прочетено. Самоцензурирането е непрекъснато”, сподели началник на подотдел. Всяка сутрин около 9:30ч всички ръководители на подотдели присъстват на събрание, на което се решава работният им план за деня: новините, които ще обработват, ключовите моменти от правителствената политика, които да се доукрасят в репортажите, или неизбежните преводи от всеки подотдел.   

По време на това събрание няма дискусия. Началниците на подотделите изслушват даваните им нареждания с наведени глави, водейки си записки. „Пандите” редовно нареждат на подчинените си да включат в своите репортажи нападки срещу чуждестранните медии, особено срещу BBC World Service и CNN, обвинявани в умишлен стремеж да представят Китай в лоша светлина.

„Пандите” са отговорни и за координацията на преводите на всички езици по отношение на най-важните новини. Доверен чуждестранен коректор се извиква и му се казва да подхожда към тази новина с най-голямо внимание, тъй като тя ще стане „истината” на агенцията. Според някои журналисти, на йерархичните шефове, които са в контакт с пропагандните служби, се разчита да добавят необходимата драматизация, когато става въпрос за разобличаване на външните или вътрешни врагове на Китай.

„Шестото бедствие на Отдела за пропаганда е, че той е облякъл плаща на студената война – подкрепяй всеки, който се бори срещу врага, бори се с всеки, подкрепян от врага. Това е все още становището на Отдела за пропаганда, когато става въпрос за публикуване на новини”, обяснява Джиао Гуобиао (Jiao Guobiao), лектор по журналистика, в книгата си „Манифест за свободна преса”. За Шинхуа  това се проявява като безусловна подкрепа на Слободан Милошевич по време на американската интервенция в бивша Югославия, след това на Саддам Хюсеин по време на първата война в Ирак, на Роберт Мугабе, Фидел Кастро и така нататък.

Случаят на Янг Зиди

Съдбата, очакваща журналист от агенцията, уволнен поради инцидентно публикуване на класифициран “за вътрешна употреба” доклад, е особено показателна за издателската политика на Шинхуа. През април 2003 г Янг Зиди (Yang Zidi), главен редактор на националния подотдел за чуждестранните отдели, използвал документ за ТОРС, изготвен от ЦК на ККП. Той представлявал просто резюме на стъпките, предприети срещу епидемията, но редакторът не осъзнал откъде е документът, нито забелязал заглавието, забраняващо всякаква публикация.

Той изпратил информацията на кореспондент от подотдел „Хонконг, Макао, Тайван” (занимаващ се с новините на цялата китайска територия), който го включил в статия. Новината, която трябвало да остане секретна, не убягнала от вниманието на членове на ЦК, нито на Държавния съвет. Президентът и главният редактор на Шинхуа  били сурово порицани от ККП, а началникът на новинарския отдел бил принуден да подаде оставка.

Това обаче не е краят. Месец по-късно ръководството на Шинхуа  оповестява, че прекратява отпускането на средства за жилищни разноски на голям брой журналисти от агенцията – суми, често възлизащи на над 50% от основната заплата на журналиста. Около 500 от журналистите на Шинхуа  са засегнати от тази мярка, за която ръководството отказва да даде каквото и да било обяснение. За мнозина това е било колективно наказание за грешката на Янг Зиди. Според сведенията протестно писмо циркулира известно време, но голяма част от журналистите не желаят да го подпишат от страх „да не разтревожат големите шефове”. „Наказват ни затова, че работим за Шинхуа  – каза един от тях. – Всеки иска да напусне агенцията – нашите шефове мразят собствените си екипи.”

Ръководители и ръководени

На практика Шинхуа  се управлява от Отдела за пропаганда. Агенцията получава редакционната си линия от този орган на ККП и сервилно се придържа към нея. Директива, разкрита от хонконгската преса през 2004 г, постановява, че преди публикуването на каквато и да било информация относно корумпирани кадри, трябва да се проведе консултация с регионалните комитети на ККП. Ето как Отделът за пропаганда, чрез Шинхуа, издава нареждания на цялата преса: „Не говорете твърде много за масовите иракски гробове (…) Концентрирайте се върху американската инвазия.”

