Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Джао Зиянг – една голяма пропусната възможност за Китай
Хора купуват копия на китайското издание на мемоарите на сваления от власт китайски лидер Джао Зиянг (Zhao Ziyang) в Хонконг
David Kilgour*
Тазгодишното издание на „Затворник на държавата: Тайният дневник на премиера Джао Зиянг” (Prisoner of the State: The Secret Journal of Premier Zhao Ziyang) съдържа важни прозрения за съвременен Китай от лидера, играл важна роля в управлението на китайската икономика почти 15 години. Събитията на площад Тянанмън от лятото на 1989 г. изваждат Джао от играта, но оттогава управлението на партията-държава най-вероятно се е влошило и наблюденията на Джао, записани преди смъртта му през 2005 г., са от полза за всеки студент в Китай.
От времето на домашния му арест през 1989 г. до смъртта му, Джао е държал таен звукозаписен дневник в дома си в Пекин. Мемоарите, съставени от 30 касети, всяка от които с приблизителна дължина от един час, представляват откровено и красноречиво пламенно излияние на един интелигентен, склонен към размисъл лидер, постоянно стремящ се да направи всичко по силите си за китайския народ.
Кариера
Кариерата на Джао като администратор на комунистическата партия започва в провинция Хенан, след като японската инвазия през 1937 г. го принуждава да напусне гимназията. През 50-те и 60-те години той си създава репутация на реформатор в провинция Гуандонг, когато, едва 46-годишен, става партиен ръководител. По време на Маовата Културна революция Джао става жертва на политическа чистка като „ревизионист”, главно заради това, че слага край на аграрните комуни и отдава земи под наем на фермерите в опит за възстановяване от катастрофалния Маов „Голям скок напред”, при който милиони умират от глад.
През 1971 г. Джао е върнат в партийното ръководство и за две години се издига до член на Централния комитет на ККП. Само няколко години по-късно той се присъединява към Постоянния комитет на Политбюро и по-късно, по молба на Дън Сяопин (Deng Xiaoping), поема в свои ръце икономиката на Китай като председател на Държавния съвет.
До 1986 г., когато Дън Сяопин е твърдо установен като върховен лидер на партията (въпреки двукратното му подлагане на политически чистки от Мао), той прави Джао ръководител на организация, поканена с цел да предложи пакет от политически реформи. В качеството си на действащ генерален партиен секретар, Джао предлага разделяне на партията от правителството. През 1989 г. той казва на Михаил Горбачов, че върховенството на закона трябва да замени управлението от партийни чиновници и че е необходима по-голяма прозрачност. Икономиката, според него, се нуждае от независима съдебна система.
Бедствието на пл. Тянанмън
През 1989 г. надеждите на Джао за един Китай с приемливо управление са разбити. В отговор на априлските студентски демонстрации срещу корупцията и други проблеми, Джао предлага връщане обратно в клас, диалог и наказания само за извършилите престъпления. За жалост, няколко дни по-късно Дън Сяопин, тогава 85-годишен и с
официален пост единствено на председател на Военния съвет, осъжда протестите пред хора от вътрешните кръгове на партията. Когато коментарите му достигат до хардлайнера Ли Пенг (Li Peng), събитията на пл. Тянанмън бързо ескалират.
Независимо от това, Джао призовава протестиращите да бъдат третирани „съобразно принципите на демокрацията и закона”. Седмица по-късно, когато Дън решава да наложи военен режим, Джао проявява огромен кураж, заявявайки пред ментора си, че за него би било трудно да изпълни подобна заповед. Два дни по-късно той отива на пл. Тянанмън и призовава протестиращите да напуснат, знаейки, че предстои жестока разправа.
В действителност това е последната му поява като министър-председател. Скоро след клането на стотици студенти и други хора на пл. Тянанмън и в околността, Джао е лишен от всички партийни длъжности и е поставен под домашен арест за 16 години, до смъртта му.
Три ключови прозрения
Дън Сяопин
Дън, признатият върховен лидер между 1981 и 1997 г., е представен възможно най-съчувствено от Джао в неговите мемоари; в крайна сметка, Дън е негов дългогодишен приятел и покровител в партията. Освен това участва и в процеса на издигането на Джао на поста генерален партиен секретар, когато се намесват събитията на пл. Тянанмън. При все това, Дън е описан като човек с големи недостатъци. Докато се отбелязва, че е подкрепял икономическата либерализация след осакатяващото централно планиране на Мао от 1949 г., включително и различни инициативи на Джао през 70-те и 80-те години, в ключови моменти Дън се противопоставя на върховенството на закона, на многопартийната демокрация и фактически на всеки един принцип от Декларацията за човешки права. Той е отговорен и за ужасното насилие над собствения му народ на пл. Тянанмън, както и за окуражаването на малка група хардлайнери, негови съмишленици (и по-конкретно Ли Пън и Дзян Дзъмин), за ефективното „поглъщане” на партията.
