Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Политическо преследване разбива китайско семейство
Xiang Zhen
Шу Жинжин (XuJingjing), 25-годишна китайска студентка, забягва в САЩ поради извършваното от комунистическия режим преследване срещу майка й, която практикува Фалун Гонг. Тя изглежда като обикновена студентка, следваща в чужбина. Но това, което я води в Америка, е дълга, сърцераздирателна история. В Китай нейната майка е все още в затвора…
Бащата на Шу е търговец. Майка й работела в клон на Industrial and Commercial Bank of China Ltd. Животът й бил тих и обикновен. Какви са събитията, които впоследствие я довеждат в САЩ? Следва разказът на Шу за трагедията, сполетяла семейството й в Китай.
„Живеех щастливо с родителите си. Това беше едно любящо семейство. Майка ми практикуваше Фалун Гонг; баща ми и аз я подкрепяхме. Родителите ми имаха високи изисквания спрямо мен. От ранна възраст ми беше казвано да съм добър човек. Те поставяха високи критерии и за себе си. Бяхме едно щастливо семейство, ние тримата.
Нещата се промениха, когато Китайската комунистическа партия започна да репресира Фалун Гонг през 1999 г. Оттогава полицията често посещаваше дома ми без причина и без да следва някаква правна процедура. Те претърсваха мястото своеволно, прекатурвайки мебели, оставяйки вратите на кабинета отворени и документи и дрехи – навсякъде. Полицаите вземаха всякакви ценности, които можеха да намерят. Баща ми не можеше да направи нищо, освен да събере това, което беше останало, мълчаливо ронейки сълзи. От по-възрастни хора научих, че това е било като Културната революция в годините между края на 60-те и началото на 70-те.
Бях в средното училище. Всеки ден седях на последния ред в един ъгъл, опитвайки се да избегна подигравките на съучениците си и презрителните погледи на учителите. Бях сред петте най-добри ученици в класа. Сега съм на последно място. След училище се тревожех да не се натъкна на избухливите полицаи. Живеех в постоянен страх и стрес, като че ли небето беше на път да пропадне.
Когато преследването на Фалун Гонг ескалира, майка беше уволнена от банката. Бизнесът на баща ми за нещастие беше засегнат. Полицията измисляше чести извинения, за да изисква глоби от него. Всички ценни вещи бяха изземвани по време на незаконните обиски. Аз почти рухнах. Светът притъмня. Животът не означаваше нищо за мен. Представих се слабо на приемните зрелостни изпити. Вече не исках да ходя на училище. Майка ми не се предаде. Каза ми: „Мила, ти все още си млада. Със знания можеш да се предпазваш по-добре.“ Тя ме окуражаваше и увещаваше всеки ден. Въпреки тежкото финансово положение на семейството ни, майка ми похарчи допълнително средства, за да ме запише в гимназия, която да е близо до дома ни.
Бизнесът на баща ми продължи да запада. Той претърпя значителни загуби. Накрая трябваше да свие бизнеса си и отвори малък супермаркет. Нещата не се промениха към по-добро. Полицаите продължиха да идват да ни тормозят. Дори взимаха каквото харесваха директно от рафтовете, като че ли нямаше да се спрат, докато не ни „бутнеха“ от ръба. В лицето на постоянни поражения майка ми остана оптимистична. Каза ми: „Мила, не се страхувай; някой ден това страдание ще свърши.“
Един ден от полицията се появиха и заявиха, че майка ми има психични проблеми. Те насила я отведоха в психиатрична клиника. Майка ми бе инжектирана с неизвестно вещество и се чувстваше замаяна през цялото време. След освобождаването си вече не можеше да ръководи супермаркета. Въпреки че се завърна у дома, всеки ден се тревожех, че полицаите ще се появят и ще я отведат отново. Тази несигурност и психическият тормоз бяха трудно поносими.
Със затварянето на супермаркета загубихме доходи. Майка ми трябваше да излиза с велосипед, да продава консервирани зеленчуци. Баща ми излезе извън града, поемайки случайни задачи. Животът беше окаян. Никога няма да забравя как в ранните зимни утрини майка ми ставаше преди зазоряване. Измиваше всяко едно листо зелени зеленчуци с ледена вода. Пръстите й ставаха червени и подути. Ръцете й постепенно станаха груби и тъмни. Усещах, че не изпълнявам моята част. Не исках да продължавам да ходя на училище. Беше толкова скъпо. Исках да ходя да продавам консервирани зеленчуци. Майка ми каза: „Не, мило дете. Все още си млада. Трябва да имаш собствено бъдеще.“
Към края на тригодишната гимназия се изправих пред вълни от натиск. Правителството се възползва от възможността за кандидатстване в колеж [за да преследва още повече Фалун Гонг] и започна да настоява гимназиите да проверяват произхода и средата на учениците и попълнените от тях формуляри. Всички кандидатстващи в колеж бяха принудени да докладват, ако някой в семействата им практикува Фалун Гонг. Учениците, чиито близки членове на семействата практикуваха Фалун Гонг, бяха дискриминирани при кандидатстването си в колеж. С мисълта за най-доброто в мой интерес, баща ми и майка ми решиха да се разведат, въпреки любовта си един към друг: привидно за мен щеше да се грижи баща ми, така че да мога да попълня формулярите, че никой в семейството ми не практикува Фалун Гонг. Когато научих за саможертвата им, все едно сърцето ми беше нарязано на парчета с остри ножици. Плаках цяла нощ.
По-късно бях приета в Художественото училище в провинция Джилин (Jilin). За да избегне усложнения за семейството, майка ми започна да поема случайна работа и да помага с плащането на таксите ми. На 13 август 2007 г. тя бе арестувана от полицията за разпространяване на брошури за преследването срещу други практикуващи като нея от 1999 г. насам. На 26 октомври тя бе осъдена на три и половина години затвор.
С ареста на майка ми полицията дойде в [моето] училище за разпит и принуда. Продължителният им тормоз разби тихия ми живот. Преподаватели, които се отнасяха добре с мен, започнаха да се дистанцират; съучениците ми ме гледаха по различен начин. Изолираха ме. Политически кадри в художественото училище действаха от името на полицията, за да ме принудят да застана срещу майка ми, докато полицията започна да се появява в дома ми за своеволни обиски. Отново вземаха всички ценни вещи от дома ми. Прекарвах дни, плачейки в ъгъла, усещайки липсата на майка ми.
Година след завършването ми бях под постоянно наблюдение и ме следяха. Безкрайните страх и напрежение доведоха до депресия. Заключвах се в стаята си, отказвайки да разговарям с когото и да било. Не исках да бъда отново наранена, общувайки с другите, след което да бъда изолирана, тормозена и разпитвана. Баща ми и близките му приятели и роднини намериха решение в достатъчна сума, с която да ме изпратят в САЩ за обучение на собствени разноски. Сега съм в тази държава, където свободата на вярата е защитена. Но не мога да спра да мисля за майка ми, която остава в затвора обратно в Китай просто поради вярата си във Фалун Гонг, и за баща ми, който живее сам, със съсипан бизнес поради съпричастността му към вярата на майка ми.“
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!