Репортажите “за вътрешна употреба” достигат до най-високите държавни нива. За различните правителствени клики това е и начин за битка чрез медиите. Не е необичайно за партиен кадър да подаде чувствителна информация на журналист, за да навреди на свой съперник. Но единствените жертви на тези дребнави вътрешни игри остават редакторите, обвинявани в нарушение на установения ред. Наказателните мерки, които могат да бъдат приложени след публикуването на новините “за вътрешна употреба”, нарастват по следния начин: изтегляне на вестниците от вестникарските будки, забрана за публикуване за определен период, удържане от заплатата на провинилия се журналист или редактор, уволнение и дори затвор.

Съдържанието на репортажите – наръчник за пропаганда

„Журналистите-преводачи” трябва да изпълнят квота от около 60 репортажа на месец. На тях им се плаща „на парче” – 40 юана – което обяснява факта, че много от темите се явяват произволно подбрани измислени истории. Какво обаче се случва, когато квотата за репортажите е изпълнена? В интерес на истината, нищо. Работата спира. Новинарските „стахановци” оставят инструментите си. Хората, които виждат Китай отвън – тази триумфираща държава с 9-процентов годишен растеж, блестящи сгради и широки улици – вероятно не съзнават степента, до която режимът е останал непроменен за последните 50 години. Ето някои примери за репортажи на теми, при които новините са манипулирани от Шинхуа, или остават неотразени от нея.

ТОРС

През първите месеци на епидемията Шинхуа , следвайки китайските власти, отрича съществуването на ТОРС в Китай. На вътрешно събрание на персонала е казано да не се тревожи. Но на входа на офиса на агенцията са поставени устройства за отчитане на телесната температура и са раздадени маски. Ръководителите на агенцията получават по-модерни маски от тези на персонала.

Щом правителството признава за епидемията, Шинхуа  е поставена в пълна готовност, за да публикува практична информация и да хвали работата на властите по прекратяване разпространението на вируса. „В продължение на два месеца не публикувахме нищо друго, освен репортажи за ТОРС”, разказва журналист от агенцията.

В аналитичен материал от 9 юли 2003 г, озаглавен „Китай показва повече откритост чрез прозрачност в новините”, един журналист пише: „Прозрачността на Китай в новините относно борбата с ТОРС показва по-голяма откритост към външния свят. Китайското правителство се зае да публикува новини за атипичната пневмония със света в реално време, смята Световната здравна организация, според която тези негови усилия са много успешни. (…) Китай насърчава прозрачността в новините в много области: от началото на годината Китай е разкрил значими събития в реално време, включително земетресението в Шинджянг (Xinjiang), експлозиите в пекински университети и т.н.” Статията продължава в същия дух със списък от драматични събития, отразени без забавяне, които се предполага да демонстрират, че сега Китай е станал демократична държава. „Отсега нататък хората са окуражавани да правят предложения и коментари на действията на правителството. Всички тези мерки са доказателство за една по-голяма отвореност на китайското общество, твърди професор от Университета на народа на Китай”, заключава материалът.

В него обаче не се споменава за почти шестмесечното пълно информационно затъмнение за епидемията. Докато голям брой хора умират по цял свят, Отделът за пропаганда на провинция Гуандонг (Guangdong) в южен Китай отделя и цензурира цялата информация, публикувана по темата. Ръководителите на Шинхуа  знаят за епидемията на ТОРС, опустошаваща южен Китай, но информират само комунистическите лидери, които изчакват седмици, преди да мобилизират страната за борба с епидемията.

Освен това по думите на Шинхуа  прозрачността в Китай сега е необратима, но няколко месеца по-късно трима мениджъри на известния либерален ежедневник Nanfang Dushi Bao са арестувани поради направени разкрития – без съгласието на властите – за нов случай на ТОРС в южен Китай.

