Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Слагане край на дълъг кошмар, казвайки истината

Zhang Xiaolin

През лятото на 2003 г. се присъединих към туристическа група, за да посетя Хавай. Беше ваканция с прекрасни пейзажи – синьо небе, палми, вулканични острови, плуване във вълните – която се превърна в кошмар като се завърнах в Китай…

Веднага след като се прибрах вкъщи, бях отведена от полицията на държавна сигурност на окръг Джинг’ан (Jing'an) към Бюрото за обществена сигурност в Шанхай. Те ме разпитваха безмилостно три поредни дни и нощи. Насочиха 3000-ватови прожектори срещу мен и ме лишиха от сън.

Моето нарушение? В Хавай бях взела няколко безплатни материала за Фалун Гонг.

Една нощ група Фалун Гонг практикуващи бяха поставили табла близо до хотела ни. На таблата бяха показани снимки и илюстрации на събития по време на антидясното движение в Китай, Културната революция, кръвопролитията на площад „Тянанмън”, а най-скорошните бяха за преследването на Фалун Гонг, традиционна медитативна практика за самоусъвършенстване.

Забравяйки инструкциите на екскурзовода ни да стоим далеч от табла на Фалун Гонг и да не взимаме нищо от техните материали, отидох да погледна.

Снимките показваха историята на страната ни по време на комунизма – тъмната страна, за която китайският народ чувства, че не може да мисли или говори, лицата на изтезаваните и потисканите. Всяко семейство в Китай знае за заглушения плач на тези лица, изживявали много страдания, и въпреки това все още няма начин, по който да се примирят с това.

Застанах пред таблото за „антидесните”, показващо прегърбен стар мъж, носещ кош с въглища, а заглавието гласеше: „Десен носи въглища в трудов лагер ”.

Очите ми се напълниха със сълзи. Спомних си баща ми, на когото бяха сложили етикет „десен” и който прекара 23 години в трудов лагер.Спомних си, че съм дъщеря на „десен“.

Дете на „десен“

Родена съм в работническо семейство. Баща ми беше техник в завод за производство на дивани в Шанхай. През 1957 г. лидерът на Китайската комунистическа партия (ККП) Мао Дзедун започнал кампанията „Двеста”, която целяла „да позволи на сто цветя да разцъфтят и на сто школи на мисълта да се състезават”. Тя окуражавала интелектуалците да споделят политическите си възгледи и мнения с ККП.

Баща ми, точно като стотиците хиляди образовани и свободомислещи хора, не осъзнал, че тази кампания на ККП била конспирация, за да „изкара змиите от дупките им”. На среща той предал мнението си на партиен секретар. Тогава, през май 1957 г., Мао Дзедун започнал „антидясната” си кампания, за да елиминира всички, които са изразили възгледи, различаващи се от тези на партията.

550 хиляди „десни“ били задържани в национален мащаб, включително и баща ми. В края на 1957 г. баща ми, изобличен като „десен“, бил изпратен в стопански трудов лагер за реформиране. Въпреки че първоначалната му присъда била само една година, баща ми бе държан 23 години.

Родена съм през март 1958 г. и не бях виждала и не познавах баща си от раждането си чак до освобождаването му през 1980 г., когато бях на 22г.

Детството ми беше горчиво. Заради десните убеждения на баща ми, семейството ни бе принудено да се раздели с него напълно. Сестра ми и аз взехме фамилното име на майка ни.

Дори и така, детството ми беше изпълнено с дискриминация по време на Културната революция (1966 – 1976). Не ни беше позволено да се присъединим към Младите пионери и Комунистическата младежка лига. Обичах да пея и да танцувам, но не можех да участвам в никакви културни събития в училище. Като дъщеря на „десен“, учителите и съучениците ми се държаха с презрение към мен.

По време на по-късния период от Културната революция синовете и дъщерите на „Петте черни категории” – земевладелците, богатите фермери, контрареволюционерите, лошите елементи и десните – не можеха да постъпват в армията, да получат образование или да получат работа.

През 1976 г., когато бях на 19 г., бях принудена да отида на село, за да работя селскостопански труд. През 1979 г. най-накрая можах да се върна в Шанхай, като заместих майка си в работата й.