Управлението
До голяма степен поради взетите от Дън решения през 1989 г., партията-държава продължава да управлява по същия начин, както най-авторитарните режими в света. Конституцията на страната си остава на хартия. Дори партийният устав не е взет под внимание при предприетите относно Джао действия. Например решението за отстраняването му от поста на генерален партиен секретар е взето от Дън и няколко негови сподвижници на събрание, проведено в дома на Дън. Това е абсолютно нарушение на партийния устав, според който подобно решение трябва да бъде взето от Постоянния комитет на Политбюро. Както отбелязва Джао, двама от неговите пет члена, (в това число и той самия) не са били поканени да присъстват. На последвало събрание на Централния комитет, изявлението на Джао в негова защита дори не е показано на всички присъстващи. Книгата предоставя и други примери за прилагане на практики от времето на Културната революция срещу китайския народ след 1989 г.
Джао отбелязва, че дори по време на най-бурните класови борби през 1962 г. Мао не е лишил маршал Пън Дехуей (Peng Dehuai) от личната му свобода вследствие на неговата критика, като вместо това го е изпратил да върши полезна работа. Като генерален секретар, Дзян Дзъмин заявява, че партията ще управлява според върховенството на закона, но голяма част от случилото се с Джао по време на осемте години на Дзян Дзъмин като партиен лидер е нарушение и на законите на Китай, и на партийния устав.
Икономиката
Прозренията на Джао за причините за икономическия растеж на страната след 1978 г. са важни. Според него ключовите елементи, осигуряващи главоломен растеж, са позволяването на преки чуждестранни инвестиции, създаването на специални икономически зони по крайбрежието, разширената автономия за предприятията и разрешението за отдаване на земи под наем.
Тук предлагам някои лични възгледи (не на Джао), включително и съгласието ми с Питър Наваро, професор от Калифорнийския университет, който твърди, че потребителските пазари по света са били „завладени” от Китай до голяма степен чрез измама в търговските практики. Те включват експортните субсидии, широкоразпространените имитация и пиратство на продукти, манипулиране на валутата, както и толкова слабото прилагане на стандартите за екология, здраве и безопасност, превърнало Китай в много опасно място за работа.
Според Наваро едно ново търговско законодателство за всички търговски партньори на Китай би могло да постигне по-честна търговия, прилагайки следното:
1-Всички трябва да се въздържат от субсидиране на нелегален експорт и манипулиране на валутата и да спазват законите на Световната търговска организация (СТО);
2-Относно манипулирането на валутата той подкрепя препоръките на двустранната американско-китайска комисия към Американския конгрес: да се дефинира като нелегална експортна субсидия и да се добави към другите субсидии при изчисляването на анти-дъмпинговите и компенсационни наказания;
3-Всеки търговски партньор трябва да уважава интелектуалната собственост; да приеме и да приложи регулации за здраве, безопасност и защита на околната среда в съгласие с международните норми; да предостави приемливи трудови възнаграждения и работни условия; да забрани използването на принудителен труд;
4-Възприемане на политика на нулева толерантност спрямо всеки, който продава или разпространява пиратски стоки или фалшификати на продукти;
Негодните и заразени храни и лекарства трябва да бъдат по-ефективно блокирани чрез мерки, които правят по-лесно държането на вносителите под отговорност за продажбата на чуждестранни продукти, които вредят на хората или домашните животни;
5-Въпреки нарастващата критика, партията-държава на Китай продължава да търгува с ветото си в Съвета за сигурност към ООН за енергия, природни суровини и достъп до пазарите от Ангола до Бирма и Зимбабве. Засиленият мониторинг на дейностите на китайската партия-държава и повсеместното им разобличаване са важни;
6-С цел да се обърне посоката на „надпреварата към екологичното дъно” в Китай, да има изискване всички да се състезават при равни условия и да се намалят киселинните дъждове и смогът, засягащи и населението зад граница, всички двустранни и многостранни търговски споразумения трябва отсега нататък да включват силни клаузи за опазване на околната среда.