Случаят на Джао Зиянг

Смъртта на Джао Зиянг (Zhao Ziyang), бивш министър-председател и бивш генерален секретар на ККП, настъпила на 17 януари 2005 г, е отразена от Шинхуа  в неясна статия от около 60 думи. Неговите функции в партията дори не се споменават, липсва и снимка към материала. Статията излиза с бележка до ръководителите на китайските телевизии и радиостанции да не отразяват новината.

Поради страх от демонстрации в почит на лидера, пропъден през юни 1989 г, партията налага информационно затъмнение по отношение на неговата смърт. Шинхуа  е в челните редици на тази всеобхватна цензура. По същия начин през юни 2005 г смъртта на Руи Шингуен (Rui Xingwen), освободен от длъжността ръководител на пропагандата, остава неотразена на уебсайта на агенцията, Xinhuanet.com. Но пък смъртта на бившия лидер, Джао Зиянг, който през 1989 г разхлабва контрола върху медията, е предмет на кратко съобщение по китайската телевизия.

Свобода на пресата

Шинхуа  не се ограничава до откритото потъпкване на най-елементарните правила на журналистиката – тя обича и да дава уроци. Любимата й мишена са САЩ. По време на втората война в Ирак, Шинхуа  избира да вземе информацията, предоставена от иракския информационен министър, пред тази на Associated Press. По този начин Шинхуа  се превръща в една от последните „усти” на пропагандната машина на Саддам Хюсеин.

Войната в Ирак предоставя на китайските власти и идеалните аргументи за осъждане на „репортажите от западните медии, идващи от държави, които претендират за уважаване свободата на пресата, обективността и справедливостта”. Репортажите на американската преса редовно са категоризирани като „измамни” или „лоша шега”, което на 28 март 2003 г кара Шинхуа  да заключи, че би било „трудно да се похвалят методите на някои западни медии”. В репортажите за развитието на конфликта в Ирак, САЩ са определяни като „неверни, разюздани агресори”, „нашественици” и дори „убийци на жени и деца”, повтаряйки дума по дума термините, използвани от режима в Багдад.

Шинхуа  не се колебае да дава и уроци по журналистическа етика. На уебсайта й стои мотото: „Истинност, обективност, безпристрастност и точност – това са принципите, стриктно спазвани от агенция Шинхуа  при публикуването на новини”.

Имало е няколко редки случая, в които репортери са повдигали проблема за свободата на пресата в Китай, включително и когато местни политици са възпрепятствали журналист от отразяването на експлозия в мина. Шинхуа  може да прояви интерес и към трудностите на журналистите в други държави. През август 2005 г статия, озаглавена „Чад: съдебната система държи частната преса под око”, стига дотам, че цитира „Репортери без граници”. Но материалът пак е в подкрепа на пекинските интереси: Чад е една от малкото африкански държави, признаващи Тайван.

Човешките права

Шинхуа  поема ролята на предводител на контраатаката, когато международните организации за човешки права и западните държави привличат вниманието към ужасяващото състояние на правата и свободите в Китай. В репортаж от 4 април 2003 г китайски експерт (който необичайно пожелава анонимност) оспорва доклада на Държавния департамент на САЩ от 2002 г върху човешките права в други държави. Той осъжда доклада като „безотговорен” и „необективен”, твърдейки, че в него са „събрани безпочвени твърдения и безскрупулно са изкривени фактите, за да излъже за състоянието на човешките права в Китай”. Това е последвано от твърденията, че „по отношение защитата на човешките права е бил отбелязан съществен прогрес”, заявявайки между другото, че „тибетците живеят в демокрация от половин век”.