Изпратена обратно

Слушайки Фалун Гонг практикуващите и гледайки техните брошури и табла пред хотела ми в Хавай, съзнанието ми се запълваше с всички тези болезнени спомени.

Тези Фалун Гонг практикуващи разказваха истината за ожесточените груби мерки и различни движения на ККП, създадени да тероризират и подчиняват народа – последното от тези движения бе преследването на Фалун Гонг, което предизвика силно съчувствие у мен.

Тогава наистина осъзнах, че не само аз и семейството ми бяхме преследвани от ККП, а властта на ККП представляваше история на убийства и престъпления срещу китайския народ от началото до сега и е дори по-зла и по-жестока, отколкото е бил фашизмът.

В Китай по време на комунизма 80 милиона китайци са починали от неестествена смърт вследствие на преследването им от партията. Още стотици милиони също са страдали пряко или косвено от безмилостното потисничество на ККП.

И сега аз щях да усетя тежката ръка на Китай, която дори днес не позволява и най-малки отклонения на мислите, идеите или вярванията да се появят в съзнанията на гражданите.

Когато се върнах при туристическата си група, сърцето ми бе още развълнувано, а очите ми – все още червени и навлажнени от плач. Екскурзоводите ми се скараха, казвайки, че съчувствието към Фалун Гонг ще ми донесе голяма опасност. Те конфискуваха паспорта ми, взеха материалите, които Фалун Гонг практикуващите ми бяха дали, и преждевременно ме изпратиха обратно в Китай.

По време на тридневните ми разпити служителите от държавна сигурност се разделиха на четири смени като се редуваха, опитвайки се да ме накарат да обясня и призная за сделка с Фалун Гонг, за мисия, свързана с антиправителствени дейности и т.н.

Тъй като всички техни предположения бяха безпочвени, определено не можех да призная за каквато и да е така наречена сделка. Накрая ме принудиха да напиша декларация, за да гарантирам, че няма да имам никаква връзка с Фалун Гонг и няма да разпространявам никакви антиправителствени твърдения. След това ме освободиха.

Извън полицейското управление майка ми ми каза, че за да ме освободят, е платила на полицията чрез екскурзовода глоба от 30 000 юана (приблизително 3 700 щ.д.) – голяма сума за Китай.

Тъй като не получила квитанция за така наречената „глоба”, предполагам, че екскурзоводът и полицията вероятно са злоупотребили и са си разделили парите.

По-късно отидох при екскурзовода и поисках обяснение. Той беше много нервен и изплашен, че ще съобщя за случилото се на властите. Тогава ми върна паспорта и намекна, че все още имам възможност да отида в САЩ.

Приветстване на слънцето

През юли 2003 г. с все още валидната ми виза дойдох в САЩ и живея тук спокойно през последните седем години. Мислих си, че най-накрая съм оставила нещата зад гърба си – разпита след ваканцията в Хавай и това, че съм дъщеря на „десен“.

Не очаквах, че Световното изложение в Шанхай тази година ще донесе нови неприятности за мен и семейството ми. Местни полицаи отишли в дома на семейството ми, за да ги безпокоят и разпитват.

Те казали на близките ми, че не само съм заговорничела с Фалун Гонг в миналото – престъпление, което режимът все още не е изтрил – но и сега в САЩ съм участвала в дейности, застрашаващи националната сигурност на Китай.

Те предупредили баща ми да ми каже дори да не си и помислям да се връщам, за да забърквам неприятности по време на Световното изложение, в противен случай съм щяла да бъда откарана в затвора при преминаване през митницата.

Трудно ми е да си представя, че инцидентът в Хавай от преди седем години все още преследва живота ми. Съдбата на баща ми сега е в мои ръце. ККП, поддържайки властта си чрез насилие и терор, никога не е преставала да всява страх, за да убива съзнанието и да контролира мисълта и живота на хората.

Говорят, че кошмарите могат да съществуват само в тъмнината и умират на слънце. Затова днес искам да кажа истината и открито да отрека и отхвърля декларацията, която подписах под заплаха за насилие от шанхайската полиция.

По този начин отговарям на призива на Фалун Гонг практикуващите към хората да изрекат публично истината за ККП. Вярвам, че истината унищожава всички лъжи и елиминира страха и заплахите. Моментът, в който всички хора в Китай са наясно с истината, ще дойде краят на терора от управлението на ККП.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!