Много канадци позволяват уважението ни към народа на Китай да заглуши критиката към правителството му. Когато защитници на неговата партия-държава настояват, че положението за една нарастваща част от населението става по-добро, мнозина от нас изглеждат склонни да си затворят очите за лошото управление, официалното насилие, нарастващите социални неравенства, широкоразпространената корупция и хроничната шуробаджанащина.
Китайците искат същите неща, каквито и канадците, в това число уважение за всички, образование, обществена сигурност, добра работа и устойчиво развитие. Жизненият стандарт се е подобрил по крайбрежието и в други градски райони в Китай, но на огромна цена. Голям брой китайци продължават да бъдат експлоатирани от партията-държава и от фирми, които често са притежание на мултинационални компании или са с договор за производство за такива и които в наши дни функционират в страната като американски барони мародери от 19в. Това отчасти обяснява защо цените на потребителските стоки „made in China” изглеждат толкова ниски – това, което не е обявено в цената, е за сметка на работниците, семействата им и околната среда.
Трудовите лагери
По време на изготвянето на окончателния ни доклад върху извършваното от партията-държава ограбване на органи от практикуващи Фалун Гонг от 2001 г. насам, Дейвид Матас и аз посетихме около десет държави, за да интервюираме последователи на практиката, които са били пращани в китайски принудителни трудови лагери от 1999 г. насам и които впоследствие са успели да напуснат лагерите и самата държава. Те ни разказаха за труд в ужасяващи условия до 16 часа дневно без заплащане и с оскъдна храна, за спане наблъскани един до друг на пода и за изтезания. Работещи за подизпълнители на мултинационални компании, те са били принуждавани да изработват продукти за износ, вариращи от облекло до пръчици за хранене и коледни украси. Това, разбира се, представлява груба корпоративна безотговорност и нарушение на правилата на СТО.
Трудовите лагери са извън правната система и позволяват на партията-държава да изпраща в тях всеки за периоди до 4 години без съдебно изслушване или обжалване. Има връзка между принудителния труд, полаган от 1999 г. насам от десетки хиляди практикуващи Фалун Гонг и други затворници в тези лагери, и загубата на работни места в сферата на производството в Канада и на други места. До 2005 г. според изчисления броят на лагерите в Китай е възлизал на 340, с капацитет за около 300 000 затворници. През 2007 г. доклад на американското правителство посочва, че поне половината от затворниците в трудовите лагери са практикуващи Фалун Гонг.
Подобни тежки злоупотреби нямаше да се случват, ако китайският народ се радваше на върховенство на закона и ако правителството му вярваше във важността на най-основното човешко право. Комбинацията от тоталитарно управление и икономика, в която „всичко е позволено”, е това, което позволява запазването на подобни практики. Канада и другите държави би трябвало да забранят експортните стоки от принудителни трудови лагери.
Опитът за смазването на демократичните движения, на журналисти, отразяващи истината, на будисти, Фалун Гонг, християни, мюсюлмани и други независими духовни групи, на адвокати на човешките права и други легитимни общности на гражданското общество през последните години показва, че към партията-държава на Китай все още трябва да се подхожда с предпазливост.
Ако нейното правителство прекрати нарушенията на човешките права и предприеме действия, за да покаже, че желае да се отнася към търговските си партньори по взаимноизгоден начин, новият век ще донесе хармония на Китай, на неговите търговски партньори и съседи. Китайският народ притежава числеността, постоянството, самодисциплината, предприемаческия дух, интелигентността, културата и гордостта да направи този нов век по-добър и по-мирен за целия човешки род.
Заключение
Китайският народ и целият свят могат единствено да съжаляват, че Дън не е позволил на протежето си да продължи да води партията и правителството към ценностите на Всеобщата декларация за човешки права. Представете си колко различни биха били Китай и толкова много други държави – от Судан и Бирма до Иран – ако лидерът Джао, поддържал толкова повече върховенството на закона и други ценности на доброто управление, появили се в многобройни авторитарни държави през 80-те и 90-те години, бе успял. Светът трябва да се надява, че следващия път, когато лидер като Джао изгрее в Китай, ще му бъде позволено да успее.
*Дейвид Килгор е бивш държавен секретар на Канада (За Азия и Пасифика – 2002-2003 г.; за Латинска Америка и Африка – 1997-2002 г.) и член на канадския парламент от 1979 до 2006 г.
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!