В навечерието на публикуването на американския доклад, агенцията издава свой доклад от четири страници върху „състоянието на човешките права в САЩ”. В него особено се набляга върху съществуването на смъртното наказание. „САЩ са една от много малкото държави в света, позволяващи смъртното наказание за младежи и болни хора – американските власти потвърждават, че от 1973 г насам над 200 американски граждани са били погрешно обвинени.” Думите „американска демокрация” са изписани в кавички.

По подобен начин през април 2005 г Шинхуа  посвещава дълъг доклад на публикуването на информационен бюлетин на Държавния съвет на Китай върху човешките права за 2004 г. Агенцията набляга, че „китайците се радват на свобода на религиозната вяра”. Международната критика по отношение на тежкото положение на Тибет, на мохамеданите в Шинджянг (Xinjiang), на католиците или на последователите на Фалун Гонг изобщо не се споменава.

Социалистическа митология

И накрая, има и репортажи, които са в услуга на постоянното натякване за комунистическия мит чрез възхваляване на миналото. Те маркират пътя към бъдеще, изпълнено с богатства и великолепие. Класически пример за това е реабилитирането на Великия кормчия. „Филм за Мао Дзедун съживява въображението на китайските кинодейци” (27 декември 2002 г). „Някои китайски режисьори са силно заинтригувани от президента Мао. Неговият живот е от първостепенно значение и заслужава постоянно излъчване, още повече, че чарът и личността на славния покойник продължават да говорят на китайците от поколение на поколение – твърди Уанг Сюшин (Wang Xuexin), създател на филма „Мао и снега” (Mao and Snow) на 109-тата годишнина от рождението на великия мъж.”

Статията бърза да поясни следното: „Това ни най-малко не е поръчка на правителството, а доброволен избор на самите артисти, казва г-н Уанг, добавяйки, че творбите в чест на революционния дух на Мао се радват на успех сред публиката, която продължава да декларира едно особено чувство на емоция към Мао. (…) Влиянието на Мао никога няма да отмре и в чужбина много хора чакат с нетърпение великите художествени творби, пресъздаващи живота на Великия кормчия, повлиял хода на световната история. (…) Създателят на филма сподели убедеността си, че със задълбочаване на историческата теория и с прогреса на технологиите в киното, зрителите ще са способни да видят все повече творби, посветени на Мао.” В три параграфа името на Мао се появява 13 пъти.

Антияпонските демонстрации през април 2005 г

На 10 април агенцията публикува на уебсайта си материал за бурните демонстрации в северни китайски градове срещу одобрението от страна на японското Министерство на образованието на историческа книга, омаловажаваща престъпленията, извършени от Имперската армия през Втората световна война. Шинхуа  прави следното изявление: „Според говорителя на китайското Външно министерство, Китай не е отговорен за настоящото състояние на китайско-японските отношения. (…) Правителството е призовало демонстрантите да запазят спокойствие, работило е за гарантиране безопасността на японските граждани и организации в Китай.” Същевременно международната преса разкрива, че полицията се е намесила късно, само за да предотврати насилието.

Докато антияпонските протести се разрастват, водеща новина на заглавната страница на раздел „Китай” на Xinhuanet.com е посветена на откриването на международен фестивал на божура…

Кое съобщава и кое крие Шинхуа

През април 2005 г белгийски студент по политическите науки прави анализ на съдържанието на френските страници на уебсайта на Шинхуа. Той открива, че 80% от материалите за китайски новини представят положението в Китай в положителна светлина. А що се отнася до детайлите, повечето от материалите са базирани на дейността на един-единствен служител. Проучването цитира заглавия на водещите статии в раздел „Китай” за 5 април: „Китайски вицепремиер се среща с японски посетители”, „Изтъкнат китайски военнослужещ се стреми към по-тясно сътрудничество с Италия” и т.н. Особено се набляга на китайската приятелска и доброжелателна роля в Азия.

Проучването хвърля светлина върху постоянната черта на Шинхуа  за манипулиране на новините: системното отсъствие на критични гласове. Официалните коментари са точно възпроизвеждани, което би трябвало да е индикация за достоверност.

Позицията на чуждестранните представители е обстойно отразявана, когато е в интерес на Китай. Изявление на колумбийското правителство от 7 април в подкрепа на Пекин по отношение на Тайван и човешките права е тема на дълъг репортаж. По същия начин от страна на Шинхуа  липсва критична реакция – при все че такива изобилстват – по темата за закона срещу отделянето на Тайван, приет от Китай. Но подкрепата от Румъния, от хърватски член на парламента, от Алжир и президента на Шри Ланка са публикувани от агенцията.

Шинхуа  – говорител на най-лошите режими

Шинхуа  описа като „модерна аграрна реформа” изземването на обработваемите земи в Зимбабве. А китайските журналисти никога не наричат Саддам Хюсеин „диктатор”, докато коалиционните сили в Ирак са наричани „окупатори”. Освен това, Фидел Кастро никога не трябва да бъде наричан „диктатор”. Северноамерикански журналист, работещ за Radio China International, установява това по трудния начин преди няколко години. Гафът му докарва уволнение.

Бирма, Судан и Пакистан са еднакво добре третирани от агенцията. Северна Корея се радва на благоразположение. По време на преговорите със Северна Корея през 2005 г относно ядрената й програма, в очите на Шинхуа  САЩ са винаги отговорни за всяка спънка в преговорите. От друга страна, атаките на „скъпия лидер” Ким Джонг-Ил срещу империалистите са обширно отразени.

Иран, който през април 2005 г бе в явен конфликт със САЩ относно ядрените оръжия, получи благосклонно отношение. За десет дни са публикувани десет статии, почти всички отразяващи гледната точка на техеранските власти. По същия начин на 7 април 2005 г статия, озаглавена „Иран: Каменей призовава за съпротива срещу американския план за Средния Изток” много ясно показва китайската подкрепа към страните, борещи се срещу модела на „западната демокрация”.

Заключения

Джяо Гуобяо (Jiao Guobiao), професор по журналистика в Пекинския университет, публикува в Интернет памфлет,  който номерира като „Четиринадесетте бедствия на Отдела за пропагандата”. Академикът смята, че този партиен орган, „използващ методи, достойни за нацистка Германия”, „убива Конституцията”, изменя на „висшите идеали на Китайската комунистическа партия”, демонстрира „безчувственост и глупост” и предпазва „злонамерени и покварени хора”. Джяо, роден през 1963 г и автор на книга „J’accuse”, е принуден да напусне страната си под официален натиск.

Престъплението му е, че атакува сърцето на цензурно-пропагандната система. В действителност това тяло, бастион на консерваторите, е едно от военните крила на режима. Неговите ръководители, медийни шефове и журналисти решават кои теми са забранени и се впускат да прочистват уебсайта от подривно съдържание. Цел на Отдела за пропаганда е и поддържането на новинарския монопол на Шинхуа.

През май 2005 г орган на ЦК на ККП подава на медиите нова серия наредби, подсилващи превъзходството на официалната национална медия. Това забранява на журналистите от местната преса да „критикуват” всички власти в провинциите, освен техните собствени такива. На журналистите е наредено и да се свързват с представители на ЦК или с всеки замесен индивид, преди да публикуват негативна новина. Тези решения са ясно замислени за засилване превъзходството на Шинхуа. По подобен начин през януари 2004 г правителството стартира серия от реформи в пресата с цел „обновяване на новинарската индустрия”. То посочва незабавно, че възникващите групи в областта на полу-частната преса ще трябва да продължават да се придържат към идеите на ККП и да уважават нейната квота от статии и материали, публикувани от официалната агенция.

Или както заключава Майкъл У (Michel Wu) – журналист, уволнен от Шинхуа  след отказа му да работи след Пекинската пролет през 1989 г. – „В общи линии процедурите на Китайската комунистическа партия са останали непроменени в продължение на 50 години и това е въпреки международните протестни кампании”.

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!